Недостойно нито за героите на Великата Победа от 9 май 1945 г., нито за бащите на зародилата се пет години по-късно Обединена Европа е противопоставянето на заветите им. Защото те са едно и също хуманистично послание - никога повече войни, никога повече омраза, никога повече разединение. Красивата ни планета и еднакво уязвимото към бедствия, пандемии и безумия човечество заслужават най-после помирение, мъдрост, отговорност и солидарност
9 май е дата, изпълнена с дълбок хуманизъм, мъдрост и заряд за едно вдъхновяващо бъдеще. Защото на тази дата точно преди 75 години безпримерният подвиг и саможертва на съветския народ, както и усилията на другите съюзиници от антихитлеристката коалиция - САЩ и Англия, съумяха да победят чудовището на нацизма, кафявата чума на ХХ век, която заплашваше да превърне целия свят в концлагер.
Великата Победа на 9 май 1945 г. сложи край на най-разрушителната война, съсипала всички европейски страни в една или друга степен, и отвори пред народите на нашия изстрадал континент хоризонтите на мирното развитие. Дължим това на милионите бойци, положили костите си за извоюването на този крехък, но все пак оцеляващ вече 75 години мир - без техния подвиг нямаше да ни има.
Пет години след онази кошмарна война, завършила всъщност на 2 септември 1945 г. с капитулацията на Япония, Робер Шуман отправи своето мъдро послание за френско-германско помирение, което днес разчитаме като основа за Обединена Европа. Посланието също се свързва с датата 9 май - и съвсем очевидно Шуман не случайно е избрал именно този ден, за да го отправи в онази още не загубила паметта си за истината Европа.
Кощунствено е днес потомците на онези отговорни политически мъже, които загърбиха навремето идейни различия и геополитически интереси, за да обединят усилията си срещу нацизма, да дълбаят пак траншеи и окопи в уязвимите умове на новите поколения, тласкайки ги към пропагандни сблъсъци и подмяна на историята.
9 май 1945 г. и 9 май 1950 г. не могат да бъдат сблъсквани и противопоставяни, защото са захранени с едни и същи хуманистични ценности и послания - никога повече войни, никога повече омраза, никога повече разединение. Красивата ни планета и еднакво уязвимото към бедствия, пандемии и безумия човечество заслужават най-после помирение, мъдрост, отговорност и солидарност.
Вечна памет и вечна слава на героите, надвили нацизма и донесли мир на Европа и света! Дължим вечна признателност на саможертвата им. И нека в тяхна чест и в името на бъдните поколения изградим една наистина Обединена върху принципите на разбирателството, сътурдничеството, социалната справедливост и взаимното уважение Европа - такава, за каквато е мечтал някога и символът на журналистите антифашисти Юлиус Фучик. Затова да не забравяме и предсмъртния му завет: „Хора, обичах ви, бдете!”