Начало
 
 

Проф. Пантев: Не можеш да кажеш „мамо, хляб, любов и най-вече Бог“ и да смяташ, че нямаш нищо общо със славянството

17.06.2020 /14:56 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снежана Тодорова откри срещата

След дългите дни на изолация СБЖ, като един добър домакин, отново отвори вратите на своя клуб „Журналист“,в който не един път са били обсъждани важни проблеми, свързани не само с българската журналистика, а и в областта на културата, изкуството и литературата. Така се случи и сега, когато по инициатива на Гражданското сдружение на АБВ беше даден стартът на дебата дали сега е времето, а и дали си заслужава да бъде променен смисълът на отбелязването на най-светлия и обичан български празник - Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Повод за това е внесеното предложение от група депутати от ВМРО за промяна в закона за Кодекса на труда, където формулировката на официалния празник на 24 май в момента да стане Ден на българската писменост, просвета и култура. Да споделят какво мислят за тази инициатива дойдоха изявени български интелектуалци и учени, сред които бяха проф. Андрей Пантев, проф. Искра Баева, проф. Любомир Халачев, председателят на СБП Боян Ангелов и други.

„СБЖ винаги е подкрепял всяко едно родолюбиво начинание и това, което се случва в момента, не можа да не вълнува нашия Съюз и най-вече хората на словото – каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова. - Българската азбука, кирилицата е едно от нещата, с които по право България се гордее и големият принос на страната ни за опазването й не само в славянския свят, но и по света.“

Тя подчерта, че е радостно, че Гражданското сдружение на АБВ са избрали клуб „Журналист“, за да  представят инициативата си. „СБЖ не може да остане безучастен към тази тема и категорично подкрепяме несамо запазването на приноса, който има България за създаването и разпространението и на глаголицата, и на кирилицата по света, и считаме, че тази азбука е много сериозен български принос към славянството – подчерта Снежана Тодорова. – България е дала нещо на света,което е много значимо и внушително и не бива да се отрича приносът.“

Председателят на СБЖ каза, че Съюзът подкрепя внесеното от СБП в българския парламент предложение за закон за българския език, за който обаче, както и на предложенията на СБЖ за защита правата на журналистите и свободата на словото, на депутатите вероятно им е по-удобно да се правят, че няма такива предложения и не обръщат необходимото внимание. Снежана Тодорова подчерта,че СБЖ и УС на Съюза са против внесените от ВМРО и националистите промени, тъй като те не са в интерес на България и българския принос към европейската и световна цивилизация.

Според водещия на срещата проф. Любомир Халачев, погледнато външно, идеята на ВМРО може да звучи като граматическо предложение, но тя всъщност дълбоко навлиза в смисъла на този празник. „Ние смятаме,че в момента не е правилно да се разговаря по този въпрос, при положение,че имаме толкова много тежки проблеми за решаване, е убеден проф. Халачев. - Да не говорим в областта на културата. Ако искаме да помогнем истински на българската култура,  имаме много пътища, по които можем да го направим, защото тя има нужда от това.“

За да бъде ясно на всички, които искат да помогнат и подкрепят българския дух, проф.Халачев даде пример от Втората световна война, отнасящ се до блокадата на Ленинград. В онази жестока обстановка на глад и смърт в едно малко училище в града на Петър Велики за музикални таланти, решават на децата да им раздадат купони, каквито дават на тези, които се занимават с тежък труд по охраната на града, защото знаят, че един ден блокадата и войната ще свършат и тези деца ще бъдат нужни на нацията.

Професорът подчерта също,че имаме, макар и немного позиции, с които да застанем пред света и да кажем с гордост, че това е българско, наше и го защитаваме,каквито са тракийската цивилизация, азбуката, която сме дали, църковните книги, както и уникалните ни оперни гласове. Все български марки, които никой не може да ни отнеме. А излиза че вместо да имаме една устойчива политика и да се хвалим с празника на 24 май, ние искаме да го променим и да започнем да отбелязваме нов такъв.

Предложението на ВМРО е твърде провинциално и погрешно националистично, е на мнение проф. Искра Баева и това е така, защото ако на празника се каже, че азбуката е българска, дали ще я направи по-значима. „Ако ние приемем, че тази азбука, на която пишем, е българска и така я отбелязваме, а не по-широкото понятие – славянска, означава да отворим широко вратите и Македония да обяви, че това е празник на македонската азбука, Русия да обяви, че празник на руската и т. н.“ – смята проф. Баева.

Известната историчка е убедена,че подтекстът на това предложение е ясен и е част от една постъпателна кампания за раздалечаване на България от Русия, за която се използват всякакви поводи. Тя припомни,че до това предложение се стигна вследствие на онази злощастна малка изложба в РКИЦ. Искра Баева е убедена, че това предложение е лоша употреба на такива факти от културата и историята за чисто политическа употреба и отново да се приспособим към силните на деня.

На въпроса на сайта на СБЖ дали не е странно,че точно промените се внасят за закона за Кодекса на труда,който няма нищо общо с българската култура и писменост, проф. Халачев отговори, че всъщност това е „най-красивото в цялата работа“. „По всяка вероятност те търсят законотворчество и това именно е т. нар. иновативност в случая – смята проф. Любомир Халачев. – И тъй като обикновеното законотворчество е някак си скучна работа, то колегите решиха да я разнообразят. И ако някой събира куриози, то това предложение сигурно ще влезе в списъка като куриоз. Явно това е пътят за остане в историята, а ние пък искаме да не оставаме с това в историята.“

А за друга известна българска историчка - проф. Нина Дюлгерова, запазването на статуквото към 24 май е  отдаването на почит към това, което притежаваме като българи, но същевременно ни прави съпричастни към това, което обединява славянството, а това е славянската писменост.

„Живеем в такива времена, когато се прави опит за контролиране история, да се създават конфликти, а те са свързани с идентично с паметта“ – е на мнение тя. Като историк Нина Дюлгерова сподели, че през последната година и половина забелязва процеси, които определя като тревожни до толкова, доколкото историческият нихилизъм, и то подборно с предвзети тези, непрекъснато изпълва публичното пространство. Тя е на мнение, че с нашата история можем определено да се гордеем, и във времето,в което живеем, всяко рязко движение е излишно, тъй като откриването на нови фронтове не е добре нито за България, нито за славянската общност и православие. Проф. Дюлгерова е убедена,че трябва да се запази това, което е ценно и това,което ни кара да бъдем българи и да се гордеем,но да незабравяме, че сме част от една общност.

А в това, което са предприели от ВМРО, проф. Андрей Пантев съзря чиста парвенющина, защото такива хора се срамуват кой е баща им, крият в коя къща са живели. „Парвенюто не казва кому е признателен“ – твърди професорът и припомни прекрасния разказа „Пази Боже сляпо да прогледа“. „Ние сме това, което сме – е убеден Андрей Пантев. – понеже става дума за славянството, не можеш да кажеш „мамо, хляб, любов и най-вече Бог“ и да смяташ, че нямаш нищо общо със славянството. Че от нас тръгва славянската азбука, трябва да е основание за гордост. Когато у нас има неграмотни, не можем да говорим само за Търновската, Килифаревската книжовна школа. Замисляли ли сме се, че ако тази азбука не беше дадена на Русия, щеше ли да има кирилицата такова влияние до Монголия и Тихи океан? Тази велика симбиоза ражда велика цивилизация, която е част от западната, но е различна от нея.“ За проф.Пантев ние все още сме най-непознатия народ в Европа. Но ако се върнем към езика, смята проф. Пантев, той е изкуствен и застава зад диалекта, но той се налага. Трябва обаче да знаем, че невинаги истинският език е държавният.             

След многото изречени емоционални твърдения по време на проведената среща в клуб „Журналист“, като че ли стана по-ясно, че наистина има път в развитието за някои хора, които очевидно създават нещо ново или се опитват да формират по нов начин онова, което знаем, но унищожаването на историята или непрекъснатото й преформатиране или бутане на паметници не е най-доброто, с което можем да продължим нашето развитие. Точно обратното, имаме нужда от устойчивост, защото нямаме много исторически факти, с които да се гордеем, но пък за сметка на това имаме културна история, която пазим много ревниво.           

Снимки Мари Къналян

    

 

  

 

Сподели в
 

Лятна филмова панорама стартира в Клуб „Журналист” на СБЖ с емблематични творби на Елдар Рязанов, Микеланджело Антониони и Лукино Висконти. Местата са ограничени заради извънредната обстановка, затова ползвайте телефон за резервации: 0878/91 24 87.

07.07.2020/20:07

Във време на пандемия и летни жеги се оказа, че може и да се случи нещо интересно. И това нещо е свързано с нашата известна колежка Ани Заркова, която предизвикателно насред извънредната ситуация ни зарадва с нова книга с интригуващото заглавие „Главните прокурори“, в която иде реч за жреците на Темида от Татарчев до Гешев.

03.07.2020/16:47

Изложба на Ромео Стилянов откри летният гастрол на изкуствата в Междунородния дом на журналистите, в чийто парк на 10 юли ще бъде и първата прожекция в започващото да функционира тук безплатно лятно кино.

02.07.2020/18:44

Поклон пред напусналия ни писател, страстен летописец, издател, журналист, литературен критик и културен деец, член на СБЖ и СБП, носител на „Златно перо” на СБЖ

02.07.2020/16:24

Известният журналист и дипломат издаде книга, събрала удивителни истории от пътуванията му като вестникарски кореспондент или пратеник на Червения кръст из най-различни точки на планетата - при това разказани в неговия магнетичен стил и видяни с погледа му отвъд видимото.

30.06.2020/14:09

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 40 гости

Бързи връзки