Начало
 
 

И военните кореспонденти участваха в Победата

20.06.2020 /10:35 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

Най-добрите и талантливи журналисти и писатели са били на фронта и в окопите, а техните репортажи и разкази искрено и вълнуващо са били посветени на подвига и героизма, на трудностите и мъжеството на хората, воюващи с немските фашистки окупатори в името на родината. Често и самите журналисти, и най-вече фотокореспондентите и кинооператорите, са рискували живота, за да изпълнят задълженията си към редакциите, а мнозина са и загивали.

По време на Великата отечествена война всички медии са работили в особен режим. Особено важна роля е имало кабелното радио. То е това, което предава първо в 12 ч.на 22 юни 1941 г. правителственото заявление за вероломното нападение на Германия над Съветския съюз. Само след 45 минути по него прозвучават и първите военни „Последни известия“.

Само два дни след началото на войната започва да работи и „Совинформбюро“ с една от най-важните задачи - да прави достояние на всички хода на военните действия и съобщенията от фронта. Така че от първите дни на войната до нейния край всеки ден за милиони хора в страната денят започва и завършва с така чаканите съобщения на „Совинформбюро“. Цялата страна, затаила дъх, слуша гласа на говорителя Юрий Левитан. През всичките години на войната в ефира са прозвучали над 2 хиляди всекидневни сводки и 122 съобщения в рубриката „Последния час“.

На струната на войната се настройват и всички медии в Съветския съюз, като във вестниците и във Всесъюзното радио се създават военни отдели, чиято главна задача е да разкриват коварните планове на врага и неговите завоевателни планове, както и да разясняват на населението и воините, че войната е справедлива и призванието на всички е да защитят отечеството от завоевателите. Изданията, които имат право да изпращат свои кореспонденти на фронта, са "Правда", "Известия", "Красная звезда", "Красный флот", "Сталинский сокол",“,който по-късно е преименуван на „Красный сокол“,  "Комсомолская правда".

Отделно се подчертава, че за кореспондентите са необходими „опит в журналистическата работа и притежаването на минимум военни знания, необходими за работа на фронта“. Нещо повече, всички редовни военни кореспонденти са били включени в състава на Червената армия.

Структурата на медиите е преустроена, като се съкращава два пъти броят на централните издания, те остават 18 и се намаляват тиражите. Спрени са и много специализирани издания, в това число и комсомолски. Не остават незасегнати и регионалните издания, като за сметка на всичко това се организира мрежа на нови издания, и то преди всичко фронтови, което ще рече вестници специализирани по подразделения – армейски, бригадни, стрелкови, танкови, общовойскови съединения, противовъздушна отбрана. Така до края на 1942 г. са създадени около 700 такива вестника. В тях са мобилизирани да работят журналисти, които преди войната са били утвърдени имена.

В армията и флота се издават 5 централни вестника, като най-важният е “Красная звезда“. В него от началото на войната пишат известни писатели като Алексей Сурков, Константин Симонов, Алексей Толстой, Иля Еренбург и други. Ако бъдат разгърнати 1200-та броя на този вестник, излезли по време на войната, ще се види, че те са

героичната летопис на Червената армия

и на военното бойно изкуство и на нейните военачалници. За онези пропити с кръв и героизъм години те са били сред изданията, изиграли голяма роля забойните действия на Червената армия и за населението, което също воюва срещу немските окупатори. Но освен вестниците, излизат и 20 на брой списания, предназначени за армията и флота, които са с политико- и литературно-художествено съдържание.

Особено важна роля изиграват и изданията, излизащи в тила, които пишат за ситуацията на фронта, за героизма на воините, но най-вече чрез тях се отправя призив към всички останали в тила да правят и невъзможното, за да осигуряват всичко необходимо за фронта. Апелът е „Всичко за фронта, всичко за победата!“ е бил основният в публикациите на тези тилови издания.

Наред с фронтовите и тиловите медии по времена Великата отечествена започват да излизат и т. нар. нелегални издания, които през1944 г. са вече около 200 на брой, а така също и партизански, които излизат на окупираните територии. Основната им задача е да подкрепят и организират борбата с врага в неговия тил.  По време на война публицистиката е много разнообразна. Тя няма равна на себе си в световната история и се раждаш от таланта на журналистите, личното им убеждение в необходимостта да се борят за свободата на родината и връзката им с реалния живот. Във вестниците от онова военно време се публикуват немалко писма на работници, бойци от армията, на работещи в тила, което засилва у хората усещането за единството на народа пред лицето на общия враг.

Още от първите дни на войната известни писатели поемат по пътя на военните кореспонденти на фронта и най-горещите точки. Това са Михаил Шолохов, Алексей Толстой, Константин Симонов, Леонид Леонов, Мариета Шагинян и други. По време на войната те пишат едни от най-силните си творби,които намират място на страниците на вестниците, на които са кореспонденти. Много от фронтовите вестници препечатват техните произведения.

Но ако трябва да се пише за журналистите, работили по време на войната в окопите, на фронтовете, по бойните полета, несъмнено главната роля се пада на военните кореспонденти. Сред тях най-известен е Константин Симонов, който изминава хиляди километри по пътищата на войната и като военен кореспондент отрази трагизма и героизма на обикновения човек от бойните полета на войната. Неговият строго сдържан стил на писане се харесва на читателите, защото събужда увереност и внушава вяра и надежда. Есетата му също звучат през онези военни години по радиото, разпространявани по каналите на „Совинформбюро“. Стихотворението на Симонов „Чакай ме“ се превръща в своеобразно заклинание за повечето хора. В интервю пред мен за сайта на СБЖ, по време на честването на 100-годишнината на големия писател, синът му Алексей Симонов ми сподели,че през 1941 г., по време на войната, баща му е посетил България и е пребивавал в Рилския манастир.

И макар войната да е дело опасно и кърваво в годините 1941-1945 особено място в медиите имат памфлетите, карикатурите и сатирата. Известни са сатиричните издания „Фронтови хумор“, „Сквозняк“и други.

Но трябва да се отдаде дължимото в журналистиката през военните години на фотопублицистиката. Фотокореспондентите запечатват и съхранените до днес фотографии за героизма, но и за ежедневието и бита на воините на фронта. От първите дни на войната през 1941 г. започват да излизат специализираното списание „Фронтова фотоилюстрация“ и „Фотовестник“.

Много са имената на майсторите на обектива , воювали наравно с бойците по фронтовете, но едно сред тях се откроява най-вече - на Евгений Халдей. Той е един от първите, който на 22 юни 1941-ва прави снимка на струпалите се на улица „Николска“ тревожни московчани, слушащи съобщението за началото на войната. И заминава на фронта. Въоръжен с любимата си „Лайка“,  Евгений Халдей започва своята война от Северния флот и за четири години обективът му запечатва боевете за Новоросийск и Севастопол, Румъния, България, Австрия… преминава целия път от Мурманск до Берлин.

Звездният му миг е легендарната снимка „Знамето на победата над Райхстага“. Не можем да отминем и че Халдей е много свързан и с България и документирането на това го дължим на изследователската страст на Кирил Янев и пословичната му привързаност към богатия му и неизчерпаем журналистически архив. Кирил Янев се е срещал много пъти с известния фотограф в Москва и София и го е представял талантливо и всестранно в списание „Отечество“. В една от книгите му „Пост скриптум“ любознателният читател може да открие великолепния му очерк „Свидетелят на историята. В разговори с Евгений Халдей“. Нарича го

„Историкът с фотокамера в ръце“

Имало е идея в България да излезе негов албум, но за съжаление не се е осъществило. Затова пък фотокореспондентът Халдей поради грешка на телефонистката получава неочакван шанс да влезе в България и да стигне до София още докато двете страни се водят, че са във война. Вместо да изпълни нареждане да отрази освобождаването на румънската столица, вследствие на грешката той попада в София. Заедно с писателя Вадим Кожевников и журналиста Сергей Севолюбов минават Дунав и с дадения им студебейкър стигат до Витоша, посрещнати навсякъде като освободители. Снимките и разказите за това истинско приключение са вълнуващи и говорят много. А такива епизоди има неизброимо много по дългия четиригодишен път от Мурманск до Берлин, по кървавите пътища на войната.

Поетът Константин Симонов, минал заедно с него по същите пътища като военен кореспондент, твърди, че фототаблата му силно вълнуват душата, те носят образа на времето, лика на войната. И духа на епохата. В тях звучи епичният глас на историята. Не трябва да се пропусне и фактът, че на Нюрнбергския процес едни от важните веществени доказателства са снимките на Халдей, Давидсон и много други съветски фотографи,които са запечатали следите от нацистките зверства и престъпления. И с думите Халдей е точен и живописен, както и с фотоапарата. Но най-вече с безпогрешното си чувство за Историята.

Военните кореспонденти са се водили на отчет в редакциите на вестниците, Совинформбюро, ТАСС и Комитета за радио. На сайта на Съюза на журналистите на Москва има интересно описание на работата на военните журналисти: „Фронтовите оператори не стреляха и не хвърляха гранати, но бяха на предната фронтова линия с войниците, като обикновено работеха по двойки. Използваха кинокамери "Aimo" и "Лайка". Три седмици след избухването на войната около 20 филмови групи, с повече от 80 оператори, работиха на най-важните участъци на фронта. По време на Великата отечествена война, заедно с войниците, отиващи на бой, бяха и фронтовите оператори. Общо през годините на войната имаше 258 фронтови оператори, много от които загинаха на бойните полета. Почти всички бяха ранявани тежко, а всеки четвърти убит.“

Редакциите чакат от своите кореспонденти материали, без да се интересуват на каква цена те трябва да се сдобият с исканата информация. За разлика от американската армия, в Червената армия няма специални прес служби за работа с медиите. Никой от командващите не е давал пресконференции. За пример само ще посоча, че за да вземе интервю от маршал Конев, кореспондентът Борис Полевой  е трябвало да се докаже не само като майстор на перото, но и да се прояви и на предната бойна линия, за да осъществи от горещите точки предстоящото интервю. И чак след това командващият фронта допуска до себе си журналиста на в. „Правда“.

Както вече споменах, фронтовите журналисти имат и офицерски звания и много често са влизали в опасни сражения. Такъв е случаят на журналиста от „Правда“ Сергей Борзенко, изпратен да отразява Керченския десант. По време на сраженията загиват всички офицери и на журналиста, като по-старши по звание, се налага да поеме отбраната на превзетото късче земя, наречено „Пятачок“ (малка кръгла площадка). Докато пристигне подкреплението, журналистът Сергей Борзенко ръководи битката. За героизма си е удостоен със званието „Герой на Съветския съюз“.

Сред много смели военни кореспонденти е и „Героят на съветския съюз“ Муса Джалил, известен журналист и  поет, който преди войната работи в Москва във военното издание „Кураж“. Муса Джалил попада в плен и е екзекутиран през март 1944 г. във фашисткия затвор в Моабит.

По фронтовете на Втората световна война загиват 1500 представители на съветските медии, сред тях са и 250 кинооператори.

Сподели в
 

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020/17:45

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020/16:58

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020/08:00

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020/19:22

На 22 юни преди 79 години започва най-кървавата война на ХХ век- Великата отечествена, която за тогавашния Съветски съюз е на живот и смърт. Редом до воините са и журналистите, или както е модерно днес да казваме – на първа линия. И понякога те освен своите преки задължения, се сражават, но не с перо и камера, а с оръжие, и много от тях загиват, изпълнявайки своя дълг.

20.06.2020/10:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

У нас вече започнаха честванията на юбилея на безсмъртния патриарх на българската литература и българския дух Иван Вазов. Той е роден на 27 юни по стар стил или 9 юли по нов стил през 1850 г. Периодът между тези две дати е изпълнен със събития, посветени на творчеството и заветите му. Нека си припомним, че освен велик поет и писател, Вазов е бил и ярък публицист. Предлагаме тук три негови статии, които и днес вълнуват.

29.06.2020 /17:45 | Източник: СБЖ

Адам Рапопорт беше главен редактор на американското списание Bon Appétit. После се появи една стара снимка, придружена от обвинения за дискриминация в редакцията. Това издание обаче не е единственото, което се освободи от шефа си от старата гвардия. Германският в. “Ди Велт” представя седем случая.

27.06.2020 /16:58 | Автор: “Ди Велт” | Източник: "Гласове"

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

23.06.2020 /08:00 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В. „Известия” публикува подборка от малко известни снимки от 22 юни 1941 г. – деня, в който нацистка Германия напада Съветския съюз. Фотообективът е хванал различни ракурси от граничното време между мира и войната.

22.06.2020 /19:22 | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

"Кому какво можем да кажем по случай кризата и инфлуенцата"- така са озаглавени шеговити съвети, публикувани в хасковския в. "Утринна поща" през 1931 г.

01.07.2020 /13:47 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

През 2020 г. с разнообразни инициативи в градове като Добрич, Силистра, Тутракан, Балчик и др. ще бъде отбелязана 80-ата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България през 1940 г. след Крайовския мирен договор от 7 септември с.г.

25.06.2020 /19:01 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Снeжана Тодорова, председател на УС на СБЖ: „Много е трудно на фона на всеобщата подмяна, в която сме принудени да съществуваме в България, да се води обсъждане, разумен разговор, камо ли пък спор за достоверността в интерпретацията на реалността и фактите, които ни се поднасят на различни нива и от различни теоретично предназначени за информиране или дори за разследване субекти и институции.”

03.07.2020 /09:11

15 международни журналистически организации призовават държавите членки на ЕС да предвидят в многогодишната финансова рамка на Съюза средства за защита на свободата на печата, за възстановяване и развитие на медийния сектор, за подпомагане на независимата журналистика и на дейността на журналистическите организации.

10.06.2020 /07:55

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова отправя поздравления към цялата колегия по случай най-светлия празник на Светите Първоучители братята Кирил и Методий, който задължава всички хора на словото да са достойни за мисията да преобразяват, възраждат и възвисяват човешкия дух и обществото.

24.05.2020 /06:15

 Мнения

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020 /15:44 | Автор: Георги Чаталбашев | Източник: СБЖ

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020 /18:36 | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки