Начало
 
 

Психолози съветват как да се борим с фалшивите новини

10.04.2020 /15:25 | Автор : Мария Малцева | Източник: technews.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Фалшивите новини ни заливат с появата на интернет медиите

Борбата с т. нар. фалшиви новини се разгръща с пълна сила. Слухове и мълви е имало всякога, но днешните социални медии в интернет действат като усилвател на съмнителните теории.

Подклаждани от изконните човешки страхове, тези новини процъфтяват във времена на глобална криза. Има ли начин за справяне с тях? Специалистите твърдят, че има – и той не е в забраняването, в редактирането на закони или повсеместното триене, коментира авторката в technews.bg:  

Проектът за промени в Закона за радиото и телевизията в България поставя под риск от цензура онлайн медиите, обяви Българската стопанска камара  във връзка с предложението за редакция на ЗРТ, насочена към блокиране на сайтовете за фалшиви новини.

Позицията отрази по-рано изготвеното становище на IAB България. Двете организации са категорични, че тази промяна носи твърде голям риск от цензура, като в същото време обещава да е неефективна в борбата с дезинформацията.

Въпросът е ключов и за ЕС  

Законопроектът бе лансиран за втори път, като сега появата му съвпадна с усилните опити на редица глобални уеб-компании да наложат крути мерки срещу фалшивите новини. YouTube се залови да трие видеоклипове с неудържими темпове, особено след като епидемията от коронавирус подтикна британски граждани да подпалят няколко базови станции на телеком оператори заради страх, че вирусът се разпространява чрез 5G мрежи. 

WhatsApp по-рано обяви, че блокира функцията по препращане в своето приложение, за да спре разпространението на фалшиви новини. Facebook и всички социални мрежи ангажираха огромни екипи по триенето и унищожаването на „дезинформация”. 

Борбата с дезинформацията е ключова и в дневния ред на ЕС. Неотдавна ЕС очерта свой „План за действие за засилване на усилията за противодействие на дезинформацията в Европа”. Той бе създаден с цел да помогне за изграждане на капацитета на ЕС и засилване на сътрудничеството между държавите-членки за:

  • подобряване на откриването и анализа на случаи на дезинформация;
  • засилено сътрудничество и съвместни реакции;
  • засилване на сътрудничеството с онлайн платформите и индустрията за справяне с дезинформацията;
  • повишаване на осведомеността и подобряване на социалната устойчивост.

Това, което е важно в борбата с фалшивите новини, е стратегиите им да са базирани на емпирично доказани практики, пишат психолозите д-р Гордън Пеникук и Дейвид Ранд в публикация в "Ню Йорк таймс". В наскоро публикуван анализ двамата описват серия от експерименти, показващи кои тактики за справяне с дезинформацията са наистина ефективни. 

„Само защото дадена стратегия звучи разумно, не означава, че работи”, казват психолозите. „Въпреки че платформите постигат известен напредък в борбата си с дезинформацията, последните изследвания – наши и на други учени – предполагат, че много от тактиките са по-скоро неефективни – и дори могат да влошат нещата, което води до объркване, а не до яснота по отношение на истината.

Компаниите за социални медии трябва да проучват емпирично дали проблемите, с които се залавят, са от значение за това как техните потребители възприемат информацията в съответните платформи”. 

Една от стратегиите, анализирана от учените, е предоставянето на повече информация за източника на новината. Тези информационни панели съобщават на потребителите кое съдържание откъде идва – дали е от правителствена организация, от частна фирма, от бизнес-сдружение и т.н.

Този вид тактика има интуитивен смисъл, защото добре утвърдените основни източници на новини, макар и далеч от перфектни, имат по-високи стандарти за редактиране и проверка, от, да речем, съмнителни уебсайтове, които произвеждат съдържание „на конвейер” без авторски подпис”, казват учените.

Експериментите им обаче – с участието на 7000 анкетирани – показват, че наличието на подобна справка не се отразява върху възприятията на читателите. Това няма влияние върху решението на човека дали да вярва на дадено заглавие и дали да го сподели. 

Друга тактика на уеб-компаниите за борба с невярната информация е изследването чрез „проверовчици” и обозначаването на всяко заглавие като „фактологически проверено”. Анализът на психолозите установява, че само малка част от фалшивите новини успява да стигне до фактологическа проверка и да бъде обозначена. Системата е неефективна и скъпа, в крайна сметка тя помага по-малко, отколкото ако не би имало изобщо фактологически проверки.

Предложение на Facebook бе осмяно  

По аналогичен начин понякога се случва идеи, които изглеждат ужасни, да се окажат ефективни. През 2018 г. Facebook предложи анкетиране на своите потребители доколко се доверяват на дадени източници на новини, за да предложи на тази база информация за избирателно популяризиране на съдържание от източници, оценени като „достоверни”.

Това предложение бе посрещнато с масово осъждане и присмех. Емпиричните тестове на психолозите обаче показват, че ефектът е добър. „Опитите, които проведохме, показват, че този подход за многократно използване е много ефективен при идентифицирането на източници на дезинформация”. 

Очевидният извод, който трябва да се извлече от всички тези казуси, е, че уеб-медиите и социалните мрежи трябва да тестват политиките и програмите за борба с фалшивите новини, преди да ги въведат като стандарт, а не да разчитат на предположения или интуиция какво евентуално би работило.


 

Сподели в
 

Гумени куршуми, лютив спрей, сълзотворен газ, бой, заплахи, потрошени новинарски автомобили. Толкова "струва" на журналисти да отразяват протестите в САЩ, избухнали след смъртта на чернокожия Джордж Флойд.

04.06.2020/15:25

Основателят на сайта "Уикилийкс" Джулиан Асандж беше прекалено болен, за да присъства на административно заседание, съобщиха негови поддръжници, цитирани от ДПА.

02.06.2020/18:52

На 1 юни стартира нов български доставчик на платена сателитна телевизия. Неговото име е Neosat, а обещанието към потребителите е за високо качество и гъвкави условия.

01.06.2020/14:01

Докато пандемията неумолимо променя организацията на всички медийни събития по света, това се случва и с 3-тото издание на авторския конкурс за чиста журналистика Web Report.

31.05.2020/17:15

Неизвестни лица разбиха автомобила на зам.-главната редакторка на в. „Монитор“ Наталия Радославова. Радославова е част от ръководството на медийната група и от разследващия екип на медията.

30.05.2020/15:49

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Тере, както я наричаха всичките й безброй приятели отсам и оттатък океана, бе здраво свързана със страната ни от личната си история още от 1961 г. През 70-те превежда на Фидел Кастро и Тодор Живков, после има три дипломатически мандата у нас, като от 2010 до 2015 г. е посланик на Куба в София. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството на Тересита и на кубинското посолство у нас.

03.06.2020 /16:31 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: Барикада/СБЖ

Макар и вече да звучи като клише, лято 2020 ще е различно. Пандемията от коронавируса постави предизвикателства пред всички – и пред бизнеса, и пред всеки един от нас. Независимо, че вече се отчита намаляване на броя на заразените и увеличаване на излекуваните, опасността от Ковид-19 все още не е отминала. Дори и най-известните светила в световната медицина не могат да кажат ще има ли втора вълна и дали тя няма да е по-опасна от първата. Затова и българските, а и международните здравни власти предупреждават, че трябва да не се отпускаме и да не се успокояваме, а да продължаваме се спазваме максимални хигиенни мерки за сигурност.

01.06.2020 /18:20 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Навършват се 90 години от рождението на известния журналист проф. Димитър Георгиев. Роден в Симеоновград, той завършва българска филология в Софийския университет.

02.06.2020 /09:52 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки