Начало
 
 

На думата ни как ще се откликне…

07.06.2020 /19:44 | Автор : Анатолий Шчелкунов | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Анатолий Шчелкунов

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

По повод статията, която публикуваме по-долу, професорът от Самарския университет Людмила Карпенко споделя, че „написаното от Анатолий Шчелкунов е много своевременно, проникновено и професионално. Написано от сърце и с дълбоко познаване на историята на българо-руски хилядолетни духовни връзки. Историята на отношенията на два кръвно съединени народа не е история на  безграмотни прояви на случайни хора“.

 

                                           ***

   

Не ни е дадено да предугадим

на думата ни как ще се откликне…

Получим ли съчувствие –

То сякаш ни осеня благодат…

 

Тези думи са написани преди сто и шейсет години от гениалния руски поет  и дипломат Фьодор Иванович Тютчев. Съчетал в себе си висок поетичен дар и като много опитен дипломат, той като никой друг осъзнаваше здравата връзка между дипломацията и изкуството.

Защо си спомних за това? Защото, въпреки негласната корпоративна етика – да не критикуваме колегите си по професия, не мога да не реагирам на реакцията в българското общество по повод изложбата в София, уредена от Руския културно-информационен център на 24 май 2020 г. по повод празника на славянската писменост и култура. Веднага ще направя уговорка. Макар и да не съм видял изложбата с очите си, но от многобройните публикации и снимки в българските медии се разбира, че на нейните табла няма нито дума за приноса на българите за създаването на кирилицата като основа на цялата цивилизационна парадигма на славянството.

Преди десет години подарих на РКИЦ моята книга „Духовното единение”, която излезе във Варна със съдействието на Дружеството за дружба с народите на Русия и страните от ОНД (Варна) и Славянската литературна и художествена  академия.

(Който иска да се запознае с книгата, написана въз основа на голям документален материал за историята на руско-българските духовни връзки, може да я прочете в библиотеката в София, която носи името на светите равноапостоли Кирил и Методий).

Ако организаторите на изложбата си бяха направили труда да погледнат в нея, те щяха да намерят в главите „Славянската духовност в глобализиращия се свят” и „При изворите на свидетелствата” свидетелства за това, каква роля за развитието на православието, образованието и  културата на Русия е изиграл първият митрополит на руската православна църква Михаил Българин, заедно с когото са пристигнали в Киев и други свещеници българи, донесли със себе си и църковни книги, написани на кирилица. Биха научили за огромния принос за духовния живот на нашия народ на митрополита московски и на цяла Русия свети Киприян. Времето на неговата пастирска дейност някои родни (руски - б. пр.) историци наричат епоха на „второто българско влияние”. Двамата митрополити са вписани от руската православна църква като светии. Биха научили и за други руски йерарси с български произход, служили за нашето духовно единение. За съжаление, за това дори не са се замислили руските „народни дипломати” от РКИЦ, причинили с акцията си значителна вреда на руско-българското културно сътрудничество.

Широко известен е изразът

„Дипломацията – това е изкуството на възможното”

Това изцяло се отнася и за „народната дипломация”. Също както и във всяка сфера на изкуството, дипломатът, включително и човекът, който се занимава с тази дейност в културната, научно-образователната, публицистичната и други области с изява на международната арена, за постигането на положителни резултати трябва да притежава необходими качества. Бидейки по своето същество творчество или свързващо звено между духовното начало и самия живот, между политиката и нейната практическа изява, между нравствеността и властта, дипломатът често се оказва пред избора между доброто и злото. На практика границата между тях е толкова тънка, че никаква, дори най-мощната „оптика” не може да я определи. В изкуството това се нарича чувство за мярка или чувство за хармония. Бележитият съветски учен и писател Иван Еремов го сравняваше с „острието на бръснача”, като озаглави така свой роман. И действително: една нота в музиката, една мазка в живописта, една дума или буква в литературното творчество, едно движение в балета могат да променят смисъла или да развалят произведението. Поради това дипломатът, включително на нивото на „народната дипломация”, за да улови тази граница, трябва да притежава широка ерудиция, тънко чувство за мяра, гъвкав интелект, голям опит, развито въображение, проницателна интуиция и силна аналитичност, за да може да предвижда резултата от действията си.

В България добре знаят, че в историята на руската дипломация, а това може да се каже и за историята на световната дипломация, може да се приведат примери, когато благодарения на таланта на един дипломат са се постигалит такива резултати, за каквито при други обстоятелства загиват хиляди и хиляди съотечественици. И обратно: блестящи победи в жестоки битки са били проигравани на масата на дипломатическите преговори.

Бих искал да кажа още, че при четенето на многобройните публикации в българските медии ми направи впечатление, че почти във всички проличава преди всичко обида или засегнато национално честолюбие. Но в тях няма загриженост за съдбата на нашите двустранни отношения в духовната сфера. Разбира се, не говоря за безчетните блогъри, които използваха възможностите на съвременните социални мрежи, за да излеят цялото си безкултурие. Великият Пушкин предупреждаваше: ”…хвалба и клевета приемай равнодушно и не спори с глупака”.

Само едно издание, според мен, постъпи мъдро: публикува откъс от забележителната книга на Георги Йорданов „Срещи”. В него в прекрасна литературна форма с използването на документи се разкрива вълнуващата картина на нашето духовно взаимодействие, както в далечното минало, така и в края на ХХ век. Разказва се за приноса на академик Д. С. Лихачов при изследването на тези сложни и противоречиви проблеми. Имах щастието да се познавам с Дмитрий Сергеевич и да присъствам при посещението му в Софийския университет. Той дойде в България по случай награждаването му с най-високата награда – орден „Георги Димитров”. Облечен в мантията на почетен доктор на науките на университета и развълнуван от дружеската среща, световноизвестният учен в своята лекция за средновековна България я нарече „Държава на духа”. Оттогава това на пръв поглед метафорично понятие е напълнено с конкретно историческо съдържание, отразяващо безпримерния духовен подвиг на българския народ, който пренесе през вековете своя национален код.

Разбира се, аз обърнах внимание и на това, че в многобройните публикации се припомнят и други примери на нескопосани изказвания на някои руски политици и общественици на тема приемствеността от Русия на кирилската писменост. Тези примери се интерпретират нашироко, представят се като проява на руската имперска политика, като великодържавно високомерие и т. н. Искам да успокоя авторите на подобни конспирологични предположения. Всичките те имат една причина и бих казал, тази причина е далече от конспирологията.

Тя има системен характер и е свързана със сериозни пропуски в нашето родно историческо образование и възпитание

Дълго време в руската историография господстваше така наречената „нормандска” теория в историческата наука, която се опитваше да изключи всякакво друго влияние на историческото развитие на нашата страна, освен романо-германското. С тази теория водиха многолетна борба руските учени. Нейното начало е положено още от М. В. Ломоносов. Но поради много обстоятелства нейните рудименти не са преодолени и досега. Навремето А. И. Солженицин наричаше такива хора с повърхностно образование „необразованци”. Така че някои от тях допускат изказвания, които се разминават с историческата истина. За съжаление в днешното руско училище историческото образование е далеч от изискванията на времето. Дори има такъв анекдот. На изпити един ученик пита друг: кога в Русия бе отменено крепостното право? Той отговаря: през май в 61-ва. Не, заявява първият. В 61-ва Гагарин полетя в Космоса. Е, точно за това са го отменили, казва вторият.

В българския език има пословица: „Една лястовица пролет не прави”.

Точно така не бива поради изказвания на един или друг деец, какъвто и висок пост да заема, или поради някаква изложба, някаква книга или статия да се съди за отношенията на целия наш народ към народа на България или за политиката на цялата държава. Писаха ми писма и ми се обаждаха във връзка с изложбата мнозина български приятели с тревога – защо Русия е допуснала такъв недружествен акт по отношение на България? Повярвайте, скъпи приятели,

това не е Русия, а някои недостатъчно професионални руски чиновници

Много подобни обвинения прозвучаха от екраните на българската телевизия. Бих искал да кажа на техните автори: ако желаете да научите как в миналото руските хора са се отнасяли към България, то покажете по телевизията новия филм „Руският граф на българите”, който бе представен неотдавна от посланик А. Макаров  в същия този РКИЦ. В създаването му участват известни в България хора: посланик Бойко Коцев, големият съвременен историк Андрей Пантев и видната писателка и журналистка Калина Канева и редица други.

А сред примерите как днес руските граждани се отнасят към България, аз бих назовал един, свидетел на който бях по време на моето консулство във Варна. Когато един от предшествениците на сегашния руски посланик – Анатолий Потапов, беше на посещение в черноморската столица, към 11 часа вечерта в събота му позвъни тогавашният министър на вътрешните работи Румен Петков и помоли да помогне да се изпрати в България самолет за потушаване на пожара, който заплашваше Стара Загора.

(Между другото, неотдавна в едно българско издание се появи твърде интересно интервю с Р. Петков за българо-руските отношения).

В разговора с Потапов министърът добави, че със свои сили не могат да се справят с тази природна катастрофа. Те се обърнали към Австрия и Германия, но им отговорили, че трябва предварително да преведат парите. И посочили не малка цена. Положението у нас е безизходно, каза министърът. Ако Русия спешно не ни помогне, то древният град ще изгори, както някога го били запалили турците. В онова сушаво лято пожарите причинили много беди на българите. Потапов веднага се обади на дежурния по Министерство на извънредните ситуации на Русия и помоли да го свържат си министър Шойгу, който тогава ръководеше това министерство. Но дежурният отговори, че министърът е в командировка. Посланикът разказа за молбата на българите и помоли спешно да доложат на министъра. На сутринта Потапов сподели с мен, че не е могъл да мигне цяла нощ. Въображението му рисувало жестоки картини как стихията все повече приближава града. На сутринта, в неделя, дежурният се обади на посланика и каза, че въпросът се решава. Във втората половина на деня специалният самолет се приземи на летището в Пловдив. Руският министър помолил само да се настани екипажът в хотел и да се осигури прехраната. Трябва да се има предвид, че за да излети специален самолет зад граница, това може да стане само с решение на правителството. Всички технически въпроси бяха уредени без протакане. Изказвайки се на митинга по случай спасяването на града, Потапов спомена че Русия за втори път през последните сто и четиридесет години идва на помощ на жителите на  Стара Загора.

Не мога да не отбележа, че темата за руско-българските отношения има особен смисъл. Историята подари на нашите народи заедно уникално богатство: еднаква писменост и такъв безценен дар, като дружбата. Това общо наше богатство ние сме длъжни да предадем на бъдещите поколения. Затова да си разменяме някакви мимолетни меркантилни аспекти е неуместно и недостойно за богатата история на нашите свободолюбиви народа и тяхното бъдеще.

Наложи ми се много години да работя в България в съветските и руски дипломатически учреждения. Поради службата посетих много краища на вашата забележителна и бих добавил, благословена земя. Имах незабравими многобройни срещи с българи на различни възраст и социални групи. Най-забележителното при тези срещи бяха дружеските чувства на българския народ към Русия и руския народ, уважението към руската култура, грижливото отношение към многобройните паметници на руските воини, загинали за освобождението на България. Винаги с благодарност си спомням думите на моя стар и голям приятел, капитана на далечно плаване Васил Дачев: „Аз обичам Русия, защото обичам България”.

Иска ми се да завърша с думите на друг известен руски поет, Константин Балмонт, който много пъти е бил в България и добре познава нейната история и култура:

В тысячелетие случается так много,

Что позабыть легко, где был когда-нибудь,

Но из Болгарии – в Россию есть дорога,

А из России – до Болгарии есть путь.

Когда вливалась Русь в великие размеры,

Что выткались поздней в бескрайний пышный сказ,

Отсюда к нам пришел огонь той верной веры,

Что скрепой верности спаял навеки нас.

 

Превод Иван Василев

 

Сподели в
 

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

Бившият генерален консул на Руската федерация във Варна и почетен гражданин на морската ни столица Анатолий Шчелкунов е известен не само като дипломат, но и като писател, чиито книги се ползват с голям интерес. Той е член на Съюза на писателите на Русия и на неправителствената организация Съюз на приятелите на България. Специално за сайта на СБЖ Анатолий Викторович сподели свои размисли относно българо-руските отношения в контекста на едно от последните събития, свързани с делото на равноапостолните братя Кирил и Методий - посветената на това дело изложба в РКИЦ, разбунила патриотичните духове у нас и зад пределите на страната ни.

07.06.2020/19:44

Като председател на Комисията по журналистическа етика подкрепям позицията на Управителния съвет на СБЖ, споделена и от много колеги, че в този си състав и формат СЕМ не може да бъде гарант на свободата на словото и е натоварен с непосилни за неговата незадоволителна експертиза задачи. Крайно време е СЕМ да бъде преформатиран, да се създаде по-широка регулаторна рамка на обществените медии, да се включи гражданска квота и се въведе обществен надзор в медийния регулатор.

11.05.2020/14:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки