Начало
 
 

Съветът на Европа: Недопустимо е атаките срещу медиите в Европа да станат новата нормалност

30.04.2020 /16:34 | Източник: СБЖ/ЕФЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Представен бе годишният доклад за 2020 г. от партньорските организации към Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите. В писмо до СБЖ генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес изтъква „необходимостта от защита на условията на труд на журналистите чрез приемане на национално ниво на конкретни планове за спешно възстановяване за медийния сектор.”

В СБЖ бе получен годишният доклад на Съвета на Европа за свободата на печата на нашия континент, изготвен със съдействието на партньорски организации на СЕ, сред които са Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), чийто колективен член е и нашият Съюз.

В придружителното писмо генералният секретар на ЕФЖ Роберто Гутиерес ни пише: „ЕФЖ и МФЖ допринесоха заедно за изготвянето на доклада. Той отново показва нарастване на случаите на заплахи срещу журналисти в цяла Европа. Обсъдихме съдържанието на доклада с генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич. Помолихме я да действа и да подтикне държавите-членки на СЕ да се активизират в подкрепа на свободата на медиите. Настояхме специално за необходимостта от защита на условията на труд на журналистите чрез приемане на национално ниво на конкретни планове за спешно възстановяване за медийния сектор. Призовахме за мерки за поддържане на заетостта в новинарската сфера. Тя обеща предстоящи действия.”

В частта за България в доклада на Съвета на Европа подробно се описват няколко нашумели случаи с посегателства срещу свободата на словото у нас през 2019 г. Такива са казусите със свалянето от ефир на съдебната репортерка от БНР Силвия Великова, безпрецедентното спиране на сигнала на БНР, довело и до смяната на ръковоството на Националното радио, отстраняването на трима известни разследващи журналисти от Нова телевизия след преминаването й в ръцете на олигарх, близък до правителството, осъждането на Росен Босев от в. „Капитал“ на глоба за клевета заради публикация относно председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, разследването срещу главния редактор на „Бивол“ Асен Йорданов и репортера Атанас Чобанов от Върховната касационна прокуратура след публикации за съмнителни сделки с недвижими имоти, в които са замесени тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместник Иван Гешев.

Другите посочени с конкретни примери в доклада страни и региони с проблеми в свободата на пресата, освен България, са Албания, Азербайджан, Франция, Унгария, Полша, Малта, Руската федерация, Сърбия, Турция, Украйна, Крим и Източна Украйна.

Пълният текст на доклада може да се свали в PDF формат оттук.

Предлагаме публикацията на сайта на ЕФЖ за годишния доклад на Съвета на Европа за свободата на печата, излязла под заглавието „Недопустимо е атаките срещу медиите в Европа да станат новата нормалност”. Под същия надслов е и целият доклад:

Атаките срещу свободата на печата в Европа сериозно застрашават да станат новата нормалност, предупреждават 14 международни формации за защита на свободата на печата и журналистически организации, представяйкиодишния доклад на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите през 2020 г. Новият удар по свободата на медиите на фона на пандемията Covid-19 влоши и без това мрачните перспективи.

Докладът анализира сигналите, подадени на Платформата през 2019 г., и показва разрастващ се модел на сплашване за запушване на устите на журналистите на континента. Последните седмици ускориха тази тенденция, като пандемията породи нова вълна от сериозни заплахи и атаки срещу свободата на печата в няколко държави-членки на Съвета на Европа. Насред здравната криза имаше задържания от страна на правителства на журналисти за критично отразяване, беше значително разширен надзорът и бяха приети нови закони за наказателни мерки срещу „фалшиви новини“ при совеволно решаване кое е достоверно и кое е невярно, без надзора на съответните независими органи.

Тези заплахи бележат преломна точка в борбата за запазване на свободните медии в Европа. Те правят още по-неотложен спешния призив на доклада за събуждане на държавите-членки на Съвета на Европа - да действат бързо и решително, за да прекратят атаките срещу свободата на печата, така че журналистите и другите медийни участници да могат да отразяват събитията без страх.

Въпреки че общият процент на отзивчивост от страна на държавите-членки към Платформата се повиши леко до 60 процента през 2019 г., Русия, Турция и Азербайджан - три от най-големите нарушители на свободата на медиите - продължават да игнорират сигналите, заедно с Босна и Херцеговина.

През 2019-та вече бяха регистрирани интенизвно и опасно нарастващи битки около свободата на печата и свободата на изразяване в Европа. Платформата отчете 142 сериозни заплахи за свободата на медиите, включително 33 физически нападения срещу журналисти, 17 нови случая на задържане и затвор и 43 случая на тормоз и сплашване.

Физическите атаки трагично включваха две убийства на журналисти: Лира Макки в Северна Ирландия и Вадим Комаров в Украйна. Междувременно Платформата официално обяви убийствата на Дафне Каруана Галициа (през 2017 г. ) в Малта и Мартин О’Хагън (през 2001 г. ) в Северна Ирландия за случаи на безнаказаност, като изтъкна неспособността на властите да привлекат виновните пред съда. Само Словакия показа конкретен напредък в борбата срещу безнаказаността, като посочи предполагаемия майстор и четирима други, обвинени в убийството на журналиста Ян Кучак и годеницата му Мартина Кушнирова.

В края на 2019 г. платформата регистрира 105 случая на журналисти зад решетките в региона на Съвета на Европа, включително 91 само в Турция. Ситуацията не се подобри през 2020 г. Въпреки острата заплаха за здравето Турция изключи журналистите от масово освобождаване на затворници през април 2020 г., а вторият по големина затворник Азербайджан направи нови арести заради критичното отразяване на реакцията на страната на коронавирус.

През 2019 г. се забелязваше значително увеличение на съдебния или административен тормоз срещу журналисти, включително безсмислени случаи на SLAPP, и фалшиви и политически мотивирани правни заплахи. Изтъкнати примери бяха фалшивите обвинения за наркотици, повдигнати срещу руския разследващ журналист Иван Голунов, и продължителното затваряне на журналисти в контролирания от Русия Крим. Кризата на Covid-19 засили инструментите на длъжностните лица за тормоз на журналистите с нови опасни закони за „фалшиви новини“ в страни като Унгария и Русия, които заплашват журналистите със затвор за нарушаване на официалната линия.

Други сериозни проблеми, идентифицирани от сигналите за 2019 г., включват разширени мерки за наблюдение, застрашаващи способността на журналистите да защитават своите източници, включително във Франция, Полша и Швейцария, както и политически опити за „впримчване“ на медиите чрез собственост и манипулация на пазара, най-ясно очертали се в Унгария. Тези заплахи също се засилват от действията, предприети от няколко правителства в условията на здравната криза, които освен това включват произволни ограничения на независимото отразяване и на достъпа на журналистите до официална информация за пандемията.

Партньорите на Платформата призовават за спешен контрол на действията от страна на поискалите извънредни правомощия правителства, особено на ограниченията, свързани със свободата на изразяване и свободата на медиите съгласно извънредното законодателство, които не са строго необходими и пропорционални в отговор на пандемията. Неконтролираните и неограничени закони за извънредни ситуации са податливи на злоупотреби и вече са оказали сериозен смразяващ ефект върху способността на медиите да отразяват и контролират действията на държавните органи.

Въпреки че Платформата приветства засиления акцент върху свободата на печата от страна на европейските институции, включително както от Съвета на Европа, така и от институциите на Европейския съюз, все пак продължаващата криза изисква по-спешни и строги реакции за защита на свободата на медиите и свободата на изразяване и информация и за подкрепа на финансовата устойчивост на независимата професионална журналистика. В ерата на извънредното управление, защита на пресата - пазителя на демокрацията - не може да чака.

Сподели в
 

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020/20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020/19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020/17:03

Добре е, че тревожната ситуация у нас с журналистиката, медиите и свободата на словото бе откроена и на европейско ниво. Но тази картина няма да се промени само от констатации, макар и прозвучали от ЕС. Промяната е наше дело - на цялото българско общество с неговото будно гражданско съзнание и на журналистите, които държат да отстоят своята независимост и не желаят да бъдат третирани като мисирки, нито ще мълчат пред цинични наградждавания за обслужващи властта медийни дейци.

01.10.2020/17:17

Очакваме Вашите предложения до 20 октомври 2020 г., можете да номинирате и журналисти от други дружества, пише в писмо до председателите на журналистическите дружества председателят на СБЖ Снежана Тодорова.

30.09.2020/15:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Шефът на новата Комисия за външна намеса в ЕП ще бори с крути мерки дезинформацията от Русия и Китай. Той е от групата на социалистите и демократите, но е фен на американското нахлуване в Ирак, на Саркози, на Макрон и е оказал неоценима услуга на Саакашвили. Гастролирал е и в Украйна. Син е на оставилия не по-малко интересна диря Андре Глюксман.

29.09.2020 /12:19 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 36 гости

Бързи връзки