Стефан Тамбуев: Вестникът е арбитър на новини, да му дадем глътка въздух

28.05.2020 /14:04 | Автор : Мила Гешакова | Източник: 24 часа Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Стефан Тамбуев е син на журналиста Георги Тамбуев

"С периодичния печат хората се информират в дълбочина. А той е сред силно пострадалите в кризата", посочва в интервю пред "24 часа" издателят Стефан Тамбуев.

В свое интервю за в. "24 часа", дадено пред колежката Мила Гешакова, издателят Стефан Тамбуев говори за своята инициатива за намаляване на ДДС за петачтине издания.

Инициатор сте на петиция за намаляване на ДДС за печатните издания. Какви са вашите очаквания от внасянето на тази петиция в парламента, г-н Тамбуев?

Очаквам, че тази поправка ще бъде приета от народните представители. Мисля така, защото видях настроението сред всички парламентарни групи още при първото четене на закона.

Имаше много приветливо отношение към намаляването на ДДС на книгите. Дори имаше изказвания от депутати, че това е много патриотично дело. Разбира се, тази стъпка беше в синхрон с големия празник на българската писменост и култура 24 май и така подчерта темата за словото.

Споменахте в предварителния ни разговор, че включването на периодичния печат в данъчното облекчение е вид продължение на книгите?

Поначало идеята за намаляване на ДДС на книгите автоматично навежда на мисълта и за намаляване на ДДС на периодичните печатни издания. Предложи го в свое изказване в парламента депутатът Антон Кутев. И напълно основателно! Аргументът му бе, че в днешно време вече е много трудно да се определи кое е книга и кое - списание.

Защо?

В момента има тенденция в целия свят книги и списания да се продават анблок, в една опаковка. Там има голяма корица с 20-30 страници, поставена в найлонова торбичка заедно с книга. Дългото изложение, което читателят купува, на практика е в книгата. А в списанието са маркирани различните теми, идеи и сюжети, които подбират целевата група, за която тази книга е подходяща.

Този начин на предлагане е нова маркетингова хватка за продажба на една книга. На практика списанието се явява като нейна опаковка. Както всъщност всяка една опаковка на всяка една стока е насочена към това да селектира целевата група на съответната стока.

Има ли я тази тенденция и у нас?

Вече е забележима. Много издатели излизат с подобен продукт на книжния ни пазар и той има обща цена. И хайде да видим с това разделено ДДС в момента какво всъщност продаваме - книга или списание?

Искате да кажете, че изниква необходимост от пояснение какво е книга и какво списание?

Да, и какво е вестник също така. Къде има юридическо обяснение, че книга е това, списание - друго, а вестник - трето? Аз например мога да започна да издавам едно списание за градината, което обаче да кръстя “Книга за градината”. И през януари излиза книга първа, през февруари - книга втора, през март - трета, и така до края на годината. А през следващата година пускам втори том на съответното издание.

Мога да ви дам пример и с “Къща и градина”, която си плаща данъците като списание, но на практика е семейна енциклопедия.

Тя е раздробена на части, подобно на много енциклопедии и съответно тези части се предлагат ритмично във времето в отделни книжни тела. От тях обаче читателят сглобява една енциклопедия.

На какъв принцип тогава се разграничават видовете периодични печатни издания?

Според мен те на практика не съществуват. По някаква инерция има една гражданственост на представите, но тя няма юридическо измерение - кое е книга, кое - списание, кое - вестник.

Да вземем например литературното списание “Съвременник” - ами вие, като го тръснете на масата, то ще я събори, защото е дебела книга колкото първия том на “Строителите на съвременна България” на Симеон Радев.

Излиза обаче в периодика. В него се публикуват не един, а няколко романа, страшно много разкази, поезия, изобщо всякакви жанрове от различни краища на света. Е, книга ли е това, или списание? Води се списание, но даже като гражданственост не се възприема като такова. Ако има телчета, е списание, а ако няма, е вестник. Или едното е сгънато малко по-така, а пък другото някак си по-малко идва. Това е гражданската представа за нещата, но ако се тръгне по линия на жанровата представа, тя въобще не се препокрива с това схващане.

Каква е логиката за вестниците?

Названието вестник означава “носи вестта, новината”, списанието пък е “нещо, което се списва”. Ето, виждате, двете се препокриват. Пишеш новината и я коментираш, независимо от каква гледна точка - политическа, социална, обществена.

В момента най-голямата конкуренция за вестниците и списанията е интернет - това е медийна революция, сравнима с ядрената бомба над Хирошима от времето на моята младост.

Много е вероятно, ако това вече не се е случило, след известно време прагът на съвремието да се премести към откриването на интернет и навлизането му в живота.

Така е, да, но не мислите ли, че покрай фаворизирането на източниците на информация онлайн, дискриминирани остават големи групи възрастни, които са свикнали и харесват хартиените издания. Да не говорим, че част от тях са скарани с новите технологии?

Всъщност разликата е в това, че в интернет все още не са наложени правила. Че като изключим няколко сайта, които заслужават уважение, по-голямата част от съществуващите в интернет информационни сайтове всъщност са анонимни.

Докато за една редакция на хартиено издание се знае къде се намира, кои журналисти и външни автори работят в нея поименно, на кои телефони отговарят и на кои имейли. Докато в интернет ние с вас, ако пожелаем, утре можем да си спретнем един интернет сайт, да го оставим абсолютно безадресен и да пишем там каквото решим. Всичко, написано от нас, влиза в общия информационен поток, но не е ясно кой носи отговорност за достоверността на информацията, защото е написана напълно анонимно.

Разбира се, има и такива, които са озаглавили сайта си “сайт за фалшиви новини”, и впрочем са много четени. Даже сред читателите им има хора, които възкликват: “Как ще са фалшиви, след като и аз мисля така!”.

Но на практика арбитър на една реална новина продължава да е самото печатно издание. Факт е, че и печатните издания, а и електронните медии като цяло се поддават на влияние, като хората, които ги правят. Но все пак там може да се намери баланс в поднасянето на новината, защото за всяка една от тях авторът носи отговорност, не е анонимен - сложил е името си, а телефонът му е в адресното каре.

А в повечето сайтове се оставя поле, в което читателят на новините им да си напише името и да си остави координатите, а журналистите в сайта при желание да ти отговорят. На приктака читателят на сайтове общува с машината там. Докато в печатните издания читателят общува с журналистите директно. Да, комуникацията между тях е малко по-традиционна и неслучайно хората с такова мислене, а те никак не са малко, купуват и четат хартиени издания.

Франция и Австрия впрочем подкрепиха журналистите си в пандемията. В други страни обмислят мерки те да бъдат подпомогнати. Най-често сравняват работата им с тази на лекарите - денонощно на първа линия. Това може ли да се случи и у нас?

След кризата, която хартиените издания преживяха, в момента на Запад се наблюдава възстановяване на периодичния печат чрез едно ново потребление от страна на хората. И струва ми се тъкмо защото в интернет е голяма бъркотия, а и няма правила.

Ако например аз искам да разбера нещо по определена тема, ще ми бъде по-лесно да си купя тематично издание, в което да прочета онова, което ме интересува, при това подредено. Ако не ми даде пълната информация, ще ми даде посоките, в които да я търся. По-лошият вариант е да се заровя в интернет, при това ще изгубя много повече време, защото ще попадна на различни сайтове, които преписват от други и две трети от информацията в тях е една и съща, включително с грешките. Ето тази е разликата между вестника и сайта.

Само с това ли печели вестникът?

Съвсем не. Като го погледнете, например, той като архитектура и ритъм е едно цялостно произведение. Поне по този начин въздейства. Докато сайтовете все още не са достигнали до тези възможности на вестника, който впрочем съществува като културно явление вече стотици години.

В сайта трудно можеш да изкараш лийда, докато във вестника това просто е задължително. В сайта трудно ще вкараш карета, които автоматично дават динамика на гледните точки. Така че вестникът, като все още едно завършено произведение, е доста по-наситен. При това не става дума, че ако харесваш едно, не трябва да харесваш другото. Но вестникът като цяло продължава да дава едни доста добри възможности да се информираш в дълбочина.

Какво налага необходимостта от намаляване на ДДС за периодичния печат?

Това ще е глътка въздух за всички на този фронт. Конкуренцията с интернет е огромна и заради нея се намали потреблението. Заради това една цяла голяма верига за продажба на вестници и списания беше затворена. А непосредствено след това дойде извънредното положение. В него цели издания престанаха да излизат. И не само заради намалението на тиражите им.

В момента, когато пазарът започва да се възстановява, би било добре ДДС за печатните издания да се намали, ако не завинаги, както е в Западна Европа, то поне до момента, когато пазарът достигне онзи ръст отпреди пандемията. Това би била невероятна помощ за издателите и това е причината да поискаме и ние подкрепа като браншовете с проблеми заради извънредното положение. Защото и ние много пострадахме.

9% ДДС за периодичните печатни издания как по-конкретно ще им се отрази?

Трябва да е ясно, че разходите за печат се облагат с 20% ДДС. Но импровизираната ми прогноза е следната: ако печатът на брой от съответното издание струва 1 лв., върху този лев се слагат 20 стотинки ДДС, а този брой от изданието се продава за 2 лв., издателят дължи 20 ст. ДДС грубо при ставка 9-10%.

И автоматически по данъчната линия за кредити съответното ДДС се намалява с последното ДДС за продажба. Издателят е включил своето ДДС в момента на печата.

А иначе намаленото ДДС ще помогне и с това, че при спадналите тиражи и пазар и при изключителните трудности, пред които се изправят издателите, няма да ги вкара в още по-непопулярната мярка да вдигат цените.

Свързани: Над 160 издатели получават петицията на Стефан Тамбуев

164 издателства получиха петицията на Стефан Тамбуев - сина на легендарния журналист Георги Тамбуев, за намаляване на ДДС върху печата, след като им я разпрати лично, съобщи самият той.
Дата: 27.05.2020
 

Сподели в
 

Лидерът на политическа коалиция Христо Иванов поиска в студиото на Българската национална телевизия (БНТ) оставката на генералния директор на телевизията Емил Кошлуков.

14.07.2020/14:01

Британската Лейбъристка партия реши да се включи в рекламния бойкот срещу Фейсбук с настояване социалната мрежа да полага повече усилия в борбата срещу съдържанието, насаждащо омраза.

13.07.2020/14:21

Всички сме виждали огромните метални антени покрай пътищата и дори сме се чудели за какво се използват. 150-тонната радиопредавателна антена, която мнозина наричат „Шилото“ или „Иглата“, заради ромбоидната ѝ форма, ще остане в миналото. На 11 и 12 юли от Вакарел ще бъде излъчен последният радиосигнал.

11.07.2020/16:14

Промяна на минималните изисквания за заемането на позициите генерален директор на БНР и БНТ предвиждат промени в Закона за радио и телевизия, внесени от Вежди Рашидов, председател на Комисията по култура и медии в парламента.

11.07.2020/14:31

Вечерното шоу на Николаос Цитиридис ще излезе в летен отпуск със седмица по-рано заради рекордния брой новозаразени с коронавирус. Това обявиха от медията и добавят, че промяна ще има и в други предавания на Би Ти Ви.

10.07.2020/14:04

 Представяме ви

Вече стартираха и Летните празници на българското кино в МДЖ, организирани съвместно от СБЖ и Съюза на филмовите дейци. Всички прожекции в новото лятно кино, разположено в близост до бар „Море” в почивния комплекс, са безплатни

12.07.2020 /06:41 | Източник: СБЖ

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

 Мнения

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 37 гости

Бързи връзки