Начало
 
 

В памет на Катя Воденичарова: Какво разказва тя за годините си в Радиото

22.07.2020 /20:19 | Автор : Мария Спасова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Катя Воденичарова

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.


Това интервю е проведено на 14.07.2018 г. в дома й от авторката Мария Спасова, предложила го сега на сайта на СБЖ.

 

М.С.: Как започват първите ви стъпки в Радиото?

Катя Воденичарова: Завърших през 1949 година. Бях четвърта година студентка, имаше голям повик, че на границата няма учители и много молят завършващите, ако се ориентират, веднага след завършването си да отидат направо там. Аз бях омъжена, бях даже бременна. И отидох в Девин учителка по български език и литература и по руски език.

Това беше една удивителна година за мен. Аз преподавах на моите ученици български и руски на няколко класа, 30 часа седмично. Най-забавното е, че аз направих с тях една много голяма програма – „Славянска среща” или „Славянска вечер”, нещо такова беше. Тъй като чешки учех, полски учех, български, руски, с песни, с танци, с всичко.

Обиколихме наоколо Широка лъка, за да изнасяме тоя концерт. Дойдох да родя през декември. Моите ученици смятаха, че няма да се върна повече, но аз - нямаше още и четиридесет дена дъщеря ми - грабнах майка ми и дъщеря ми и се върнах при моите ученици.

Те бяха влюбени в мен. До ден-днешен те ми се обаждат по телефона. “Учителко,” ми викат, а те са по на 80 години. Представяте ли си колко е била разликата между нас? Изкарах една учебна година с тях. Върнах се в София, преподавах хонорувано в Балетното училище на най-малките и във Военната академия на кадетите.

Бях на 25 години, когато вече трябваше да си намеря някъде постоянна да работя. И много случайно се срещнах с Леда Милева, главен редактор на Детската редакция, а аз през цялото време в студентските си години, даже още от ученическите, пишех в списания, във вестници. Леда каза: “Ами, донесете ми да видя какво работите”. Аз й занесох някои неща да види, тя се спря на онези, които бяха в диалог, видя й се интересно. Каза на една редакторка да ми възложи едно предаване, което се казваше „Бате Райко Многознайко”.

Ние всички тогава слушахме само радио, защото нямаше телевизия. Бях слушала това предаване, познавателно предаване, което разказва за различни производствени процеси, как се прави нещо. С драматургия предаване. Изпълнител беше Емил Стефанов, актьор от Народния театър, и един удивителен, емблематичен за радиото музикален редактор, който се казваше Димчо Андреев. Това беше един новатор, един много запознат професионално с музиката млад човек, който там осъмваше, там замръкваше – така работеше. Забравени са тези хора, трябва да ви кажа, емблематични хора за радиото са забравени…

Леда Милева видяла това предаване и без никаква поправка то се излъчи. Извика ме, защото по онова време доста от мъжете бяха взимани запас задължително - и поетът Георги Авгарски също отиде запас за три месеца. Мен ме назначиха по съществуващия тогава “надничен блок” на негово място. Аз си знаех, че отивам за три месеца там, а пък после ще си търся друга работа, нямаше вакантно място въобще.

Това предаване си имаше вече своя история, а аз отивам като човек, който не го е правил, и внасям нещо ново в него, по нов начин. Много е лесно да направиш едно хубаво предаване. Много е трудно да превърнеш това в нещо постоянно.

Започнах да работя аз с този екип на изпълнител и музикален оформител и да правя тази рубрика – предаване „Бате Райко Многознайко”. Обиколих циментови заводи, заводи за хартия,  проследявайки целия производствен процес. Винаги имаше актьор, иизобразяващ любопитно дете. Тъй като този Бате Райко многознайко знае всичко, той обяснява как стават нещата - по забавен, близък до децата начин, с много музика, с много ефекти от производството.

М.С.: Кои са другите предавания, за които сте работили?

Катя Воденичарова: Имаше предаване „Клуб на любознателните”. Там постоянно играеше актьорът Петър Пейков. Героят се казваше Живко Стрелата.

Децата, които пишеха за тези предавания, възприемаха актьорите като истински деца, без те да се преструват на деца. И контактуваха с тях, и им поставяха въпроси – защо, да речем, врабчето като кацне на жицата, която минава от стълб до стълб, не го удря ток? И им се обясняваше по най-лесния начин как електрическата верига минава през него и пак си продължава и ако то си пусне едното краче на земята, а другото краче горе, ще го удари ток. И така нататък.

Между другото, когато Георги Авгарски се върна, Леда веднага ми намери място, остави ме, станах си редактор, почнах на репортерска работа да ходя. Като главен редактор Леда Милева беше голям обединител.

Директор на радиото беше Мишо Николов – един млад човек, който е бил преди това посланик на България в Югославия,. Аз постъпих по негово време на работа.

М.С.: Как работихте с Леда Милева? За нея се знае, че е изключително взискателна.

Катя Воденичарова: Детска редакция беше водеща като екип, там нямаше никакви интриги. Имаше просто голяма сплотеност и уважение към работата на всеки. Леда работеше така, че аз изкарах едно следдипломна квалификация при нея. Аз там станах редактор.  Това беше лаборатория за мен, редакторска. Тя работеше с голямо уважение към авторите. Това стана и моят стил на работа по-нататък.

Няма да видиш тя да драска, да съкращава, за преправя – няма такова нещо. Само слага един малък знак, вика те и говори с теб. Ако ти я убедиш, че така трябва да бъде – тя го оставя.

Рразликата в годините ни не беше голяма.  Но тя беше жена, която всяваше респект. С нея се работеше страхотно…, дисциплинирано, внимателно, като в лаборатория върху текста.

Аз веднага като попивателна научих много неща. Първо, че радиото търпи само къси изречения. Второ, това което пишеш, трябва да си го четеш на глас, защото то трябва да бъде четивно. То не бива да препъва актьора, който чете. Тогава имаше много актьори, имаше режисьори, имаше хора, които наблюдаваха правоговор. Имаше такива, които не допускаха всеки до микрофона, което беше вече много крайно.

Но от друга страна, езикът, литературният език е нещо като бумеранг. Това, което ти говориш на хората, ти се връща – по същия начин говорят и те. Сега този бумеранг ни върна толкова много приказки и такава реч българска, да се чудиш каква е?!

По онова време там работеха писателите Георги Авгарски, който пишеше едни малки, много звучни стихотворения като „Петльо, баща ти, къде е баща ти – сварен във чорбица, налят във паница”.  С това започваше “Весел ранобудник” и го четяха Цонка Митева, Мила Павлова, Мария Русалиева. Няма такива сладки гласове сега. Има, има, но много им е обидно за деца да работят.

Мои колеги бяха Михаил Лъкатник, Надя Трендафилова, Петко Проданов. Забравени, абсолютно забравени хора. Димитър Светлин… Да не говорим за големите детски писатели, които редовно участваха и даваха материали – Ран Босилек, Асен Разцветников, Емил Коралов…

М.С. Как започнахте работа в Редакция „Хумор, сатира и забава”?

Катя Воденичарова: Аз смених доста главни редактори в Детска редакция и си отидох по времето на Снежина Кралева вече.

Бях си извоювала голям авторитет в радиото и ми възложиха по някакъв конгрес на Партията едни големи предавания - час и половина, даже два часа - за различните области. Пращаха редактор - автор, който да го направи и да има много живи връзки. Тези живи връзки бяха ново нещо тогава. Дадоха ми Смолян. А аз много обичам Родопите. После това предаване вървеше и обикаляше редакциите като пример.

Много скоро след това ме поканиха и казаха: „Как гледате на възможността да напуснете Детската редакция?” И аз първото, което си помислих, беше: „Еми, безпартиен заместник-главен редактор няма да мога да бъда още, след като много време вече бях. Така че, каквото ми дадат – аз обичам Радиото”. И те изведнъж ми казват – главен редактор на „Хумор и сатира”.

Така отидох там. Шашардисаха се в „Хумор и сатира”, защото доведоха редактор от Детската редакция. Ганчовски беше директор тогава и каза на колегите там: „Вие сте голяма мелница, една Воденичарова е добре да дойде при вас!”.

И там беше моят звезден миг, защото те ми дадоха пълна свобода на идеи. Нямаше никакви художествени съвети, които да ни контролират какво правим. А ние направихме много, изнесохме редакцията извън радиото – много представления, много сатирични програми с публика в Театър 199, в НДК и т.н. Голям вихър беше.

Отидох в моята редакция и казах: „Вие искате да бъдете много смели, да пишете всичко, аз подписвам предаванията последна, ако ще накажат някого, наказват мене. Няма да позволя редактор да бъде наказан. Това да си го знаете!” И те се съобразяваха с тези неща. Станахме страхотна редакция сплотена. Там беше страшно екипна работата. Ние направихме първите кулинарни предавания в тзи редакция, за първи път конкурси за песни... Знаете, „Тромбата на Вили” беше фурор.

М.С.: Слушате ли радио сега?

Катя Воденичарова: „Христо Ботев” е моето радио. Аз само него слушам. „Христо Ботев” е единствената станция, която бди за езика. И много страдам, когато видя недонаправени неща. Аз съм изкривена де - редактирам, слушайки го.

Радиото е зараза. Аз поне не можах, не пожелах да напусна, да се преместя, да отида някъде другаде на кротко място. Аз съм започнала от най-обикновената работа и съм стигнала до главен редактор - позицията, която  ми дава правото да съм напълно свободна, каквото искам, каквито хрумвания имам, да ги правя. В Детската редакция стигнах до заместник-главен редактор – единственият безпартиен заместник-главен редактор на радиото. И по-късно, единственият безпартиен главен редактор на Радиото - в „Хумор и сатира”.

 

Сподели в
 

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021/13:02

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021/11:05

През януари т. г. се навършват 55 години от отпечатването на първия брой на списание „Родопи“. Това съобщиха от Държавния архив – Смолян, известява Агенция „Фокус”.

27.01.2021/17:53

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки