Начало
 
 

Имаме първи многообхватен портрет на Марин Дринов

01.08.2020 /15:40 | Автор : Продрум Димов | Източник: zname.info Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


За големия наш панагюрец книга написа друг панагюрец. Боян Ангелов прави първи многообхватен портрет на Марин Дринов в най-новото си издание „Марин Дринов“, което сега излезе на книжния пазар от столичното издателство „Захарий Стоянов“. Темата за големия български учен, историк, възрожденски деец, общественик, първостроител на младата следосвобожденска България, е вълнувала и привличала вниманието на редица наши изтъкнати историографи, изследователи.

Никой обаче досега не се е заемал с едно сериозно и задълбочено пътуване и анализиране на богатия му цялостен житейски и творчески път. Едни се спират повече на родното му място, учението му в Русия и пребиваването му като дългогодишен професор по история и славистика в Харковския университет, други слагат ударението в своите проучвания повече върху капиталния му принос за историческия генезис на българската църква, трети го разглеждат като неоценим книжовник и ревностен основоположник на Българското книжовно дружество през 1869 г. в Браила. Малцина обаче са проследявали усилията, които е полагал, за да извиси българщината могъщ духовен ръст.

Роденият в Панагюрище председател на Съюза на българските писатели Боян Ангелов по-добре от останалите знае какво е да си закърмен още от майчината люлка с най-българските идеали в столицата на великата Априлска епопея.

Къщата му е до тази на Дринов и като дете Боян Ангелов е играл често в двора й

Тази панагюрска атмосфера е попил и Марин Дринов. Решаващи се оказват невероятната висока културна ерудиция на автора, солидната му научна подготовка, завидното му усърдие, неугасващо родолюбие и възрожденската му любов. Разбира се, и силната привързаност към родния край. А за това свидетелстват недвусмислено и силно впечатляващите му заглавия, посветени на скъпото му родно място – „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане“, „Светлописите на Черновежд“, „Виделина“ и други негови творчески изяви.

Още в своеобразния предговор на книгата „Първопроходникът“, Боян Ангелов ни подсказва, че ни предстои среща с една необикновена историческа личност. На страниците

оживяват младият панагюрец, който със своя най-близък съученик и другар Нешо Бончев

поема пътя на успешното духовно възмъжаване – отначало като най-ученолюбиви и старателни възпитаници в местното класно училище на възрожденските учители Сава Радулов, Йордан Ненов и Атанасий Чолаков, за да се превърнат и в първи техни помощници в школските занятия. После и двамата са изпратени да се учат като стипендианти в Русия. И младият и любознателен Дринов през 1858 г. се записва и завършва успешно Киевската духовна семинария и академия, след което го виждаме и сред най-усърдните студенти на Историко-филологическия факултет на Московския императорски университет.

Там енергичният панагюрец ще разгърне своя научно-творчески потенциал. Той се рови ревностно из библиотечния и архивен свят на Европа, за да отвори чрез свои публикации в български издания в Цариград и във Влашко затулени страници от историята на българското племе. В предговора Боян Ангелов неведнъж ни прави съпричастни със заслугите на Марин Дринов за изясняване историята на българската православна църква, сродява ни с чистите му усилия при изграждане духовните основи на младата следосвобожденска България, преподавателската му и научно-изследователска дейност като професор по история и славистика в Харковския университет, реализацията на сакралната му идея за създаването на Българското книжовно дружество /бъдещата БАН/ през 1869 г. в Браила и т.н. По всичко личи, че

Ангелов е носил в себе си дълги години това произведение,

носил е образа на този голям наш предшественик в сърцето си, но не се е решавал така лесно да разкрие необятните му измерения. Той чувства, че всичко, свързано с Марин Дринов, трябва да се каже по най-добрия и достоверен начин. Книгата е разделена на три, доста обемисти и богато документирани части: „Пътят на светлината...”, „Лабиринтите на историята” и „Градителят”. В първата част Ангелов ни отвежда към ранната биография на родоначалника на българската историографска наука, запознава ни със семейната среда и възрожденската атмосфера на будното средногорски селище. В него на 20 октомври 1838 г. се ражда като второ дете в семейството на Стоян Дринов бъдещият пламенен радетел на българщината. Авторът говори и с неутолим пиетет за родното Панагюрище, като ни потапя с подчертано преклонение в неговото живописно разположение в сърцето на Същинска Средна гора, неговия бит, стремления и борби. От неговите здрави народни корени ще засуче най-българския сок и бъдещият забележителен историк, славянофил, но с неугасваща обич към род и родина.

Немалко редове Боян Ангелов е посветил и на напредничавия дух на панагюрци

С предприемчивостта на местните чорбаджии и подкрепата на цялото население са изградени църквите, училищата, параклисите, мостовете. Занаятите и търговията процъфтяват, а будният патриотичен устрем на жителите му, който ще ги включи масово и самопожертвователно в Априлското въстание, е в подем... Тази възрожденска атмосфера създава и живителната социална и интелектуална среда попива младият Дринов, за да поеме отрано спасителния път на духовното си извисяване с Нешо Бончев в голямата братска славянска страна.

Дълбоко развълнуван от житейското и творческо дело на своя „герой“, Ангелов често напуска хронологическия ход на събитията и неведнъж ни връща към интересни факти, за да изтъкне преждевременно тяхната значимост. Така още в тази първа част се запознаваме с обнародваната публикация „Богомилска приказка“, излязла през 1894 г. в „Периодическо списание“, с която се изтъква прогресивният характер на българското богомилство. В поредицата от духовни ценности на Панагюрския край авторът с гордост нарежда и

неговото неоценимо песенно богатство,

за чието проучване и съхраняване за поколенията, изследователят изтъква и заслугите и на Марин Дринов. Пристрастен от майчината люлка към родния фолклор, той още от младите си години се заема с хъс и записва множество мелодични средногорски творения, за да се заселят завинаги в златната съкровищница на това вечно като времето скъпоценно народно имане. Виждаме и отношението на големия историк към еничарството, и намерените от него документални свидетелства.

Втората част на книгата впечатлява не само с внушителния си обем – над 140 страници, но и с подробности от преживяванията на двамата млади панагюрци. Още като семинарист, Дринов успява да се докосне до неизвестни средновековни ръкописи, отразяващи връзките между България и Русия. Ставаме свидетели как любознателният панагюрец навлиза в примамливия свят на историческата наука. Силно повлиян от лекциите на проф. Бодянски по българска история и преподаването на всеобща история на проф. Степан Ешевски, часовете по руска история при проф. Сергей Соловьов, лекциите за руското литературознание на проф. Тихонравов... Особено атрактивен за него се оказва двутомникът на руския учен „Паметници на отречената руска литература“.  Авторът улавя истинския му възторг, когато открива там апокрифни страници от старобългарската литература.

В книгата е отделено подобаващо място на пребиваването на Дринов в Швейцария, Чехия, Италия и други страни,

когато е удостоен с честта да обучава децата на граф Голицин

и да придружава семейството по време на продължителния им престой в някои западни страни. С това започва сякаш нова епоха в изграждането на бъдещия голям историк. Постоянно търси, открива из тамошния библиотечен и архивен свят непознати за него писмени свидетелства от духовния живот на западноевропейците, но се докосва и до книжнина, документи, касаещи потъналото в непрогледен мрак българско историческо минало. Затова от чужбина изпраща до в. „Знаме“ в Цариград статия, в която осъжда злокобната роля на гръцкото фанариотство, което гнети народа ни. Пише и първото му научно съчинение, което излиза във Виена през 1869 г. – „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история. С това се слага началото ва изключително плодоносната научно-изследователска дейност, посветена на духовното пробуждане на народа ни – един от верните пътища на избавление от османско иго.

И вече 30 годишен, Дринов, както изтъква авторът, е зрял учен-историк,

който се ползва с уважението на руски и чешки професори и други негови колеги в Европа. Освен че упорито открива и анализира ценни документи и други писмени свидетелства за произхода и историята на българите, той пръв задълбочено проследява и изследва историята на българското вероизповедание. Освен това се заема и доказва славянския произход на Солунските братя, сътворили славянската писменост и родоначалници на българската култура и просвета. Четейки книгата, виждаме как всяка стъпка в живота на големия наш учен е подчинена на неугасващата му обич към отечеството. Такъв го виждаме и като

един от най-ревностните строители на младата следосвобожденска България

Като един от създателите на Търновската конституция и всеотдаен съзидател на новата българска държавност.

Боян Ангелов се е постарал да извая неговия неповторим образ не само като уникален учен историк, голям българин, но е нахвърлил достатъчно щрихи и върху неговия човешки портрет. Авторът възкресява някои черти от характера му: скромен, леко раним, чувствителен, той е

огорчен, дълбоко разочарован от егоизма и комерсиализацията на новите следосвобожденски „герои”

– новоизлюпили се търгаши и богаташи, напуска родината въпреки предлаганите му високи държавно постове. Завръща се в Русия и дълги години работи като професор в Харковския университет. Поглъща го темата за първите заселници по българските земи, а за епохалния си труд „Южные славяне и Византия в Х веке“ ще получи степен „доктор” от Имперския университет в Москва.

В третата част „Градителят“ Боян Ангелов ни показва Дринов като върхова фигура в българското Възраждане. Прави ни съпричастни с публикуваните негови „Писмо до българските читалища“, „За новобългарската азбука“, а необходимостта от създаване на новобългарска писменост и книжовност е подчертана в полемичната статия, публикувана през 1874 г. в „Периодично списание“ – „Азбуката на Българското Книжовно Дружество и г. Мушек“ .

Ангелов се спира и на забележителната му статия от 1904 г.- „Изработването на Българската конституция“, а за особено българска намира статията му „Още няколко бележки за Паисий и неговата история“, в която Марин Дринов оборва претенциите на сръбски историци, че Македония и Самоковска епархия са били „изконни сръбски земи“.

Това обстойно издание съдържа и ценен снимков материал.

Сподели в
 

Творби на участници в XIII конкурс за хумор и сатира бяха представени в карикатурна изложба във фоайето на Народно читалище "Св.Св.Кирил и Методий" в Кубрат, съобщиха от общинската администрация.

03.08.2020/16:51

Дигиталната платформа "Отвори Враца" (OpenVratsa) популяризира възможностите за природен и културен туризъм в района на Враца. Инициативата е на млади врачани, които имат амбицията да останат и да се развиват в родния град.

03.08.2020/12:00

Холивудската звезда и носител на "Оскар" Леонардо ди Каприо ще е изпълнителен продуцент на тв сериала "Островът" по едноименния роман-утопия на Олдъс Хъксли, съобщи ТАСС, като цитира сп. "Варайъти".

02.08.2020/15:45

За големия наш панагюрец книга написа друг панагюрец. Боян Ангелов прави първи многообхватен портрет на Марин Дринов в най-новото си издание „Марин Дринов“, което сега излезе на книжния пазар от столичното издателство „Захарий Стоянов“. Темата за големия български учен, историк, възрожденски деец, общественик, първостроител на младата следосвобожденска България, е вълнувала и привличала вниманието на редица наши изтъкнати историографи, изследователи.

01.08.2020/15:40

Випускът на Висшето военно-въздушно училище „Георги Бенковски”, който се дипломира днес, ще носи името „Добруджански”, тъй като себеотрицанието и героизмът на българската армия, дипломация и държава са в основата на мирното връщане на Южна Добруджа към Родината преди 80 години.

31.07.2020/16:18

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Огнян Стефанов е едно от най-запомнящите се, одумвани, коментирани заплашвани и подложени на физическа разправа „лоши момчета“ на скандалния ни „преход“, открояващо се независимо перо в днешната ни журналистика, свързано с авторитетния сайт Фрог нюз…

29.07.2020 /17:45 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След като успя да разбуни духовете с книгите си „Зад завесата на соца“ и „Зад завесата на прехода“, журналистът Калин Тодоров сложи завършека на трилогията със „Зад завесата на демокрацията“, която от днес е вече по книжарниците, издадена от „Изток-Запад“.

22.07.2020 /23:12 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В дни на съдбовни изпитания, каквито преживяваме сега – от пандемия до политически, - паметта ни търси упование и опит в нелеката българска съдба – онези така нужни ни и днес опорни точки, за да я променим в името на едно достойно бъдеще. И пред очите ни застава великият летописец на българската свобода с безсмъртните му „Записки по българските въстания“ - Захарий Стоянов. А днешните събития по странно съвпадение стават в годината на неговата 170- годишнина от рождението му…

20.07.2020 /17:56 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

В тия дни на небивало напрежение, когато в цялата страна улиците и площадите кипят от недоволството на народа и искането за оставка не само на правителството, а и на главния прокурор Иван Гешев, точно по това време се случи нещо интересно, което би могло да се нарече съвпадение, но в никакъв случай не е случайно. Състоя се и премиерата на новата книга на най-уважаваната българска журналистка Анна Заркова, емблематична със своите задълбочени разследвания и анализи на най-важни и тревожни явления в нашия обществен живот, които притежават и актуална непреходност. И сега, когато над мощните протести кънти името на Гешев, в ръцете ни е солидният том на Заркова: „Главните прокурори от Татарчев до Гешев“.

16.07.2020 /20:49 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Най-голямото и най-старо читалище в Плевен - „Съгласие 1869“, откри изложба за художника и писател Илия Бешков. Представянето на творбите е в постоянната рубрика на читалището, наречена „Големите“.

30.07.2020 /12:36 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

На 5 юли т. г. ни напусна завинаги Катя Воденичарова - детски писател и редактор в БНР в продължение на 33 години. С нейното име са свързани популярни радиопредавания като „Бате Райко Многознайко”, „Хоп Троп и Художникът почти вълшебник”, „Приказки за Радослав”, емблематичното предаване „Тромбата на Вили”, „Кафе с автограф“, „Дядовата ръкавичка“, „Хумористично ателие“ и много други.

22.07.2020 /20:19 | Автор: Мария Спасова | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

„Този план ще върви ръка за ръка с Плана за действия за европейска демокрация, който ще бъде насочен към повишаване на устойчивостта на нашите демократични системи и към укрепване на свободата и плурализма на медиите,” пише зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по ценностите и прозрачността Вера Йоурова в отговора си на писмото на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова от 10 април т. г., настояващо във възстановителните планове за Европа след кризата с коронавируса да бъде включено и подпомагането на медиите, журналистите и свободата на словото.

24.07.2020 /17:12

УС на СБЖ излезе с декларация, настояваща за изтегляне на внесения в НС от Вежди Рашидов законопроект за промени в Закона за радиото и телевизията, докато той не бъде подложен на широко обществено обсъждане. Изразена е също тревога от негативни и злепоставящи внушения и обобщения, отправени от прокуратурата към "свободните" журналисти.

14.07.2020 /17:42

Обективното информиране и отразяването на всички гледни точки остава неизменен водещ принцип в работата на колегията особено в нажежени политически ситуации, като изживяваната в момента в страната ни. СБЖ категорично отхвърля и осъжда всяка форма на насилие било срещу представители на медиите, било срещу граждани, било срещу институции.

11.07.2020 /16:34

 Мнения

Ако в този вододелен за всички ни момент обществото намери сили наистина да започне всичко наново и на чисто, дано и ние, журналистите, съумеем същото.

22.07.2020 /20:05 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

На 18 юли, 183 години след рождението ти, още търсим и жадуваме чистата и свята република, заради която увисна на бесилото. Днес висиш и на портрет в кабинетите на първите държавни и партийни ръководители. Но нито сме чиста, още по-малко свята, поклон към тези, които го сториха, че България стана република преди 74 години, та поне нещо от завета ти да е изпълнено.

13.07.2020 /16:29 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 69 гости

Бързи връзки