Начало
 
 

Валентин Хаджийски: Като български журналист в Ню Йорк мога да си позволя да пиша, каквото мисля

23.06.2020 /08:00 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Валентин Хаджийски

Ако трябва с няколко думи да се каже кой е Валентин Хаджийски, то те са: дълбоко аналитичен и точен коментатор. Неговите актуални анализи и коментари по болните теми у нас и по света впечатляват силно читателите на „Гласове“ и други български медии. Валентин Хаджийски се съгласи да бъде гост на сайта на СБЖ и нашият виртуален разговор е по болезнени и важни теми, отнасящи се за събития у нас и в САЩ, където той и семейството му вече четвърт век живеят в Голямата ябълка.

Въпреки впечатляващите ви изяви като журналист в авторитетния сайт „Гласове”, и то от другия край на света, това нали не е оправдание читателите, които ви търсят и уважават, да знаят така малко за вас? Единствената „справка”, която успях да открия, е скъперническа: философ, историк и икономист, д-р по философия. Бивш научен работник в БАН, дипломат в МВнР и ООН, консул. Журналист, учител в българското училище „Гергана” в Ню Йорк, преводач… И все пак – какъв е вашият път от София до Ню Йорк? Какъв се чувствате най-вече?

Благодаря за оценката! Тук ни наричат „българо-американци“, в което има доза истина, но дошлите като мене в зряла възраст (32 години) си оставаме завинаги само българи. Българо-американци определено са децата ни. Живея в Ню Йорк от четвърт век. Дойдох със семейството си на работа в ООН, като български дипломат. След края на срока ми решихме да останем тук заради децата (тогава можеше), и честно, не мисля, че сбъркахме.

Доволен ли сте от житейската си и професионална съдба?  Какво търсите и постигате?

Не се оплаквам. Децата пораснаха, имат щастливи семейства и хубава работа. С жена ми Нели сме колеги и най-близки приятели и съмишленици вече 37 години. Тя ми е съавтор, пръв читател, редактор и съветник. Работим по нещо в американски компании да си плащаме сметките и имаме достатъчно време за любимите си занимания – училището, в което тя е начело, и писането в български медии, в което аз съм водещ. Независим от български властници и олигарси, мога да си позволя да пиша, каквото мисля. Като български журналист в Ню Йорк, при това левичар, съм по-екзотичен за българския читател. Като учител на българските деца тук обаче получавам най-голямата душевна награда.

Как успявате да съчетавате многобройните си интереси, изяви и задължения, и то много активно и компетентно? Кое ги обединява? Кое е вашето кредо?

Интересите ми не са противоречиви – най-вече да следя и коментирам съвременната българска и американска политика и култура, а каквото не успявам да внуша на читателите, опитвам се науча децата в училище. Мисля, че философското образование ми помага да гледам на света рационално, но не безстрастно, да синтезирам различни гледни точки в едно цяло.

Когато човек чете вашите коментари, има усещането че са писани в София, по горещи следи, винаги актуални, аргументирани, интересни. Как следите отблизо това, което става у нас? И какво виждате?

Непрекъснато следя българските медии, особено социалните, общувам с много съмишленици и опоненти. Признавам, че сутрин научавам новините първо от фейсбук – там пишат тези, чието мнение ценя, и когато тук ставаме, те в България вече са напълнили мрежата с интересни неща. Така че не е трудно да си формирам мнение, разбира се, с американска перспектива.

Прави впечатление, че винаги имате своя оценка и мнение при представянето и анализа на събитията. Как се отразяват пристрастията на журналиста при конфликтни ситуации?

Да, интересно ми е да пиша само за неща, за които съм си съставил собствено мнение. Често съм пристрастен. Но мисля, че е позволено. Жанрът на коментарите ми в Америка се нарича op-ed, или по някогашната българска терминология, „публицистика“. Занимаващите се с нея тук се наричат „колумнисти“ или „свободни кореспонденти“ (correspondents at large). Публиката иска да чуе личните им мнения за нещата. Тя знае какво е изкривяването на всеки. Явор Дачков е широко скроен, толерантен човек – не цензурира, не дава „опорки“. С такъв редактор е леко и приятно да се работи.

Кое най-много ви впечатлява в работата на американските медии? Имате ли близки връзки и впечатления от тях? Как отстояват свободата на словото?

Имам впечатления и като „клиент“, а и от кухнята им, от времето, когато работех в нюйоркско издателство. Днес състоянието на корпоративните медии в САЩ е трагично. По-зле, отколкото в България в 1980-те години. Много от тях са и буквално във фалит. Свободата на словото е разрешена само там, дето не се засяга интересът на началството. „Ню Йорк Таймс“ например, и със сериозни финансови трудности, продължава да е много добър вестник, освен когато го превръщат в радиоточка. CNN обаче морално банкрутира и вече не е сред първите десет най-гледани канали. Има независими медии, които са по-малко известни, но донякъде измиват лицето на Америка. „Интерсепт“ например е такава.

Прави огромно впечатление  невероятната ви информираност по всяка тема, колкото и разнородни да са, позоваване на богати и малко известни факти. С анализа им. Дали ще са последните събитията в Щатите, погледнати през историята им, скандалната изложба в РКИЦ и богатата история на българо-руските връзки от миналото до днес, или компетентно боравене с медицински термини, свързани с пандемията. Как го постигате?

От медицина не разбирам и гледам да не пиша за нея, но коментирах някои политически и социални измерения на пандемията в България и САЩ. Историческото образование ми помага да виждам нещата като дълъг исторически процес, не само в моментната им снимка. Днешните расови размирици в САЩ например си имат четиривековна опашка. Българо-руските отношения пък са с над десетвековна история. Тези въпроси са сред най-горещите в българските социални медии, но много хора не ги разбират, защото не познават историята им.

Като пряк свидетел на случващото се в САЩ може ли в протестите да се вижда почерка на цветната пролет?

Ако цветната революция е нещо, което се внася от чужбина, значи не. В Америка конфликтите са си напълно местни, автохтонни. И расовите, и по-дълбоките класови, за които не се говори, но лежат в основата им. Колкото е истина, че Путин направил Тръмп президент, толкова е вярно, че протестите тук се направлявали от соросоидите, Москва, Пекин или от Космоса.

А днес как другото коренно население на Америка – индианците, се вписва в живота на САЩ? Възможна ли е расова хармония в страната? И в контекста на бунтовете какво е вашето обяснение на това,че се посяга на паметници в Америка?

Индианците са превърнати от една страна във фетиш на съвременната екологическа, ню ейдж и подобна мода, а от друга са маргинализирани, рядко се чуват. Поне при нас на Изток. В САЩ обаче имаме и милиони индианци имигранти от Латинска Америка, които по-безпроблемно се вписват в обстановката. Расова хармония между бели и черни – това мисля, че имате предвид – има например в университетите, дето най-често можете да срещнете смесени семейства, на работното място – изобщо в ясно структурирана среда, дето различната култура не е от такова значение. Младите много добре се разбират и често имат една и съща „контракултура“. Образованието и общият социален прогрес са средството хармонията да се разширява постепенно и към другите области на живота. Икономическото неравенство, невежеството, езикът на омразата връщат историята назад. Елитите обичат да разделят масите и да ги насъскват едни срещу други по цвят, пол и други подобни политически несъществени, но лесно разбираеми за ограничения ум признаци, за да ги владеят. Омразата по такъв доста фалшив признак е оръжие на елитите за масово баламосване и държане на масите в покорство. Събарянето и цапането на паметници, особено в гробищата, е вандализъм – като талибаните, които взривиха древните каменни Буди. Тези хунвейбински страсти се раздухват изкуствено за предизборно радикализиране на обстановката. Какво ще стане, ако профанират паметниците на Вашингтон и Линкълн на националния мол в столицата? Ще е някаква съвсем друга Америка. Също като нашите сини талибани, дето срутиха Мавзолея, все махат т.нар. МОЧА, цапат и Вапцаров, и дори Ботев – вижте например документалния филм „Пет разказа за един разстрел“ и статията за Ботев в българската Уикипедия. 

Обикновено кореспондентът в чужбина  се стреми да се „топне” в самото събитие, а вие отидохте в другия край на света и от „втората си родина” по-добре да следите какво става у нас? Това кауза ли е или ви гони носталгията?

Кауза е. България е винаги с мене. Американският опит само ми дава оптика да я виждам по начин, гъделичкащ любознателността на българския, особено по-младия, читател. Лоялността ми към тази България от детството и младостта ми пък се харесва на по-зрелите, да не казвам „възрастните“, читатели. Всеки ден получавам трогателни отзиви от тях. Радвам се, че и баща ми, с когото почти винаги сме били на различни мнения, в последните си години намери радост в писанията ми и в редките ми тв появи. Траекториите ни най-сетне се сближиха.

При всяка възможност сравнявате положението и проблемите в Щатите и други страни с това, което става у нас. Как изглежда от Ню Йорк днес страната ни и нашето управление, което непрекъснато изтъква близките си, най-приятелски връзки с американските власти? От там - как стои България в света? Какво място й  отделят в медиите? Може ли да отговорите на стария въпрос на Тодор Колев – „Кога ще ги стигнем?”

Образованите американци смятат България просто за още една европейска страна, не особено различна от коя да е друга, и като туристи много я харесват. Имахме десетки американски гости на сватбата на сина ни във Варна преди две години, а и при други случаи съм чувал впечатленията на приятелите на децата ни. Необразованите американци въобще знаят много малко, питали са ме и дали България не е в Южна Америка. Днешното ни управление, имам предвид кабинета Борисов 3, не е повод за гордост нито тук, нито там. За съжаление, макар и горд член на ЕС, България днес в много отношения стои по-зле в света отколкото преди 45 години. Това ясно личи например от статистиката за БВП на човек от населението спрямо средния световен, от индекса на неравенството, от равнището на грамотността и т.н. и т.н... а не само от олимпийските медали. 

Как общувате с българите в САЩ. За нас е интересно да знаем как живеят те – но не олигарсите,  нашенските медии не пропускат и най-дребната случка с тях, а  за общността, проблемите, връзките с родината?

Общувам най-често с българи от училищната ни общност, имаме 40 неделни училища в САЩ, с много от които имаме тесни връзки, както и с колеги от Париж, Лондон, Виена и много други места. Това е най-чистият, ведър формат за българщината в чужбина. В него българите сме дейни, организирани, щедри, духовни, искрено загрижени за децата. Не е преувеличение. Но дайте малко политиката да се намеси, или правото, или дори бизнес интереси... и често става съвсем друго. За да научите как живеят българите в чужбина в най-добрата им светлина – следете училищата.

Какво място заема в живота и грижите ви българското училище „Гергана”? Споделяте, че онлайн концертът за 24 май минал чудесно и „никакви морове и карантини не могат да спрат българите да образоват децата си – от 12 века насам”. С какво самочувствие растат в страната на неограничените възможности?

Училището, казано накратко, неусетно се превърна в делото на живота ни. Наистина, българите сме сила в учебното дело – така е било от девети век насам! В политиката не ни бива особено, но тук взимаме реванш. Децата са чудни, повечето родени тук, стремим се да ги направим истински двуезични българо-американски професионалисти на утрешния ден. Сред родителите постоянно срещаме чудесни хора. Майчинството, училищните грижи разкриват най-привлекателните черти у жената. Около детския ни музикален театър, с който неотдавна гастролирахме в София и Виена, се образува колектив-мечта от посветени учители и родители, за какъвто, честно, от дете съм копнял!

Бихте ли споделили как минава вашето ежедневие, вашият ден? На семейството ви?

С Нели сме почти постоянно заедно, макар повечето време – всеки на своя компютър. Работата около училището е най-приоритетна, там е най-вече и приятелският ни кръг. Връзките ни с децата са всекидневие, сплотено семейство – малките, които всъщност са на 33 и 28 години вече, още се радват да идват на ваканция с нас! С половинките си – и дори без. Ходя на „основната“ си американска работа. Чета доста книги и преса онлайн или на Киндъл, пиша по нещо всеки ден. Обичам музиката. Телевизията почти не ми е позната, освен кратки подбрани видеоматериали във фейсбук или ютюб. А колко часа на ден съм на фейсбук – не е за вярване!

Защо ви наричат ”Чичо Фичо”?

Това е никът ми от форума на в. „Монитор“, от миналия век, с който бях и на форума на „Сега“ цели 13 години. Много хора ме знаят оттогава и ме „фичосват“ под статиите ми в „Гласове“. Седем години съм със забранен достъп до „Сега“. Всяко зло за добро, така станах коментатор за „Гласове“. Форумецът еволюира в журналист. Самият ник не е нищо сериозно, взет е от познат от казармата, школник Фичев, за когото се бях сетил. Дебютирах на форумите на 38 години и мислех, че ще съм чичо за повечето форумци, но се оказа обратното!

Какво мислите – остарели ли са книгите „Егон Ервин Киш има честта да ви представи раят Америка”, „Едноетажна Америка” на Илф и Петров,  „Разединените щати” на стария Познер… Не ви ли блазни да напишете нещо като „Аз живях в рая Америка”? Имате огромни впечатления и талант.

Благодаря, изчервихте ме! Тези писатели-журналисти, особено първите трима - много даровити, са идвали в Америка за по няколко месеца максимум. Както и нашият Алеко. Те пишат пътеписи за чужбина. Които не са остарели. Аз обаче живея тук вече четвърт век, това ми е втора родина. То не значи, че вече съм я изучил. Мисля, че коментарите в „Гласове“ засега са най-подходящата форма за споделяне на впечатления и размисли за нея.

 

Снимки Личен архив

Сподели в
 

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020/18:24

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020/09:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки