Начало
 
 

100 години от рождението на Веселин Йосифов: какво разказват дъщерите му Светлана и Бисера

20.06.2020 /08:00 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Веселин Йосифов в своя кабинет като председател на СБЖ. Снимка: архив на Тодор Славчев

На 21 юни се закръгля един век от рождението на изтъкнатия български публицист и писател Веселин Йосифов, оглавявал от 1976 до 1986 г. Съюза на българските журналисти, а от 1971 г. - главен редактор на популярния седмичник „Антени”. За личността му разговаряме с неговите дъщери - художничката Светлана Йосифова и изкуствоведката Бисера Йосифова.

...И до днес из журналистическата колегия се разказват легенди за периода, в който начело на СБЖ е бил Веселин Йосифов - винаги с остър език, с не по-малко чепат характер, с поразяващо перо. Все белези, отговарящи и на незабравимия му прякор Весо Кучето, макар и да си го е „спечелил” още отпреди да влезе в журналистиката.

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на Веселин Йосифов. Уви, пак тази година, но малко-покъсно - на 3 септември, се закръглят и 30 години от третия му инфаркт, отнесъл го в отвъдното на 70-годишна възраст...

Помолихме дъщерите му - художничката Светлана Йосифова и изкуствоведката Бисера Йосифова, да разкажат за баща си и за неговото време. Но преди да им дадем думата, нека припомним накратко житейския му път.

Веселин Йосифов Колев е роден на 21 юни 1920 г. в Чирпан. Син е на широкия социалист Йосиф Колев и е внук на дееца от Старозагорското въстание (1875 г.) Кольо Ганчев.

Още 13-годишен, през 1933 г. Веселин прави дебюта си в печата - в сп. „Кръгозор”. По-късно публикува във в. „Литературен глас”, „Заря”, „Стършел”.

Завършва гимназията „Иван Вазов” в Стара Загора през 1938 г. Докато следва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, става член на БОНСС. Изгражда си антифашистки и комунистически убеждения.

Дипломира се чак през 1945 г., защото преди това участва като доброволец в заключителната фаза на Отечествената война. Сражава се при Драва-Чехи и Драва-Соболч. Редактира военните вестници „Тунджански боец” и „Шейновец”. Негови фронтови другари са Дженю Василев, също станал по-късно известен журналист, публицист и писател, и сатирикът Радой Ралин, с които остава приятел за цял живот. Някои приписват на Ралин измисялено и на прякора Весо Кучето - заради хапливия нрав на приятеля му.

През 1946 г. става член на БКП. Казват, че, научавайки новината, баща му рекъл: „Веселине, нама да прокопса тая партия, след като и ти влезе в нея”.

Три пъти е изключван от БКП. Първо, в началото на 50-те, когато го обвиняват, че поддържа Трайчо Костов. Въстановяват го след Априлския пленум през 1956 г. Втория път го гонят от партийните редици десет години по-късно, когато е зам.-главен редактор на в. „Литературен фронт” и има дъръзостта да заяви при един спор: „Не ми пука ни от Живков, ни от Живковица”. След време пак му прощават и му вращат партийния билет. Третия път е окончателно - на пленум на ЦК на БКП през 1990 г. го заклеймяват като „член на близкото обкръжение на Тодор Живков”...

Журналистическите му постове също следват траекторията на времето. От 1946 до 1949 г. е член на редакционната колегия на в. „Работническо дело”. След това е редактор и завеждащ отдел „Литературна теория и критика” във в. „Литературен фронт” (1950-1952 г.), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт” (1952-1966 г.), член на редакционната колегия на в. „Стършел” (от 1965 г.), заместник-главен редактор на сп. „Наша родина” (1966-1971 г.).

От 1964 до 1966 г. Веселин Йосифов е член на УС на Съюза на българските писатели. През 1971 г. оглавява седмичния вестник „Антени”, който печели голяма популярност. Емблематични стават неговите авторски колонки, които излизат във вестника под рубриката „От сряда до сряза”.

Застава начело на Съюза на българските журналисти на 3 май 1976 г. (същата година е избран и за член на ЦК на БКП) и го управлява до 16 октомври 1986 г., когато изнанедващо е свален от ръководния пост само ден преди поредния конгрес на СБЖ.

Бил е също член на Президиума на Международната организация на журналистите и член на Бюрото на Комитета на култура.

Народен деятел на изкуството и културата и Герой на социалистическия труд.

През 1979 г. основава и става първи главен редактор на в. „За буквите – О писменехь“. Един от учредителите е на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий”.

Автор е на книгите „Статии за български писатели” (1958 г.), „Съвременници” (1963 г.), „Прицели” (1975 г.), „Размисли и страсти: Избрани работи” (1980 г.), „От сряда до сряда” (1982 г.), „Приписки” (1990 г.) и др.

След настъпилите в края на 1989 г. общественополитически промени, в началото на 1990-та е проведен извънреден конгрес на СБЖ, на който Веселин Йосифов е изключен от СБЖ заради връзките си с предишното управление на страната, макар всъщност след отстраняването си от ръководния пост на СБЖ през 1986-та да е бил в немилост

Умира на 3 септември 1990 г. във Военна болница в София, покосен от трети инфаркт.

Негова съпруга бе журналистката Димитрина Йосифова, започнала работа във в. „Труд”, а от 1961 г. до пенисонирането си - редактор в сп. „Картинна галерия”. Дъщерите им Светлана и Бисера изрбаха да се реализират в света на изкуството.

И двете откликнаха с радост на молбата да отговорят ня няколко въпроса за баща си по повод 100-годишнината от рождението му.

 

- Очевидно не е лесно да се обобщава, особено, когато става дума за собствения ти баща... Но все пак - какво от 70-те интензивни години на Веселин Йосифов на тази земя остава най-важно и до днес за вас като негови дъщери? Какво смятате, че трябва да запомни за него обществото ни?

Светлана Йосифова: Възпитан в семейството си на основни морални ценности, баща ми остана верен на тях до края. Тези ценности с времето му донасяха все повече неприятности и тревоги.

Системата изискваше подчинение. Индивидуаният порив и прямота трябваше да се свеждат до конформизъм и овчедушие! За човек, пълен със страсти, това беше трудно и невъзможно. Той имаше качеството да озонира въздуха около себе си. А обществото, както винаги нямаше да разбере и запомни нищо.

Бисера Йосифова: Българското общество в духа на националната ни следосвобожденска традиция няма обичай да помни, а все да си припомня и то винаги „post mortem“. Това се отнася до мнозина смислени покойници, потънали в забрава, валидно е и за баща ни. Тази „бяла врана“, тази „черна овца“, даваща констраст върху сивата вестникарска страница на казионния журнализъм.

Двете със сестра ми, никога не сме излизали от  магнетичната орбита на раблезианското му възпитание и едва ли можем да бъдем други, освен пристрастни в оценките. Независимо от неизбежния житейски факт, че вече сме негови връстници.

А тези, които искат да намерят мястото на Веселин Йосифов върху кривата карта на българската журналистика и публицистика, вероятно биха били обективните изследвачи. В отечеството любезно съществуват доволно много академични институции, в чиито научни недра би прилягало да назрее интерескъм писанията на Веселин Йосифов. Ако не за друго, то барем да си припомнят, че традициите на българското вестникарство съвместяват гражданска позиция, храброст, ерудиция и изящна словестност.

- Веселин Йосифов има дълъг път в журналистиката и по него наостря перото си до виртуозност. Някои от творбите му и днес звучат потресаващо актуално. Оглавява и хитовия за времето си седмичен вестник „Антени”. Младите поколения днес едва ли знаят какво означава думата антена. Как бихте им обяснили какъв беше този вестник, защо баща Ви вложи в него толкова много от енергията и таланта си и за какво пишеше в легендарните си колонки там „От сряда до сряда”?

Светлана Йосифова: Бяха минали години след като го нямаше... В една застава на границата, в опърпаното и самотно обиталище на граничния командир, се взрях в бившето стен-табло.  Там с ръждясали кабърчета, пожълтели, висяха изрезките „От сряда до сряда". Повече не е нужно.

Бисера Йосифова: Новите поколения, които може би не знаят какво е антена, също така никога не са чели вестник,  сигурно не са помирисвали омайната отрова на печатарското мастило, не познават труда на словослагателите, които често бяха по-грамотни от журналистите. Да се отнасяма с отговорна честност към абсурдната  идея, че „няма нищо по старо от вчерашния вестник“. Зависи кой го е списвал. Мнимата журналистика наподобява третия пол. Ето защо днес новините и коментарите към тях бълват с безогледна арогантност и доста медии изливат продукцията си в мъглявината на обществено пространство, като в отходен канал.

С вестник се убиваше. В народната практика вестникът служи и за други цели и това е по-страшно от цензурата. Вестникарството е опасен занаят. Миризмата на антимона и оловото е смъртоностна. Тя е убила дядо ни Йосиф Колев, но нейната измамна сладост вече е била вдъхната от  баща ни в семейната книжарничка с малката примитивна „американка“.

Вестникът уби и Веселин Йосифов – в буквалния и в преносния смисъл. Неговият инфаркт е всъщност поредното ритуално жертвоприношение, извършено от  организираната партийна  посредственост. Защото той си позволяваше да волнодумства и присмехулничи, а такова поведение, както тогава, така и сега, нискочелите властници не са способни да понесат. Обичайно бе в четвъртък (вестник „Антени“ излизаше всяка сряда) баща ми да бъде привикван в ЦеКа, където да обяснява на мозъчния тръст какво й е смешното на поредната карикатура на Борис Димовски от първа страница. И до днес фосилите на някои партийни  идеолози и социолози, дават признаци за живот, сврени по родните си скравенски дупки, където се самопогребаха, само и само да оцелеят за по-дълго.

- Веселин Йосифов 10 години оглавяваше Съюза на бългаските журналисти - от 1976-та до 1986-та. За някои това е периодът, в който Съюзът процъфтява, други негодуват от близостта на председателя с Тодор Живков - твърди се, че му е писал речите. Впрочем, наистина ли е така? И що за близост е било това? Защо приключва с драматичното сваляне на баща Ви през 1986-та, ден преди тогавашния конгрес на СБЖ?

Светлана Йосифова: Със своята ерудираност и изключителни познания, без „чичко Гугъл", баща ми поразяваше веки. Предполагам, че заради бързата му, почти светкавична реакция, и нашите ръководители са попълвали огромните пробойни в образованието си. Той им е допълвал - като солта и пипера -конфекционното и послушно мислене.

Бисера Йосифова: Баща ми бе словоохотлив човек, владееше живото слово с лекота и, струва ми се, с по-голяма убедителност от писаното слово. Ако би живял в антични времена, то той би бил народен трибун.

Съюзът на българските журналисти процъфтяваше, защото неговият оглавяващ бе по натура безсребреник. Що се отнася до речи, които е писал за нуждите на Тодор Живков, то опусът на тоговашния ни държавен глава по отношение на македонския въпрос носи всички белези на бащиния ми промисъл. Баща ни бе радетел на каузата за несъмнената историческа  принадлежност на Македонския край към България, подбуден от огненото слово на чирпанлията, поета и воеводата Пею Яворов.

Със същата страст защитаваше Кирило-Методиевото дело и идеята на уважавания си приятел академик Дмитрий Лихачов за България като „Държава на духа“ - каква ирония с днешна дата...  Той създаде вестник „За буквите“, който по чудо оцеля и на чиято последна страница през тези три десетилетия единствено можехме да видим изписано името на Веселин Йосифов, основателят.

- Баща ви се е сражавал срещу нацизма на фронта в Отечествената война, боен другар му е бил Радой Ралин и съм чувала, че точно той му е измислил популярния прякор Весо Кучето заради хапливия му характер. В доста по-късни години, когато по Веселин Йосифов се посипват хули заради дългата му близост с властта, някои започват да тълкуват прякора като израз на „кучешка вярност” към онази власт. Всъщност, към какво баща Ви остава хаплив и кам какво - верен до края на дните си?

Светлана Йосифова: Гордея се, че съм дъщеря на „Весо Кучето”! Кой го е нарекъл така, не знам. Радой Ралин обичаше да версифицира куп неща и да им „дава авторство". В града, откъдето е потеклото на баща ми и където бе книжарничката на дядо Йосиф - Търново Сеймен, после град Марица, после Симеоновград, до скоро на старческата пейка още седеше един старик, който пуваше Весо Кучето. Това се казва истинска народна памет.

Бисера Йосифова: Различни са версиите как е възникнал този прякор на баща ми. Лично аз винаги съм се гордеела със семейната си порода и предупреждавам, че нравът й съвсем не е безопасен. Да му мислят журналистическите булонки, които цял живот разнасят чехлите на господарите си, което  е и основният им принос към демокрацията.

А за другото, което питате... Втората фаза на Отечествената война. Първа българска армия към Трети украински фронт. Зима в унгарската пуста. Битката при Драва. Водата  кипи от мъртви тела. Веселин Йосифов влиза като доброволец, все още студент и убеден антифашист, за да преживее на своята 25-годишна възраст разстрела на мобилизираните 18- годишни овчарчета, които в уплах дезертират...

Не обичаше да говори за войната, тъй като страдаше за покосените. Той бе инициаторът за възстановяването на войнишките паметници. Битки, спечелени от войници и войни изгубени от правителства.

Ала когато идваха вкъщи негови бойни другари, то тогава домът ни дълго таеше мириса на зааралийска анасонлийка. Очилатото момче-интелигентче е преживяло в унгарската пуста, тъкмо защото един от неговите земляци го е завил с шинела си. Веселин Йосифов в буквалния смисъл се връща на бял кон (стара кобила) и участва в парада  на Победата, където  е удостоен с орден за храброст, както и с  капитански чин.

- Вероятно е болезнено за Вас да се връщате към спомените за 1990-та, годината, в която баща ви е атакуван по всички линии - изключен е и от БКП, и от СБЖ с най-безпощадни обвинения. Несъмнено те имат и пряка връзка с третия инфаркт, сложил край на живота му същата година. Има ли давност с днешна дата за случилото се тогава, преди 30 години?

Светлана Йосифова: За пореден път изключен от партията, омерезен от изгонването на хиляди мъченици от турски произход, сърце, взривено от инфаркти, той коментираше държавните, политическите и военни представители, отишли на молебен в цървата: „Благодаря ти Господи, че не умрях преди това представление"!

Бисера Йосифова: Вече съм казвала, че  инфарктът на  баща ми е предизвестена смърт. Апаратчиците, които познаваме още от случая Жендов, имат обичай да покосяват  другомислещите, неконтролируемите, свободните души, изповядващи идеите на своя си утопичен социализъм.

Допълвам, че 30 години след неговата смърт, не съм склонна да изпадна в неприсъщ ми християнизъм и да простя както на живите, така и на умрелите,  лишените от сетива да проумеят вдъхновяващата идея на волтерианство и русоизъм, така абсурдно съчетани в интелектуалната му натура.

- Как мислите, какво би написал баща Ви в колонката си „От сряда до сряда” за състоянието на днешната журналистика - било у нас, било по света?

Светлана Йосифова: За да има журналистика, кучетата трябва да бъдат отвързани.

- И двамата ви родители са били журналисти. А вие - и двете им дъщери, сте избрали да се занимавате с изобразително изкуство. Какво ви подтикна към този избор? Какво беше мястото на журналистиката и на изкуството в семейството на родителите ви?

Светлана Йосифова: Винаги сме имали свободата да избираме, но мисля, че баща ни трябваше да ни даде практичен съвет.

Бисера Йосифова: Правото ни на избор е резултат колкото на либералното възпитание, което получихме, така и на неизбежното влияние на личностите, представляващи приятелския кръг на семейството ни – поети и белетристи, живописци и илюстратори, историци и журналисти, композитори и музиканти.

И ако сестра ми притежава органичният талант на свободен творец, то аз отрано осъзнах, че моята дарбица е вторична, опосредствена, тъй да се каже. Изборът на моя занаят, който обичам и практикувам и до днес, навремето предизвика бащиното ми неразбиране. Ненко Балкански изтежко намекваше, че „Това, интерпретаторството, не е изкуство“, а Емилиян Станев откровено рекъл на майка ми: „ Бисерчето да не сте го намерили на улицата, че го пратихте да учи изкуствознание!“.

Баща ми бе убеден, че най-великото  произведение на изкуството, което гарантира безсмъртието на човека, това са децата. И наричаше своите внуци „Моят 21 век“.

Любимите литературни герои на Веселин Йосифов винаги ще ни съпътстват и затова ще припомня думите на Тил Уленшпигел, който носеше муска с праха от бащината клада: „Пепелта на Клаас удря гърдите ми!“

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Изложба "170 години от рождението на Иван Вазов и Петър Станчов " е подредена в Историческия музей - Свиленград. С документи и снимки в поредица от табла е представена биографията на двете големи личности, свързани с историята и развитието на образователното дело в Свиленград в края на XIX век.

09.07.2020 /11:31 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Ако днес мишена за разтерзание е президентът на Република България, кой ще е утрешният нарочен? Онова, което се случва у нас сега, отново крещящо зове будната съвест на цяла България, на цялото ни гражданско общество, на всички истински журналисти, писатели и общественици - защото само всички заедно можем да върнем нашата прекрасна родина в лоното на нормалното й, разумното, човешкото развитие. Нека да се вслушаме отново в посланията на безсмъртния ни мъдрец Вазов: „Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?”

09.07.2020 /17:25

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки