Очерк за Самуил Крумов от CNN: За една конска работа – с любов!*

24.07.2008 /17:21 Големина на шрифт: a a    Отпечатай:

От Климент ВЕЛИЧКОВ, журналист от „Старт BG Чикаго”: На Сами Крумов от Атланта звъннах по телефона и го улових буквално в крачка...Правеше една много хубава, дори отлична крачка към една река, чието индианско име не можах да запиша в бързината, но това въобще не й се отразява с нищо на тази река, пише авторът в новия брой от седмичника за българите в САЩ www.bulgariasega.com и продължава: Била е и остава река мечта, по която млади мъже като Сами се спускат с лодки по течението. Течението е някъде величествено и бавно, другаде става тясно и лодките се стрелват из разни въртопи като перушинки, обръщат се... весла, крака, глави и раници се пръсват из пенестите бързеи и всеки прави каквото може – спасява или го спасяват!

Такаси почиват, след 5 дни конска работа в студиото, журналистите от CNN. Включително и тези от Спортната редакция, като Самуил Крумов.

През три щата е далече от мене, но го усещам как си поглежда часовника, после се връща, сяда и почвам, за мое голямо удоволствие, да разговарям с него по много познати за мен теми, а не за кредити, бандити, чалга, изкуство или необходимите обществено-патриотични изцепки.

Той прави, с още неколцина като него луди глави, актуалните спортни включвания в предаването “WORLD SPORT”, което се гледа по цял свят. Ние, по вестниците, сме понякога направо като заралийски чорбаджии. Изгледаме я мач, я бой на ринга, па си ходим до редакцията, пушим, пием кафета, нагъваме сандвичи, пишем, четем написаното, пак пишем, коригираме, мъдрим се още някой и друг час, докато го пратим на печат.

А при тия момчета в телевизията работите стоят съвсем по друг начин. Подготвили са, примерно, пет минути синтезиран репортаж за финала между “ Манчестър Юнайтед” и “ Челси” в Москва с дузпата, пропусната от Джон Тери и колективната скръб на Роман Абрамович, целия Челси и всички чукчи от Чукотка... И тъкмо са си отдъхнали – електрониката избълва новината, че кон “ Моцарт” е спечелил стипъл-чейза на прочутите надбягвания в Йоркшир... За 5– 10 минути трябва да намериш във филмотеката някой и друг конско-моцартов кадър, да си намислиш какво още да кажеш, да се разбереш с думи, знаци и всякакви други иширети с водещи, продуценти, звукооператори и цялата останала телевизионна рат, която бачка с пот на челото в момента и да пуснеш новината...

“ Стресът наистина е огромен – казва Сами. – Затова всички ние имаме по 32 дни в годината платен отпуск и два дни в седмицата абсолютно безтелефонни, безтелевизионни и ако може напълно нецивилизовани дни – далече сред някаква природа... Иначе ще се побъркаме.”

32 дни платен отпуск в Америка? Приказка от 1001 нощ!

Изглежда заниманията в телевизионно студио се родеят по нещо със занаята на астронавти и сапьори, щом им дават отпуска като на прикрити камикадзета, поради което и седмично се работи само по 30 - 35 часа, но със смени през всички часове на денонощието. И то в лудешко темпо.

“ Вече четвърта година прекарвам отпуската си в България – продължава Сами. Трябваше да започна работа в Америка, за да разбера колко велика е нашата природа и колко много сили ни дава. С това не искам да поставя по-назад футболните мачове, които играя с нашия отбор в една тукашна лига, многото визити в местния джим-клуб и честото бягство сред също грандиозната американска природа.”

А сега може би се питате вече откъде се е взел толкова як млад български журналист в Сиененския град Атланта? Ами, че от Чикаго, разбира се. Много хубави неща тръгват от Чикаго.

В Чикаго е бил от малко хлапе докато завърши известния, перфектен журналистически факултет на университета в Индиана. В журналистиката е не случайно.

“ Спомням си с какво възхищение гледах как на кухненската ни маса, под която се провирах безпроблемно, баща ми и Мони правеха... вестник. Компютрите още не бяха на мода, текстът се отпечатваше на “ шпалти” , те се изрязваха и колонките се лепяха върху “ макета” ... След като го отпечатваха – всички ходехме в църквата и го раздавахме.”

Тайната вече е разкрита. Бащата Крумов е познатият на сънародниците ни емигранти отпреди 2000-та, редактор на вестник “ Гуд Лак”. Бил е самотен навремето български чикагски вестник, който прогонвал самотата от душата на малцината по онова време българи в града. Днешната чикагска преса му дължим много!

Докато учел журналистика Сами се подвизавал почти равностойно и в студентската радиостанция, в студентската телевизия и в някои от спортните отбори на университета. После изкарал и един незабравим стаж в чикагската Рок-радиостанция! Много журналистически опит събира и сред футболния свят на “ Чикаго Файър”, където има успех при интервюта и други материали дори и със страдащия от хронична алергия към журналистическото братство Христо Стоичков.

Като завършил през 2004-та година и в къщи седнали да мислят “ а сега накъде?”, имало да се избира в две посоки: да се почне в някое малко вестниче или квартална телевизия, или да се хвърли направо да пробива с глава бетонните стени на някой медиен гигант.

Най-дипломатичния ход предложила майка му – да изпрати видеоматериал със свои спортни репортажи на Ралица Василева, нашата именита сънародничка, която първа стъпи в CNN и създаде с таланта и труда си златно име за българската журналистика. И да я помоли за съдействие.

На което Сами реагира ясно и кратко с “ Глупости !”, но накрая се предава и... праща. Разбира се, все пак сяда и написва тук и там, по американски маниер, нещо от рода на “ Ей , здравейте, аз току-що се излюпих от Университета, търся работа, най-добре да е нещо спортно...” и т.н.

След двадесетина дни чува в слушалката “ Ало , аз съм от спорта на Си Ен Ен – разбираш ли от сокър?” И си говорят половин час за футбол. После като че го забравят. Чак след месец същият човек пак се обажда: “ Ало , взимай си шапката и идвай! Работата е твоя!”

“ Така се случи едно от най-щастливите събития до сега в живота ми. И днес много се радвам, че така стана - почти колкото дядо и баба в България, които са ме заклели винаги, като съм понаправил нещо интересно за екрана, да им се обадя. Трябва по няколко пъти седмично да им звъня – “ Днес в 8 вечерта ще гледате обязване на бикове в Тексас, утре в 5 следобяд – репортаж от баскетбол, после бейзбол и американски футбол”. Станали са световни спортни специалисти!

Радостите и страданията в американска телевизионна спортна редакция не се различават много от общоприетите правила и по други страни. Най-напред си като момче за всичко – главно търсиш с бясна скорост информация, звук и картина из планините от електроника! Търсиш два гола и три думи от треньора във видеотеката, тичаш от единия до другия край на Атланта и Америка за половин минута телевизионен звук и картина и пр.

После вече стъпваш на следващия праг – на тебе ти търсят трески и парчета, а ти ги сглобяваш в репортаж. Правиш предаванията, които тук са по 30 минути – няколко пъти на ден... Третият етап е когато започнеш да преценяваш и поръчваш колко да бъде футболът и колко плуването, на кого да се натрие носът и кой да се похвали и пр. и пр.

Сами сега е по средата.

Главните теми в новинарските спортни емисии на Си Ен Ен са Олимпийските игри и големите футболни първенства, тенис-турнири като Уимбълдън и US Open, американски футбол, бейзбол, голф, крикет... Правят се репортажи, профили на състезатели и клубове, интервю...

Специалният новинарски канал на CNN има свой бюра в Атланта, Лондон и Хонг Конг. Разбира се, сега става дума не само за спортна, а за цялата програма на канала, който предава всякакви новини.

Питам го към края с какви чувства помни Чикаго?

“ Най -добрите ми приятели са в Чикаго. Помня как на Великден се събирахме стотици българи в църквата и носехме през целия град светлинките на нашите свещи... Мислите ми и днес са в Чикаго, при моите родители и при тези, с които заедно живях в моето детство. Винаги, щом мога, идвам в Чикаго. Един път в годината – в България. Но там звъня почти всеки ден.

Интересувам се от много хора и от много неща, които стават в родината. Сред тях е и “ Локо” . С баща ми сме от най-преданите и непоклатими “ локомотивци” , където и да се намира отборът ни в класирането. Празник е когато “ хвана” по телевизията малко живо предаване от някой "Локо-мач".

И знаете ли какво спечелих от тази любов към футбола и към клуба, пламнала от най-ранно детство? Спечелих много... Благодарение на “ Локо” - обикнах толкова много спорта, благодарение на спорта - спртната журналистика, и ето - най-просто казано, благодарение на всичко това съм и в Си Ен Ен...

-------

* Текстът е пуснат 1:1 - Бел. ред.

Сподели в
 

След близо три десетилетия работа в Българската национална телевизия(БНТ) Горан Благоев напусна обществената медия. Мотивът му за това сериозно решение е нежеланието му да търпи кошлуковизацията на БНТ. Къде ще продължи професионалната си иява, Благоев пише, че ще съобщи следващите дни.

01.12.2020/15:51

За трета поредна година журналистът от Информационна агенция News24sofia.eu Тодор Стефанов поучава наградата от ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип) – Варна „Млад журналист“ на 2020 година.

01.12.2020/11:08

За поредна година Община Благоевград проведе конкурса за журналисти „Сърце и слово срещу наркотиците“ в памет на убитата от мафията ирландска журналиска Вероника Герин.

01.12.2020/09:01

Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) в партньорство със Съюза на българските журналисти (СБЖ) и Roca-България обявява Осмия конкурс за журналистически публикации на български или на испански език „Светове и цветове” в памет на Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес.

30.11.2020/18:56

Премиерът на България публикува на Фейсбук-страницата си българския превод на интервюто, което е дал пред германското издание "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". То е публикувано под заглавието "Политикът, пистолетът и парите". Борисов е пуснал и факсимиле от оригиналната страница с интервюто му на немски.

29.11.2020/14:53

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Те са различни по съдба, националност, възраст, професионален път – но ги обединява едно: приели са нелеката участ на българите като своя мисия, отдали са най-добрите си години да им помагат в изстрадани, най-решаващи за бъдещото им времена.

30.11.2020 /16:23 | Автор: Иван Василев | Източник: СБЖ

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020 /16:51 | Автор: Боян Бойчев | Източник: Дума

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 22 гости

Бързи връзки