Начало
 
 

Кубинският Апостол на свободата Хосе Марти е събрат и на Левски, и на Ботев

19.05.2020 /20:41 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Кубинците нарицат Хосе Марти по същия начин, както ние Левски - Апостол на свободата

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

„Българите са кубинците на Балканите, а кубинците са българите на Латинска Америка.” Тази фраза е приписвана на двама изтъкнати кубинци.

Единият е яркият журналист, политолог, юрист и икономист Карлос Рафаел Родригес, който едва 20-годишен става кмет на родния си Сиенфуегос, а после подкрепя сърцато революцията, оглавена от Фидел Кастро и победила на 1 януари 1959 г. След революцията е сред най-изявените политически и икономически ръководитли на Куба. А през 70-те е и посланик в България - става отличен познавач на страната ни и на близостта между българи и кубинци.

Другият, когото също смятат за автор на спомената фраза, е големият поет Николас Гилен, особено известен у нас с магическото си стихотворение „Малка балада за Пловдив”, превърнато в песен и станало хит на „Диана Експрес”:

Във Пловдив, във града вековен,

там далеч, там далеч...

Една нощ спря да бий сърцето ми

и нищо друго...

Един зелен безспирен поглед,

там далеч, там далеч...

Две влажни устни недостъпни

и нищо друго...

Независимо на кого от тези двама големи кубинци, обикнали България, за първи път му е хрумнала фразата - а те и двамата много пъти са я повтаряли - тя си е самата истина. Могат да го потвърдят от сърце и онези около 40 000 български специалисти, работили в Куба и живели там със семействата си прз 60-те, 70-те,80-те години. Както и хилядите кубински студенти, получили образование у нас през същия период.

Тази година се навършват 60 години от установяването на дипломатически отношения между България и Куба - и това не е просто протоколен юбилей, а ехото от наситени с живи човешки връзки и с взаимна обич десетилетия.

Но ако искаме да стигнем до корените, оплели нашите два народа в духовна и морална неразривност, трябва да погледнем към най-любимите си герои, към светците в нашия исторически Пантеон.

Там българите сме поставили нашия Апостол на свободата Васил Левски и огнения поет революционер Христо Ботев.

А при кубинците на същото място е техният Хосе Марти, в когото всяко българско сърце веднага ще разпознае удивителното сливане в един образ на нашите Левски и Ботев. Кубинците също наричат своя Марти Апостол на свободата. А съдбата му е досущ като на нашия неистов автор на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”.

Пламенен порив към свобода, родил борбени стихове още в невръстни години. Затвор, изгнание, емигранскта журналистика. Завръщане в родината с кораб и с отряд смелчаци, за да се разпали огъня на революцията и освобождението. И гибел  - още преди пламъкът на бунта да е успял да зазори волното бъдеще...

Няма българин, който да не знае думите на Левски, че „Времето е в нас и ние сме във времето”. И няма кубинец, който да не е убеден в правотата на Марти, че „Най-добрият начин да кажеш нещо е да го направиш”.

Няма българин, който да не е рецитирал още в училище гениалните Ботеви строфи:

 

Настане вечер, месец изгрее.

Звезди обсипят звода небесен.

Гора зашуми, вятър повее -

Балканът пее кайдушка песен.

 

И няма кубинец, който да не пее от малък вечната „Гуантанамера” със стиховете на Марти:

 

Искрен човек съм и ида

от там, где палмата расне.

Преди да умра нека видя

стихът как душата опасва.

 

Не искам на тъмно, знайте,

да загивам като предател.

От добрите съм аз и дайте

да падна на слънце и вятър.

 

Искам с бедните на земята

моята участ да слея.

За потока от планината,

не за морската шир милея.

 

Това е - Марти е толкова наш, колкото и Левски, и Ботев. И се сбъдва лесно заветът му „Родината е човечеството”, записан като манифест на неговия вестник „Родина” и на неговата Кубинска революционна партия. Завет, свързал далечния му карибски остров и с нашия край на Балканите...

Хосе Марти е роден в Хавана на 28 януари 1953 г., а загива в бой в местността Дос Риос в Куба на 19 май 1895 г. Между тези две дати е вихреният му живот на поет, публицист, революционер и мислител.

Двете дати винаги се отбелязват не само в родината му и в латиноамериканските страни, които също го имат за свой, но и в България. Всеки 28 януари и всеки 19 май неизменно край паметника на Марти в София, разположен в градинка между парк-хотел „Москва” и кубинското посолство, се събират много хора с цветя и венци и ги полагат в подножието на постамента.

Възпоменанията традиционно се организират от Асоциацията за приятелство „България-Куба”, Общността на кубинците, живеещи в България, и посолството на Куба у нас. Неизменно участват изявени български поети, които четат свои стихове за Куба и за Марти. Редовно се включват със свои рецитали по творби на кубинския Апостол на свободата и ученици или студенти от различни български училища и университети. А кубинци, живеещи у нас, изпълняват песни по негови стихове, с неизменната „Гуантанамера”, разбира се.

Това е живата и топла връзка България-Куба, Марти-Левски-Ботев...

Днес, на 19 май, когато се навършиха 125 години от гибелта на кубинския герой, паметникът му в София отново беше отрупан с цветя, макар извънредната обстановка около пандемията от коронавирус да не позволи провеждането на традицинното възпоменание с винаги оживено и многобройно участие.

Но своите цветя, обич и преклонение към Хосе Марти все пак поднесоха посланичката на Куба у нас Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан, нейният съпруг и консул на Куба - Диснаел Мартинес Ривера, техния син, също Диснаел, както и ръководството на Асоциацията за приятелство „България-Куба” - почетната председателка Станка Шопова, председателката Тамара Такова, членовете Пламен Бонев и Любен Василев, поетът Лъчезар Еленков.

„Родината е човечеството” - с нова актуалност звучат сега тези думи на Марти. В трудни времена като сегашната битка на човечеството с Covid-19 почитта към Апостола на кубинската свобода е и почит към самоотвержените кубински медицински бригади, борещи се с коронавирусната пандемия в 23 държави по света и изпълняващи свои здравни мисии общо в 59 страни.

Ето какво коментира по този повод Н. Пр. Каридад Ямира Куето Милиан пред изданието „Дипломатически спектър”: „Куба няма да се откаже от призванието си за солидарност, дори когато по политически причини правителството на САЩ продължава да атакува и възпрепятства международното сътрудничество, предоставяно от нашата страна, което застрашава достъпа до здравни услуги за десетки милиони хора. В света липсва солидарност и сътрудничество. Нека глобализираме солидарността!”

В същото интервю посланичката на Куба разказва следното за известните успехи на своята страна в медицината и здравеопазването:

„С огромни усилия и саможертва и при тежката блокада на САЩ, която се изостри по-специално по времето на Covid-19, Куба успя да запази своята универсална и безплатна система за обществено здравеопазване, благодарение висококвалифицираните си и всеотдайни професионалисти, които се радват на световен престиж, независимо от грубите и клеветнически кампании на мощни противници.

Въпреки недостига на икономически ресурси, Куба отделя около 27% от БВП на страната за обществено здравеопазване. С продължителност на живота 79,7 години през 2019 г., с детска смъртност 4,0 на 1 000 живородени деца, с елиминирането на 11 имунизационно предотвратими заболявания и на маларията в началото на 70-те години на миналия век, а в по-ново време като първата държава в света, успяла да премахне предаването на СПИН и на вроден сифилис от майка на дете, Куба е феномен, привличащ всеобщ интерес.

Устойчивостта на националната здравна система, способността й да се подготвя и да реагира на извънредни ситуации и епидемични огнища, присъствието на повече от 48 000 кубински здравни специалисти в почти 60 страни, завършилите у нас над 35 000 лекари от над 100 страни, кубинският медицински принос в справянето с извънредни ситуации като болестта ебола в Западна Африка през 2014 г., са само няколко примера, които потвърждават успеха на кубинската система за обществено здраве. В Куба правото на здраве не е просто конституционно, а наистина обществено и свещено право.”

С тази Куба със сигурност би се гордял и любимият й герой и вдъхновител Хосе Марти.

А ние като българи може би тепърва трябва да помислим как да се върнем на пътя на Левски и Ботев...

Сподели в
 

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки