Начало
 
 

„Я, конечно, вернусь весь в друзьях и в делах, я, конечно, спою…“

26.07.2020 /18:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

Проявата бе организирана от Съюза на българските журналисти, а вечерта бе открита от председателя на организацията Снежана Тодорова. Тя припомни каква голяма личност беше Висоцки, като цитира сина му, който преди години каза, че „един човек се разбира, че е живял достойно, като е посадил дърво или изградил къща, но има такива хора, които улавят настроенията на обществото и ги предават в творчеството си, какъвто беше и баща ми.“

„Колко хубаво е, че песните на барда и днес са живи, за тях бронебойни патрони няма открити, както е казал прекрасният български поет Вапцаров - сподели Ивайло Диманов. -  Скоро отбелязахме и неговата трагична гибел, а днес повече от всякога младите хора имат нужда от вдъхновяваща поезия в борбата за свобода, социална справедливост и демокрация".

На своеобразната „среща“ с Висоцки бяха показани филмови фрагменти от живота и концертната му дейност, уникални документални кадри от първия задграничен гастрол на театър „Таганка“ в България през 1975 г. с участието на Висоцки в емблематичните спектакли „Хамлет“ и „Десет дни, които разтърсиха света“. Поетът Ивайло Диманов разказа за своите вълнуващи срещи с Окуджава и други руски бардове, изпя и авторска песен, посветена на Висоцки.

Ще си позволя да споделя и нещо много лично. В годините, когато живях в Москва със съпруга ми Максим, имахме големия късмет да гостуваме в дома на Володя Висоцки, чиито врати бяха винаги отворени, както тези на храма. За него приятели и познати винаги бяха добре дошли. Та и ние бяхме на една такава вечер в дома му на „Малая Грузинская“.

Цяла нощ Володя не спря да пее, а в паузите между песните коментирахме текстовете им. За първи път го слушах наживо и така отблизо, и бях като омагьосана. От там си тръгнах с касета със записи от вечерта, която и до днес пазя като най-скъпоценната реликва.

За последно бяхме пред "Таганка" през юли 1980-та. И ако светът беше олимпиада, за нас беше черен ден. Прощавахме се с Владимир Висоцки. Още в 5 ч. сутринта станахме и тръгнахме към „Таганка“, за да можем да намерим място. Беше невероятно! Мълчание и тъга, и хора, много хора. Когато изнесоха ковчега, имаше аплодисменти, а последният път на великия бард беше постлан от килим от цветя. Той лежеше в костюма на Хамлет, неестествено притихнал и без своята китара!

40 години откакто го няма този не с ръст на исполин, но велик актьор, композитор, поет и певец Володя Висоцки. Но сякаш той никога не си е тръгвал от нас, защото всеки от нас носи своя Висоцки в сърцето. И когато ни е трудно или тъжно, винаги спасение търсим в неговия дрезгав глас и китара, в неговите песни и разтърсващи стихове. Самият той казваше за себе си: „Не, аз не съм дисидент. Просто си обичам родината, но я критикувам. По-скоро моето е сатира, отколкото да съм недоволен. Аз не съм против строя, а против това, че той се изопачава.“  

И както си му е редът, не може вечер, посветена на великия бард, да мине без неговите песни. И в клуб „Журналист“ се случи така. Творческата вечер завърши с „Он не вернулся из боя“, „На Большом Каретном“, „Еще не вечер“ и останалите хитове на безсмъртния бард.

А в интервю пред мен синът му Никита Владимирович на въпроса ми, че Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи, музейния, и няма ли опасност и неговият баща да се превърне в музеен експонат, ми отговори: „Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки. Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите. А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки,защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него. В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат. И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!“

Трудно е да се каже колко още прекрасни песни и театрални роли загуби светът с преждевременната му гибел. Вече е традиция в два дни от годината - в деня на рождението и в деня на неговата кончина, на Ваганковското гробище в Москва да се събират стотици почитатели, които пеят и четат стиховете на Висоцки.

Вечери в памет на световноизвестния бард бяха организирани и тази година както в Москва и Санкт Петербург, така и в няколко европейски столици, също и в бившите съветски републики. „Русский мир“ съобщава, че дори в Турция е бил организиран концерт в онлайн-формат, под наслов „Владимир Висоцки. Място на срещата... Измир“.

„- Где твои семнадцать лет?

- На Большом Каретном.

- Где твои семнадцать бед?

- На Большом Каретном.

- Где твой черный пистолет?

- На Большом Каретном.

- Где тебя сегодня нет?

- На Большом Каретном.“

А той остана завинаги там – и навсякъде  - в сърцата ни…

 

Снимки Мари Къналян и архив

Сподели в
 

Наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков - Майстора“ е учредена през 2006 г. и се връчва ежегодно в чест на празника на БСП 2 август.

18.07.2021/10:08

С усмихната и заредена с много позитивизъм премиера в Унгарския културен институт известната журналистка, поетеса и писателка Гергина Дворецка пусна в „открито море” към читателите новата си книга - сборника с разкази „Островът Уикенд”.

16.07.2021/18:02

Известната журналистка апелира във Фейсбук към всички потенциални дарители да подкрепят усилията ѝ за превръщане на къщата на голямата поетеса в с. Езерово музей, къща за гости и средище за литературни четения и поетично-музикални вечери.

02.07.2021/14:38

С шеги, закачки, сиренца, глътки ледена бира и китайски поздрав от... Лондон премина представянето в „Перото” на новата книга на известната журналистка

02.07.2021/14:05

Премиерният филм на София Бугор, който представя вълнуващ портрет на известния поет, бард и журналист Ивайло Диманов, ще бъде показан на 2 юли от 18.30 ч. в Клуб „Журналист” на СБЖ

01.07.2021/17:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки