Начало
 
 

Проф. Пантев: Не можеш да кажеш „мамо, хляб, любов и най-вече Бог“ и да смяташ, че нямаш нищо общо със славянството

17.06.2020 /14:56 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Снежана Тодорова откри срещата

След дългите дни на изолация СБЖ, като един добър домакин, отново отвори вратите на своя клуб „Журналист“,в който не един път са били обсъждани важни проблеми, свързани не само с българската журналистика, а и в областта на културата, изкуството и литературата. Така се случи и сега, когато по инициатива на Гражданското сдружение на АБВ беше даден стартът на дебата дали сега е времето, а и дали си заслужава да бъде променен смисълът на отбелязването на най-светлия и обичан български празник - Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Повод за това е внесеното предложение от група депутати от ВМРО за промяна в закона за Кодекса на труда, където формулировката на официалния празник на 24 май в момента да стане Ден на българската писменост, просвета и култура. Да споделят какво мислят за тази инициатива дойдоха изявени български интелектуалци и учени, сред които бяха проф. Андрей Пантев, проф. Искра Баева, проф. Любомир Халачев, председателят на СБП Боян Ангелов и други.

„СБЖ винаги е подкрепял всяко едно родолюбиво начинание и това, което се случва в момента, не можа да не вълнува нашия Съюз и най-вече хората на словото – каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова. - Българската азбука, кирилицата е едно от нещата, с които по право България се гордее и големият принос на страната ни за опазването й не само в славянския свят, но и по света.“

Тя подчерта, че е радостно, че Гражданското сдружение на АБВ са избрали клуб „Журналист“, за да  представят инициативата си. „СБЖ не може да остане безучастен към тази тема и категорично подкрепяме несамо запазването на приноса, който има България за създаването и разпространението и на глаголицата, и на кирилицата по света, и считаме, че тази азбука е много сериозен български принос към славянството – подчерта Снежана Тодорова. – България е дала нещо на света,което е много значимо и внушително и не бива да се отрича приносът.“

Председателят на СБЖ каза, че Съюзът подкрепя внесеното от СБП в българския парламент предложение за закон за българския език, за който обаче, както и на предложенията на СБЖ за защита правата на журналистите и свободата на словото, на депутатите вероятно им е по-удобно да се правят, че няма такива предложения и не обръщат необходимото внимание. Снежана Тодорова подчерта,че СБЖ и УС на Съюза са против внесените от ВМРО и националистите промени, тъй като те не са в интерес на България и българския принос към европейската и световна цивилизация.

Според водещия на срещата проф. Любомир Халачев, погледнато външно, идеята на ВМРО може да звучи като граматическо предложение, но тя всъщност дълбоко навлиза в смисъла на този празник. „Ние смятаме,че в момента не е правилно да се разговаря по този въпрос, при положение,че имаме толкова много тежки проблеми за решаване, е убеден проф. Халачев. - Да не говорим в областта на културата. Ако искаме да помогнем истински на българската култура,  имаме много пътища, по които можем да го направим, защото тя има нужда от това.“

За да бъде ясно на всички, които искат да помогнат и подкрепят българския дух, проф.Халачев даде пример от Втората световна война, отнасящ се до блокадата на Ленинград. В онази жестока обстановка на глад и смърт в едно малко училище в града на Петър Велики за музикални таланти, решават на децата да им раздадат купони, каквито дават на тези, които се занимават с тежък труд по охраната на града, защото знаят, че един ден блокадата и войната ще свършат и тези деца ще бъдат нужни на нацията.

Професорът подчерта също,че имаме, макар и немного позиции, с които да застанем пред света и да кажем с гордост, че това е българско, наше и го защитаваме,каквито са тракийската цивилизация, азбуката, която сме дали, църковните книги, както и уникалните ни оперни гласове. Все български марки, които никой не може да ни отнеме. А излиза че вместо да имаме една устойчива политика и да се хвалим с празника на 24 май, ние искаме да го променим и да започнем да отбелязваме нов такъв.

Предложението на ВМРО е твърде провинциално и погрешно националистично, е на мнение проф. Искра Баева и това е така, защото ако на празника се каже, че азбуката е българска, дали ще я направи по-значима. „Ако ние приемем, че тази азбука, на която пишем, е българска и така я отбелязваме, а не по-широкото понятие – славянска, означава да отворим широко вратите и Македония да обяви, че това е празник на македонската азбука, Русия да обяви, че празник на руската и т. н.“ – смята проф. Баева.

Известната историчка е убедена,че подтекстът на това предложение е ясен и е част от една постъпателна кампания за раздалечаване на България от Русия, за която се използват всякакви поводи. Тя припомни,че до това предложение се стигна вследствие на онази злощастна малка изложба в РКИЦ. Искра Баева е убедена, че това предложение е лоша употреба на такива факти от културата и историята за чисто политическа употреба и отново да се приспособим към силните на деня.

На въпроса на сайта на СБЖ дали не е странно,че точно промените се внасят за закона за Кодекса на труда,който няма нищо общо с българската култура и писменост, проф. Халачев отговори, че всъщност това е „най-красивото в цялата работа“. „По всяка вероятност те търсят законотворчество и това именно е т. нар. иновативност в случая – смята проф. Любомир Халачев. – И тъй като обикновеното законотворчество е някак си скучна работа, то колегите решиха да я разнообразят. И ако някой събира куриози, то това предложение сигурно ще влезе в списъка като куриоз. Явно това е пътят за остане в историята, а ние пък искаме да не оставаме с това в историята.“

А за друга известна българска историчка - проф. Нина Дюлгерова, запазването на статуквото към 24 май е  отдаването на почит към това, което притежаваме като българи, но същевременно ни прави съпричастни към това, което обединява славянството, а това е славянската писменост.

„Живеем в такива времена, когато се прави опит за контролиране история, да се създават конфликти, а те са свързани с идентично с паметта“ – е на мнение тя. Като историк Нина Дюлгерова сподели, че през последната година и половина забелязва процеси, които определя като тревожни до толкова, доколкото историческият нихилизъм, и то подборно с предвзети тези, непрекъснато изпълва публичното пространство. Тя е на мнение, че с нашата история можем определено да се гордеем, и във времето,в което живеем, всяко рязко движение е излишно, тъй като откриването на нови фронтове не е добре нито за България, нито за славянската общност и православие. Проф. Дюлгерова е убедена,че трябва да се запази това, което е ценно и това,което ни кара да бъдем българи и да се гордеем,но да незабравяме, че сме част от една общност.

А в това, което са предприели от ВМРО, проф. Андрей Пантев съзря чиста парвенющина, защото такива хора се срамуват кой е баща им, крият в коя къща са живели. „Парвенюто не казва кому е признателен“ – твърди професорът и припомни прекрасния разказа „Пази Боже сляпо да прогледа“. „Ние сме това, което сме – е убеден Андрей Пантев. – понеже става дума за славянството, не можеш да кажеш „мамо, хляб, любов и най-вече Бог“ и да смяташ, че нямаш нищо общо със славянството. Че от нас тръгва славянската азбука, трябва да е основание за гордост. Когато у нас има неграмотни, не можем да говорим само за Търновската, Килифаревската книжовна школа. Замисляли ли сме се, че ако тази азбука не беше дадена на Русия, щеше ли да има кирилицата такова влияние до Монголия и Тихи океан? Тази велика симбиоза ражда велика цивилизация, която е част от западната, но е различна от нея.“ За проф.Пантев ние все още сме най-непознатия народ в Европа. Но ако се върнем към езика, смята проф. Пантев, той е изкуствен и застава зад диалекта, но той се налага. Трябва обаче да знаем, че невинаги истинският език е държавният.             

След многото изречени емоционални твърдения по време на проведената среща в клуб „Журналист“, като че ли стана по-ясно, че наистина има път в развитието за някои хора, които очевидно създават нещо ново или се опитват да формират по нов начин онова, което знаем, но унищожаването на историята или непрекъснатото й преформатиране или бутане на паметници не е най-доброто, с което можем да продължим нашето развитие. Точно обратното, имаме нужда от устойчивост, защото нямаме много исторически факти, с които да се гордеем, но пък за сметка на това имаме културна история, която пазим много ревниво.           

Снимки Мари Къналян

    

 

  

 

Сподели в
 

На 13 ноември по покана на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в СБЖ ще гостува посланикът на Испания, който ще отговори на журналистически въпроси по актуални теми с акцент върху 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни. Ще бъдат засегнати също проблеми като пандемията на Covid-19 и свободата на медиите. Ето какво сподели Н. Пр. Алехандо Поланко в специално интервю за сайта на СБЖ.

23.10.2020/06:30

„Поет, белетрист, публицист, преводач. С подадине*. Общественик и родолюбец. От онези, които днес почти не се срещат. Със слово – огън и меч. Човек, приел родовото изгнаничество като собствен смисъл и съдба. За него „родината се бе установила в пределите на човека и го правеше безкраен“ („Възречени от Манастър“). С тези думи д-р Елена Алекова откри вечерта, посветена на 85-годишнината на Никола Инджов, състояла се в клуб “Журналист“ в СБЖ под мотото „Живея дълго, дълго светя“.

19.10.2020/18:01

Журналисти с ракети от 18 медии излязоха на тенис-корта за 37-ото си държавно първенство. Тодор Попов и Йоана Андреева са двойни победители. Доайените доказват, че за този спорт няма възраст. В чии ръце е бъдещето на журналистическия тенис?

13.10.2020/15:51

В инициативата, която ще е с фокус върху журналистическите организации в Югоизточна Европа и Турция, са поканени да участват членуващите в Европейската федерация на журналистите професионални съюзи и асоциации.

11.10.2020/20:36

„Как може да помогне ЕС? Чува ли ни Европа?” - това са темите на онлайн дискусията за състоянието на медиите у нас, в която на 12 октомври ще се включи зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, самата Йончева, представители на ЕП, Съвета на Европа, „Репортери без граници”, български журналисти и медийни дейци, сред тях и коментаторката на „Барикада” и отговорна редакторка на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

07.10.2020/17:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки