Начало
 
 

Мира Баджева за „брифингокрацията” и публичния ѝ линч над журналистите

10.04.2020 /18:40 | Автор : Мира Баджева | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Мира Баджева. Снимка: Васил Германов

Известната журналистка и издателка коментира във Фейсбук причините за „пуйченето” на властимащите и стремежа им да неглижират представителите на медиите по време на многоройните напоследък пресконференции.

„Журналистиката е единствената професия, в която можеш да се учиш пред очите на всички. Не помня кой го беше казал, но го е направил красиво, а освен това е вярно - въпросната голяма привилегия е една от причините да избера навремето тази професия”. Така започва свой коментар във Фейсбук известната журналистка и издателка Мира Баджева. Предлагаме целия ѝ текст поради направените в него интересни заключения за журналистическата професия и за властимащите:

„Премиерът Борисов, и той като журналист, се образова пред очите на всички тия дни - оня ден научи за БЦЖ-ваксините, завчера - за колективния имунитет, вчера - за тайнството на Светата литургия, днес ще е нещо друго.
Знам, че в момента има вълна на осмиване и освиркване на журналистите - най-вече го отнасят онези, които задават въпроси на всекидневните (често по няколко пъти на ден) брифинги на НОЩ и правителството. И мен ме дразнят - много повече питаните, отколкото питащите (с изключение на някои особи с дрезгав глас). Затова избягвам „директните излъчвания” - гледам понякога постфактум, за да се ориентирам лично в казаното.

Имам 30-годишен опит като репортер и редактор и признавам: немалко от присъстващите на пресконференциите са откровено безпомощни (интелектуално, информационно, колегиално) и си заслужават присмеха. Това се подклажда всячески от властимащите, които се възползват от пробойните в „защитата” на питащите и агресират, иронизират, стресират, нерядко буквално издевателстват. 

Защо го правят? Първо, поради най-банално пуйчене според мен. Светлината на прожекторите, концентрацията на медийно и обществено внимание има свойството „да уголемява ръста”. Това магическо усещане тип „Алиса в Страната на чудесата” действа като райски газ, надрусва. Особено несвикналите, пребивавалите доскоро в дефицит на публична значимост, открилите току-що опасно сладкото изкушение да си национално важен.

Второ, същите тия херои имат директна изгода от унижаването на посредника в лицето на медиите. Ако журналистите (като цяло) са дискредитирани в очите на хората, те все по-малко ще им вярват - каквото и да напишат, покажат, разкрият. И току-виж широките народни маси заживели с убеждението, че нужда от посредник в отношенията с властта изобщо няма (социалните мрежи вече „отгледаха” това вярване за други неща). И че е достатъчно да си пускат телевизора в 8 и в 18 ч., за да ги управлява оттам „брифингокрацията” - с логорея, нарцистично самолюбуване и нескончаема автореклама. Не е ли това скритата цел? Дали този публичен линч е полезен за обществото?
Аз съм полу-пенсиониран журналист, от години не се занимавам професионално с новини и политика - те общо-взето ме отегчават. Пиша „леки текстове” за „леките” си издания. Имам бизнес, който ме храни. Нямам никакъв мотив да защитавам честта на гилдията, напротив, по-сурова съм от вас към нея - смятам, че в много отношения ви предаде. И много се изложи. И продължава.

Но все пак съм част от колегията и съм убедена, че без истински професионални медии в този сложен момент не можем. Именно сега си проличава колко е важно да сме селективни в избора си на източници на информация, да се доверяваме само на тези, които достоверно, коректно, балансирано, без емоции и страст към сензациите ни разказват за ставащото по света и у нас. Да игнорираме онези, които ни инжектират с истерия и които злоупотребяват с уязвимостта и чувствителността ни.
И последно, но не по-важност: позволете на журналистите да бъдат „глупави”. Даже е задължително в някакъв смисъл те да бъдат глупави - тяхната работа е преди всичко да задават въпроси, чиито отговори не знаят. Ако ги знаеха (и ако вие ги знаехте), какъв е смисълът да питат?!

Те не са специалисти (като вас), не са енциклопедисти (като вас) и в повечето случаи не познават материята, в която трябва бързо и “пред очите на всички” да се ориентират, за да ретранслират най-важното в разбираем и сбит вид (към вас).

В същото време са длъжни да разнищят всяка една фактология, хронология, история докрай, до пълното й изясняване - иначе не са си свършили работата. Докато вникват в „чуждата материя”, която всеки ден е различна и специфична, им е нужно да задават много (уточняващи) въпроси и някои от тях звучат безсмислено. И грешки може да правят, особено в екстремни условия - но е важно навреме да се усещат и поправят”.

Сподели в
 

В памет на колегата СТОЙКО ТОНЕВ, напуснал ни на 31 януари 2021 г., препечатваме от clubz.bg публикувания му в списание "Клуб Z" през 2014 г. фейлетон, подписан с неговия обичаен псевдоним Тони Филипов, д-р

08.02.2021/09:11

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки