Начало
 
 

Да сме достойни за Иван Вазов - да опазим „езика ни свещен”!

23.06.2020 /15:50 | Автор : Петра Ташева | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тази година ще честваме 170 г. от рождението на Иван Вазов

Презрение за тия, дето нямат „Ни срам, ни очи”, и петнят езиковото ни пространство и човешките ни души.

Шопите имат тая приказка - „Ни срам, ни очи” - за хора, които са се посрамили толкова, че сами не съзнават колко са сгрешили, колко са се изложили.  Днес този шопски израз е валиден за много хора, на които им липсват  първите седем години. Те са  без домашно възпитание, не са научени да си сдържат гнева, не могат  да си държат езика зад зъбите, не могат да контролират нито действията, нито  речта си.

Доста станаха у нас такива хора, които не съзнават какво вършат  и  какво говорят. И най-важното - не са научени да ценят думите от нашия прекрасен български език, не знаят  силата им! Не умеят да си служат със словото, което е и огън, и меч, но и ласка, и балсам за душата. Нали помните  какво е казал Езоп за езика – най-хубавото и най-лошото е той! Езикът може да те възвиси, но и да те предаде, да те хвърли на кучетата.

Всъщност, каквато е душата човешка, такъв е и нейният език. Още в ранно детство детето се учи,че думите са най-голямата  благодат, но и най-страшното, най-опасното оръжие.

Кой да научи днешните деца на това? Родителите им са все заети!  А бабите им не могат да се „вредят” да им четат, да им пеят, да им разказват прекрасните български творения – народни и авторски, защото  сегашните  деца  са все пред телевизионните екрани, пред дисплеите на телефоните си. А  от там често се леят настървения за мъст и омраза и потоци от груба и цинична реч! 

Днес общественото и политическото ни пространство е замърсено, разкаляно от мерзки и гнусни действия на крадци и престъпници, а напоследък  и от срамна и цинична реч! Всичкото това толкова е вредно и неприятно, че нормалните граждани се чувстват окаляни и омерзени!

Малко е да се налагат глоби на хора, които произнасят лоши и скверни слова! Съд трябва за тези, които си позволяват да произнасят цинизми и гадни слова! С какво ще измиеш устата си, която е произнесла такива мръсни думи? С какво ще изчистиш душата си, която е заразена с такава нечистотия?

Тези, които си позволяват  да петнят езиковото ни пространство, да мърсят  душите ни човешки, заслужават само  ПРЕЗРЕНИЕ! На това ни учи Иван Вазов – патриархът на българската литература! 

Тази година, когато се навършват 170 години от неговото рождение, ние сме длъжни  да му се поклоним, да му отдадем нашата обич,  почит!  Много и големи са заслугите на Вазов към  литературата ни, към България! Но той е и възторжен певец, строител и защитник на езика ни!

Затова днес  сме длъжни да накажем, да се отвърнем от ония, които не са разбрали колко „хубост, мощ  се крий в речта ни гъвкава и звънлива”, които не са усетили, че  тя е за песен орисана, а не за „груб брътвеж”!

Така ще бъдем   достойни  продължители на  мисията на поета, който възпя и защити „езика ни свещен на нашите деди” в  прекрасната си ода  „Българският език”.

Тя е написана  в 1883 година, когато Иван Вазов живее, твори и работи в Пловдив - столицата на измислената държава Източна Румелия.  Тогава той  е на 33 години, в „Христовата възраст” , но каква мъдрост, каква сила и мощ е показал големият ни поет!  Той е безмилостен към тия, които не са научили какво велико чудо е българският език, които  не знаят, че той има великолепни качества и достойнства, че  е  уникален,  богат с многобройните се думи – естетически определения.

Тези хулители на езика ни не са се вслушали в божествената мелодия на нашия език, не са чули  „звуците му  сладки”!  Затова трябва да сме безмилостни към всички, които ругаят и сквернят „езика ни свещен”!

Вазов изпълнява своя  обет и прекрасно възпява, брани и защитава  българския език, отвръща на „думите кални” с хубостта на българския език -  „и с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа”!  

Затова и  ние днес   да се  отвърнем, да се отречем от тези, които не знаят и не ценят езика ни! От техните уста падат змии, гущери и жаби – като в приказките, но у нас основателно възникват  въпросите: „Тези наши сънародници, като не ценят езика ни, обичат ли родината ни, предани ли са на България?”

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

Съюзът на българските журналисти като синдикално-творческа организация, обединяваща и много жени журналистки, следва тази траектория редом до Международната федерация на журналистите и Европейската федерация на журналистите.

08.03.2021 /08:08

По повод националния празник 3 март и 143-ата годишнина от Освобождението на България и края на Руско-турската освободителна война председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова поздравява колегията.

03.03.2021 /00:30

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова честити на колегията идещото пролетно обновление и отправя пожелания за здраве, енергия и промени към добро.

01.03.2021 /09:04

 Мнения

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 9 гости

Бързи връзки