Начало
 
 

Д-р Георги Странски е бил кум на Христо Ботев

18.05.2020 /17:50 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Д-р Георги Странски не знае какво е страх или отчаяние

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

Историята му е част от сборника "150 години болнично дело в Плевен". На фона на днешните лекари, които ни заливат с пустословие от малкия екран, си заслужава да припомним неговата история.

Д-р Странски е кум на поета-революционер Христо Ботев и също е роден в Калофер. Извоювал си е уважението на плевенчани в бурните следвоенни години след освобождението на България.

Назначен е за пръв управител на плевенската болница и окръжен лекар през 1878 г. непосредствено след войната за независимост. Д-р Георги Иванов Странски е роден в Калофер.

През 1861 г. заминава за Цариград, където работи в Илич хан като абаджия и е учител в българското училище. През октомври 1867 г. пристига в град Галац, Румъния.

Тук попада в средата на българските хъшове 

През 1869 г. се премества в Букурещ, където е частен учител. Там завършва военно-медицинска школа. През 1874 г. става окръжен лекар в град Бузъу. По-късно е ординатор в болницата „Колентина” в Букурещ, в която защитава докторат по медицина „Няколко думи за дифтерията”.

Д-р Странски е автор на печатния устав на „Българското ученолюбиво настоятелство”, чиято цел е да помогне на пострадалите и ранени българи в разбунтувалите се области в Турция. През Сръбско-турската война в 1876 г. заминава за Белград като лекар доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите.

Завърнал се в Плоещ, той се присъединява към българското опълчение, което се установява в града на път от Русия за България. Д-р Странски е близък приятел на Христо Ботев, става негов кум, а по-късно и кръстник на дъщеря му Иванка.

Като военен лекар заедно с румънската болница пристига в село Гривица, където се разполага румънска войскова част при обсадата на Плевен. На Гривишкия фронт са Карол I и професор Карло Давила.

Никому не отказва медицинска помощ  

След падането на Плевен на 10.ХII.1877 г. вместо да се върне в Букурещ, д-р Странски се установява на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български лекар, участник в боевете за освобождението на града.

Д-р Странски активно се включва в ликвидирането тогавашните епидемии, организира санитарното състояние на града и се бори успешно с масовите заболявания, резултат на продължителната обсада. Младият лекар е в стихията си – на никого не отказва медицинска помощ, често сам набавя необходимите лекарства, отказва хонорара, предлаган му от бедните болни. Той бързо завладява сърцата на бедните и уважението на богатите.

След освобождението на Плевен болницата е предоставена на руската армия. Започва реорганизирането на съществуващите болници и създаването на нови. Управлението на болничните заведения е възложено на местните болнични съвети. Силното медицинско присъствие на руската армия дава положително отражение и засилва регионалната значимост на Плевенската болница.

През есента на 1878 г. руското военно управление предава болницата на градския общински съвет, който поема нейната издръжка. С указ се назначават първите окръжни и градски лекари, организиращи и оказващи амбулаторна, лечебна и профилактична помощ на населението. През 1878 г. се назначават за окръжни лекари: д-р Странски за Плевен, д-р Станкеевич в Никопол, д-р Гейзер в Ловеч, и д-р Радославов в Свищов. Управлението на болничните заведения е възложено на местни болнични съвети. 

Първите управители на Плевенската болница са и нейни първи строители – изтъкнати организатори, клиницисти, общественици, възпитаници на френската и руска медицински школи, активни участници в борбата срещу османското робство, дейци с демократични убеждения.

През 1878 г. след подписването на Сан-Стефанския мирен договор той е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. През 1879 г. напуска болницата, защото е избран за представител във Великото народно събрание в Търново.

Притежава качества на голям оратор  

Той става проводник на идеите на Каравелов и дядо Славейков. След Берлинския договор и откъсването на Южна България д-р Странски се установява на работа в Пловдив, където е избран за председател на Областното събрание, а по-късно и за директор на финансите.

През време на революционното движение за обединението на Южна България д-р Странски е член на “Комитета по съединението“ и на 6 септември 1885 г. е избран за председател на привременното правителство. След това като председател на Червения кръст той е военен лекар по време на Сръбско-българската война.

След детронирането на княз Александър Батенберг става член на “Временното наместничество“, обявено от Стамболов, което поема управлението на страната до завръщането на княза.

През 1886 г. той е дипломат в Белград, а през 1887 г. министър на вътрешните работи в правителството на Стефан Стамболов. През 1889 г. д-р Странски е управител на болницата и окръжен лекар на Русе, а през 1897 г. е управител на Александровската болница.

Умира в София на 4 януари 1904 г. на 56-годишна възраст Най-добрата и вярна характеристика на д-р Странски дава директорът на Столичната санитарна служба д-р Михайлов в надгробното си слово: “Във всичкото това неуморно движение д-р Странски се показва много смел, с твърд характер, спокоен като човек, който не знае какво е страх или отчаяние в най-критичните минути”. 


 

Сподели в
 

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020/11:27

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020/18:35

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020/12:36

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020/20:19

Днес се навършват 10 години от кончината на известния писател Дончо Цончев. По този повод в родния му град Левски се организира литературна среща-възпоменание за автора с водещ литературния критик Иван Гранитски. Тя ще се състои в лилавата зала на общината.

22.07.2020/12:11

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Авторът на първата българска печатна книга Филип Станиславов бе почетен в скромна церемония в град Никопол, съобщиха от местното читалище „Напредък”.

08.08.2020 /11:27 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

Вълнуващи спомени от първите си артистични прояви в детски радиопредавания разказва известната актриса и поетеса в специално интервю пред Мария Спасова, подчертавайки: „Там се срещнах с хора, които са мой университет за цял живот. Преди всичко това са Валери Петров, Ангел Вълчанов, Леда Милева”.

06.08.2020 /18:35 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява дълбокото си възмущение и категорично осъжда поредното посегателство срещу журналисти при изпълнение на професионалния им дълг, както и над упражнилите правото на свободно слово и на протест граждани по време на конференцията на управляващата партия ГЕРБ в София. Ако живеем в правова държава, реакцията на правоохранителните и правораздаващите органи трябваше да е незабавна. Къде е тя?

06.08.2020 /13:45

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 118 гости

Бързи връзки