Начало
 
 

„Я, конечно, вернусь весь в друзьях и в делах, я, конечно, спою…“

26.07.2020 /18:21 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

Проявата бе организирана от Съюза на българските журналисти, а вечерта бе открита от председателя на организацията Снежана Тодорова. Тя припомни каква голяма личност беше Висоцки, като цитира сина му, който преди години каза, че „един човек се разбира, че е живял достойно, като е посадил дърво или изградил къща, но има такива хора, които улавят настроенията на обществото и ги предават в творчеството си, какъвто беше и баща ми.“

„Колко хубаво е, че песните на барда и днес са живи, за тях бронебойни патрони няма открити, както е казал прекрасният български поет Вапцаров - сподели Ивайло Диманов. -  Скоро отбелязахме и неговата трагична гибел, а днес повече от всякога младите хора имат нужда от вдъхновяваща поезия в борбата за свобода, социална справедливост и демокрация".

На своеобразната „среща“ с Висоцки бяха показани филмови фрагменти от живота и концертната му дейност, уникални документални кадри от първия задграничен гастрол на театър „Таганка“ в България през 1975 г. с участието на Висоцки в емблематичните спектакли „Хамлет“ и „Десет дни, които разтърсиха света“. Поетът Ивайло Диманов разказа за своите вълнуващи срещи с Окуджава и други руски бардове, изпя и авторска песен, посветена на Висоцки.

Ще си позволя да споделя и нещо много лично. В годините, когато живях в Москва със съпруга ми Максим, имахме големия късмет да гостуваме в дома на Володя Висоцки, чиито врати бяха винаги отворени, както тези на храма. За него приятели и познати винаги бяха добре дошли. Та и ние бяхме на една такава вечер в дома му на „Малая Грузинская“.

Цяла нощ Володя не спря да пее, а в паузите между песните коментирахме текстовете им. За първи път го слушах наживо и така отблизо, и бях като омагьосана. От там си тръгнах с касета със записи от вечерта, която и до днес пазя като най-скъпоценната реликва.

За последно бяхме пред "Таганка" през юли 1980-та. И ако светът беше олимпиада, за нас беше черен ден. Прощавахме се с Владимир Висоцки. Още в 5 ч. сутринта станахме и тръгнахме към „Таганка“, за да можем да намерим място. Беше невероятно! Мълчание и тъга, и хора, много хора. Когато изнесоха ковчега, имаше аплодисменти, а последният път на великия бард беше постлан от килим от цветя. Той лежеше в костюма на Хамлет, неестествено притихнал и без своята китара!

40 години откакто го няма този не с ръст на исполин, но велик актьор, композитор, поет и певец Володя Висоцки. Но сякаш той никога не си е тръгвал от нас, защото всеки от нас носи своя Висоцки в сърцето. И когато ни е трудно или тъжно, винаги спасение търсим в неговия дрезгав глас и китара, в неговите песни и разтърсващи стихове. Самият той казваше за себе си: „Не, аз не съм дисидент. Просто си обичам родината, но я критикувам. По-скоро моето е сатира, отколкото да съм недоволен. Аз не съм против строя, а против това, че той се изопачава.“  

И както си му е редът, не може вечер, посветена на великия бард, да мине без неговите песни. И в клуб „Журналист“ се случи така. Творческата вечер завърши с „Он не вернулся из боя“, „На Большом Каретном“, „Еще не вечер“ и останалите хитове на безсмъртния бард.

А в интервю пред мен синът му Никита Владимирович на въпроса ми, че Маяковски е казвал, че обича живия Пушкин, а не онзи, музейния, и няма ли опасност и неговият баща да се превърне в музеен експонат, ми отговори: „Ще ви кажа, че аз не бях много привързан към идеята да се прави музей на Висоцки. Обратното, смятах,че трябва да се запази архивът, да се съберат повече материали, свързани с неговото творчество, и всичко да се предаде в някой от държавните архиви. Но музеят се появи от желанието на хората, и то още първия ден, когато баща ми вече го нямаше. А аз се захванах с тази работа едва преди десет години. Дотогава имаше фенклуб, където се събираха хора с различни професии, които обичаха Висоцки. И именно те се захванаха да правят този музей. Но както се знае, това е много сложна работа и нея могат да я свършат само професионалистите. А това, което е имал предвид Маяковски, е че Пушкин не се побира в музейните рамки,защото става скучен. Но въпреки това великият поет има много музеи из цялата страна, паметници, а и почти всеки град има улица, кръстена на него. Значи никой не го е превърнал в хербарий и музеен експонат. Мисля, че и Висоцки не го заплашва това. А точно обратното – музеят е определена форма за съхраняване на спомена за него. Освен това се издават много книги и дискове, така че всеки по различно може да си спомни за него. В нашия музей идват предано влюбени в него хора и понякога споделят, че са недоволни, защото музеят е направен за онези, които не познават Висоцки. Така е – тук идват и млади хора, които никога не са го виждали, но музеят ни позволява да го опознаят и обикнат. И тъй днес са се нароили много негови имитатори, бих искал да кажа, че втори Висоцки не е нужен, защото вече го има. И е по-жив от живите – истинският!“

Трудно е да се каже колко още прекрасни песни и театрални роли загуби светът с преждевременната му гибел. Вече е традиция в два дни от годината - в деня на рождението и в деня на неговата кончина, на Ваганковското гробище в Москва да се събират стотици почитатели, които пеят и четат стиховете на Висоцки.

Вечери в памет на световноизвестния бард бяха организирани и тази година както в Москва и Санкт Петербург, така и в няколко европейски столици, също и в бившите съветски републики. „Русский мир“ съобщава, че дори в Турция е бил организиран концерт в онлайн-формат, под наслов „Владимир Висоцки. Място на срещата... Измир“.

„- Где твои семнадцать лет?

- На Большом Каретном.

- Где твои семнадцать бед?

- На Большом Каретном.

- Где твой черный пистолет?

- На Большом Каретном.

- Где тебя сегодня нет?

- На Большом Каретном.“

А той остана завинаги там – и навсякъде  - в сърцата ни…

 

Снимки Мари Къналян и архив

Сподели в
 

Журналисти от 13 европейски държави, включително и в нашата, работят в условия на тревожно висок риск, алармира документът, изготвен от Европейския университетски институт, и разпространен от МФЖ, ЕФЖ и Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода.

26.07.2020/22:09

На 25 юли 1980 г. престана да бие страстното сърце на големия руски артист и бард Владимир Висоцки. А бе едва на 42. От тогава изминаха 40 лета, но Володя все продължава да е жив в сърцата на милиони, и то не само в Русия, но и по широкия свят. Българските медии сякаш случайно проспаха кръглата годишнина и ни дума, ни вопъл, ни стон. Единственото значимо събитие в памет на Висоцки бе творческата руска вечер в столичния Клуб „Журналист“.

26.07.2020/18:21

Юбилей днес празнува едно от емблематичните имена в българската международна журналистика - живеещият от години в Испания някогашен спецкор из „горещите точки” по света, който миналата година представи в СБЖ най-новата си книга „Репортер от миналото време”. СБЖ честити празника на Йосиф и семейството му.

25.07.2020/15:36

Известната журналистка и издателка спечели първа награда в раздел „Поезия” на националния конкурс „Диря в морето”.

24.07.2020/19:07

Навръх 78-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов почит към тях бе отдадена в мемориала им в София. Пред паметта им се поклониха писатели, журналисти, интелектуалци, общественици, политици. Там бе и председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова. В словото си вицепрезидентът Илияна Йотова свърза заветите на Вапцаров и другарите му с днешния ни ден.

23.07.2020/19:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 69 гости

Бързи връзки