Начало
 
 

Съветът на Европа: Недопустимо е атаките срещу медиите в Европа да станат новата нормалност

30.04.2020 /16:34 | Източник: СБЖ/ЕФЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Представен бе годишният доклад за 2020 г. от партньорските организации към Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите. В писмо до СБЖ генералният секретар на ЕФЖ Рикардо Гутиерес изтъква „необходимостта от защита на условията на труд на журналистите чрез приемане на национално ниво на конкретни планове за спешно възстановяване за медийния сектор.”

В СБЖ бе получен годишният доклад на Съвета на Европа за свободата на печата на нашия континент, изготвен със съдействието на партньорски организации на СЕ, сред които са Международната федерация на журналистите (МФЖ) и Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), чийто колективен член е и нашият Съюз.

В придружителното писмо генералният секретар на ЕФЖ Роберто Гутиерес ни пише: „ЕФЖ и МФЖ допринесоха заедно за изготвянето на доклада. Той отново показва нарастване на случаите на заплахи срещу журналисти в цяла Европа. Обсъдихме съдържанието на доклада с генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович Бурич. Помолихме я да действа и да подтикне държавите-членки на СЕ да се активизират в подкрепа на свободата на медиите. Настояхме специално за необходимостта от защита на условията на труд на журналистите чрез приемане на национално ниво на конкретни планове за спешно възстановяване за медийния сектор. Призовахме за мерки за поддържане на заетостта в новинарската сфера. Тя обеща предстоящи действия.”

В частта за България в доклада на Съвета на Европа подробно се описват няколко нашумели случаи с посегателства срещу свободата на словото у нас през 2019 г. Такива са казусите със свалянето от ефир на съдебната репортерка от БНР Силвия Великова, безпрецедентното спиране на сигнала на БНР, довело и до смяната на ръковоството на Националното радио, отстраняването на трима известни разследващи журналисти от Нова телевизия след преминаването й в ръцете на олигарх, близък до правителството, осъждането на Росен Босев от в. „Капитал“ на глоба за клевета заради публикация относно председател на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев, разследването срещу главния редактор на „Бивол“ Асен Йорданов и репортера Атанас Чобанов от Върховната касационна прокуратура след публикации за съмнителни сделки с недвижими имоти, в които са замесени тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров и неговият тогавашен заместник Иван Гешев.

Другите посочени с конкретни примери в доклада страни и региони с проблеми в свободата на пресата, освен България, са Албания, Азербайджан, Франция, Унгария, Полша, Малта, Руската федерация, Сърбия, Турция, Украйна, Крим и Източна Украйна.

Пълният текст на доклада може да се свали в PDF формат оттук.

Предлагаме публикацията на сайта на ЕФЖ за годишния доклад на Съвета на Европа за свободата на печата, излязла под заглавието „Недопустимо е атаките срещу медиите в Европа да станат новата нормалност”. Под същия надслов е и целият доклад:

Атаките срещу свободата на печата в Европа сериозно застрашават да станат новата нормалност, предупреждават 14 международни формации за защита на свободата на печата и журналистически организации, представяйкиодишния доклад на Платформата на Съвета на Европа за защита на журналистите през 2020 г. Новият удар по свободата на медиите на фона на пандемията Covid-19 влоши и без това мрачните перспективи.

Докладът анализира сигналите, подадени на Платформата през 2019 г., и показва разрастващ се модел на сплашване за запушване на устите на журналистите на континента. Последните седмици ускориха тази тенденция, като пандемията породи нова вълна от сериозни заплахи и атаки срещу свободата на печата в няколко държави-членки на Съвета на Европа. Насред здравната криза имаше задържания от страна на правителства на журналисти за критично отразяване, беше значително разширен надзорът и бяха приети нови закони за наказателни мерки срещу „фалшиви новини“ при совеволно решаване кое е достоверно и кое е невярно, без надзора на съответните независими органи.

Тези заплахи бележат преломна точка в борбата за запазване на свободните медии в Европа. Те правят още по-неотложен спешния призив на доклада за събуждане на държавите-членки на Съвета на Европа - да действат бързо и решително, за да прекратят атаките срещу свободата на печата, така че журналистите и другите медийни участници да могат да отразяват събитията без страх.

Въпреки че общият процент на отзивчивост от страна на държавите-членки към Платформата се повиши леко до 60 процента през 2019 г., Русия, Турция и Азербайджан - три от най-големите нарушители на свободата на медиите - продължават да игнорират сигналите, заедно с Босна и Херцеговина.

През 2019-та вече бяха регистрирани интенизвно и опасно нарастващи битки около свободата на печата и свободата на изразяване в Европа. Платформата отчете 142 сериозни заплахи за свободата на медиите, включително 33 физически нападения срещу журналисти, 17 нови случая на задържане и затвор и 43 случая на тормоз и сплашване.

Физическите атаки трагично включваха две убийства на журналисти: Лира Макки в Северна Ирландия и Вадим Комаров в Украйна. Междувременно Платформата официално обяви убийствата на Дафне Каруана Галициа (през 2017 г. ) в Малта и Мартин О’Хагън (през 2001 г. ) в Северна Ирландия за случаи на безнаказаност, като изтъкна неспособността на властите да привлекат виновните пред съда. Само Словакия показа конкретен напредък в борбата срещу безнаказаността, като посочи предполагаемия майстор и четирима други, обвинени в убийството на журналиста Ян Кучак и годеницата му Мартина Кушнирова.

В края на 2019 г. платформата регистрира 105 случая на журналисти зад решетките в региона на Съвета на Европа, включително 91 само в Турция. Ситуацията не се подобри през 2020 г. Въпреки острата заплаха за здравето Турция изключи журналистите от масово освобождаване на затворници през април 2020 г., а вторият по големина затворник Азербайджан направи нови арести заради критичното отразяване на реакцията на страната на коронавирус.

През 2019 г. се забелязваше значително увеличение на съдебния или административен тормоз срещу журналисти, включително безсмислени случаи на SLAPP, и фалшиви и политически мотивирани правни заплахи. Изтъкнати примери бяха фалшивите обвинения за наркотици, повдигнати срещу руския разследващ журналист Иван Голунов, и продължителното затваряне на журналисти в контролирания от Русия Крим. Кризата на Covid-19 засили инструментите на длъжностните лица за тормоз на журналистите с нови опасни закони за „фалшиви новини“ в страни като Унгария и Русия, които заплашват журналистите със затвор за нарушаване на официалната линия.

Други сериозни проблеми, идентифицирани от сигналите за 2019 г., включват разширени мерки за наблюдение, застрашаващи способността на журналистите да защитават своите източници, включително във Франция, Полша и Швейцария, както и политически опити за „впримчване“ на медиите чрез собственост и манипулация на пазара, най-ясно очертали се в Унгария. Тези заплахи също се засилват от действията, предприети от няколко правителства в условията на здравната криза, които освен това включват произволни ограничения на независимото отразяване и на достъпа на журналистите до официална информация за пандемията.

Партньорите на Платформата призовават за спешен контрол на действията от страна на поискалите извънредни правомощия правителства, особено на ограниченията, свързани със свободата на изразяване и свободата на медиите съгласно извънредното законодателство, които не са строго необходими и пропорционални в отговор на пандемията. Неконтролираните и неограничени закони за извънредни ситуации са податливи на злоупотреби и вече са оказали сериозен смразяващ ефект върху способността на медиите да отразяват и контролират действията на държавните органи.

Въпреки че Платформата приветства засиления акцент върху свободата на печата от страна на европейските институции, включително както от Съвета на Европа, така и от институциите на Европейския съюз, все пак продължаващата криза изисква по-спешни и строги реакции за защита на свободата на медиите и свободата на изразяване и информация и за подкрепа на финансовата устойчивост на независимата професионална журналистика. В ерата на извънредното управление, защита на пресата - пазителя на демокрацията - не може да чака.

Сподели в
 

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021/15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021/20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021/21:05

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021/13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021/09:02

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 25 гости

Бързи връзки