Начало
 
 

Да си припомним острото перо на Веселин Йосифов навръх 100-годишнината му

21.06.2020 /08:01 | Автор : Веселин Йосифов Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Веселин Йосифов (1920-1990г.)

В памет на оглавявалия СБЖ от 1976 до 1986 г. Веселин Йосифов предлагаме няколко откъса от неговото творчество, подбрани от дъщеря му Бисера Йосифова. Написаното звучи неувяхващо и днес.

6 юли 1988 година

                                          

ДУХОВНО

 

Ако трябва да бъда съвсем искрен, то съм длъжен да призная, че не ми е съвсем ясно какво означава духовна сфера.  Къде са нейните очертания, нейните мерки, нейната територия в целия обществен живот. И особено в живота на личността, на отделния човек, който живее, труди се, напира в една или друга посока в своите усилия да бъде по-щастлив.

Мога ли да кажа – ето оттук започва моят духовен живот и там някъде свършва?

Трудът на интелигента, на учителя, на съдията, на писателя, на художника, на журналиста,този труд не е само грижа за хляба един. Щеше да бъде много лесно иначе. Щеше да бъде като в приказката за циганина – ори, мели, яж! И интелигентът може да мели и да яде, ала само като оре собствената си бразда.

 

19 октомври 1988 година

                                  

ПОСРЕДСТВЕНОСТТА

 

Посредственосттта е антипод на непосредствеността, т.е.  на таланта, на способността. Посредствеността е като тревата – тя расте сама, за нея няма поливане, няма отглеждане. По нея само се пасе. Пасат равнодушните, пасат хората със здрави нерви, пасат чиновниците, бюрократите, пасат непукистите, на които им е все едно какво става наоколо.

Посредствеността няма име. Тя е анонимна и се умножава чрез просто делене, но за сметка натова – в огромни количества. Тя винаги е мнозинство и с нейните гласове често се решават съдбоносни въпроси...

Посредствеността свлича всичко в своето блато. Тя налага на всички да квакат в еднакъв регистър и да се сливат в общ хор в името на общото блато. Тя налага своя монопол...

Посредствеността може да накара писател като Димитър Димов да преработи своя роман „Тютюн“ и така да го натъпче с идеология, че да стане не особено увлекателно четиво за днешните поколения. Посредствеността може дълги години да държи белетриста Емилиян Станев в категорията на „особняците“, които не са направили нещо особено за литературата ни. Посредствеността претовари и каруцата на българската наука с толкова много професори, доктори и кандидати, че тя едва изпъпля по малките стръмнини...

 

7 декември 1988 година

 

СМЪРТТА НА ЧИНОВНИКА

 

Някога смъртта на чиновника е ставала по-лесно – едно кихване във врата на началника е причинявало духовни терзания, безсъния и накрая – край! Така е било по времето на Антон Чехов. Но чиновникът се изхитри, никой никога несяда непосредствено зад гърба на началника си и по този начин осуетява всяка възможност за кихане във врата.

Чиновникът отива на работа и тогава, когато няма какво да работи. Такъв е парадоксът на чиновническата работа, че тя може да бъде вършена и когато я няма.

Чиновникът като дума произхожда от понятието чин, т.е. място в йерархията, във вече подредената таблица, стъпало по стъпало в стълбата, която не се мете според закона на Смирненски...

Чиновникът се персонифицира с властта, кичи се с нейните атрибути, блести с отразена ведомствена светлина. Той все още не може да каже „Държавата това съм аз“, но налага позиция: „Аз съм властта“ – районна, градска, финансова или някаква друга. Ето защо чиновникът е склонен винаги да злоупотребява с властта.Той все по-често, без да се усеща, употребява местоимението „аз“ и се слива в своите представи с държавата.

Метаморфозите на българското чиновничество най-добре са отразени в творчеството на Тодор Влайков, Алеко Константинов, Елин Пелин, Георги Стаматов. Непосредствено след Освобождението народът е приемал с радост чиновника, особено униформения чиновник, по чийто мундир и копчета веднага се разпознава новосъздадената и мечтана държава. И само за едно-две десетилетия чиновникът се е озовал в Андрешковото блато, изоставен от патилия селянин.

Нашите баби много са се радвали, когато ги поисквал чиновник. Нека си припомним позабравеният писател Гьончо Белев, който убедително е показал чиновническата мечта на разорения еснаф, който може да стане с прогимназиалното си образование „ помощник писар“ и да чуе възгласа „Ох, на баба чиновничето!“ Бялата яка и белите ръкавели са първите признаци за навлизането в „доброто общество“ в онова тъжно и жестоко време, което Вазов нарича „епоха на хаос и дребнаво боричкане на страсти“...

Смъртта на чиновника не настъпи със социалистическата революция. Всичко бе сменено. Всички бяха сменени. Всички атрибути на властта бяха сменени. Но като вируси останаха бюрата, където се развъди новата бюрокрация. Новото чиновничество  в името на революцията се зае усърдно да присвоява властта. Как стана това чудо, ще научаваме тепърва... Самите бюрократи започнаха да тълкуват термина „административно-бюрократичен подход“. Има опастност делото на борбата срещу бюрокрацията да се превърне в дело на самата бюрокрация...

 

16 март 1988 година

 

НА НАШАТА УЛИЦА

 

На нашата улица има празници, има и делници...

Но на нашата улица има и забранителен знак.  Според него на нашата улица е забранено да паркират обществени е частни моторни средства. И въпросът ми съвсем не се отнася до наличието на два реда коли по двете страни на улицата. Това са коли, временно паркирани, и коли на вечна паркировка, ако така можо да се каже...

Едва днес констатирах глобалното значение на цялата обстановка, която деформира правното ми съзнание на гражданин на народната република: забраните служат единствено за да могат да бъдат нарушавани!..

Пътят ми на гражданин е вече път през джунглата от забрани, указания, заплахи, наказателни постановления и прочее, които съм принуден да разчиствам пред себе си като туземец - с мачете. Заплашват ме телефонните власти, че ако не си платя таксата, ще бъда наказан. Заплашват ме електрофикационните власти (не зная как да ги нарека), че ще ме оставят на тъмно. Заплашват ме градинските власти, че ще ме застрелят заедно с кучето ми, като прекося еди-коя си алея. Заплашват ме финансовите власти, че ще ми наложат глоба с осемдесет на сто лихва, ако не си платя някакъв остатък от данъка за общия доход... Заплашват ме водопроводните власти,че ще ми спрат топлата и студената вода, ако... Заплашват ме всякакви власти, задето съм спрял или пък задето съм тръгнал.

Заплашва ме продавачката, заплашва ме месарят, заплашва ме шофьорът на автобуса, заплашва ме съседът отдолу, заплашва ме съседът отгоре, заплашва ме домсъветът, заплашва ме кварталната организация, заплашва ме отрядникът, заплашва ме този, когото съм критикувал, заплашва ме друг, че не съм критикувал трети, всички ме заплашват, глобяват, мъмрят, санкционират.

Тогава аз, гражданинът от улицата със забранителния знак, пък си казвам, че ще вървя смело през целия този разсад от забранителни знаци. И изведнъж се оказвам свободен човек. Човек със самочувствие, когото така лесно няма да да глобите или мъмрите.  И започвам да паркирам на забранени места, да пътувам без билет, да пререждам опашките, да ругая продавачите, да дискутирам с милиционерите, да тровя живота на съседите отдолу и отгоре, да тероризирам всичко живо на триста метра около себе си...

Надявам се, че ще дойде ден, когато на нашата улица ще се появи табелка с надпис  „Гражданинът има право!“ Тогава ще спазвам всички забранителни знаци...

 

2 август 1989 година

                                                        

НЕ Е ДОБРО

 

Не е добро самочувствието на българина. И то не е от вчера. Не е и от днес. Може би нашият Алеко пръв забеляза тази свитост и плахост, с която неговите съвременници са пристъпвали праговете на света, открива ли са го за себе си, усвоявали са го, но светът малко се е приближавал до нас.

Качеството на самочувствието съвсем пряко зависи от качеството на живота. Какъвто и дилетант да съм в областта на социологията и социалната психология, винаги съм разчитал на националната ни художествена литература като средство за самопознание. Кална, прашна, сиромашка България от края на миналия век и началото на новия, винаги е давала повод на духовните ни първенци за огорчения. Андрешковците не само от класови подбуди са тикали бирниците в блатата. Те са изразявали своя протест срещу новия свят, който така трогателно и наивно приветстваха преди това дядойоцовци в Искърското дефиле.

И можем ли да си представим драмата на Стоян Михайловски, на Елин Пелин, на Антон Страшимиров, на Пею Яворов и на редица водители, които е трябвало в Гренобъл, в Париж, в Нанси, в Лайпциг да сравняват съдбините на народа си с живота на тамошните западни народи. Бележитият учен  и общественик Иван Шишманов добре е разбирал потребностите да изучаваме опита на напредналите народи и необходимостта да успоредяваме крачките си в общия марш на европейската цивилизация.

Бедното момче на Черното Тоти от Чирпан не по-малко болезнено от събрата си Пенчо Славейков е преживяло изостаналостта на тогавашното българско общество в полите на Витоша. Само изумителният природен талант и невероятната воля е превърнала телеграфиста от десета степен Пею Крачолов в европейския поет Пею Яворов.

Прочетете предговора на Яворов към неговия „Гоце Делчев“! Прочетете го и ще разберете защо десетилетия наред този предговор не бе печатан. Като че ли някой ни е дал право да цензурираме нашите класици! Драмата на Яворов съвсем не е само лична драма. Той е разпънат на кръст върху картата на България, душата му е окървавена от страданията на чувствителното му сърце, както и от трагизма на новата история на Родината. „Обичам те, Родино, но ме трови по тебе често ядна скръб!“

...И никак не е случаен рефренът в поемата на Гео Милев за Яворов – там хорът на прадедите повтаря непрестанно пред паметта на поета „Сине наш, прости ни!“

Кой стовари такъв непосилен товар върху духовните плещи на народа ни? Кой начерта този черен жертвен кръст над Родината ни? Кой свря в малко дървено ковчеже костите на най-големия ни лирик Димчо Дебелянов... Кой прати в Лаго ди Комо неукротимия Пенчо Славейков? Кой всади Коховия бацил в крехките гърди на Христо Смирненски? Кой удуши с гарота Гео Милев – този кратер на огнено вдъхновение и висока духовна култура? Кой разстреля Никола Вапцаров? Не е ли всичко това израз на националната недооценка на талантите, неверието в собствената сила за творчество, просташкото пренебрежение към родното?...

 

 

Сподели в
 

На 13 ноември по покана на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в СБЖ ще гостува посланикът на Испания, който ще отговори на журналистически въпроси по актуални теми с акцент върху 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни. Ще бъдат засегнати също проблеми като пандемията на Covid-19 и свободата на медиите. Ето какво сподели Н. Пр. Алехандо Поланко в специално интервю за сайта на СБЖ.

23.10.2020/06:30

„Поет, белетрист, публицист, преводач. С подадине*. Общественик и родолюбец. От онези, които днес почти не се срещат. Със слово – огън и меч. Човек, приел родовото изгнаничество като собствен смисъл и съдба. За него „родината се бе установила в пределите на човека и го правеше безкраен“ („Възречени от Манастър“). С тези думи д-р Елена Алекова откри вечерта, посветена на 85-годишнината на Никола Инджов, състояла се в клуб “Журналист“ в СБЖ под мотото „Живея дълго, дълго светя“.

19.10.2020/18:01

Журналисти с ракети от 18 медии излязоха на тенис-корта за 37-ото си държавно първенство. Тодор Попов и Йоана Андреева са двойни победители. Доайените доказват, че за този спорт няма възраст. В чии ръце е бъдещето на журналистическия тенис?

13.10.2020/15:51

В инициативата, която ще е с фокус върху журналистическите организации в Югоизточна Европа и Турция, са поканени да участват членуващите в Европейската федерация на журналистите професионални съюзи и асоциации.

11.10.2020/20:36

„Как може да помогне ЕС? Чува ли ни Европа?” - това са темите на онлайн дискусията за състоянието на медиите у нас, в която на 12 октомври ще се включи зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, самата Йончева, представители на ЕП, Съвета на Европа, „Репортери без граници”, български журналисти и медийни дейци, сред тях и коментаторката на „Барикада” и отговорна редакторка на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова.

07.10.2020/17:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тези пълни с толкова разнополюсен заряд дни за България и българската журналистика,в които ЕК пусна своя доклад за върховенството на закона и ЕП гласува резолюция за страната ни и случващото се в нея, потърсих известната журналистка Лили Маринкова да сподели за сайта на СБЖ как приема констатациите за медиите у нас.

16.10.2020 /11:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

С тържествен ритуал полагане на военна клетва от първите два випуска на възроденото Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ бе открита новата учебна година във висшето учебно заведение.

01.10.2020 /08:03 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки