Начало
 
 

Иван Бакалов: Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

28.04.2020 /21:08 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил вторият паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник на българския преход.

Защо сме най-бедните в ЕС? - задава полуриторчен въпрос авторът Иван Бакалов в коментара си в e-vestnik.bg.

Не е толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс) - отговаря си сам колегата Бакалов. И продължава: С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват.

ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук.

Не. Не е соц паметник.

Това е паметник на българския преход

През 1989 г. ИПК „Родина“ беше чисто нова сграда, специално построена за издателства и редакции на повечето всекидневници (не само на „Работническо дело“), с комплекс печатници до нея.

Беше завършена до покрив и остъклена със специална дограма по Второ направление, както се казваше навремето – за 2 млн. западногермански марки. Зарязаха я да седи така, дори не демонтираха кулокрана до високия 17-етажен корпус. На петата година кулокранът падна върху двете платна на „Цариградско шосе“ пред автобус 306 и пред редица коли. Слава Богу без жертви.

Оставиха сградата да се руши с години, оглозгаха я. Тя илюстрира неспособността на българите да управляват и стопанисват.

Полека-лека изчезваха от фасадата т. нар. соларни стъкла, светлоотражателни, не пускат топло отвън, не пускат топло навън. Кой ли ги е рязал и пригодявал за други прозорци – не е известно, дали въобще е било възможно. Казват, че кражбите на стъкла започнали още в края на соца, правели си от тях стъклени масички. В ония времена е нямало как да крадат пари, да надписват разходи с подизпълнители. Просто крадяха материали за вилите си.

И така сградата посрещна падането на Живков остъклена. И по фасадата започнаха да зейват дупки, стъкло по стъкло изчезваха, все по бързо през годините.

Всички правителства години наред бяха неспособни да я продадат или опазят, да й намерят друго предназначение. Искаха да стане сграда на НАП. Ама нещо не могло да стане. Искаха да я продадат, ама и това не станало, много пари й искали. Сега я събарят, поради „нефункционалност и конструктивни проблеми”.

А защо не продължат?

Защо не съборят хотел „Балкан” (бивш „Шератън”, сега „Лъкшъри колекшън“) – който някак се е настанил в такава нефункционална сграда, паметник от соца. Защо не бутнат и министерския съвет, и президентството – все нефункционални сгради.

Пеевски, Домусчиев и прочее пъргави инвеститори ще вдигнат на техните места модерни билдинги, може и небостъргач нещо, като символ на модерността. Нещо стъклено, като онази начупена фасада на евросградата на завоя на „Раковска”.

Читателят, който не е ходил в Рим, може да си направи труда като иде, да огледа сградите в старите части на града. Всички сгради по на 6-7 етажа от времето на фашизма и отпреди това си седят, никой не е посмял да плесне сред тях такъв стъклен кич, като този на „Раковска”. И не, не е само в Рим така.

Но, да оставим естетиката, у нас не може да се очаква барба ганьовци да са естети.

Не е въпрос и на носталгия по соца, а на чист прагматизъм.

Не можело тая сграда на ИПК „Родина” да се продаде. Всичко може. Малко преди тази сграда в края на соца беше довършена „Интерпред“. И досега стои, работи, никой не й е окрал стъклата и прочее. За всяко нещо има решение. Само у нас не могат да го намерят.

У нас винаги ще ти обяснят, как нещо не може да стане, а не как може да стане.

Ще ти обяснят как БГА „Балкан” бил с дългове и затова го продали евтино и той фалирал. Защо? Защо не го продохте на стратегически инвеститор, а не на ликвидатор? Някой намаза, няма съмнение. Не можело да работи завода за автобуси в Ботевград, не можело онзи за мотокари, не можело да се продаде завода за гуми във Видин (всички бивши соц-страни си продадоха заводите за гуми на големите компании в бранша, само България не можа, някой не се е разбрал за комисионите). И т. н., това е цяла дългогодишна поредица от българска простотия.

За 30 години преход, вместо да развиват и надграждат, развалиха един куп неща, които можеха да работят и дават хляб.

Днес, след 30 години, щом нови поколения се радват, че гръмнали мастодонт от соца, и никой не се замисля какво седи зад това, заслужаваме си дереджето.

Няма леви, няма десни, няма невинни. Това е паметник на общобългарската глупост.

И на българската корупция.

Защото има продължение. Около собствеността се завърта кълбо от фирми, ипотеки, кредити от КТБ, след което банката фалира и едни милиони за ипотекирани имот е трябвало да се върнат във фалиралата КТБ, но вместо това вземането е продадено за без пари, пак започва въртележка от фирми, съдии изпълнители и т. н., докато последният собственик, както и да се казва, събори сградата и разчиства терена да си построи каквото там му е на далавера.

Строежът на ИПК „Родина” започва през 1986 г.

Първата копка, както е редно за национален обект, прави другарят Тодор Живков. Фотографите от онова време разказват, как го наобиколили в кръг да го снимат, той бил само по сако, копнал веднъж-два пъти, после му подали бутилка шампанско да я счупи в кофата на багера. Живков замахнал и я хвърлил, но уцелил някаква част от железата, по която имало полепнала пръст от разкопаването и бутилката не се счупила. Човек от охраната притичал, вдигнал бутилката и ударил по-силно, та се счупила. Живков си вдигнал сакото да се пази да не го опръска.

Знамение, ще каже някой, щом не се е счупила бутилката…

Не, историята на тази сграда, както и на много други сгради, заводи, ферми, комплекси, е епизод от летописа на българската глупост.

 

Сподели в
 

Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

09.09.2020/18:29

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

04.09.2020/20:05

Авторката Дея Йорданова анализира в своя публикация в сайта "Гласове" ролята на медиите в изграждането на "неподражаемата кариера на Бойко Борисов".

20.07.2020/20:59

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки