Начало
 
 

Бисера Йосифова: Вестникът уби Веселин Йосифов

29.06.2020 /12:00 | Автор : Бисера Йосифова | Източник: 24 часа Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Бисера Йосифова е изкуствовед

Вестникът уби баща ми - в буквалния и в преносния смисъл, разказва дъщерята Бисера Йосифова. Веселин Йосифов не беше еднозначна личност. Но бе от тази порода хора, без които животът и историята биха били скучни.

Наричаха го Весо Кучето, защото имаше здрава захапка и остър език. Беше от малцината, които си позволяваха да “хапят” дори високопоставени властници, спомня си дъщерята в публикация за в. "24 часа":

През януари 1990 г. е изключен от СБЖ  

Умира от инфаркт на 3 септември същата година. Предлагаме ви текст, написан от по-малката му дъщеря Бисера. Тя беше зам.-министър на културата при управлението на НДСВ. 

Българското общество в духа на националната ни следосвобожденска традиция няма обичай да помни, а все да си припомня, и то винаги post mortem.

Това се отнася до мнозина смислени покойници, потънали в забрава, валидно е и за баща ни. Тази “бяла врана”, тази “черна овца”, даваща контраст върху сивата вестникарска страница на казионния журнализъм. 

Двете със сестра ми, никога не сме излизали от магнетичната орбита на раблезианското му възпитание и едва ли можем да бъдем други, освен пристрастни в оценките. Независимо от неизбежния житейски факт, че вече сме негови връстници. 

А тези, които искат да намерят мястото на Веселин Йосифов върху кривата карта на българската журналистика и публицистика, вероятно биха били обективните изследвачи. 

Младите не знаят какво е антена  

В отечеството любезно съществуват доволно много академични институции, в чиито научни недра би прилягало да назрее интерес към писанията на Веселин Йосифов. 

Ако не за друго, то барем да си припомнят, че традициите на българското вестникарство съвместяват гражданска позиция, храброст, ерудиция и изящна словестност.

Новите поколения, които може би не знаят какво е антена, също така никога не са чели вестник, сигурно не са помирисвали омайната отрова на печатарското мастило, не познават труда на словослагателите, които често бяха по-грамотни от журналистите. 

Да се отнасяме с отговорна честност към абсурдната идея, че “няма нищо по-старо от вчерашния вестник”. Зависи кой го е списвал. Мнимата журналистика наподобява третия пол. Ето защо днес новините и коментарите към тях бълват с безогледна арогантност и изливат продукцията си в мъглявината на общественото пространство, като в отходен канал.

С вестник се убиваше. В народната практика вестникът служи и за други цели и това е по-страшно от цензурата. Вестникарството е опасен занаят. Миризмата на антимона и оловото е смъртоносна. 

В четвъртък го привикваха в ЦК  

Тя е убила дядо ни Йосиф Колев, но нейната измамна сладост вече е била вдъхната от баща ни в семейната книжарничка с малката примитивна “американка”. 

Вестникът уби и Веселин Йосифов - в буквалния и в преносния смисъл. Неговият инфаркт е всъщност поредното ритуално жертвоприношение, извършено от организираната партийна посредственост.

Защото той си позволяваше да волнодумства и присмехулничи, а такова поведение, както тогава, така и сега нискочелите властници не са способни да понесат.

Обичайно бе в четвъртък (в. “Антени” излизаше всяка сряда) баща ми да бъде привикван в ЦеКа, където да обяснява на мозъчния тръст какво й е смешното на поредната карикатура на Борис Димовски от първа страница.

И до днес фосилите на някои партийни идеолози и социолози дават признаци за живот, сврени по родните си скравенски дупки, където се самопогребаха, само и само да оцелеят за по-дълго.

Беше словоохотлив човек  

Владееше живото слово с лекота и струва ми се, с по-голяма убедителност от писаното слово. Ако би живял в антични времена, то той би бил народен трибун. Съюзът на българските журналисти (СБЖ) процъфтяваше, защото неговият оглавяващ бе по натура безсребреник.

Що се отнася до речи, които е писал за нуждите на Тодор Живков, то опусът на тогавашния ни държавен глава по отношение на македонския въпрос носи всички белези на бъщиния ми промисъл.

Баща ни бе радетел на каузата за несъмнената историческа принадлежност на Македонския край към България, подбуден от огненото слово на чирпанлията, поета и войвода Пейо Яворов.

Със същата страст защитаваше Кирило-Методиевото дело и идеята на уважавания си приятел академик Дмитрий Лихачов за България като “Държава на духа” (каква ирония с днешна дата).

Той създаде вестник “За буквите”, който по чудо оцеля и на чиято последна страница през тези 3 десетилетия единствено можехме да видим изписано името на Веселин Йосифов, основателя. 

Втората фаза на Отечествената война 

Първа българска армия към Трети украински фронт. Зима в унгарската пуста. Битката при Драва. Водата кипи от мъртви тела. Веселин Йосифов влиза като доброволец, все още студент и убеден антифашист, за да преживее на своята 25-годишна възраст разстрела на мобилизираните 18-годишни овчарчета, които в уплах дезертират.

Не обичаше да говори за войната, тъй като страдаше за покосените. Той бе инициаторът за възстановяването на войнишките паметници. Битки, спечелени от войници, и войни, изгубени от правителства. Ала когато идваха вкъщи негови бойни другари, тогава домът ни дълго таеше мириса на заралийска анасонлийка.

Очилатото момче интелигентче е преживяло в унгарската пуста тъкмо защото един от неговите земляци го е завил с шинела си. Веселин Йосифов в буквалния смисъл се връща на бял кон (стара кобила) и участва в парада на победата, където е удостоен с орден за храброст, както и с капитански чин. 

Вече писах, че инфарктът на баща ми е предизвестена смърт. Апаратчиците, които познаваме още от случая “Жендов”, имат обичай да покосяват другомислещите, неконтролируемите, свободните души, изповядващи идеите на своя си утопичен социализъм.

Допълвам, че 30 години след неговата смърт, не съм склонна да изпадна в неприсъщ ми християнизъм и да простя както на живите, така и на умрелите, лишените от сетива да проумеят вдъхновяващата идея на волтерианство и русоизъм, така абсурдно съчетани в интелектуалната му натура.

Наричаше внуците си “Моят ХХI век”  

Що се отнася до избора на професиите ни - моята и на сестра ми, правото ни на избор е резултат колкото на либералното възпитание, което получихме, така и на неизбежното влияние на личностите, представляващи приятелския кръг на семейството ни - поети и белетристи, живописци и илюстратори, историци и журналисти, композитори и музиканти.

И ако сестра ми притежава органичния талант на свободен творец, то аз отрано осъзнах, че моята дарбица е вторична, опосредствана, тъй да се каже. Изборът на моя занаят, който обичам и практикувам и до днес, навремето предизвика бащиното ми неразбиране.

Ненко Балкански изтежко намекваше, че “Това интерпретаторството не е изкуство”, а Емилиян Станев откровено рекъл на майка ми “Бисерчето да не сте го намерили на улицата, че го пратихте да учи изкуствознание!”.

Баща ми бе убеден, че най-великото произведение на изкуството, което гарантира безсмъртието на човека, са децата и наричаше своите внуци “Моят ХХI век”.

Любимите литературни герои на Веселин Йосифов винаги ще ни съпътстват и затова ще припомня думите на Тил Ойленшпигел, който носеше муска с праха от бащината клада: “Пепелта на Клаас удря гърдите ми!” 

Свързани:   Да си припомним острото перо на Веселин Йосифов навръх 100-годишнината му

В памет на оглавявалия СБЖ от 1976 до 1986 г. Веселин Йосифов предлагаме няколко откъса от неговото творчество, подбрани от дъщеря му Бисера Йосифова. Написаното звучи неувяхващо и днес.
Дата: 21.06.2020

100 години от рождението на Веселин Йосифов: какво разказват дъщерите му Светлана и Бисера

На 21 юни се закръгля един век от рождението на изтъкнатия български публицист и писател Веселин Йосифов, оглавявал от 1976 до 1986 г. Съюза на българските журналисти, а от 1971 г. - главен редактор на популярния седмичник „Антени”. За личността му разговаряме с неговите дъщери - художничката Светлана Йосифова и изкуствоведката Бисера Йосифова.

Дата: 20.06.2020

 

Сподели в
 

Комитетът за защита на журналистите (КЗЖ) порица действията на МВР спрямо репортера на "Сега" Мартин Георгиев, призован в Столична дирекция на вътрешните работи, за да бъде разпитван за негов въпрос до пресцентъра, който касае евентуални нарушения от страна на полицията.

25.09.2020/14:05

Регионалната библиотека "Дора Габе" в Добрич събира в дигитална колекция добруджански вестници, издавани от 1886-а до 1954 г., съобщават от културния институт.

22.09.2020/12:00

Писателят и журналист Михаил Вешим отпразнува славен юбилей. Той е роден на 17 септември 1960 в София. Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. От 1982 г. насам работи във в. „Стършел”, където днес е главен редактор.

18.09.2020/09:05

29 страни порицаха нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия, в това число убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги, на сесията на Съвета на ООН за правата на човека в Женева, предаде АФП.

17.09.2020/12:00

Американците, които се информират за новините от социалните мрежи, знаят по-малко за политиката и актуалните проблеми и са по-склонни да вярват на теории на конспирацията.

16.09.2020/14:25

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

Вторият ден от Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ продължи с избор на Управителен съвет, Контролен съвет, председател на КС и Комисия по етика на Съюза. Необходимите 50% плюс 1 гласа събраха само част от кандидатите. За попълване на позициите, за които все още няма избрани титуляри, ще бъде свикано допълнително заседание на Общото отчетно-изборно събрание

21.09.2020 /08:32

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 11 гости

Бързи връзки