Начало
 
 

Внукът на Марин Дринов: Така отвоювахме мирния живот…

03.05.2020 /21:47 | Автор : Александър Дринов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Александър Дринов е неделима част от "Безсмъртния полк"

В навечерието на 75-годишнината от победата над фашизма е хубаво да си спомним за Втората световна война, както се казва, от първо лице. Специално за сайта на СБЖ правнукът на големия възрожденец и учен Марин Дринов, първия председател на Българското книжовно дружество, предтеча на БАН, - д-р Владимир Сафронов-Дринов предостави фрагмент от спомените на своя баща (внук на Марин Дринов) Александър Дринов, участник от началото до самия край на войната в най-голямата и кървава месомелачка на ХХ век.

Александър Дринов е участвал в бойните действия на Брянския, Централния и І Украински фронт от редови пехотинец до лейтенант. Сражавал се е в ключовите битки на Червената армия в Курско-Орловската дъга, освобождението на Полша, Чехословакия, в битката за Берлин и в още много други възлови операции и и сражения. Срещал се е очи в очи с врага и пред него са гинали най-добри негови бойни другари. За участието си в бойните действия е удостоен с правителствени награди.

След войната Александър Александрович живее в Стари Оскол, където е учител по рисуване и трудово обучение.

В предоставените от д-р Сафронов-Дринов откъси от спомените на баща му узнаваме от извора несамо за жестоките кървави сражения, а и за човечността и приятелствата, които са крепили войниците.

Беше страшно…

„От пленен немец разбрахме, че след разгрома край Сталинград фашистите ще се опитат да се реваншират в Курско-Орловската дъга. В този участък изкопахме толкова километри отбранителни съоръжения, че ни се стори повече отколкото е разстоянието от Земята до Луната. На сутринта към нашите окопи тръгнаха десетки немски танкове „Тигър“, съпроводени и от пехота. Те откриха огън по нашите позиции. Страшно е! Втриса ни от нерви, зъбите тракат, облива ни ту горещина, ту студ. Стотиците оръдия на нашата артилерия и минометите нанасят в отговор удар по вражеските танкове и пехота. Вълна от огън и метал се изсипва върху главите на фашистите, малко остават живи от тяхната пехота. По полето горят танкове, атаката е отбита. А ние, оглушали от грохота на оръдията, въздъхваме с облекчение.

След известно затишие немците отново нанасят удар по нашите окопи. Навсякъде взривове, трясък, свистене на шрапнели и всичко това примесено с тротилов дим. Окопите ни разрушени, много убити войници, ранени стенат и крещят от нетърпима болка.  И всичко това се е сляло в един вопъл като в ада. Лято е, юли, слънцето в зенита си грее непоносимо, иска ти се да пиеш, а водата в манерката е гореща и не утолява адската жажда.

След около трийсет минути последва нова атака с още по-голям брой танкове и няколко реда пехота. Артилерията директно бие по тях и много от танковете са изкарани извън строя. След една отбита атака на немците следва друга. Аз стрелям с ръчна картечница, а дулото й е нажежено до червено от непрекъснатата стрелба. Каската ми пази главата, а няколко шрапнела я уцелват. Помощникът ми Вася седи в дъното на окопа, зарежда диска и ми го подава. От взривовете и стрелбата не чуваме и си общуваме с жестове. Боят продължава през целия ден, привечер затихва. Газовете разяждат очите и е невъзможно да дишаме заради миризмата от разлагащите се трупове. Отбиваме и последната атака. Загубили сме представа за времето. Горещото слънце залязва зад хоризонта и всички си отдъхваме с облекчение. Последният снаряд се взриви на ръба на окопа и взривната вълна ме запрати на дъното. Ставам на крака и се опитвам да дишам, но не мога, защото гърдите ми са смазани. Поемам въздух, като риба на сухо. Вася ми подава манерката с водата и аз отпивам малко, изливам в дланта си и изплаквам лицето си. Олеква ми. Но Вася ме гледа и се смее неудържимо, а аз нищо не чувам,а само по изражението на лицето му разбирам, че ми се смее. Намерих едно парче от огледало и се оглеждам. И на мен ми става смешно,като виждам стичащите се по лицето ми вади от кал…

Атаката на река Припят

В началото на септември 1944 г. нашите войски приближиха Чернобил. Градът беше завзет от немците и ние се окопахме на източния бряг на река Припят. От наша страна брегът беше песъчлив, а от немската – стръмен. Мразовито, вятърът студен северен, по небето се носят тежки разпокъсани облаци. Луната ни облива със студена ярка светлина. В тъмнината на противоположния бряг се виждат единствено очертанията на сгради. След ден-два реката ще замръзне. През нощта на девети срещу десети ноември нашата рота получи заповед да форсираме река Припят. Без да се замисля, скочих в ледената вода, а на мен шинел, ватени панталони, тежки ботинки, пуловер, в джобовете патрони, на колана две гранати, а така също и ръчната картечница, тежаща около16 килограма. Усетих че потъвам и водата ме покрива над главата. Поех дълбоко въздух и се отблъснах от дъното, добирайки се до отсрещния бряг. Сграбчих клоните на някакъв храст и с труд се измъкнах на брега. А той стръмен и висок около 3 метра. В началото ледената вода ми се стори вряла, след това почувствах, че замръзвам до кости. Към брега се приближи танк, който започна да стреля с картечница по преплувалите реката наши войници и много от тях загинаха. Привършвайки бойните си запаси, танкът се обърна и си отиде. С голям труд се добрах до брега и получавайки заповед от командира, тръгнах в атака. От мен се лееха потоци вода. Искам да тичам, но силите не ми стигат да нося такава тежест. В боя се включи и нашата артилерия и катюшите отправиха залп по отстъпващите немци. Започнах да измръзвам чувствително, а зъбите ми тракат от кучешкия студ. Свалих шинела, пуловера, гимнастьорката и ги изстисках от водата, приближих се до една горяща къща. Откъм огъня започна да се вдига пара от мен, а от обратната страна да се покривам със скреж. Легнах да спя направо на голата земя и мокър до кости дълго време не можех да си затворя очите. Умората обаче си каза думата. На сутринта, едва разсъмнало, тръгнахме в настъпление…

Последният щурм

От 15 април, прекосявайки Германия, завзехме немско село. В двора на една от къщите на пейка седеше момиче, едно такова дребничко, чернооко и на възраст около19 години, в униформа на старши сержант от медицинските служби. Пред нея на масата голям стъклен буркан с череши. Покани ме: „Другарю лейтенант, почерпете се.“ Запознахме се, казваше се Фатима и беше узбечка. Седнах до масичката, хапваме череши, говорим и се смеем. Гледам я и се любувам на това живо произведение на изкуството. В този момент немската артилерия започна да стреля. Фатима изтича на улицата и ми извика: „Саша, скоро ще се видим!“ В отговор нашите оръдия дадоха залп по немската батарея. Като утихна обстрелът, край мен войници носеха тялото на убито момиче. Шрапнел беше отнесъл главата му. Беше Фатима. Стоях като прикован, а от очите ми течаха сълзи. Бях се нагледал по време на войната на убити, ранени и обезобразени хора, но тук не можах да се овладея. Свалих пилотката си и дълго стоях и гледах как войниците отнасят към вечния й покой нашата бойна другарка.  Родината на Фатима – прекрасният Узбекистан, се намираше на хиляди километра от Германия, но Фатима, като хиляди узбеки, таджики, киргизи, грузинци и други народности знаеха: „Нашата родина е Съветският съюз. И тази родина трябва да я защитаваме от жестокия враг!“

Главната черта на руския войник е човечността

В боевете за град Тройенбритцен почти целият наш батальон беше унищожен. Въпреки ожесточената съпротива на немците, беше ясно, че приближава краят на войната. Приближихме до старинен замък. Всички с тревога очаквахме картечни и автоматни откоси. Крадешком се качихме на втория етаж. Стените на дългия коридор и вратите бяха боядисани в бяло, от което ни стана ясно, че в замъка се намира немска военна болница. До всяка от стаите стоят медицински сестри и с протегнати ръце затварят вратите им. По решителното изражение на лицата им се четеше: „По-добре да загина, но да не дам руснаците да стрелят по ранените.“ Влязохме в първата стая, в нея около десет легла, а на всяко от тях лежи ранен немски войник. Някои от тях покриха главите си с одеяло, другите в ужас гледаха към нас. Двама дори се скриха под креватите. В малка болнична стая лежеше ранен капитан, а на стола висеше есесовски мундир, целият във фашистки отличия. Лекарят напомни за международната конвенция за защита на ранените, а аз му отвърнах, че ние не сме фашисти и нямаме намерението да разстрелваме никого. Те така и така ще отговарят за своите злодеяния, ще ги съди международен съд. На изхода на болницата лекарят ме задържа и ми подаде ръка за сбогом, казвайки: „Руснаците са хора с прекрасни души, благодаря ви!“ Аз не поех ръката му, само помолих за извинение за изкаляния под. Козирувах и излязох навън.  

На сутринта поехме на път, но мисълта за посещението в болницата не ме напускаше. Непипнахме ранените немски войници, у нас още от детството беше заложено хуманното отношение към беззащитните хора. На руските хора не е присъща жестокостта. А фашистите, виждайки много добре червените кръстове по покривите на вагоните, безпощадно бомбардираха нашите санитарни влакове, болници и затова получаваха бойни награди.

През май 1946 г. ни демобилизираха. На всички офицери раздадоха по един костюм подарък от Чърчил и по 3 хиляди рубли.

Започваше мирния живот…

Снимки личен архив

Сподели в
 

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020/06:41

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки