Начало
 
 

Иван Бакалов: Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

28.04.2020 /21:08 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил вторият паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник на българския преход.

Защо сме най-бедните в ЕС? - задава полуриторчен въпрос авторът Иван Бакалов в коментара си в e-vestnik.bg.

Не е толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс) - отговаря си сам колегата Бакалов. И продължава: С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват.

ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук.

Не. Не е соц паметник.

Това е паметник на българския преход

През 1989 г. ИПК „Родина“ беше чисто нова сграда, специално построена за издателства и редакции на повечето всекидневници (не само на „Работническо дело“), с комплекс печатници до нея.

Беше завършена до покрив и остъклена със специална дограма по Второ направление, както се казваше навремето – за 2 млн. западногермански марки. Зарязаха я да седи така, дори не демонтираха кулокрана до високия 17-етажен корпус. На петата година кулокранът падна върху двете платна на „Цариградско шосе“ пред автобус 306 и пред редица коли. Слава Богу без жертви.

Оставиха сградата да се руши с години, оглозгаха я. Тя илюстрира неспособността на българите да управляват и стопанисват.

Полека-лека изчезваха от фасадата т. нар. соларни стъкла, светлоотражателни, не пускат топло отвън, не пускат топло навън. Кой ли ги е рязал и пригодявал за други прозорци – не е известно, дали въобще е било възможно. Казват, че кражбите на стъкла започнали още в края на соца, правели си от тях стъклени масички. В ония времена е нямало как да крадат пари, да надписват разходи с подизпълнители. Просто крадяха материали за вилите си.

И така сградата посрещна падането на Живков остъклена. И по фасадата започнаха да зейват дупки, стъкло по стъкло изчезваха, все по бързо през годините.

Всички правителства години наред бяха неспособни да я продадат или опазят, да й намерят друго предназначение. Искаха да стане сграда на НАП. Ама нещо не могло да стане. Искаха да я продадат, ама и това не станало, много пари й искали. Сега я събарят, поради „нефункционалност и конструктивни проблеми”.

А защо не продължат?

Защо не съборят хотел „Балкан” (бивш „Шератън”, сега „Лъкшъри колекшън“) – който някак се е настанил в такава нефункционална сграда, паметник от соца. Защо не бутнат и министерския съвет, и президентството – все нефункционални сгради.

Пеевски, Домусчиев и прочее пъргави инвеститори ще вдигнат на техните места модерни билдинги, може и небостъргач нещо, като символ на модерността. Нещо стъклено, като онази начупена фасада на евросградата на завоя на „Раковска”.

Читателят, който не е ходил в Рим, може да си направи труда като иде, да огледа сградите в старите части на града. Всички сгради по на 6-7 етажа от времето на фашизма и отпреди това си седят, никой не е посмял да плесне сред тях такъв стъклен кич, като този на „Раковска”. И не, не е само в Рим така.

Но, да оставим естетиката, у нас не може да се очаква барба ганьовци да са естети.

Не е въпрос и на носталгия по соца, а на чист прагматизъм.

Не можело тая сграда на ИПК „Родина” да се продаде. Всичко може. Малко преди тази сграда в края на соца беше довършена „Интерпред“. И досега стои, работи, никой не й е окрал стъклата и прочее. За всяко нещо има решение. Само у нас не могат да го намерят.

У нас винаги ще ти обяснят, как нещо не може да стане, а не как може да стане.

Ще ти обяснят как БГА „Балкан” бил с дългове и затова го продали евтино и той фалирал. Защо? Защо не го продохте на стратегически инвеститор, а не на ликвидатор? Някой намаза, няма съмнение. Не можело да работи завода за автобуси в Ботевград, не можело онзи за мотокари, не можело да се продаде завода за гуми във Видин (всички бивши соц-страни си продадоха заводите за гуми на големите компании в бранша, само България не можа, някой не се е разбрал за комисионите). И т. н., това е цяла дългогодишна поредица от българска простотия.

За 30 години преход, вместо да развиват и надграждат, развалиха един куп неща, които можеха да работят и дават хляб.

Днес, след 30 години, щом нови поколения се радват, че гръмнали мастодонт от соца, и никой не се замисля какво седи зад това, заслужаваме си дереджето.

Няма леви, няма десни, няма невинни. Това е паметник на общобългарската глупост.

И на българската корупция.

Защото има продължение. Около собствеността се завърта кълбо от фирми, ипотеки, кредити от КТБ, след което банката фалира и едни милиони за ипотекирани имот е трябвало да се върнат във фалиралата КТБ, но вместо това вземането е продадено за без пари, пак започва въртележка от фирми, съдии изпълнители и т. н., докато последният собственик, както и да се казва, събори сградата и разчиства терена да си построи каквото там му е на далавера.

Строежът на ИПК „Родина” започва през 1986 г.

Първата копка, както е редно за национален обект, прави другарят Тодор Живков. Фотографите от онова време разказват, как го наобиколили в кръг да го снимат, той бил само по сако, копнал веднъж-два пъти, после му подали бутилка шампанско да я счупи в кофата на багера. Живков замахнал и я хвърлил, но уцелил някаква част от железата, по която имало полепнала пръст от разкопаването и бутилката не се счупила. Човек от охраната притичал, вдигнал бутилката и ударил по-силно, та се счупила. Живков си вдигнал сакото да се пази да не го опръска.

Знамение, ще каже някой, щом не се е счупила бутилката…

Не, историята на тази сграда, както и на много други сгради, заводи, ферми, комплекси, е епизод от летописа на българската глупост.

 

Сподели в
 

Никоя власт, както и да се самовеличае, не понася, не търпи Свободното Слово на Свободния Човек. Истината е драматична. За журналистиката. За журналистите, където и да са. Във времето и в пространството.

15.01.2022/20:06

Решението на английския Върховен съд, което проправя пътя за екстрадицията на разобличителя от "Уикилийкс", ще затрудни още повече журналистите да търсят отговорност от мощни държави като САЩ, пише известният анализатор Джонатан Кук в изданието "Middle East Eye".

12.12.2021/09:11

"Борисов разбра, че трябва да овладее медиите и го постигна с помощта на Пеевски, който купи една част официално, една част неофициално. Някой ще повярва ли, че Блъсков с лични пари е купил вестник "Труд"?" , коментира журналистът Иван Бакалов, интервюиран от Лили Маринкова.

08.12.2021/12:16

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Роден на 31.12.1931 г., но записан в кръщелното на 01.01.1932 г., "за да мине в следващия набор за казармата", както обяснява самият Димитри Иванов - още с това начало в живота си той излиза от всякакви стандарти, за да стигне до днес такива професионални и човешки висини, каквито средният съвременен кръгозор изобщо няма капацитет да фокусира.

11.01.2022 /20:20 | Източник: СБЖ/dimitriivanov.com

През 2022-ра ще се навършат 30 години, откакто загубихме изтъкнатия фотограф Тодор Славчев, запечатал в образи и голяма част от историята на СБЖ. Нека си спомним отново за него и да отдадем дължимото на забележителния му принос във фотографията.

31.12.2021 /19:07 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Университетска изследователка от Хонконг предлага обширен анализ на приноса за възраждането на журналистиката на фактите от страна на филипинската журналистка и издателка Мария Реса, която тази година бе отличена с Нобелова награда за мир заедно с руския си колега Дмитрий Муратов.

16.12.2021 /16:13 | Автор: Проф. Юен-ин Чан | Източник: gijn.org

Известният френски журналист, писател и интелектуалец с националистически дискурс Ерик Земур обяви официално, че влиза в надпреварата за президент на Франция на изборите догодина и ще се опита да „изсели“ Макрон от Елисейския дворец. Новината обиколи всички световни информационни агенции, след като Земур с летящ старт обяви кандидатурата си.

05.12.2021 /09:39 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Второ знаково отстраняване от в. „Дума” на емблематична журналистка в рамките на два дни буди сериозна тревога за нови нива в посегателството над свободата на словото и правата на журналистите в България. Редно е и правителството да се произнесе, защото тревожните действия идват от сила, представена в него.

14.01.2022 /16:16

Апелираме към колегията да се присъедини към петицията в защита на Велиана Христова и към други солидарни действия, с които заедно да отстоим свободата на словото и журналистическите права.

13.01.2022 /15:57

Компетентните органи трябва да реагират незабавно на информацията за заплаха срещу главния редактор на BIRD Атанас Чобанов. В световен мащаб острата реакция срещу посегателства над журналисти също е мерило за демокрацията – от погромите срещу медии в Казахстан до разправата с разобличителя от „Уикилийкс” Джулиан Асандж

10.01.2022 /08:57

 Мнения

„Чистката” във в. „Дума” е опасен симптом и за правата на журналистите, и за обществената търпимост към посегателства срещу критични гласове.

19.01.2022 /12:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Такава ни е съдбата – да бъдем глашатаи на истината. Няма да сме журналисти, ако търсим нещо друго в професията и в живота. А те ни поставят пред изпитания...

26.12.2021 /16:00 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 29 гости

Бързи връзки