Начало
 
 

Г-н Борисов, мисирките са изключително щастливи!

12.06.2020 /12:35 | Автор : Диян Божидаров | Източник: Сега Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

Предлагаме репортажа на Диян Божидаров, публикуван във в. „Сега”.

Четвъртък, 11 юни. Към 10 часа премиерът Бойко Борисов се появява на живо във Фейсбук заедно с варненския кмет Иван Портних. Етюдът е част от неспирния виртуален екшън „Министър-председателят кара джип, а подчинено лице му докладва успехите на властта”. В следващия един час той ще обиколи четири придобивки, ще поздрави стотина приветстващи го „булки”, свойски ще отвърне на журналистически усмивки. Сцените ще са емблема за обикновения премиерски делник, пълен с дребни герои, допринасящи за големия свят на илюзорно щастие. Като във „Фермата” на Оруел, където животните се къпят в благодат, а прасета се грижат за правилните им мисли.

Борисов е кацнал със самолет сутринта, а

прословутият джип е докаран отделно като атрибут

за  задължителния театър. Портних го чака на входа на града, почти на магистралата. Излъчването стартира с обясненията на кмета какви нови улици и естакади са изградени или предстоят. „То е голямо, няма наклони...”, казва Борисов за кръгово кръстовище, по което преминават – изрича думите с натъртване, подобно на учителка, която наставлява дете да декламира. „Да, голямо”, повтаря Портних. След малко кметът е предупреден, че има всичко на всичко 40 минути – декламирането следва да е бързо. А, всъщност, въпросното кръстовище се е наводнило скоро при неголям дъжд, но тези подробности отсъстват в диалога.

„Как е, свикнаха ли варненци с „Левски”, пита Борисов след като влизат в платното на открития преди година булевард. „Той, г-н премиер, е много сериозно облекчение за трафика”, отвръща Портних. И с нотки в гласа издава, че е развълнуван от честта да докладва на ухо. Нито дума за няколко свличания и зейнали дупки, които съпътстваха живота на булеварда.

Маршрутът на джипа е подбран така, че или ремонтирано училище да се появи вляво, или нов паркинг вдясно. На една отбивка возилото спира и прeмиерът стартира диалог през прозореца с полицай:

- Здраве желаем, как си?

- Много добре!

- Какво правиш?

- ... (Не се чува – б.а.)

- Карат ли бързо?

- ... (Не се чува )

- Е то така е, един хубав булевард изкушава. Лека работа!

На тръгване Портних се съгласява, че новите прекрасни булеварди изкушават да се шофира бързо, което създава грижи на МВР. А всъщност полицаят не стои там да лови джигити, а за да осигури коридор за височайшия събеседник.

Пътьом Борисов съобщава „топновина”, препредадена после от много сайтове. Брюксел искал да вижда градски железници не само в София, та Варна се състезавала с Бургас за тази благина. „Дайте ми проект, да не изостава Варна!...”, наставлява премиерът. „О, това е много важно за нас. Не, не изостава!”, за пример е Портних. През цялото време той дава вид на

мил, но необигран сервитьор,

на когото му е леко трудно в конфуза. Най-задната седалка е заета от Томислав Дончев, обигран е – излъчва доволство, че днес не той държи таблата.

А всъщност идеята за железница във Варна е от времето на социализма. През 2007 г. ГЕРБ кандидатира за кмет човек, който искаше да се изгради моторелса (Свилен Крайчев). Но всички му се смяха, а той отдавна не е в партията, омерзен от същото, което омерзява 90% от българите.

Следва посещение в нова детска градина. Тридесетина жени чакат наредени от сутринта и практически не са се занимавали със задълженията си. Гостите се застояват десет минути. После препускат към болница „Света Анна”, където строените са около 100  в няколко редици. Ръкопляскат му.

Борисов се разхожда без маска из коридорите,

наоколо хора кашлят, без маска се движи и шефът на болницата Красимир Петров (бивш депутат - от ГЕРБ, разбира се). „Тука сега от короната пазите ли, от друго?...”, пита единият човек без маска. „От всичко пазим”, отвръща другият. Не става ясно какво прави делегацията в болницата, но нищо – срещу Борисов греят усмивки, хората са озарени. „Здравейте, булки, как сте!”, „Ей, запушихте пътя, бе, оставете хората да минат!”... – той е едновременно сват, брат, любовник, регулировчик и шофьор на този народ.  

Целият воайяж протича с една особеност – варненските журналисти не са уведомени за тъй ценното посещение. Но журналистиката е винаги будна, забелязва излъчването във Фейсбук и си троши краката от бързане, за да свари Борисов на излизане от болницата. Микрофони непримиримо са навряни в премиерското лице. Той обаче е склонен единствено да позира за снимки. Качва се отново в джипа на път за нов спортен комплекс, но размисля все пак да поговори с журналистите. Чуди се да слезе или да се върне след половин час, пиарът му Севделина Арнаудова обаче се намесва: „Може да ги извикаме в спортния комплекс, там е още по-хубаво!”. Така, благодарение на безспорния професионализъм и добрина на Арнаудова, журналистите са накарани да препускат още след ескорта.

Трупата пристига в спортния комплекс. Борисов триумфално оглежда терените, площадките, пейките. Всъщност районът е презастроен. „Тука в квартала не се ли сърдят, че им шумят?...”, интересува се премиерът не вредят ли спортуващите. „Напротив, г-н премиер, всички са абсолютно щастливи”, отвръща Портних. И добавя: „Тука бе едно поле”. Не е било поле. Беше игрище за футбол, изоставяно постепенно, за да се превърне в придобивка за милиони.

Разговорът с журналистите е предшестван от дружески взаимни закачки. Оказва се, че репортерите са препускали да го гонят из града, за да го питат по следните животрептящи теми: магистрала „Хемус” (безобиден десетилетен въпрос), как е положението по границите (уникално вълнуващ казус), мерките за коронавируса и икономиката на ЕС. Нито едно питане за замърсяването на езерото, за строежите на брега... Арнаудова е по-спокойна и от шефа си, нея никой не я закача. Един единствен журналист се осмелява да пита по актуалните скандали с Божков и Златев, Борисов го реже с думите:

„Аз имам работа, бе, не съм като вас”.

Този журналист по (не)случайност е от скараната с властта в момента bTV.

Тъжна е тази картина с журналистите. Много варненски медии затвориха, част от репортерите се принудиха да работят за ГЕРБ, защото през последното десетилетие просперират предимно бизнеси, свързани с ГЕРБ. Не се знае колко дълго още ГЕРБ ще раздава порциите – и  репортерите се хихикат пред Борисов, пустосват го, като си тръгне, но в крайна сметка тичат подире му – иначе просто ще останат без хляб. А той добре разбира в каква пиеса е главен герой и се наслаждава на всеобщото околно унижение.

Като няма медии, "Фейсбук" опитва да е медия. Стела Николова, общински съветник от „Демократична България”, в рамките на пет минути задава десет въпроса в профила на Борисов. От рода на: „На Аспарухов плаж ще се топнете ли?”. Колежката й от съвета Марица Гърдева (ГЕРБ) я контрира: Е,  няма как да се въздържиш да не хейтиш!!!”. Кой ли сериозен човек може да хареса тази мила провинциална картинка?!

А джипът вече не се мярка. Някой ще го закара до друг град, където театърът ще почне отново. Театър, който Борисов нарича „работа”.

 

Сподели в
 

Тони Николов коментира в Портал Култура публикуваната във в. "Труд" статия на Вежди Рашидов „За чистотата на духа и търговията с медийни услуги”.

07.07.2020/20:50

Предлагаме фейлетона на колегата Румен Белчев от "Стършел", който казва много за еволюцията на някои медийни герои в схващанията им дали се полага на журналистите затвор.

29.06.2020/15:25

Проектът на известния майстор на фотообектива предлага архивни кадри във фейсбук страницата „О, спомняте ли си, госпожо”, за да попречи на политици и партии постоянно да си препират миналото и да влизат „преродени” в нови роли.

18.06.2020/20:34

Известният журналист Иван Бакалов коментира на сайта на "Свободна Европа" казуса с "Божков тв", както нарече премиерът Бойко Борисов най-голямата частна телевизия в България, вкарвайки я в конфликта си с избягалия в Дубай бизнесмен Васил Божков.

13.06.2020/19:55

В обзор за обиколка на българския премиер из Варна колегата Диян Божидаров описва във в. „Сега” и унижението на препускащите след джипа при отразяване на турнето репортери.

12.06.2020/12:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки