Начало
 
 

Иван Бакалов: Кеф, гръмнаха ИПК „Родина”. Или епизод от летописа на българската глупост

28.04.2020 /21:08 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


ИПК „Родина“ по времето, когато още не са окрадени всички стъкла.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват. ИПК „Родина“ бил вторият паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук. Не. Не е соц паметник. Това е паметник на българския преход.

Защо сме най-бедните в ЕС? - задава полуриторчен въпрос авторът Иван Бакалов в коментара си в e-vestnik.bg.

Не е толкова чудно, като прегледа човек заглавията в медиите за взривяването на сградата на ИПК „Родина” (издателско-полиграфическия комплекс) - отговаря си сам колегата Бакалов. И продължава: С някаква радост съобщават, че вече е в историята. Взривен бил мастодонт от бетон и желязо. Екшън, недостроената сграда паднала за секунди. Бил партиен дом за журналисти и т. н.

Никой не се сети, че това е взривяване на милиони от нашия джоб. Народни пари, както обичат да казват.

ИПК „Родина“ бил втория паметник от соца, след мавзолея, който събарят с взрив, коментираха тук и там из Фейсбук.

Не. Не е соц паметник.

Това е паметник на българския преход

През 1989 г. ИПК „Родина“ беше чисто нова сграда, специално построена за издателства и редакции на повечето всекидневници (не само на „Работническо дело“), с комплекс печатници до нея.

Беше завършена до покрив и остъклена със специална дограма по Второ направление, както се казваше навремето – за 2 млн. западногермански марки. Зарязаха я да седи така, дори не демонтираха кулокрана до високия 17-етажен корпус. На петата година кулокранът падна върху двете платна на „Цариградско шосе“ пред автобус 306 и пред редица коли. Слава Богу без жертви.

Оставиха сградата да се руши с години, оглозгаха я. Тя илюстрира неспособността на българите да управляват и стопанисват.

Полека-лека изчезваха от фасадата т. нар. соларни стъкла, светлоотражателни, не пускат топло отвън, не пускат топло навън. Кой ли ги е рязал и пригодявал за други прозорци – не е известно, дали въобще е било възможно. Казват, че кражбите на стъкла започнали още в края на соца, правели си от тях стъклени масички. В ония времена е нямало как да крадат пари, да надписват разходи с подизпълнители. Просто крадяха материали за вилите си.

И така сградата посрещна падането на Живков остъклена. И по фасадата започнаха да зейват дупки, стъкло по стъкло изчезваха, все по бързо през годините.

Всички правителства години наред бяха неспособни да я продадат или опазят, да й намерят друго предназначение. Искаха да стане сграда на НАП. Ама нещо не могло да стане. Искаха да я продадат, ама и това не станало, много пари й искали. Сега я събарят, поради „нефункционалност и конструктивни проблеми”.

А защо не продължат?

Защо не съборят хотел „Балкан” (бивш „Шератън”, сега „Лъкшъри колекшън“) – който някак се е настанил в такава нефункционална сграда, паметник от соца. Защо не бутнат и министерския съвет, и президентството – все нефункционални сгради.

Пеевски, Домусчиев и прочее пъргави инвеститори ще вдигнат на техните места модерни билдинги, може и небостъргач нещо, като символ на модерността. Нещо стъклено, като онази начупена фасада на евросградата на завоя на „Раковска”.

Читателят, който не е ходил в Рим, може да си направи труда като иде, да огледа сградите в старите части на града. Всички сгради по на 6-7 етажа от времето на фашизма и отпреди това си седят, никой не е посмял да плесне сред тях такъв стъклен кич, като този на „Раковска”. И не, не е само в Рим така.

Но, да оставим естетиката, у нас не може да се очаква барба ганьовци да са естети.

Не е въпрос и на носталгия по соца, а на чист прагматизъм.

Не можело тая сграда на ИПК „Родина” да се продаде. Всичко може. Малко преди тази сграда в края на соца беше довършена „Интерпред“. И досега стои, работи, никой не й е окрал стъклата и прочее. За всяко нещо има решение. Само у нас не могат да го намерят.

У нас винаги ще ти обяснят, как нещо не може да стане, а не как може да стане.

Ще ти обяснят как БГА „Балкан” бил с дългове и затова го продали евтино и той фалирал. Защо? Защо не го продохте на стратегически инвеститор, а не на ликвидатор? Някой намаза, няма съмнение. Не можело да работи завода за автобуси в Ботевград, не можело онзи за мотокари, не можело да се продаде завода за гуми във Видин (всички бивши соц-страни си продадоха заводите за гуми на големите компании в бранша, само България не можа, някой не се е разбрал за комисионите). И т. н., това е цяла дългогодишна поредица от българска простотия.

За 30 години преход, вместо да развиват и надграждат, развалиха един куп неща, които можеха да работят и дават хляб.

Днес, след 30 години, щом нови поколения се радват, че гръмнали мастодонт от соца, и никой не се замисля какво седи зад това, заслужаваме си дереджето.

Няма леви, няма десни, няма невинни. Това е паметник на общобългарската глупост.

И на българската корупция.

Защото има продължение. Около собствеността се завърта кълбо от фирми, ипотеки, кредити от КТБ, след което банката фалира и едни милиони за ипотекирани имот е трябвало да се върнат във фалиралата КТБ, но вместо това вземането е продадено за без пари, пак започва въртележка от фирми, съдии изпълнители и т. н., докато последният собственик, както и да се казва, събори сградата и разчиства терена да си построи каквото там му е на далавера.

Строежът на ИПК „Родина” започва през 1986 г.

Първата копка, както е редно за национален обект, прави другарят Тодор Живков. Фотографите от онова време разказват, как го наобиколили в кръг да го снимат, той бил само по сако, копнал веднъж-два пъти, после му подали бутилка шампанско да я счупи в кофата на багера. Живков замахнал и я хвърлил, но уцелил някаква част от железата, по която имало полепнала пръст от разкопаването и бутилката не се счупила. Човек от охраната притичал, вдигнал бутилката и ударил по-силно, та се счупила. Живков си вдигнал сакото да се пази да не го опръска.

Знамение, ще каже някой, щом не се е счупила бутилката…

Не, историята на тази сграда, както и на много други сгради, заводи, ферми, комплекси, е епизод от летописа на българската глупост.

 

Сподели в
 

В памет на колегата СТОЙКО ТОНЕВ, напуснал ни на 31 януари 2021 г., препечатваме от clubz.bg публикувания му в списание "Клуб Z" през 2014 г. фейлетон, подписан с неговия обичаен псевдоним Тони Филипов, д-р

08.02.2021/09:11

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки