Начало
 
 

Да убиеш присмехулника

04.09.2020 /20:05 | Автор : Илия Вълков | Източник: clubz.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ремонтът, чийто резултат е новата пленарна зала на НС, е струвал над 23 милиона лева

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

Няма нищо по-тъжно в една професия с призвание от това да я наврат в приземието на институцията, която би трябвало да бъде център на политическия живот в България, пише авторът Илия Вълков в коментара си в clubz.bg. С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната. От системния отказ на управляващите политици и представители на различните власти да признаят авторитета на Народното събрание, да го принизят до придатък, ненужен орган, без който те се чувстват отлично.

И някак съвсем естествено дойде моментът, в който репортерите, които отразяват работата на най-важната институция в парламентарната Република България, да бъдат физически изолирани от управляващия „елит на нацията“.

В новата сграда на парламента – ремонтирания бивш Партиен дом, парламентарните репортери са без достъп до пленарната зала, кулоарите, където са помещенията на парламентарните групи, коридорите, през които биха минали премиерът, министрите, „тримата големи“ в съдебната система – главният прокурор, председателите на върховните съдилища, ръководителите на важни агенции и регулаторни органи, които подлежат на парламентарен контрол. Журналистите са вкарани в изолатор – стая с монитори, от които могат само да гледат и стенографират. Хем са в сградата на парламента, хем нямат никакъв достъп до представителите на властите.

Председателката на парламента Цвета Караянчева обяви, че нищо не можело да се направи, защото така била изградена сградата на бившия Партиен дом. И ако журналистите искали достъп до депутатите, то те го имали и сега. Но първо трябвало да питат пиарите на парламентарните групи. Ето това е реалният образ на меката цензура.

През последните години политическите пиари в парламента се превърнаха в новите „кучета пазачи“ на входа и изхода на достъп до информация. Често пъти с ниска политическа култура, слаба професионална подготовка по публични комуникации, непознаващи работата на редакциите, минали през различни секретарски длъжности в партиите, те станаха инструменти за заглушаване. А то има различни форми на проява – от директни откази да се дават интервюта през директен контрол върху това кой и какво казва.

А парламентарната журналистика има своите особености, които излизат отвъд разходките из кулоарите, висенето пред стаите на парламентарните групи, скупчването около политици, които правят изявление, или редовното слушане на обиди и скандали от парламентарната трибуна. 

Добрите политически журналисти не ходят в парламента само за това. Те развиват свои източници сред депутатите, научават за вътрешнополитическия живот на партиите, за дрязгите, интригите и скритите конфликти. А те често пъти са важни ориентири за решения с обществено значение. 

Добрите професионални контакти между политиците и журналистите, които се създават само и единствено в нормална за комуникация среда – без изолации и физически препятствия, помагат да се попречи на приемането на лобистки закони или абсурдни законодателни поправки. 

Затова и инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии. През 2008 г. председателят на парламента Георги Пирински (БСП) разпореди в левия кулоар да се поставят ограждения и забрани достъпа на журналисти там с обяснението – „да се въведе някакъв ред“.

На практика физически ограничи контактите с управляващите от БСП, НДСВ и групите на „Атака“ и Българския народен съюз. Тогава и шефът на пресцентъра на Народното събрание (а то все още се намираше там, където му е мястото) – Христо Краевски, защитаваше идеята с думите: сградата е доста тясна и общуването на депутати и журналисти е хаотично и нерегламентирано. 

Днес решението на Цвета Караянчева и управляващите от ГЕРБ не е по-различно от това на социалистите тогава. Журналистите не могат да задават въпроси, не могат да общуват нормално с политици, ограничава се достъпът до информация с обществено значение. Тази изолация на парламентарните журналисти е още по-недопустима от отвинтването на  микрофоните от пресконференцията на премиера Бойко Борисов и председателката на еврокомисията Урсула фон дер Лайен през 2019 г. в сградата на Министерския съвет. Или обидните квалификации, които Борисов сипе по критичните журналисти. 

Инсталирането на журналистите в парламентарния изолатор е директен удар върху разбиранията за демокрация и правото на гражданите да получават информация от тези, които са изпратили в парламента. Затова и толкова уместно от АЕЖ обобщиха: парламент без медии е партиен дом. 

Честно е да се каже, че няма как да искаме да има силна, будна и честна журналистика, когато това, което имаме като държава и публичен живот, е със смутена нормалност. Журналистиката и публичният живот на едно общество са в огледална свързаност – когато боледува едното, страда и другото.

И всички тези думи не са някакво жалване. А са зов за помощ към оставащите будни сили на гражданското общество. Мнозина ще посочат, че медиите обслужват властта и силните на деня. През последните години видяхме ужасяващ рейд на изкупуване на медийни групи и привързването им към политически центрове. Но това се случи и защото гражданите сметнаха, че им е достатъчно да пишат във фейсбук, да четат жълто-кафяви сайтове и да приемат написаното като информация. Разберете, политическата журналистика загива. И има нужда от помощ. Защото честната и достоверна информация е кислородът на демокрацията.

Сподели в
 

В памет на колегата СТОЙКО ТОНЕВ, напуснал ни на 31 януари 2021 г., препечатваме от clubz.bg публикувания му в списание "Клуб Z" през 2014 г. фейлетон, подписан с неговия обичаен псевдоним Тони Филипов, д-р

08.02.2021/09:11

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки