Начало
 
 

Тоня Борисова: Заветът, житейското кредо на Захарий Стоянов е: „Святата истина ми е знамето!“

20.07.2020 /17:56 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Тоня Борисова

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

И още нещо: в прочутия Двор на Кирилицата, в Алеята на писателите, бе открит негов паметник и пред него вълнуващо слово поднесе неговата родственица Тоня Борисова, известна с богатото си творчество, талант и горещо родолюбие. Какъв по-добър повод да поговорим с нея за Захарий Стоянов и усилията й да продължи делото му…    

През тази година, Тоня, България отбелязва 170-годишнината от рождението на големия наш публицист Захарий Стоянов. Да си призная, приятно се изненадах, когато разбрах, че ти си негова родственица. Разкажи как узна, че сте една кръв и как прие този факт?

От дете съм слушала разказите на баба си Донка, майка на моя 98 годишен баща Кръстьо Рибаров, за родствените ни връзки със Захарий Стоянов. Тя, и на пределна възраст, с увлечение четеше и препрочиташе „Записки по българските въстания“, учеше ни да помним и тачим Летописеца! Родството ми със Захари Стоянов е по съребрена линия – прабаба ми Събка Димитрова Рускова е от Далакчиевия род. От този род мои родственици са писателите и изследователи на делото на Захарий Стоянов - Стефан Чирпанлиев от Ямбол и Мария Далакчиева-Леринска от Бургас, а също и Стефка Далакчиева – литератор и писател от Стара Загора. Виждате – всички държат перото!

Знайно е - колкото по-клонато и столовато става с времето Родовото дърво, толкова  по-трудно е за вейките и ситните листенца да осъзнават, че силата им иде от връзката с корените! Винаги, когато моят баща – Кръстьо Рибаров, с почит и вълнение  ми е говорил за славния ни род,  аз съм си мислила, че по стъпките на Захарий трябва да вървя, като по жарава – такава огромна клада от любов е запалил той в сърцата на поколения българи!

Неговите завети станаха ли верую за теб и как се живее в днешното толкова трудно време с мисълта, че те пази сянката на такъв славен българин? Хората в другите държави, узнавайки че са само едно листенце от славно родословие, са горди и носят самочувствие, а при теб как е?

Гордостта не е чувството, което може да опише отношението ми към този забележителен човек. Да си родственик на българин, като Захарий Стоянов е огромна отговорност - пред неговата светла памет и голямо име, пред забележителното му дело на Апостол на свободата и Летописец на преломни исторически моменти в народната история. Дори и само капка от кръвта му да нося във вените си, за мен е важно - с помисъл и действие, със словото си да не посрамя наследения му борбен дух и искрена обич към Родината!  

Днес у нас забравени ли са личности като Захарий Стоянов и трева ли е обрасла тяхната памет?

Късата историческа памет и омаловажаването на подвига са сигурен и печален път към блатото на бездуховност и зависимост от чужда воля. Всеки човек и всеки народ трябва честно да признава своите грешки и ги поправя навреме. Духовната слепота води по грешни пътища или ни върти дълго и безсмислено в кръг. Докато не осъзнаем безпътието и прогледнем за истината.

Искам да споделя своята болка и разочарование, че днес все по-малко се говори и знае за Захарий Стоянов и „Записки по българските въстания”! В учебната програма вече няма отделени часове за изучаването на този, проникновено написан на жив и образен български език, истински учебник по народопсихология, национално достойнство и българщина.

Похвално е, че с подкрепата на къща-музей „Захарий Стоянов “ в Медвен се организират научни конференции, посветени на Летописеца и дейците от Възраждането, но споделеното там не е общодостъпно. В Копривщица, Панагюрище и Пловдив, в Русе и гр. Съединение ежегодно се отбелязват годишнини от Априлското въстание и Съединението, рождението и гибелта на Захарий Стоянов. Неговото име се споменава на тържествените зари-проверки… Но е тъжно, че в училищните коридори  портретът му, редом с тези на други велики българи, виси в тишината и нихилистичния полумрак на незнанието. Особено страшни са те в „неприсъствения“ Ден на народните будители!

Имаме ли нужда днес от такива хора, като него, Ботев, Левски, и младите хора могат ли в тях да открият свои идоли?

Разбира се, че имаме! Те са еманация на националното ни достойнство, чест и слава! Жалоните, които трасират със светлината си нашия път към бъдещето! Забравим ли ги, погубим ли ги в безразличие и бездуховност – тежкò ни!

Тоня, в това меркантилно време, а сега и пандемично, има ли място за поезия, за духовност? И как ти с тази твоя пълна с красиви образи душевност успяваш да накараш хората да чуят това, което си сътворила? Време ли е за поезия и музика?

Поезията, изкуството са безгранични и безсмъртни – за тях ограничения в пространството и времето не съществуват. Защото са от Бога дадени на избраници, да ни водят към съвършенство и духовно извисяване, към спасение! В този смисъл и днес те са нужни на всеки, който е избрал да живее с душата си. Изкуството е оня божествен духовен еликсир, който пречиства, лекува и извисява.

Какъв пример дава на днешните медии Захарий Стоянов като голям патриот с живота и творчеството си в съдбоносни мигове от историята ни? Какво ни завеща? И защо го забравихме?

Заветът, житейското кредо на Захари Стоянов е: „Святата истина ми е знамето!“ В името на тази свята истина хиляди смели патриоти са пожертвали младост, сили и живот, сторили са се доброволно курбан в името на високи нравствени и общонационални ценности – Свобода, Независимост, Бъдеще!

Ако медиите днес издигнат като висша ценност и достойнство на своята работа търсенето и следването на истината; ако достоверността, защитата на правдата и справедливостта са цел и средство за постигането на тази истина, ако веднъж завинаги продажното и купено „слово“ бъдат обезсилени от всенародно отрицание и липса на доверие; ако в журналистиката навлязат смели, морално и нравствено извисени, неподкупни и некорумпирани личности, медийната среда ще се промени. Но… това е много сложен и жестоко комплициран процес на взаимодействия и противостояния.

Днес е много по-трудно да се държи високо това знаме, защото всичко може да бъде подменено, всичко е за продан…Тъжно! Но винаги, във всяко време, малцина са проправяли пъртините, за да преминат по тях следващите поколения. Важно е борбата за святата истина да продължава!

Захарий Стоянов живееше най-активно не само с миналото, аи със съвременните си проблеми? Как се е отнасял с властта и кое е било най-важно за него?

Големите, извисените духове виждат отвисоко и надалеко, точно защото осъзнават изключителната роля и значение на житейските детайли в своето съвремие. Те виждат и посочват - и опасностите, и правилните решения. Ако заемат високи постове в управлението на държавата, какъвто е случаят със Захари Стоянов (той умира през 1889 г. като председател на петото Народно събрание), нравствената хигиена е задължителна! Идеите и убежденията се отстояват и защитават само с висок морал! Една дума, една стъпка накриво, могат да превърнат някой и в герой, и в политическо чучело! И тази дума понякога струва живота! Защото истина е: няма по-подло и самоунищожително изкушение от това на властта! Дано днешните ни управници проумеят: Гладът за власт и преяждането с нея са еднакво пагубни!

Големи наши и чужди творци за създали музика по твоето творчество, а и са изпълнители - за теб това какво означава – само повод да се гордееш със себе си или… С една дума звездоманията заразна ли е? Сподели с кои от големите имена в българското изкуство си работила и какви интересни мигове си скътала в раклата на спомените от тях?

Звездоманията ми е органически неприсъща! Достатъчно ми е да светя със собствена светлина. А това, че сцената и изкуството ме срещнаха със забележителни творци и личности, мога само да благодаря на Бога! Дълъг, предълъг е списъкът им – писатели, композитори, инструменталисти, диригенти, танцьори и певци; художници и скулптори – истинска звездна карта на българския културен небосклон. Сред тях бих отделила имената на акад. Марин Големинов, проф. Кирил Стефанов, Стефан Диомов; Бай Йосиф Петров, Николай Хайтов, проф. Лидия Ошавкова – флейта, пианистката - проф. Херма ван Шайк Ламбермонт, Мариана Паунова – контраалт от Метрополитен опера; проф. Павел Герджиков – бас, Валя Балканска и Янка Рупкина, гениалния гъдулар Димитър Лавчев, майсторите на кавала Теодосий Спасов и Данчо Радулов… Ваня Костова и Мария Нейкова… Няма как да ги изброя. А младите таланти, гордостта на България – Петя Панева и Донко Марков! Всяко докосване до тези светещи личности е благословия!   

За теб е известно, че си автор на книги и спектакли, но участваш и в много проекти. Това какво ти дава и помага ли ти в творчеството?

От четири десетилетия реализирам проекта на живота си – пиша в движение, на сцената, своите спектакли „Жива Памет“ и „Пътеки към Душата на България“. Те са поклон към българското - една пъстра черга от слово и песни, танци и ритми, в които грее красотата на нашите традиции и блести силата на българския дух! Поклон са и към великите личности в нашата история, които с примера на своята саможертва ни превръщат в живи пътечки към безсмъртната душа на България, осветяват пътя ни и водят към по-добро и достойно бъдеще.

Другият голям проект, по който със семейството си работя повече от 27 години, е посветен на благотворителността и нравственото възпитание на децата в дух на добротворчество и човещина. Свързан е с осъществяване на поредица от издания на картинната книга със стихове „Приказка за Добротата“, която създадохме заедно с малката ми дъщеря – Сълзица Борисова.

През годините, не преставайки да храня своята любознателност и в желанието си да помагам на хората да живеят здравословно и щастливо, аз започнах задълбочено да изучавам необятната материя на хилядолетната тибетска медицина, но и свръхмодерните средства за клетъчно хранене. Щастлива съм, че успях и успявам да помогна на много хора с тези познания.

Най-новите проекти, в които участвам активно, отново са свързани с духовното израстване и самоусъвършенстване, с обединението на сродни по дух и вибрация хора от различни сфери. А принадлежността ми към световния елитен Клуб на пътешествениците ми дава възможност да пътувам и опознавам света, да популяризирам България като перла в огърлицата на международния круизен туризъм.

С теб учихме в един от най-емблематичните университети – Великотърновския, зареден с много дух, история и величие, тъй като се намира на земята, на която е била и Търновската книжовна школа. Това помогна ли ти в израстването като творец и днес може ли призивът „Ако си българин, ела! Велико Търново те чака!“ да събуди у младите желанието да съхранят българщината?

Щастлива и горда съм, че първо имах възможността да завърша Българска филология във великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – наследник и духовен продължител на прочутата Търновска книжовна школа, а  след това да следвам Кинопедагогика в НАТФИЗ.

В Търново се докоснах до съкровищницата на историята, усетих властната магия на българската мощ и величие, чест, достойнство и слава. Непреходността на традициите с изконните си нравствени ценности изпълваха въздуха, който дишах. Естествено, тези вълнения се превърнаха в стихове, които събрах в книгата-спектакъл „Царевград Търнов  Всеславният“. Представяла съм го неведнъж из страната и зад граница. Нося Търновград в душата си – крепост и разжарено огнище на българския дух!

Автор си на спектакли, които правиш с фолклорни формации, откъде идва у теб обичта към фолклора?

Нашият уникален фолклор е най-чистият бездънен извор с Жива вода! Всяка негова капка може да лекува проказата на нихилизма и отчуждението от собствената ни същност. Бедата е, че в днешния глобализиран свят, увлечени от всеядността на интернет-технологиите и в порива да постигнем висок стандарт на живот по чужд маниер, ние много често губим пътеката към този целебен извор. И по-лошо: оставяме я да тревяса и подивее... Случи ли се това, ще изгубим себе си! Затова съм щастлива, че все по-често и все повече млади хора се обръщат към фолклора.

Обичта ми към фолклора е генно унаследена – поколения назад по бащина и майчина линия са пели и свирили. Ето защо бе естествена любовната връзка между словото ми и гениалното народно песенно-танцово и музикално изкуство. Реализирала съм над 700 авторски поетично-музикални моно- и концерт-спектакли, на които често съм сценарист, режисьор, изпълнител на стиховете и на песни от различни фолклорни области. Най-често съм представяла „Жива Памет“, „Пътеки към Душата на България“ и „Път от Светлина в Безкрая“. В тях са участвали изтъкнати български и чуждестранни изпълнители, оркестри, хорове, ансамбли, между които: Вълкана Стоянова, Валя Балканска, Петър Янев, Теодосий Спасов, Данчо Радулов, Димитър Лавчев; Янка Рупкина, поппевците: Ваня Костова, Боян Михайлов, Васил Найденов, Мария Нейкова, Йорданка Христова; оперните гласове: проф. Павел Герджиков, Пенка Дилова - мецосопран, Мариана Паунова – контраалт (Метрополитен опера, САЩ); Плама Христова – контраалт („Театро Фениче”, Италия); Надя Клинчарова – Варионова - сопран (Щатс Опера, Австрия); пианистите - проф. Херма ван Шайк Ламбермонт (Холандия), проф. Мария Червенлиева, д-р Анжела Тошева, Маестро Валентин Стамов, виртуозът Петър Петров; Йосиф Радионов – цигулка, проф. Лидия Ошавкова – флейта; фолклорните ансамбли ”Пирин”, „Вянок”(Белорусия), „Български ритми” (Братислава), „Китка”(Виена), „Китка”(Бургас); хоровете „Мистерия на българските гласове”, „Бодра смяна”, „Гусла”, „България”,  „Акад. Петко Стайнов”, „Планинарска песен”; оркестрите - „Сите българи заедно”, „Пловдив”,  Народният оркестър при БНР и десетки самодейни колективи и млади таланти.

Активно работя за съхраняване на фолклорното богатство, като водеща на национални и международни фолклорни фестивали. Като член на Международната академия по българознание, иновации и култура към Организацията на обединените Българи по света, участвам в ежегодните научни конгреси „Българиади“, на които представям богатствата на уникалния български фолклор.

Имам щастието да бъда майка на три изключително добри и талантливи деца: две дъщери и син. Доживях да се радвам на и три прелестни внучета – и те с души, пленени от изкуството. За мен, децата ми са онези живи пътечки към душата на България, които най-съкровено и истински ми откриват пътя към бъдното, тъй както обичта към скъпите ми родители и почитта към рода ме държат за корените - без тях всичко би било изгубено и обезсмислено! На преклонение и уважение, на отговорност и благоговеене пред предците и духовното им наследство съм учила своите деца и многобройните си ученици.

Вече 53 години от сцената и чрез заснетите 45 художествено-документални филма по мои сценарии, които осъществихме заедно със съпруга ми – режисьор-оператора Александър Борисов; в написаните, (но неиздадени все още всички) 20 книги, винаги и навсякъде, където мога - чрез словото и песента, аз отправям тези послания към своите сънародници:

„Както от едно дърво гора не става и сам човек народ не прави, както само от зрънце пшеница брашно за погача не може да се смели и с една пушка въстание се не вдига, тирания не се събаря, добива и отстоява свобода, тъй всички заедно, само заедно сме България! Където и да сме по света, ако я носим в душите си като спомен за бащино огнище и майчина сълза, ако с обич й даряваме можене и талант и я вардим от хулни думи на свои и чужди, тя ще пребъде!

Ще пребъде, ако учим потомците на национално самочувствие с Вазовото „Аз съм Българче!” и градим у тях достойнство и гордост - със сълзи в очите и вдъхновени сърца да запяват най-прекрасната песен на Земята – Националният химн „Мила Родино”! Ако ги учим на уважение към историческата истина и даваме пример за извисяваща човечност, за  жива памет - без отмъстителност! Ако с любов ги научим да почитат древните завети и традиции на предците, да пазят и развиват уникалното ни фолклорно богатство и играят в една стъпка вечните български хора; ако съумеем да изградим у тях чувство на благоговение пред огромното богатство на най-звънкия, песенен, древен и красив език на Земята – българският език; да мислят и сънуват на него, то -  където и да са разпилени от гурбетчийските ветрища, те неусетно ще се превръщат в живи пътечки към безсмъртната Душа на нашата, единствена и вечна България!”

 Всеки Българин, който пази своята национална чест и достойнство, носи святата светлина на българския дух в гените си, независимо дали има очи сам да я забележи. Този хилядолетен Дух свети толкова по-ярко и вдъхновяващо, колкото повече се сгъстява мракът. Можем да победим тъмнината на безверието, унинието и отчаянието, ако светим заедно!

Единението прави Силата!“

Казваш, че си една щастлива жена. Кое те прави щастлива? И още нещо. Твърдиш, че си посветила живота си на България. Тя с какво отвръща на тази твоя любов?

Да, аз съм една щастлива жена! Имам любовта на трите си деца и трите прекрасни внучета; съкровените спомени за единствения мъж, до когото исках да остарея... Богата съм с обичта на близки, приятели и почитатели на моето изкуство! Дано ме запомнят като българката, която заръчва на деца и внуци да помнят:

„...че всичко тук - и в звук, и шарка, в камък,

творено ли е с обич - ще векува!

Щом родов корен носим в жива памет,

ще бъде Българско, додето свят светува!” 

Посветих живота си на България, на съхраняването и популяризирането на невероятните й природни дадености, древна култура и духовно наследство; на уникалния й фолклор и паметта за делата на забележителни люде. Десетилетия, като гимназиален преподавател по Български език и литература във Велико Търново и София, отдадох на възпитанието на младите хора в дух на родолюбие и уважение към родовата и историческа памет, към прелестния Български език и онаследеното от предците материално и духовно богатство. Дано не прозвучи шаблонно, но за себе си съм убедена, че мисията ми като творец е да работя за единението на българите по света, за  възвръщане на националното ни самочувствие и достойнство. Искрено вярвам, че обикаляйки българските общности в чужбина с моите спектакли, притурям искра родолюбие в огнището на общобългарското духовно единение!

Не търся отплата от отечество България и българите, че съм им посветила сърцето си. Що се отнася до държавата, разговорът е друг – много дълъг и тежък. Съвременната Българска държава се държи като мащеха към хората на изкуството и науката, към носителите на духовността… А именно те - неоценените, пренебрегнатите, забравените, очертават с душите си пътя от светлина в безкрая на българското време!

Как приемаш думите на Йосиф Петров, че си „жена институция“. А Надя Неделина те определя, като „една нова Багряна“… 

Определението „Жена институция“ даде Николай Хайтов, по повод на това, че нашето семейство преиздаде и разпространи в десетки хиляди екземпляра забележителната книга „Приказка за Добротата“ - в България и чужбина, без книжарници, от град на град, от училище в училище и детски градини. Книгата е нарисувана през 1993г. от седемгодишната ми (тогава) дъщеря Сълзица Борисова, а стиховете са мои. „Приказката“ носи послание за милосърдие, приятелство, добротворчество и човещина! Интересна и поучителна е историята на книгата. Създадена да помага на страдащите деца във военните Босна и Херцеговина, тя три години ходи по мъките докато стигне до печат, защото издателите не вярваха, че картинният разказ е дело на дете. Одобрена бе за учебно помагало от МОН през 1999г. и до днес успешно се ползва в учебния процес – в страната и българските училища в чужбина. Бих искала да спомена, че чрез тази книга ние със Сълзица сме осъществили множество благотворителни събития в подкрепа на талантливи деца и младежи в нужда и неравностойно положение, без разлика на етническа и религиозна принадлежност. Участвали сме и в съвместно благотворително начинание със СБЖ – посрещнахме в Ямбол група деца на пострадали от войната в Босна и Херцеговина журналисти и подарихме над 300 книжки, като послание за миротворчество и хуманизъм.

Що се отнася до определението „нова Багряна“, то бе дадено от известната литературна критичка и изследователка на женската поезия в българската литература – Анастасия Първанова. Благодаря й за сравнението, то е чест за мен, но смятам, че всеки творец е уникален и в полето на изкуството не могат да се правят сравнения. В природата, и малката тревица, и исполинският боабаб заемат равноправно своето място във величествената и неповторима обща картина на живота. Единствено и само времето има последната дума! И правото - да отсява златните зрънца от пясъка, за да пише с тях Историята на човешкото духовно извисяване!

Журналистиката не ти е дело чуждо. Днес виждаш ли в нея занаят, достоен за уважение и какво място заема в нея твоето творчество?

Не ми е чужда, но истински смел, разследващ журналист в нашето семейство бе съпругът ми Александър Борисов. Аз пиша публицистични статии и репортажи, правя интервюта, занимавам се и с литературна критика, редактирам и рецензирам книги на различни автори. Никога не съм била, обаче, щатен журналист! Пиша когато нещо силно и дълбоко ме развълнува, винаги изказвам само собственото си мнение и отстоявам своя позиция.Честно казано, изповядвам убеждението, че журналистиката не е занаят, а призвание! Когато се превърне в занаят, тя престава да бъде средство за постигане на истината! Мисля, че „калпавите занаятчии“ в журналистиката снижават нивото на общественото доверие! Днес много от медиите са превърнати в занаятчийски дюкянчета, в които „поръчките“ се изпълняват от „чираците“, а парите прибират „пишман майсторите“!

Днес има ли място за такива силни публицисти у нас като Захарий Стоянов? 

Разбира се, че има и дай, Боже, да стават повече! Живеем в бурна и динамична епоха с размити граници. Метаморфози – навсякъде и във всичко! Злото, като вирусите, непредсказуемо - мутира. Много е трудно и отговорно днес да имаш честни и обективни, рентгенови очи за голата истина. Малцина притежават този дар. Достойните люде никога няма да изчезнат - те са маята, от която ще втаса истинският хляб за душите ни! Като светулките са – с дихания светлина осветяват брода към бъдещето!

В края на разговора ни ще припомня, че ти наскоро участва в откриването на паметника на Захарий Стоянов в Алеята на писателите в Двора на Кирилицата. Според теб какво е накарало един арменец да даде всичко от себе си, за да съхрани българското А, Б, а някои българи преди време искаха да заменят кирилицата с латиница? Как се става българолюб, както наричаше себе си акад. Дмитрий Лихачов? И това звание ли е или призвание?

Изумително е наистина, че в Плиска - старата столица на „Държавата на духа България“, наречена така от големия българолюб акад. Дмитрий Лихачов,  един арменец – Карен Алексанян, невероятен българин по дух е създал ново духовно светилище - „Двор на Кирилицата“, храм на българската памет, чест и достойнство! В тишината на този Двор всеки може да дочуе гласовете на славните ни предци, да попие енергията, излъчвана от каменните букви на свещената ни азбука, да се усети потомък на хилядолетен, велик народ - създател на цивилизации и култури. Карен Алексанян и семейството му с малък кръг от съмишленици, без подкрепата на държавата, на фондове и спонсори, вършат всеотдайно, по възрожденски това будителско дело. Вършат го с любов и преклонение пред огромните заслуги на България за съхраняване на кирилицата и обогатяването на световната съкровищница на духа!

Щастлива съм, че на 26 юни 2020г. имах честта да взема участие в тържественото откриване в Двора на Кирилицата на бюст-паметник на Захари Стоянов, изваян от проф. Иван Славов и дарен от г-жа Пека Ганчева. И в присъствието на президента Румен Радев да приветствам събралите се от цялата страна родолюбиви българи  с откъс от авторския си поетичен спектакъл „Пътеки към Душата на България“. Защото всички заедно – живите и безсмъртните от паметниците на това свято място, бяхме пътечки от светлина към безсмъртната душа на България!

 

КЪМ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ

Все те търся, дядо Захарий,

подир твоите стъпки вървя.

Виж, в сърцето свещица запалих,

но какво е пред кладата тя,

дето дните ти стори разпятие

на огромната, чистата Вяра

все в България – бъдната, святата…

В мойто пламъче вярвай, Захарий!

От тебе имам само капка кръв,

но тя сърцето ми изгаря в огън,

Духът ми харамийски пали – пръв

да брани с ярост Правдата Народна,

за бунт камбани гневни да люлее –

за Чест и Памет, Свобода, Достойнство;

за Българщина, като теб и нея -

великата и свята Баба Тонка!

Със Словото си Знаме, не с куршуми,

до сетен дъх, кълна се, ще вървя!

И нека злобно, в гръб да ме одумват!

Знам – нося своя, чиста Светлина,

която в тъмнината ще разливам,

додето тихо се превърна аз -

в запалено, негаснещо кандило

пред Българския свят иконостас!

1977г.

Из „Пътеки към Душата на България“

 

Снимки Александър Борисов и личен архив

Сподели в
 

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020/18:24

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020/12:35

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020/07:32

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020/08:49

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020/09:41

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Известната журналистка, писателка и пътешественичка отново ни изненада с нова книга. Маги Гигова се постара да събере и разкаже за „София. Адресите на любовта“, в която разкрива пред читателите тайните страсти на известни българи. Представянето й ще стане на 8 октомври от 18 ч.в Къщата на София, ул. Миджур 12.

27.09.2020 /18:24 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Регионалната библиотека „Христо Смирненски” в Хасково отбеляза 125 г. от рождението на Тома Измирлиев (1895-1935 г.). Роден в Кукуш, той учи в гимназиите в Солун и Битоля.

26.09.2020 /11:57 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

Наричат 21-ото столетие след Христа „век на информацията”, защото е време, в което почти всеки човек в цивилизационния свят казва „без мобилен телефон и интернет не мога”. Респективно без месинджър, електронна поща, вайбър и други актуални форми за виртуално общуване, на практика с целия свят и в реално време.

21.09.2020 /20:49 | Автор: Йордан Георгиев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Днес, 28 септември 2020 година, в делови порядък по телефон и електронна поща бе поискано мнението на членовете на Управителния съвет на СБЖ за насрочване продължение на заседанието на Отчетно-изборното Общо събрание на Съюза на българските журналисти, състояло се на 19 и 20 септември т.г., за попълване съставите на УС на СБЖ, КС на СБЖ и Комисията по журналистическа етика - провеждането на Общо отчетно-изборно събрание на СБЖ за 31 октомври 2020 година.

28.09.2020 /16:23

Новоизбраният председател на СБЖ Снежана Тодорова заяви пред сайта на СБЖ следното по повод Деня на независимостта на България:

22.09.2020 /15:12

Публикуваме доклада, изнесен на 19 септември т. г. пред Общото отчетно-изборно събрание на СБЖ от Снежана Тодорова, председател на СБЖ. Пак тук, по-надолу, може да се види и отчетът на Контролния съвет на СБЖ за март 2015-септември 2020 г., представен от председателя на КС Венка Ризова, както и обзор за дейността на Комисията по етика за същия период, направен от председателя на КЕ Мария Нецова.

21.09.2020 /20:50

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 10 гости

Бързи връзки