Начало
 
 

Солиден труд за националното ни самопознание и самочувствие

30.07.2020 /15:13 | Автор : Иван Василев | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Новата книга на Орлин Загоров, която вече е в ръцете на читателите – „Славянская духовность - культурный код болгарской национальной идентичности”, макар и на руски език, несъмнено ще грабне и привлече вниманието им. Авторът отдавна и широко е известен и уважаван с богатото си и разнообразно творчество в сферата на духовния живот като философ, литератор, културолог, специалист по проблемите на философската антропология и социалната екология.

Не може да не се отбележи и преподавателската му дейност в редица висши учебни заведения, включително във филиала на Международния университет в Москва. Член е на Международната славянска академия на науката, образованието, изкуството и културата в Москва и на Българската академия на науките и изкуството.

Трудно могат да се изброят основните му научни трудове, заглавията на книгите му и темите – те са многобройни и разнообразни. Но всички те са обединени от трайния и задълбочен интерес към духовността и бездуховността, смисъла на човешкия живот – все съдбовни въпроси, които си е задавал човекът, включително и днешният. Но характерно за Орлин Загоров е, че той не търси абстрактни отговори на „вечните въпроси”, а ги проектира в съвременността. Изследва новите културни стратегии, хуманизацията на съвременния живот, космосът и човешкото мислене. Особено внимание отделя на такива актуални проблеми, като националната идентичност и европейската интеграция, славянските идеи, философските аспекти на екологията и устойчивото развитие. Изследователи на творчеството му изтъкват, че той обосновава идеята за съчетаване на духа на революцията и революцията на духа, хуманистичните идеали на културата, силата на човешкия дух, идеала на съвършения човек в източната мистична традиция, проблемите на политическата философия на съвременността…

Но особено траен и задълбочен е интересът му към една важна тема – славянството, във всичките й многобройни аспекти, както исторически, така и животрептущо актуални изследвания: „Обединена Европа и славянската духовност”, „Европа и славянския свят”, „България. Европа. Славянството”,  „Европейска идентичност със славянска духовност, „Славянската цивилизационна идентичност”, „Славянската духовност и европейската мечта”. 

„Славянската духовност – културния код на българската национална идентичност” е поредното заглавие от поредицата негови книги, преведени на руски език. Това говори за международния интерес към нея и темата, която е особено актуална и горещо обсъждана: мястото на славянската идея в съвременния сложен и променящ се  свят.

Същевременно руският превод на книгата дава документиран отговор и на някои изказвания напоследък в Русия, които подценяват българския принос в славянската култура, и с това може да е интересна за руската общественост. Нас особено ни интересува как кодът на българската идентичност е свързан със славянската идея. Тук се изкушавам за припомня някои примери, които говорят, че това не е само идеен  спор. Когато един „велик атлантик” подхвърля от въображаемата си висота „Майната му на православието!” – това не е само срещу вярата: то се изповядва главно от славянството. Оттук и паметникът, наложен от него, на бивш, забравен натовски лидер, който като бурен за появи на българска земя. А идеята да се замени свещената ни азбука на името на покровителя на Европа свети Кирил, която обединява славянството, с латиница? А напъните на русофобите да се променят руски имена, заслужено останали в родната ни история и памет? Зад тях стои да забравим кои сме и откъде сме.

Във време, когато в Европа и света нациите трескаво търсят как да утвърдят своята идентичност и интереси, за нас е жизнено важно да открием своя културен код, който ни определя и ни дава самочувствие. Воден от убеждението „че е необходимо сериозно изследване на славянската духовност на българите и нейната роля за укрепването и издигането на по-високо равнище на тяхната национална идентичност”, Орлин Загоров прави едно обстойно, убедително с многобройни факти и източници от историята, изследвания на видни учени и свои анализи  Бих посочил само някои от опорните точки на този сериозен научен труд: „За същността на славянската духовност и опитите да бъде заменена”, „Основни  направления за противодействие на опитите за замяна на културната идентичност на българската нация”, „Дългосрочната стратегия на устойчивото национално единение”, „Славянската  духовност и нейното бъдеще”.

А в тая „славянска духовност” доказано огромен принос има българската „Държава на духа”….

Авторът не страда от тесногръда защита на славянската идея и не я противопоставя на развитието на съвременния свят – напротив, доказва че тя може за го обогати. . И когато констатира, че „В съвременната ситуация в света, в която доминиращо положение имат великите сили, се възобновяват опитите за деславянизация на славянските земи”, особено на Балканите, същевременно отбелязва: „Демокрацията има всички шансове да се утвърди здраво в нашия живот, да се превърне в национална психология и начин на живот…”

Книгата е снабдена и с богата справочна част – указател на имената и ползваната литература, както и „кратка” но твърде любопитна антология от видни имена, по различно време изказали свое мнение за нас. Изненада ме едно - на Фридрих Енгелс: „Българите са народност, която в средните векове е била най-силна и страшна, сега са известни в Турция само със своето добродушие и мекосърдечност и считат за чест да се наричат български християни”.

Годината е 1849.  Още ли се славим само с добродушие и мекосърдечност?!

Сподели в
 

В Художествена галерия "Форум" в Хасково бе открита изложбата на Националния литературен музей "Илия Петров - непознати рисунки".

26.10.2020/12:29

С „Поезия без карантина“ на живо, с реновирани читателски зони за заемане на книги, с документални изложби с най новите уникални попълнения от средатана XIX в. във фонда на библиотеката и Клуб за научно популярна литература „Красива наука в библиотеката“ на 23 и 24 октомври се отбеляза 92-годишнината на Столична библиотека.

24.10.2020/18:09

Със заповед на ректора на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Славчо Томов студентите минаха към обучение в електронна среда от днешния 19 октомври 2020 г. за срок от 2 седмици.

19.10.2020/17:13

СБЖ честити рождения ден на изтъкнатия киносценарист, писател и общественик и му пожелава още много сили и жизнена енергия, творческо вдъхновение и непобедим боен дух!

17.10.2020/16:54

Посланичката на Острова на свободата Каридад Ямира Куето Милиан събра приятели на страната си, прочете министерско приветствие за юбилея и прие като скъп дар сборника „С Куба в сърцата”, издаден от Асоциацията за приятелство „България-Куба” в чест на годишнината.

17.10.2020/14:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 7 гости

Бързи връзки