Начало
 
 

Да убиеш присмехулника

04.09.2020 /20:05 | Автор : Илия Вълков | Източник: clubz.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ремонтът, чийто резултат е новата пленарна зала на НС, е струвал над 23 милиона лева

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

Няма нищо по-тъжно в една професия с призвание от това да я наврат в приземието на институцията, която би трябвало да бъде център на политическия живот в България, пише авторът Илия Вълков в коментара си в clubz.bg. С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната. От системния отказ на управляващите политици и представители на различните власти да признаят авторитета на Народното събрание, да го принизят до придатък, ненужен орган, без който те се чувстват отлично.

И някак съвсем естествено дойде моментът, в който репортерите, които отразяват работата на най-важната институция в парламентарната Република България, да бъдат физически изолирани от управляващия „елит на нацията“.

В новата сграда на парламента – ремонтирания бивш Партиен дом, парламентарните репортери са без достъп до пленарната зала, кулоарите, където са помещенията на парламентарните групи, коридорите, през които биха минали премиерът, министрите, „тримата големи“ в съдебната система – главният прокурор, председателите на върховните съдилища, ръководителите на важни агенции и регулаторни органи, които подлежат на парламентарен контрол. Журналистите са вкарани в изолатор – стая с монитори, от които могат само да гледат и стенографират. Хем са в сградата на парламента, хем нямат никакъв достъп до представителите на властите.

Председателката на парламента Цвета Караянчева обяви, че нищо не можело да се направи, защото така била изградена сградата на бившия Партиен дом. И ако журналистите искали достъп до депутатите, то те го имали и сега. Но първо трябвало да питат пиарите на парламентарните групи. Ето това е реалният образ на меката цензура.

През последните години политическите пиари в парламента се превърнаха в новите „кучета пазачи“ на входа и изхода на достъп до информация. Често пъти с ниска политическа култура, слаба професионална подготовка по публични комуникации, непознаващи работата на редакциите, минали през различни секретарски длъжности в партиите, те станаха инструменти за заглушаване. А то има различни форми на проява – от директни откази да се дават интервюта през директен контрол върху това кой и какво казва.

А парламентарната журналистика има своите особености, които излизат отвъд разходките из кулоарите, висенето пред стаите на парламентарните групи, скупчването около политици, които правят изявление, или редовното слушане на обиди и скандали от парламентарната трибуна. 

Добрите политически журналисти не ходят в парламента само за това. Те развиват свои източници сред депутатите, научават за вътрешнополитическия живот на партиите, за дрязгите, интригите и скритите конфликти. А те често пъти са важни ориентири за решения с обществено значение. 

Добрите професионални контакти между политиците и журналистите, които се създават само и единствено в нормална за комуникация среда – без изолации и физически препятствия, помагат да се попречи на приемането на лобистки закони или абсурдни законодателни поправки. 

Затова и инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии. През 2008 г. председателят на парламента Георги Пирински (БСП) разпореди в левия кулоар да се поставят ограждения и забрани достъпа на журналисти там с обяснението – „да се въведе някакъв ред“.

На практика физически ограничи контактите с управляващите от БСП, НДСВ и групите на „Атака“ и Българския народен съюз. Тогава и шефът на пресцентъра на Народното събрание (а то все още се намираше там, където му е мястото) – Христо Краевски, защитаваше идеята с думите: сградата е доста тясна и общуването на депутати и журналисти е хаотично и нерегламентирано. 

Днес решението на Цвета Караянчева и управляващите от ГЕРБ не е по-различно от това на социалистите тогава. Журналистите не могат да задават въпроси, не могат да общуват нормално с политици, ограничава се достъпът до информация с обществено значение. Тази изолация на парламентарните журналисти е още по-недопустима от отвинтването на  микрофоните от пресконференцията на премиера Бойко Борисов и председателката на еврокомисията Урсула фон дер Лайен през 2019 г. в сградата на Министерския съвет. Или обидните квалификации, които Борисов сипе по критичните журналисти. 

Инсталирането на журналистите в парламентарния изолатор е директен удар върху разбиранията за демокрация и правото на гражданите да получават информация от тези, които са изпратили в парламента. Затова и толкова уместно от АЕЖ обобщиха: парламент без медии е партиен дом. 

Честно е да се каже, че няма как да искаме да има силна, будна и честна журналистика, когато това, което имаме като държава и публичен живот, е със смутена нормалност. Журналистиката и публичният живот на едно общество са в огледална свързаност – когато боледува едното, страда и другото.

И всички тези думи не са някакво жалване. А са зов за помощ към оставащите будни сили на гражданското общество. Мнозина ще посочат, че медиите обслужват властта и силните на деня. През последните години видяхме ужасяващ рейд на изкупуване на медийни групи и привързването им към политически центрове. Но това се случи и защото гражданите сметнаха, че им е достатъчно да пишат във фейсбук, да четат жълто-кафяви сайтове и да приемат написаното като информация. Разберете, политическата журналистика загива. И има нужда от помощ. Защото честната и достоверна информация е кислородът на демокрацията.

Сподели в
 

Според доклада на „Репортери без граници“ България вече заема 91-во място в сравнение със 112-то миналата година. Ето как коментира тази новина Иван Бакалов пред Българското национално радио(БНР).

03.05.2022/13:01

"Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме", казва в интервю за dir.bg членът на СЕМ Соня Момчилова, която е твърде вероятно днес да го оглави.

21.04.2022/09:08

Журналистът Петър Волгин гостува в студиото на Dir.bg, за да представи своята книга "Живот в радиото". Как и защо избира да работи в програма "Хоризонт" на БНР и защо Радиото се е превърнално в негова съдба? Интервюто е взето от Юлия Владимирова.

20.04.2022/15:19

Миналата седмица спряха да излизат два вестника – „Монитор” и „Политика”, а една информационна агенция – „Фокус” и нейните радиостанции из страната са в процес на разделяне и закриване. И трите издания са дългогодишни, а причините за закриването им са различни.

30.03.2022/12:06

Главният редактор на независимото украинско онлайн издание „Таймер” Юрий Ткачов, задържан на 19 март от Службата за сигурност на Украйна, остава в предварителния арест.

20.03.2022/15:39

 Представяме ви

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022 /10:57 | Източник: middleeasteye.net/baricada.org

„Защо лаят краставите магарета“ е новата книга на журналиста и публицист Калин Тодоров. След като поредицата му „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“ вдигнаха голям шум и предизвикаха читателския интерес, те дълго време оглавяваха и класациите за най-продавани и най-известни книги.

28.04.2022 /07:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Времето лети, и това го доказва и четвъртвековния юбилей на едно от най-гледаните предавания на телевизията майка „Животът е вкусен“, чийто водещ е вечно усмихнатият и пълен с енергия Ути Бъчваров. Да не повярва човек, че като едно щракване с пръсти се навъртяха тези 25 лета, които доказват, че и днес зрителите обичат и гледат това първо кулинарно предаване в телевизионния български ефир.

25.04.2022 /23:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

Нека и на този 1 май отново да надигнем глас в защита на труда и на правата на журналистите, на всички трудови хора. Нашата обща солидарност е двигател на демокрацията и напредъка, които обаче са невъзможни без мир. Да обединим усилията си, за да върнем диалога и отстояването на мира като висша ценност и в нашето общество, и в света.

01.05.2022 /09:30

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки