Начало
 
 

Д-р Георги Странски е бил кум на Христо Ботев

18.05.2020 /17:50 | Автор : Иван Каневчев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Д-р Георги Странски не знае какво е страх или отчаяние

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

Историята му е част от сборника "150 години болнично дело в Плевен". На фона на днешните лекари, които ни заливат с пустословие от малкия екран, си заслужава да припомним неговата история.

Д-р Странски е кум на поета-революционер Христо Ботев и също е роден в Калофер. Извоювал си е уважението на плевенчани в бурните следвоенни години след освобождението на България.

Назначен е за пръв управител на плевенската болница и окръжен лекар през 1878 г. непосредствено след войната за независимост. Д-р Георги Иванов Странски е роден в Калофер.

През 1861 г. заминава за Цариград, където работи в Илич хан като абаджия и е учител в българското училище. През октомври 1867 г. пристига в град Галац, Румъния.

Тук попада в средата на българските хъшове 

През 1869 г. се премества в Букурещ, където е частен учител. Там завършва военно-медицинска школа. През 1874 г. става окръжен лекар в град Бузъу. По-късно е ординатор в болницата „Колентина” в Букурещ, в която защитава докторат по медицина „Няколко думи за дифтерията”.

Д-р Странски е автор на печатния устав на „Българското ученолюбиво настоятелство”, чиято цел е да помогне на пострадалите и ранени българи в разбунтувалите се области в Турция. През Сръбско-турската война в 1876 г. заминава за Белград като лекар доброволец в румънската болница, предоставена на сърбите.

Завърнал се в Плоещ, той се присъединява към българското опълчение, което се установява в града на път от Русия за България. Д-р Странски е близък приятел на Христо Ботев, става негов кум, а по-късно и кръстник на дъщеря му Иванка.

Като военен лекар заедно с румънската болница пристига в село Гривица, където се разполага румънска войскова част при обсадата на Плевен. На Гривишкия фронт са Карол I и професор Карло Давила.

Никому не отказва медицинска помощ  

След падането на Плевен на 10.ХII.1877 г. вместо да се върне в Букурещ, д-р Странски се установява на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български лекар, участник в боевете за освобождението на града.

Д-р Странски активно се включва в ликвидирането тогавашните епидемии, организира санитарното състояние на града и се бори успешно с масовите заболявания, резултат на продължителната обсада. Младият лекар е в стихията си – на никого не отказва медицинска помощ, често сам набавя необходимите лекарства, отказва хонорара, предлаган му от бедните болни. Той бързо завладява сърцата на бедните и уважението на богатите.

След освобождението на Плевен болницата е предоставена на руската армия. Започва реорганизирането на съществуващите болници и създаването на нови. Управлението на болничните заведения е възложено на местните болнични съвети. Силното медицинско присъствие на руската армия дава положително отражение и засилва регионалната значимост на Плевенската болница.

През есента на 1878 г. руското военно управление предава болницата на градския общински съвет, който поема нейната издръжка. С указ се назначават първите окръжни и градски лекари, организиращи и оказващи амбулаторна, лечебна и профилактична помощ на населението. През 1878 г. се назначават за окръжни лекари: д-р Странски за Плевен, д-р Станкеевич в Никопол, д-р Гейзер в Ловеч, и д-р Радославов в Свищов. Управлението на болничните заведения е възложено на местни болнични съвети. 

Първите управители на Плевенската болница са и нейни първи строители – изтъкнати организатори, клиницисти, общественици, възпитаници на френската и руска медицински школи, активни участници в борбата срещу османското робство, дейци с демократични убеждения.

През 1878 г. след подписването на Сан-Стефанския мирен договор той е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. През 1879 г. напуска болницата, защото е избран за представител във Великото народно събрание в Търново.

Притежава качества на голям оратор  

Той става проводник на идеите на Каравелов и дядо Славейков. След Берлинския договор и откъсването на Южна България д-р Странски се установява на работа в Пловдив, където е избран за председател на Областното събрание, а по-късно и за директор на финансите.

През време на революционното движение за обединението на Южна България д-р Странски е член на “Комитета по съединението“ и на 6 септември 1885 г. е избран за председател на привременното правителство. След това като председател на Червения кръст той е военен лекар по време на Сръбско-българската война.

След детронирането на княз Александър Батенберг става член на “Временното наместничество“, обявено от Стамболов, което поема управлението на страната до завръщането на княза.

През 1886 г. той е дипломат в Белград, а през 1887 г. министър на вътрешните работи в правителството на Стефан Стамболов. През 1889 г. д-р Странски е управител на болницата и окръжен лекар на Русе, а през 1897 г. е управител на Александровската болница.

Умира в София на 4 януари 1904 г. на 56-годишна възраст Най-добрата и вярна характеристика на д-р Странски дава директорът на Столичната санитарна служба д-р Михайлов в надгробното си слово: “Във всичкото това неуморно движение д-р Странски се показва много смел, с твърд характер, спокоен като човек, който не знае какво е страх или отчаяние в най-критичните минути”. 


 

Сподели в
 

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020/14:58

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020/13:50

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

21.05.2020/11:22

„Ако човек може да направи в живота си мъничко добро, е най-доброто, защото зло всеки може да направи„. Така казва в интервю роденият в Харманли актьор Димитър Хаджиянев, от чиято кончина се навършиха 15 години.

19.05.2020/11:39

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

18.05.2020/17:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки