Начало
 
 

В памет на Катя Воденичарова: Какво разказва тя за годините си в Радиото

22.07.2020 /20:19 | Автор : Мария Спасова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Катя Воденичарова

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.


Това интервю е проведено на 14.07.2018 г. в дома й от авторката Мария Спасова, предложила го сега на сайта на СБЖ.

 

М.С.: Как започват първите ви стъпки в Радиото?

Катя Воденичарова: Завърших през 1949 година. Бях четвърта година студентка, имаше голям повик, че на границата няма учители и много молят завършващите, ако се ориентират, веднага след завършването си да отидат направо там. Аз бях омъжена, бях даже бременна. И отидох в Девин учителка по български език и литература и по руски език.

Това беше една удивителна година за мен. Аз преподавах на моите ученици български и руски на няколко класа, 30 часа седмично. Най-забавното е, че аз направих с тях една много голяма програма – „Славянска среща” или „Славянска вечер”, нещо такова беше. Тъй като чешки учех, полски учех, български, руски, с песни, с танци, с всичко.

Обиколихме наоколо Широка лъка, за да изнасяме тоя концерт. Дойдох да родя през декември. Моите ученици смятаха, че няма да се върна повече, но аз - нямаше още и четиридесет дена дъщеря ми - грабнах майка ми и дъщеря ми и се върнах при моите ученици.

Те бяха влюбени в мен. До ден-днешен те ми се обаждат по телефона. “Учителко,” ми викат, а те са по на 80 години. Представяте ли си колко е била разликата между нас? Изкарах една учебна година с тях. Върнах се в София, преподавах хонорувано в Балетното училище на най-малките и във Военната академия на кадетите.

Бях на 25 години, когато вече трябваше да си намеря някъде постоянна да работя. И много случайно се срещнах с Леда Милева, главен редактор на Детската редакция, а аз през цялото време в студентските си години, даже още от ученическите, пишех в списания, във вестници. Леда каза: “Ами, донесете ми да видя какво работите”. Аз й занесох някои неща да види, тя се спря на онези, които бяха в диалог, видя й се интересно. Каза на една редакторка да ми възложи едно предаване, което се казваше „Бате Райко Многознайко”.

Ние всички тогава слушахме само радио, защото нямаше телевизия. Бях слушала това предаване, познавателно предаване, което разказва за различни производствени процеси, как се прави нещо. С драматургия предаване. Изпълнител беше Емил Стефанов, актьор от Народния театър, и един удивителен, емблематичен за радиото музикален редактор, който се казваше Димчо Андреев. Това беше един новатор, един много запознат професионално с музиката млад човек, който там осъмваше, там замръкваше – така работеше. Забравени са тези хора, трябва да ви кажа, емблематични хора за радиото са забравени…

Леда Милева видяла това предаване и без никаква поправка то се излъчи. Извика ме, защото по онова време доста от мъжете бяха взимани запас задължително - и поетът Георги Авгарски също отиде запас за три месеца. Мен ме назначиха по съществуващия тогава “надничен блок” на негово място. Аз си знаех, че отивам за три месеца там, а пък после ще си търся друга работа, нямаше вакантно място въобще.

Това предаване си имаше вече своя история, а аз отивам като човек, който не го е правил, и внасям нещо ново в него, по нов начин. Много е лесно да направиш едно хубаво предаване. Много е трудно да превърнеш това в нещо постоянно.

Започнах да работя аз с този екип на изпълнител и музикален оформител и да правя тази рубрика – предаване „Бате Райко Многознайко”. Обиколих циментови заводи, заводи за хартия,  проследявайки целия производствен процес. Винаги имаше актьор, иизобразяващ любопитно дете. Тъй като този Бате Райко многознайко знае всичко, той обяснява как стават нещата - по забавен, близък до децата начин, с много музика, с много ефекти от производството.

М.С.: Кои са другите предавания, за които сте работили?

Катя Воденичарова: Имаше предаване „Клуб на любознателните”. Там постоянно играеше актьорът Петър Пейков. Героят се казваше Живко Стрелата.

Децата, които пишеха за тези предавания, възприемаха актьорите като истински деца, без те да се преструват на деца. И контактуваха с тях, и им поставяха въпроси – защо, да речем, врабчето като кацне на жицата, която минава от стълб до стълб, не го удря ток? И им се обясняваше по най-лесния начин как електрическата верига минава през него и пак си продължава и ако то си пусне едното краче на земята, а другото краче горе, ще го удари ток. И така нататък.

Между другото, когато Георги Авгарски се върна, Леда веднага ми намери място, остави ме, станах си редактор, почнах на репортерска работа да ходя. Като главен редактор Леда Милева беше голям обединител.

Директор на радиото беше Мишо Николов – един млад човек, който е бил преди това посланик на България в Югославия,. Аз постъпих по негово време на работа.

М.С.: Как работихте с Леда Милева? За нея се знае, че е изключително взискателна.

Катя Воденичарова: Детска редакция беше водеща като екип, там нямаше никакви интриги. Имаше просто голяма сплотеност и уважение към работата на всеки. Леда работеше така, че аз изкарах едно следдипломна квалификация при нея. Аз там станах редактор.  Това беше лаборатория за мен, редакторска. Тя работеше с голямо уважение към авторите. Това стана и моят стил на работа по-нататък.

Няма да видиш тя да драска, да съкращава, за преправя – няма такова нещо. Само слага един малък знак, вика те и говори с теб. Ако ти я убедиш, че така трябва да бъде – тя го оставя.

Рразликата в годините ни не беше голяма.  Но тя беше жена, която всяваше респект. С нея се работеше страхотно…, дисциплинирано, внимателно, като в лаборатория върху текста.

Аз веднага като попивателна научих много неща. Първо, че радиото търпи само къси изречения. Второ, това което пишеш, трябва да си го четеш на глас, защото то трябва да бъде четивно. То не бива да препъва актьора, който чете. Тогава имаше много актьори, имаше режисьори, имаше хора, които наблюдаваха правоговор. Имаше такива, които не допускаха всеки до микрофона, което беше вече много крайно.

Но от друга страна, езикът, литературният език е нещо като бумеранг. Това, което ти говориш на хората, ти се връща – по същия начин говорят и те. Сега този бумеранг ни върна толкова много приказки и такава реч българска, да се чудиш каква е?!

По онова време там работеха писателите Георги Авгарски, който пишеше едни малки, много звучни стихотворения като „Петльо, баща ти, къде е баща ти – сварен във чорбица, налят във паница”.  С това започваше “Весел ранобудник” и го четяха Цонка Митева, Мила Павлова, Мария Русалиева. Няма такива сладки гласове сега. Има, има, но много им е обидно за деца да работят.

Мои колеги бяха Михаил Лъкатник, Надя Трендафилова, Петко Проданов. Забравени, абсолютно забравени хора. Димитър Светлин… Да не говорим за големите детски писатели, които редовно участваха и даваха материали – Ран Босилек, Асен Разцветников, Емил Коралов…

М.С. Как започнахте работа в Редакция „Хумор, сатира и забава”?

Катя Воденичарова: Аз смених доста главни редактори в Детска редакция и си отидох по времето на Снежина Кралева вече.

Бях си извоювала голям авторитет в радиото и ми възложиха по някакъв конгрес на Партията едни големи предавания - час и половина, даже два часа - за различните области. Пращаха редактор - автор, който да го направи и да има много живи връзки. Тези живи връзки бяха ново нещо тогава. Дадоха ми Смолян. А аз много обичам Родопите. После това предаване вървеше и обикаляше редакциите като пример.

Много скоро след това ме поканиха и казаха: „Как гледате на възможността да напуснете Детската редакция?” И аз първото, което си помислих, беше: „Еми, безпартиен заместник-главен редактор няма да мога да бъда още, след като много време вече бях. Така че, каквото ми дадат – аз обичам Радиото”. И те изведнъж ми казват – главен редактор на „Хумор и сатира”.

Така отидох там. Шашардисаха се в „Хумор и сатира”, защото доведоха редактор от Детската редакция. Ганчовски беше директор тогава и каза на колегите там: „Вие сте голяма мелница, една Воденичарова е добре да дойде при вас!”.

И там беше моят звезден миг, защото те ми дадоха пълна свобода на идеи. Нямаше никакви художествени съвети, които да ни контролират какво правим. А ние направихме много, изнесохме редакцията извън радиото – много представления, много сатирични програми с публика в Театър 199, в НДК и т.н. Голям вихър беше.

Отидох в моята редакция и казах: „Вие искате да бъдете много смели, да пишете всичко, аз подписвам предаванията последна, ако ще накажат някого, наказват мене. Няма да позволя редактор да бъде наказан. Това да си го знаете!” И те се съобразяваха с тези неща. Станахме страхотна редакция сплотена. Там беше страшно екипна работата. Ние направихме първите кулинарни предавания в тзи редакция, за първи път конкурси за песни... Знаете, „Тромбата на Вили” беше фурор.

М.С.: Слушате ли радио сега?

Катя Воденичарова: „Христо Ботев” е моето радио. Аз само него слушам. „Христо Ботев” е единствената станция, която бди за езика. И много страдам, когато видя недонаправени неща. Аз съм изкривена де - редактирам, слушайки го.

Радиото е зараза. Аз поне не можах, не пожелах да напусна, да се преместя, да отида някъде другаде на кротко място. Аз съм започнала от най-обикновената работа и съм стигнала до главен редактор - позицията, която  ми дава правото да съм напълно свободна, каквото искам, каквито хрумвания имам, да ги правя. В Детската редакция стигнах до заместник-главен редактор – единственият безпартиен заместник-главен редактор на радиото. И по-късно, единственият безпартиен главен редактор на Радиото - в „Хумор и сатира”.

 

Сподели в
 

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020/12:36

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020/20:19

Днес се навършват 10 години от кончината на известния писател Дончо Цончев. По този повод в родния му град Левски се организира литературна среща-възпоменание за автора с водещ литературния критик Иван Гранитски. Тя ще се състои в лилавата зала на общината.

22.07.2020/12:11

На 19 юли 1916 г., преди 104 г., е роден Димитър Списаревски (1916-1943) - легендарен летец-пилот. Известен е като живата торпила, жертвал живота си при отбаната на София от американските бомбардировки.

19.07.2020/18:27

183 години от рождението на Васил Левски. Малко известни факти около гибелта на Апостола. Какво означава софийският празник "Ден на стрижебрадието"?

18.07.2020/20:50

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 58 гости

Бързи връзки