Начало
 
 

Милен Цветков и мълчанието на агнетата

21.04.2020 /18:48 | Автор : Енчо Господинов | Източник: kvadrat5.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Известният журналист и дипломат Енчо Господинов коментира с болка трагичната гибел на колегата Милен Цветков и прави покъртителна дисекция на "малкия ни свят от Слънчев бряг до Дупница" в своя публикация в kvadrat5.bg

Изтъкнатият журналист и дипломат Енчо Господинов реагира на гибелта на популярния телевизионен водещ Милен Цветков със свой коментар в kvadrat5.bg под заглавието "Милен Цветков и мълчанието на агнетата", чийто текст препечатваме:

Преди много години, някъде в далечната 1977, светът осъмна с грозната новина, че децата на известния южноафрикански журналист Доналд Уудс са получили по пощата памучни ризки, напоени с опасна химическа течност. Баща им разбрал какво става, когато очите на децата започнали да текат като планински потоци.

Предишата вечер прозорците на дома му били пръснати на парчета от куршуми. Белият Доналд Уудс дразнеше властите на ЮАР, публикувайки статии за дивотиите им с чернокожия Стийв Бико, враг номер 1 на апартейда. Заплашван и тормозен, Доналд Уудс напусна ЮАР и избяга в Лондон. 10 години по-късно (1987), прочутият маестро Ричард Атънбъро направи блестящия си филм "Cry Freedom", със сюжет от историята с Уудс и Бико.

Тогава бях млад журналисдт в стария "ПОГЛЕД" и написах драматичен материал по случая. Бяхме издание на СБЖ. Не само ние, колегите от цял свят нададоха вой по случая. "Плакахме публично", както се казва. И правилно.

Нищо ново под слънцето, както обичал да казва още Цар Соломон. А и не само той. Откак свят светува и има вестоносци или хора, казващи неприятни за властите истини, последните често имат проблеми. Това е дипломатичен израз, отразяващ недипломатични практики.

У нас един от най-талантливите навремето журналисти и публицисти, известен с псевдонима "Щастливеца", е убит (уж по погрешка) през 1897 край пазарджишкото село Радилово. Алеко Константинов, както и дълъг списък от неудобни интелигенти в България, си отиде ненавреме, макар да ни завеща безсмъртния Ганю (Сомов) Балкански, който и до днес се възпроизвежда и мутира в политическата ни практика като коронавирус на влага....

По-късно, с течение на годините, ми се наложи да пиша и "да плача" за различни рицари на перото по цял свят: за десетки убити или измъчвани палестински колеги; за Даниел Пърл от "Уолстрийт Джърнал", с отрязана от ислямски бандити глава; за словашки колега, когото до неотдавна оплаквахме, застрелян от неизвестни мафиоти, за легендата Питър Арнет от CNN, който оцеля в тресавищата на Виетнам и в пламъците на Багдад през 1991, но генералите не му простиха и му направиха клопка, в коята Питър попадна и се изгуби в забвение. Нямаше го вече Тед Търнър да го закриля. А и наследниците на Генерал Уестморлънд не се шегуваха, когато става дума за опазване "честта на армията". И не само.

Естествено, нелепата смърт на Милен Цветков, когото не познавах лично, е на пръв поглед съвършено друга история. "ПТП", както би казал някой офицер от КАТ. Нищо политическо. Така е.

И все пак, гледайки към случайната, но предизвестена смърт на Алеко, седнал на грешното място във файтона, в грешно време, а и място (наречено тогавашна България), ни е трудно да повярваме, че и той е загинал от пътно-транспортно произшествие, при което файтонът му се блъснал в един заблуден куршум. Нямаме сведения какво са писали за случая с Алеко световните медии тогава. Както и още не знаем, какво ще пишат те за Милен Цветков.

Но онова, което знаем е, че макар Милен да си отиде по най-абсурдния начин, дълги години той беше самотен воин на перото, изложен на силен страничен вятър, без тъй-необходимата му колегиална солидарност, редакторско рамо и здрава защита от собствениците на медиите, в които работеше. Милен може и да не е бил ангел за мнозина, но по свой си невчесан и понякога остър начин изстрелваше въпросите си право в сърцето на седящия в отсрещния стол. Милен беше уважаван от много колеги , от огромно мнозинство от зрителите си, и подмятан насам-натам от собствениците на разни телевизии, от олигарси и близки до тях владетели на малкия ни свят от Слънчев бряг до Дупница....

И не само Милен беше подмятан. До него са Генка и още десетина сърцати момичета и момчета от различни медии и с различни съдби. Уволнявани и пребивани, тормозени и ругани, те - всеки по свой начин - си носеха кръста, най-често в пълна самота или много скромна колегиална солидарност. Насаме си ги хвалехме, както навремето и "Всяка Неделя" на Кеворк. Но това беше част от нашата домошарска храброст, която никога не се доближи до тази на Вацлав Хавел.

Ако имаше повече нетърпимост към мамините синчета с мощните джипове, които вършеят по пътищата, пребивайки или убивайки наред, Милен сигурно щеше да бъде още жив. Истина е, че в цял свят хора гинат по пътищата, но у нас нещата имат нерядко специфична мутренска закваска и окраска. Обществената пасивност и мълчаливото толериране на маса фрапантни случаи доведоха до поредното жертвено агне: Милен. Може би защото голямото стадо от агнета беше обвито в мълчание, като пред Великденско заколение.

Иначе сме готови да плачем за достойни колеги от всички краища на света. И правилно. Но дали не можехме да предложим малко повече солидарност и подкрепа на хора като Милен, докато са още живи и имат кауза? Дали не можем да намерим и отгледаме хора като покойната издателка на "Уошингтън поуст" Катрин Греъм и Главния редактор на вестника Бен Брадли, които с цялата си мощ - финансова и колегиална - застанаха зад две млади момчета - репортерите Боб Уудуърд и Карл Бърнстейн, и ги спасиха от гнева на генералите, на Белия дом и на ФБР? Ако не беше този непробиваем екип от репортери, редактори и издатели, мошеникът Никсън сигурно още щеше да е на почит, лека му пръст. Не че днес пак няма мошеници в политиката, но има и стени зад репортерите, наречени издатели и редактори. Къде са те у нас? И те ли са избити по кръстовищата на историята? Затова ли няма кой да прочисти язвите на обществото ни, което на моменти мирише като екарисаж в лятно безветрие?

Антъни Луис, едно от най-блестящите пера на "Ню Йорк Таймс" обичаше да напомня на читателите си, че просперитетът на една държава и хармонията в едно общество се крепят на няколко стълба - и един от тях е смелата, доблестна, гражданска журналистика. И че тя трябва да се пази като зениците на очите, ако обществото не иска да остане сляпо. Само сляпото общество не вижда какво става по пътищата, по кръстовищата на политиката и по светофарите на географията. Така стигаме до трагедията: днес Милен, утре някой друг, близък или непознат - какво значение има. Светът е голям, но спасение май не дебне отникъде. Блеенето на агнетата продължава.

Малка утеха е, че Милен не си отиде с наведена глава, с вързан на възел език и не му се наложи да живее от подаяния.

През септември 1985 отидох да работя за 6 месеца в Международния Червен кръст в Женева. Първата ми командировка беше в бавно умиращата от глад Етиопия. Изкарах дълги седмици между провинциите Уоло и Харарге, между камионите с хиляди трупове и надеждата в гаснещите очи на агонизиращите скелети. Наоколо се въртяха ята от лешояди, очакващи поредния си пир в пустинята... Навсякъде миришеше на смърт. Режимът на некадърния полковник Менгисту беше великолепно неефективен. Душите на един-два милиона етиопци литнаха нагоре. Нямахме време да ги броим. И сигурно щяха да са повече, ако не беше един буден репортер от БиБиСи, който събуди блеещия свят с потресаващите си репортажи. Макар и късно, машината на съвестта се задвижи и лешоядите спряха да се вият в небето като "Месершмити" над Сталинград.

Една дъждовна сутрин, когато вакханалията на "оная с косата" беше попривършила, един от моите етиопски помощници ме заведе в близък резерват за диви животни. Там за първи път видях глутница хиени да тичат свободно насам-натам. Отвратително грозни. Казах това на етиопеца. Той отвърна:"Грешиш, хиените са санитарите на Африка. Те ядат всичко и така прочистват терена от болести и зарази....:"

По-късно прочетох някъде, че журналистите са санитарите на обществената джунгла. Ако няма добри журналисти, рано или късно идва Денят на лешояда.

 

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки