Начало
 
 

Сирак Скитник обявява преди 84 г. новото Радио Стара Загора

21.05.2020 /11:22 | Източник: БНР Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Екипът на Радио Стара Загора си направи и снимка за спомен

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

„Съгласно заповедта на г-на Министра от 21 т.м. да се почне редовно програмно предаване от Студио Стара Загора на обед и вечер. Съобразно наличността на живи изпълнители на концерти, сказки и материалите, с които Студиото разполага, ще се реди системна програма“.

От 21 май 1936 г. радиостанциите в София, Стара Загора и Варна започват едновременно да излъчват като първата национална радиомрежа с равнопоставени програмни служби, посочва БНР:  

Началото на историята на радиото в Стара Загора е поставено на 13 декември 1927 г., когато местният в. „Дума“ съобщава за предстоящото монтиране на радиоапарат в кафене „Бузлуджа“. В края на следващата година в града вече са регистрирани 6 радиоприемника.

През 1931 г. е основан клон на радиолюбителския съюз „Родно радио“ с председател Антон Куманов и около 50-ина членове. Една от целите му е „да се построи местна радиостанция за предаване на опера, концерти и др. в града и целия окръг“.

Има „разнообразна и актуална програма“   

За осъществяването ѝ допринася решението на Старозагорската община да се предостави сградата, заемана от Училищното настоятелство, за нуждите на регионалното радио, докато бъде изградена сграда специално за него.

На 1 февруари (според други източници – на 10 февруари) 1936 г. е осъществено първото пробно предаване на Радио Стара Загора чрез средновълновия предавател край с. Могила, който излъчва програмата му цели 77 години.

Освен една от първите радиостанции в страната, Радио Стара Загора е и единствената регионална радиостанция в Южна България до 1955 г., когато тръгват първите предавания на Радио Пловдив. 

Любопитното е, че още тогава изискванията са за „разнообразна, жива и актуална програма“ и Радио Стара Загора продължава успешно тази линия и днес, следвайки традицията и използвайки предимствата на съвременните технологии.

В дългогодишната му история негови директори са били интелигентни и будни хора, с усет към новото и ясна визия за ролята на радиото. Между тях са Стоян Паунчев – музиколог и цигулар, владеещ няколко езика, оглавява Радиото на 31 години, поетът Иван Хаджихристов – първият щатен служител, който постъпва на работа като литературен уредник, Йоско Йосифов – композитор и диригент, един от основателите на Старозагорската и Варненската опера, Иван Мечев – публицист и активен читалищен деец, писателят Ганчо Проданов и много други известни имена от старозагорската общественост.

Тръгва и „Музика по желание“   

Първият глас, прозвучал в ефира на Радио Стара Загора, е на актрисата Мара Шопова, майка на големия български актьор Наум Шопов. Първите говорителки-доброволки са Антония Денева, оперната певица Екатерина Манчева и студентката по немска филология Здравка Грашева.

На 21 декември 1937 г. по Радио Стара Загора е излъчен първият концерт на новосформирания (нещатен) радиооркестър от 9-има музиканти под диригентството на Петър Спиридонов.

Още в първите редовни емисии на Радиото през 1936 г. и след това в ефира звучи духова музика в изпълнение на оркестъра на 12-и пехотен балкански полк с капелмайстор Петър Спиридонов, който също допринася за изграждането на музикалната програма на новосъздаденото радио, както и на националната радиопрограма.

В това отношение са от значение и 2 нововъведения на Радио Стара Загора, за които споменава в интервюто си Йоско Йосифов и които са осъществени за първи път в България – предаването „Музика по желание“ и директното излъчване на концерти с публика. 

От 1994 г.  върви конкурсът  „Славейче“  

С богатата си и разнообразна 24-часова (от 2008 г.) информационно-музикална програма, излъчвана чрез 3 УКВ-предавателя, и близо 3 млн. слушатели Радио Стара Загора се утвърждава като модерна медия и предпочитана радиостанция в региона.

По думите на главния ѝ редактор Здравко Георгиев, според всички социологически проучвания това е радиостанцията с най-млада и интелигентна аудитория сред слушателите на БНР и неговите поделения, а едно от големите ѝ предимства е сигурно това, че в нея работят много млади хора.

Особено атрактивен експонат в колекцията и своеобразен свидетел на историята на Радио Стара Загора е роялът „Бехщайн“, останал от пребиваването на германската армия в града през 40-те години на миналия век. Той е реставриран и музиканти от различни жанрове и днес имат удоволствието да свирят на него.

Всъщност, още от първите години от създаването си до ден днешен регионалното радио е неизменна част от културния живот на старозагорци. Събитията, организирани в Арт-фоайето му, имат своето специално място в културния афиш на града. Радиото е известно с провеждането на Националния конкурс за млади изпълнители на български народни песни „Славейче“, създаден през 1994 г.  


 

Сподели в
 

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020/14:58

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020/13:50

На 20 май 1936 г. началникът на радиоразпръскването в България, видният интелектуалец Панайот Тодоров, познат с артистичния си псевдоним Сирак Скитник, издава разпоредба:

21.05.2020/11:22

„Ако човек може да направи в живота си мъничко добро, е най-доброто, защото зло всеки може да направи„. Така казва в интервю роденият в Харманли актьор Димитър Хаджиянев, от чиято кончина се навършиха 15 години.

19.05.2020/11:39

Малцина са хората, които знаят на кого е кръстена Плевенската университетска болница "Д-р Георги Странски". Самият д-р Странски не е от Плевен, но е бил високо ценен тук.

18.05.2020/17:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Един от най-красивите месеци в годината – май, ни радва не само с облечените в бяла премяна дървета и раждащата се пролет, а и с очакването,че идва Денят на равноапостолните братя Кирил и Методий, когато отбелязваме българската просвета и култура, когато част от учениците завършват школото и поемат нелекия и пълен з неизвестности път на живота. Тогава не пропускаме да отбележим и почетем труда на всички подвластни на българското слово, сред които сме и ние журналистите, а и тези,които издават книгите. В навечерието на празника „се срещнах“ с една дама, съчетала в себе си тези две толкова отговорни и трудни професии. В дните на пандемия разговарям с известната журналистка и издател Надежда Кабакчиева.

23.05.2020 /08:20 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

125 години изминаха от гибелта на героя и идеолога на кубинското национално освобождение - поета и публициста, пристигнал с кораб да освобождава родината си и убит преди да изгрее свободата й, досущ автора на „Хаджи Димитър” и „Смешен плач”. Народът на Куба го нарича Апостол на свободата - както ние, българите, наричаме и нашия най-свят герой. Днес паметникът на Марти в София отново бе отрупан с цветя - никаква пандемия не може да попречи на почитта.

19.05.2020 /20:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Разказваме за изтъкнатия съветски кинодокументалист, извървял с камера всички фронтове на епохалната битка с хитлеризма и оставил уникални исторически кадри, влезли в съветско-американската документална киноепопея от 1978-ма „Неизвестната война/Великата Отечествена”.

09.05.2020 /14:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Тези, които са израснали със съветски филми, навярно си спомнят в лентите, посветени на Великата отечествена война, изразителния и плътен глас, който започваше съобщенията за войната с „От съветското информбюро“, или пък „Внимание! Говори Москва!“. Гласът на Юрий Левитан. Говорителят, чийто глас по време на войната чакаха да чуят от най-възрастния до най-малкия в Съветския съюз.

08.05.2020 /09:22 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

През 2020 г. се навършва век и половина от първото гражданско честване на равноапостолите Св. Св. Кирил и Методий в Хасково, за което има писмени свидетелства.

24.05.2020 /14:58 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Като кмет в началото на ХХ век Тодор Табаков построява най-много училища в Плевен, част от които се ползват и до ден-днешен.

24.05.2020 /13:50 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

Решението е взето от УС на СБЖ съобразно заповедта на министър Кирил Ананиев относно продължаването на ограничителните мерки във връзка с борбата с COVID-19 и в отговор на многобройни обаждания от делегати на предстоящото Общо събрание на СБЖ за неговото отлагане за есента на 2020 година.

20.05.2020 /20:57

Настояваме заедно с приемането на новия медиен закон и задължителната публична обществена експертиза по него с участието на медиите и гражданското общество, да се поиска оставката на сегашния неубедителен състав на СЕМ, като с новия закон да бъде увеличена числеността му и да бъде създаден нов, истински обществен регулатор с граждански квоти в него, като гаранция за независимостта му.

10.05.2020 /17:04

 Мнения

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020 /14:18 | Автор: Мария Нецова | Източник: СБЖ

Всяка година, особено по това време, когато „Безсмъртният полк” стяга редиците си да премине по трудния и славен път на Победата, донесла освобождението на Европа и света от „хитлеристката чума” – по-страшна от всяка позната пандемия, се активизират, особено в медиите, споровете кой има по-голям принос.

04.05.2020 /13:37 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки