Ген.Владимир Стойчев е крайният вдясно редом до съветските генерали от Трети украински фронт по време на Парада на побудата в Москва на 24 юни 1945 г.

Генерал Владимир Стойчев оставя забележителна диря в в българската история - и като военен, и като дипломат, и като спортен деец.

За рождената му дата има различни данни. Посочва се и 24 март 1892 г., и 7 април 1893 г. Но няма спор за мястото - това е Сараево, по онова време в рамките на Австро-Унгария. Майка му е сръбкиня. Елена Петрович - дъщеря на кмета на Сараево. Баща му Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран в Швейцария юрист.

Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейс­тво Стой­чеви се зав­ръща в България и се установяват в София. Димитър Стойчев умира, когато синът е едва 11-годишен.

Майката Елена успява да изпрати момчето при своя леля във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграч. Със съдействието на семейството, във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924), Амстердам (1928) и Берлин (1936), както и на други международни конни състезания. В периода 1930 – 1934 г. е военен аташе във Франция и Великобритания. При заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски и неговите коне.

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат. Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийското въстание. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това - с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство.

Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Произведен е в генералско звание и е прет за член на БКП.

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия в рамките на Трети украински фронт. Под негово командването на ген. Стойчев тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи.

На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли.

Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г. Той е е единственият чуждестранен пълководец, който преминава редом до съветските генерали от Трети украински фронт по Червения площад по време на парада.

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV Народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. От 1 септември 1974 г. държавното Спортно училище на ЦСКА носи името „Генерал Владимир Стойчев“.

Бюст-паметник на ген. Владимир Стойчев е открит на 22 октомври 2014 г. пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София.

На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща е пусната пощенска марка с лик на ген. Стойчев.

Н 8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.

Сподели в