Начало
 
 

Защо Борисов пришива и посланици към медийния закон?

22.07.2020 /20:05 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Къдринка Къдринова

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

Не спира канонадата от шеметни изявления на прогресивно губещия връзка с реалността премиер Бойко Борисов, който явно така се опитва да контраатакува изнервящите го вече от две седмици протести с искания за оставката му, а всъщност постига точно обратния ефект - колкото повече неадекватности изговаря, толкова повече разпалва уличния гняв.

То не бяха внезапни прекъсвания на телевизионни програми в късни вечерни часове с невнятни премиерски пророкувания за „счупване” на държавата... То не бяха абсурди за спрели чужбинското му учене дядовци комунисти, чернобилско маршируване, червени връзки на 27 години и тям подобни фантасмагории - само и само да се омаловажи случаят с безобразно полицейско насилие над протестиращи... То не бяха 29 милиарда евро, които лично ТОЙ бил изстръгнал от Брюксел за България...

Никак не е чудно, че сред това изобилие от диагнозни изблици публиката не успява да обърне достатъчно внимание на всеки от тях и някои просто отлитат недочути, недоразбрани, недовъзмутили.

Така се разсея някак „между капките” и една емблематична реплика на Борисов, изречена от него на 16 юли, по време на срещата му с направилата у нас работно посещение министърка на отбраната на Германия и лидер на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер. Тогава премиерът изтърси пред нея, че „под егидата на немския посланик и на американската посланичка... заедно подготвяме и един медиен закон в парламента, за да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”.

Репликата мина и замина - почти никой не й обърна внимание в информационния поток от онзи ден. Тогава фокусът беше върху предшествалия брифинг на Борисов и коалиционните партньори от неговото правителство, на който се разбра, че уж нарочените по-рано за оставки трима министри няма да ги подадат, защото „патриотите” не били съгласни.

Окуражен така от партньорите си, Борисов за пореден път пред камерите се скара на протестиращите и приключи изавата си с резолюция, че нямал повече време за губене, понеже работа го чакала. Малко по-рано на същия брифинг вече беше подхвърлил, че след него отива да се среща с шефката на ХДС. И отиде. И ръсна там вече цитираната фраза за медийния закон и посланиците. И никой нататък вече не се сети за нея.

А тя е скандална. Конституционно скандална. Дипломатически скандална. Международноправно скандална. Тя в прав текст чрез устата на българския премиер оповестява, че чуждестранни посланици са поканени да участват в изработването на българското законодателство. Нещо абсолютно недопустимо, откъдето и да го погледнеш.

Ако това е вярно, то означава брутална намеса на тези посланици в святая светих на вътрешните работи на България - създаването на български закони. Ако са се съгласили да вършат това (което, разбира се, никак не е сигурно, защото целият сюжет вероятно се развива единствено като пожелание в богатото въображение на Борисов), въпросните посланици незабавно би трябвало да бъдат обявени за персони нон грата.

Наред с това от репликата излиза още, че в съзнанието на българския премиер привличането на посланиците към законотворчество в Народното събрание е начинът „да няма никакви съмнения в чистотата на медийната ни среда”. У кого да няма такива съмнения? У въпросните посланици и техните държави? Или в докладите на „Репортери без граници”?

Дали Борисов разбира, че „Репортери без граници” е международна неправителствена организация, която не се влияе от мненията на отделни държави и посланици, а следва обективни критерии относно свободата на словото и независимостта на медиите?

Осъзнава ли Борисов нещо още по-важно - че най-големите „съмнения в чистотата на медийната ни среда” всъщност изпитва българското общество, от чието мнение той като български премиер най-силно би трябвало да се интересува? И че това общество отдавна е отвратено от обслужващите властта „мисирки” в толкова много подчинени или направо присвоени от властовата мафия медии? И че това също е един от поводите така гневно да се иска сега оставката на отгледалото тази отровна среда правителство?

Допускам, че скандалната реплика за посланиците и медийния закон се е хлъзнала покрай общественото внимание без да го разтърси, просто защото то е претръпнало вече към такива изпълнения и не ги взима насериозно. Свикнало е, че премиерът редовно дърдори врели-некипели, само за да се перчи колко е близък с чужденците и как те му сътрудничат, как го подкрепят, колко „заедно” с него са. Отговорът на подобни хвалби тия дни се върти из Фейсбук във вид на смешни снимки и видеа от последното заседание на Европейския съвет, които без думи показват доколко всъщност „свой” е там Борисов...

Има обаче и нещо парадоксално. Същото това кипнало сега с протести нашенско общество до голяма степен носи същия синдром като Борисов - и то да се доказва през чужбина и чужденците. Прекалено дълго и прекалено отдавна все се вторачва навън, за да търси там ориентир, опора и някакъв добър и справедлив батко (или кака), кой(я)то да дърпа ушите на самозабравилата се власт у нас.

Това обаче е крайно инфантилно и направо деструктивно. Няма такава външна сила, която благодетелно и безвъзмездно да дойде и да ни помете страната вместо нас. Всяка от тях си има собствени интереси и би се занимавала с нас, само като с инструменти за осъществяването им. Редно на етапа, в който сме днес, това най-после да се прозре. Да запретнем ръкави и сами да си поправим каруцата, вместо до безкрайност да викаме отсам или оттатъкоеканската неволя.

Трагикомично беше онова площадно ръкопляскане на част от протестиращите на 13 юли вечерта, когато до тях стигна вестта за двусмисленото „изявление” на посолството на САЩ у нас, което уж хем приветстваше протестите (затова бяха и аплаузите), хем завършваше с любимата реплика на главния прокурор Иван Гешев, че „никой не е над закона” - и Гешев още на следващия ден се възрадва, прочитайки в това подкрепа и за себе си.

Последвалите действия на титулярката от въпросното посолство недвусмслено показаха, че тя с удоволствие продължава да си работи с правителството на Борисов, вълнувайки се само от важни за САЩ въпроси във военната и газопроводната сфера.

Що се отнася до двусмисленото посолско „изявление”, което само разпали противостоящите си страсти във вътрешнополитическото напрежение у нас, то не е нищо друго, освен недопустима намеса във вътрешните работи, независимо кой как го тълкува.

На фона на всичко това със страшна сила за цялото ни общество и особено болезнено за журналистите продължава да виси енигмата около все същия крайно непрозрачен и крайно притеснителен проект за медиен закон, закичен сега така фриволно от Борисов и с дипломатическа брошка. Само посланици още не бяха включени в няколкото работни групи фантоми, които уж се занимаваха с този закон, докато всъщност доста от членовете на въпросните групи още от края на миналата година изобщо не са били събирани на нито едно заседание.

Да напомним - сътвореният в такава мъгла законопроект с много спорни предложения набързо бе депозиран за разглеждане от председателя на Комисията по културата и медиите в НС Вежди Рашидов насред разгара на сегашните протести. И скоропостижно беше изтеглен пак от него, след като журналистическата гилдия, включително и СБЖ, реагира остро срещу опита за прибързано прокарване на проекта, без да е преминал през широко обществено обсъждане.

Липсва нова информация за по-нататъшната му съдба - с изключение на репликата на Борисов за включване на посланици в подготовката му. Която изобщо не бива да бъде подценявана, още по-малко пропускана и отминавана. Тя е звънка аларма за повишено внимание и мобилизация на цялата журналистическа колегия. Защото спорният и мътен законопроект очевидно е гласен за прокарване на всяка цена, в суматохата на политическата криза, която едва ли ще свърши скоро, и настоящият парламент - с комисиите му - може дълго още да работи и да одобрява спорни и мътни закони.

В конкретния случай за медийния проект явно се готви някакво чуждестранно партньорство. Едва ли ще е посланическо, никой посланик не би се хванал на такъв пряк ангажимент - има други благовидни форми.

Но така, както при протестите трябва да осъзнаем, че ничия чужда сила няма от чист алтруизъм да ни издейства оставката на това правителство и да ни каже какво да правим нататък, а ще постигнем промяна само със собствени усилия и отговорност като общество, по същия начин и ние, журналистите, сме длъжни да спасим професията си и свободата на словото с наша действена, ефективна, солидарна мобилизация. И една от посоките й е да извадим под ярки прожектори всичко, което се случва около нашумелия медиен законопроект.

А също така и да се преборим най-после за защита на журналистическите права и труд - акцент, който се съдържа във внесените от СБЖ още преди три години в Комисията по културата и медиите на НС предложения за законодателни промени, непридвижени и до днес, оставени от Рашидов да събират прах из незнайни чекмеджета.

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото...

Сподели в
 

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020/20:05

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020/16:29

На 21 юни се навършват 100 години от рождението на големия български публицист Веселин Йосифов, дългогодишен главен редактор на в. „Антени”, председател на СБЖ от 1976 до 1986 г.

19.06.2020/15:44

Словото винаги е свободно, когато го изповядва свободен човек. Несвободният също може, ако иска, да говори свободно, но цената на тази свобода се заплаща скъпо от него с жестоки мъчения, болка, лишения, низвергване, размазване, изгаряне, раздуване, съсипване и още редица специфични за силните на деня, както и за мощните на нощта, термини.

16.06.2020/18:36

Към какви цивилизационни размисли може да тласне телевизионния зрител езикът на тялото и начинът на общуване на водещите от екрана.

12.06.2020/10:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 69 гости

Бързи връзки