Начало
 
 

„Я, конечно, вернусь весь в друзьях и в делах, я, конечно, спою…“

26.07.2020 /18:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

Проявата бе организирана от Съюза на българските журналисти, а вечерта бе открита от председателя на организацията Снежана Тодорова. Тя припомни каква голяма личност беше Висоцки, като цитира сина му, който преди години каза, че „един човек се разбира, че е живял достойно, като е посадил дърво или изградил къща, но има такива хора, които улавят настроенията на обществото и ги предават в творчеството си, какъвто беше и баща ми.“

„Колко хубаво е, че песните на барда и днес са живи, за тях бронебойни патрони няма открити, както е казал прекрасният български поет Вапцаров - сподели Ивайло Диманов. -  Скоро отбелязахме и неговата трагична гибел, а днес повече от всякога младите хора имат нужда от вдъхновяваща поезия в борбата за свобода, социална справедливост и демокрация".

На своеобразната „среща“ с Висоцки бяха показани филмови фрагменти от живота и концертната му дейност, уникални документални кадри от първия задграничен гастрол на театър „Таганка“ в България през 1975 г. с участието на Висоцки в емблематичните спектакли „Хамлет“ и „Десет дни, които разтърсиха света“. Поетът Ивайло Диманов разказа за своите вълнуващи срещи с Окуджава и други руски бардове, изпя и авторска песен, посветена на Висоцки.

Ще си позволя да споделя и нещо много лично. В годините, когато живях в Москва със съпруга ми Максим, имахме големия късмет да гостуваме в дома на Володя Висоцки, чиито врати бяха винаги отворени, както тези на храма. За него приятели и познати винаги бяха добре дошли. Та и ние бяхме на една такава вечер в дома му на „Малая Грузинская“.

Цяла нощ Володя не спря да пее, а в паузите между песните коментирахме текстовете им. За първи път го слушах наживо и така отблизо, и бях като омагьосана. От там си тръгнах с касета със записи от вечерта, която и до днес пазя като най-скъпоценната реликва.

За последно бяхме пред "Таганка" през юли 1980-та. И ако светът беше олимпиада, за нас беше черен ден. Прощавахме се с Владимир Висоцки. Още в 5 ч. сутринта станахме и тръгнахме към „Таганка“, за да можем да намерим място. Беше невероятно! Мълчание и тъга, и хора, много хора. Когато изнесоха ковчега, имаше аплодисменти, а последният път на великия бард беше постлан от килим от цветя. Той лежеше в костюма на Хамлет, неестествено притихнал и без своята китара!

40 години откакто го няма този не с ръст на исполин, но велик актьор, композитор, поет и певец Володя Висоцки. Но сякаш той никога не си е тръгвал от нас, защото всеки от нас носи своя Висоцки в сърцето. И когато ни е трудно или тъжно, винаги спасение търсим в неговия дрезгав глас и китара, в неговите песни и разтърсващи стихове. Самият той казваше за себе си: „Не, аз не съм дисидент. Просто си обичам родината, но я критикувам. По-скоро моето е сатира, отколкото да съм недоволен. Аз не съм против строя, а против това, че той се изопачава.“  

И както си му е редът, не може вечер, посветена на великия бард, да мине без неговите песни. И в клуб „Журналист“ се случи така. Творческата вечер завърши с „Он не вернулся из боя“, „На Большом Каретном“, „Еще не вечер“ и останалите хитове на безсмъртния бард.

А в интервю пред мен синът му Никита Владимирович на въпроса ми, че Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи, музейния, и няма ли опасност и неговият баща да се превърне в музеен експонат, ми отговори: „Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки. Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите. А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки,защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него. В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат. И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!“

Трудно е да се каже колко още прекрасни песни и театрални роли загуби светът с преждевременната му гибел. Вече е традиция в два дни от годината - в деня на рождението и в деня на неговата кончина, на Ваганковското гробище в Москва да се събират стотици почитатели, които пеят и четат стиховете на Висоцки.

Вечери в памет на световноизвестния бард бяха организирани и тази година както в Москва и Санкт Петербург, така и в няколко европейски столици, също и в бившите съветски републики. „Русский мир“ съобщава, че дори в Турция е бил организиран концерт в онлайн-формат, под наслов „Владимир Висоцки. Място на срещата... Измир“.

„- Где твои семнадцать лет?

- На Большом Каретном.

- Где твои семнадцать бед?

- На Большом Каретном.

- Где твой черный пистолет?

- На Большом Каретном.

- Где тебя сегодня нет?

- На Большом Каретном.“

А той остана завинаги там – и навсякъде  - в сърцата ни…

 

Снимки Мари Къналян и архив

Сподели в
 

Получено е благодарствено писмо от синдикатите в БНТ, които изразяват благодарност за почивката на служителите от обществената телевизия в Международния дом на журналистите край Варна.

19.09.2020/06:59

Навършват се 93 години от рождението на големия публицист, вдигнал високо летвата на морала и гражданската позиция в родната журналистика. Роден на 15 септември 1927 г. и напуснал ни на 3 септември 2001 г., той е оглавявал и СБЖ

15.09.2020/18:08

Известният журналист раздаде автографи върху „Живея в светлина” в Павилион 11 на издателска къща „Хермес”. Биографичната книга за големия художник, напуснал ни преди две години, ще бъде представена и на 12 септември в къщата-музей на Пейо Яворов в Чирпан, откъдето е родом Никола Манев.

09.09.2020/20:38

Големият поет, писател, публицист, общественик, който до последно ръководеше вестниците „Жарава” и „Моята вяра”, си отиде на 84-годишна възраст след тежко боледуване. СБЖ изразява дълбоки съболезнования на семейството и на близките. Оля Ал-Ахмед му посвети стихотворение, много интелектуалци, творци, общественици, дипломати му отдадоха почит с топли думи. Прощаването с Лъчезар Еленков ще е на 9 септември, сряда, от 13.30 ч. в църквата "Света София" - до мемориала на Незнайния воин. 

06.09.2020/14:27

Голям интерес привлякоха празниците на българското кино с прожекции в новото лятно кино на МДЖ край Варна, изложбата „Велики Преслав - историята на цял народ” и диксусионният форум „Развитие на културния туризъм в Североизточна България”

31.08.2020/19:06

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Популярен и обичан радио глас, Силвия Великова винаги е била в центъра на събитията в съдебния ресор, който от години отразява. Така беше и преди една година, когато тя пак беше „в окото на бурята“, но този път като потърпевш.

18.09.2020 /12:35 | Автор: Майя Любомирска | Източник: СБЖ

Иван Вълов е едно от знаковите имена в българската журналистика, който вече много десетилетия упорито и ползотворно разработва своята обширна територия на теми, проблеми и и срещи с големи личности, със свой глас и слово.

17.09.2020 /07:32 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

„В това жегаво и лениво следобедно време и на пандемия дойдохте да се срещнете с моя нов роман „Роден на Великден“. Така известната журналистка и писателка Бойка Асиова се обърна към дошлите на представянето на новата й творба в осмото книжно изложение на открито „Алея на книгата“. Романът на Асиова се оказа една от най-търсените книги на „Жанет 45“.

14.09.2020 /08:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Лъчeзар Еленков отлетя към звездите на 6 септември - Деня на Съединението на България. А го изпратихме в безсмъртието навръх друга символна дата - 9 септември, деня, в който той винаги отдаваше почит към падналите за свобода и справедливост поети антифашисти по света и у нас. Така дори в пътя си към вечността големият поет се сля със светлината на идеалите, които зареждаха и живота му, и творчеството му...

10.09.2020 /09:41 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Тая нелепица се повтаря, потретя, преживя от десетилетия. От хора, които не си дават труда да четат внимателно. И да мислят. А говорят и пишат, носени от бързея на инерцията...

04.09.2020 /14:31 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Талантливият актьор и дългогодишен директор на столичния театър „Сълза и смях“ Стойчо Мазгалов (починал през 2006 г.) е първият почетен гражданин на община Любимец.

25.08.2020 /10:23 | Автор: Златка Михайлова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Събранието се провежда в два дни - на 19 и 20 септември - в сградата на СБЖ в София, ул. „Граф Игнатиев” 4. Заседава се едновременно в две свързани помежду си с видеоконферентна връзка зали - на 1-ия и на 3-ия етаж, при спазване на санитарните изисквания в условята на пандемия от Covid-19.

19.09.2020 /22:33

Мястото на събранието е сградата на СБЖ в София, ул. "Граф Игнатиев" 4. Начало на събранието - 10.00 часа. Регистрацията на делегатите започва в 9.00 часа.

15.09.2020 /17:29

СБЖ поздравява колегията с деня, в който си спомняме завета на Юлиус Фучик „Хора, обичах ви, бдете!” и се мобилизираме за несекващата борба в защита на правата на журналистите и гражданските права, свободата на словото, демокрацията, хуманизма, мира, достойния живот.

08.09.2020 /16:48

 Мнения

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 13 гости

Бързи връзки