Начало
 
 

Фотожурналистът Артур Бондар спаси уникални снимки

28.04.2020 /21:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Артур Бондар

Преди време роденият в Кривой рог, но живеещ и работещ в Москва фотожурналист Артур Бондар, попада на странна обява в интернет, че семейството на неизвестен съветски фотограф продава неговия фотоархив от Втората световна война, която е отразявал от самото начало до края й в Берлин.

Артур се заинтригувал и побързал да предложи на близките на фотографа да закупи архива. След като станал негов собственик, започнал да го обработва и при сканирането на негативите открива редки и неизвестни до този момент фронтови снимки на военния фотограф Валерий Фамински, който е снимал всичко от освобождението на Севастопол до пълната капитулация на фашистка Германия.

„Всички ние губим много време в социалните мрежи – споделя Артур. – Но понякога именно те могат да се окажат и много ценни помощници да открием нещо супер важно и ценно. Така стана и с мен. През август 2016 г. един от моите познати беше постнал, че някой продава негативи на съветски фотограф от времето на Втората световна война. Аз от детството си още се интересувам от история и вероятно поради тази причина станах и фотограф. За мен онази война е неделима във войната от миналото и настоящето. Тя самата е голяма и много страшна. Особено ми е близък периодът на войната,тъй като тогава две от моите баби са били принудително отведени в Германия на работа. Спомням си техните разкази от детските години, за преживяното от тях по време на войната. Едната работела във фабрика за торф, а втората като гувернантка в австрийско семейство. Много по-късно интересът ми беше привлечен от големия проект за ветераните „Подписите на войната“, който излезе през 2015 г. в книга. Така че, като видях публикацията във фейсбук че семейство на съветски фотограф продава фронтовите му негативи, веднага се свързах с човека, който ги продаваше, и се срещнахме още на следващия ден, за да ги видя що за негативи са. Цената беше много висока, особено за фотограф на свободна практика,заради което се опитах да се пазаря. Благодарение на това, че имах у себе си пари от продажбата на книгата ми „Сенките на звездата Пелин“ успях да се сдобия с този уникален архив. И тогава узнах и името на фотографа – Валерий Фамински. След смъртта му неговата съпруга грижливо съхранявала архива, но когато и тя си отишла от този свят наследниците го открили в стария дом и решили да го продадат, защото никой от тях не се интересувал от фотография. Когато попитах дали от този уникален архива не се е позаинтересувал някой музей, ми отговориха, че много от музеите са искали да получат архива безплатно, тъй като държавата не отпуска бюджет за закупуване на ценни артефакти и документи. Останах шокиран от този факт и ми прозвуча някак еретично.“

Още от пръв поглед на Артур Бондар му става ясно, че е станал собственик на уникален материал, който до този момент никога не е бил показван. До голяма степен от само себе си за обикновените хора, дори и за тези от бившия Съветски съюз, това късче история е неизвестно. От снимките ясно си личи, че за Фамински не е била безразлична съдбата на хората от двете страни на барикадата.

След като се сдобил с ценната покупка, на следващия ден  Артур Бондар заминава на снимки в Калининград, а архивът остава на склад. След като се завръща след две седмици, започва да сканира негативите, работа твърде трудоемка, тъй като те били нарязани по един и всеки от тях старателно загънат в парче хартия.  Всичките били номерирани и подписани. „Колкото повече сканирах, толкова повече навлизах в историята на събитията от Втората световна война – споделя Артур. – И едва тогава успях напълно да оценя този уникален къс от нашата неизвестна история.“

Всеки, който разбере за тази любопитна история, би се попитал:

кой е Валерий Фамински?

Съветски фотохудожник, роден през 1914 г. в Москва. Занимава се с фотография през 1928 година. От 1932 г. работи като асистент в тъмна стая, а след това и като ръководител на тъмна стая. От 1943-та служи като фронтови фоторепортер на Червената армия, като отразява седем фронта от Втората световна война. Участва в освобождението на Севастопол и влизането на съветските войски в Берлин. След войната получава работа като фотохудожник в московския клон на Фонда за изкуство на РСФСР. През 1979 г. Съюзът на художниците на СССР организира негова самостоятелна изложба с мото „50 години с камера по пътищата на войната и мира“.

Артур Бондар винаги намира място за темата за войната. Така например през 2015 г. в центъра за документална фотография FOTODOC при Център „Сахаров“ в Москва той участва във фотоизложбата „Свойството на паметта“ по повод 70-годишнината от разгрома над фашизма с проекта си „Подписи на войната“ – серия от портрети с полароид на руски и украински ветерани. В момента на откриването на изложбата проектът на Артур Бондар вече е широко представен в различни галерии и публикуван в много издания. Той е представян в Канада, САЩ, Франция, Украйна и Русия, а за него са писали американският вестник Huffington Post, новинарският сайт Lenta.Ru и Russia Beyond the Headlines, а също успешна е и фотокнигата, в която той публикува портретите. Практически по същото време неговото име нашумява в Русия и с още една фотокнига, която бива посрещната с голямо внимание. Това е съвместният проект на Артур Бондар и Доналд Вебер „Барикада“, събрала в себе си две коренно различни гледни точки от случилото се на Майдана.   

Фокусът на фотосерията на Артур Бондар бе върху правния аспект на конфликта: фотографът установява и проучва връзките между случващото се в Киев и параграфите от действащия наказателен кодекс в страната. Въпреки че Артур е снимал в епицентъра на сблъсъците, впечатлението, което остава при гледането на снимките е за голямо разстояние от случващото се. Погледът му е възможно най-обективен и едновременно с това е синоним на безпристрастен изследовател.

Като разглежда двата си проекта, Бондар не пропуска да подчертае, че за него понятието война се отнася и за войната на миналото и войната на настоящето. Самата тя е голяма и много страшна. „В този смисъл не разделям книгите си на две различни, защото и „Подписите на войната”, и „Барикада” по принцип са едно и също и посланието им е, че човек иска да промени нещо, но продължава да стъпва на една и съща плоскост – е убеден фотографът. - Той прибягва до агресия и завладяване, вместо да създаде нещо заедно с други като него.

За мен тази история стана много лична, защото започнах да възприемам хората, които снимах, като мои баби и дядовци - като част от семейството. Например една моя баба, когото снимах в Петербург, се оказа, че е от град на един час от мястото, където съм роден, моя съгражданка!
В Украйна положението с ветераните е малко по-лошо, отколкото в Русия. Те не могат да си позволят да наемат болногледач. И така тези, които са парализирани, просто умират в леглото. И, разбира се, е трудно да го погледнем ...
Така, в продължение на три години пътувах до украински села и градове, и в празнични, и в делнични дни. В определен момент ми се стори, че казах и показах всичко, което мога, и че проектът вече живее самостоятелно. Но когато започна конфликтът между Русия и Украйна, реших, че моята дума не е да отида в Донецк и да не показвам войната, а да говоря за нея от другата страна. Спомних си думите, изречени от Фред Ритчин, професор в Нюйоркския университет, където учих. Той каза: "Много по-трудно е да си фотограф на мира, отколкото фотограф на войната." И реших да се опитам да покажа войната чрез мира, да заснема точно същите хора като украинските ветерани, но в Русия. За мен беше важно да покажа, че всички сме еднакви. Че имаме едни и същи ценности, и че същия резултат носи и войната. Нищо друго освен унищожение и осакатени съдби.

В Русия снимах ветерани две години

И когато вече имах около 80 снимки, се сетих за седемдесетата годишнина от победата. Когато започнах да снимам, не планирах да отбелязвам някаква годишнина. Не. Дълго време в проекта се случваха редица случайности, един от които беше завръщането към „Подписите на войната“ и затова реших да направя книга от 70 портрета.
Избирайки от няколко дизайнера - немски, холандски и руски, - се спрях на Антон Лепашов от Санкт Петербург. Той единствен ми зададе правилния въпрос: „Какви усещания бихте искали да събудите у зрителя, когато вземе книгата ви в ръце?“ За мен в тази книга беше важна духовността. Така според концепцията корицата на книгата напомня черна мраморна плоча. В допълнение към фотографиите в книгата съм добавил надписи за всички ветерани: тяхното фамилно име, фамилия, родно място, къде са воювали, вид войска и година. Както и информация какви са били по време на войната.“

Артур Бондар е млад,но вече утвърдил се и високо ценен фотограф.завършил е английска филология, а от 2007 г. се е посветил на фотожурналистиката. Документална фотография и права на човека изучава в NYU Tisch School of the Arts в 2012 г. в НюЙорк. Участник е в много международни фестивали и изложби в различни страни по света, а през 2013-та е победител на Фондацията за документална фотография в САЩ и стипендиант на Magnum Foundation за правата на човека. Отличен е с гранта на Гранта National Geographic 2011 и фотограф на годината за 2012 г. в Украйна. Живее и работи в Москва.

Преди седмици неговата фотосесия на украинския президент Владимир Зеленски беше публикувана в The Guardian Weekend, която беше посрещната с интерес несамо на острова, но и в Русия и Украйна. Според повече фотокритици изненада е да видиш един държавен глава, излъчващ искрена емоционалност и непринуденост,отколкото надянал безизразната маска на политик от голямото „доброутро“.

Артур Бондар и неговата мила половинка Оксана Юшко, също фотограф, са една от известните и най-пътуващи творчески семейни двойки, които през обектива си разказват най-красивите истории за света. Двамата не вярват във все по-често чуващите се приказки, че фотожурналистика е обречена на смърт. Според тях това по-скоро е прераждане и трансформация, въпреки, че класическата фотография наистина май си отива, но пък е знайно,че на всяко нещо, което умира, се ражда друго, още по-красиво и още по-силно. „Всеки кризисен период отваря огромно поле от нови възможности и експериментите, които се провеждат с фотографията сега, определено са за по-добро! Например моите снимки, намиращи се на границата на документалистиката и изкуството, вече представляват начин да разкажа несамо за нещо ново, но и по нов начин“ – е убеден Артур Бондар.

Сподели в
 

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020/08:20

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020/20:41

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020/14:48

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020/09:22

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

03.05.2020/21:47

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки