Начало
 
 

Да убиеш присмехулника

04.09.2020 /20:05 | Автор : Илия Вълков | Източник: clubz.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ремонтът, чийто резултат е новата пленарна зала на НС, е струвал над 23 милиона лева

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

Няма нищо по-тъжно в една професия с призвание от това да я наврат в приземието на институцията, която би трябвало да бъде център на политическия живот в България, пише авторът Илия Вълков в коментара си в clubz.bg. С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната. От системния отказ на управляващите политици и представители на различните власти да признаят авторитета на Народното събрание, да го принизят до придатък, ненужен орган, без който те се чувстват отлично.

И някак съвсем естествено дойде моментът, в който репортерите, които отразяват работата на най-важната институция в парламентарната Република България, да бъдат физически изолирани от управляващия „елит на нацията“.

В новата сграда на парламента – ремонтирания бивш Партиен дом, парламентарните репортери са без достъп до пленарната зала, кулоарите, където са помещенията на парламентарните групи, коридорите, през които биха минали премиерът, министрите, „тримата големи“ в съдебната система – главният прокурор, председателите на върховните съдилища, ръководителите на важни агенции и регулаторни органи, които подлежат на парламентарен контрол. Журналистите са вкарани в изолатор – стая с монитори, от които могат само да гледат и стенографират. Хем са в сградата на парламента, хем нямат никакъв достъп до представителите на властите.

Председателката на парламента Цвета Караянчева обяви, че нищо не можело да се направи, защото така била изградена сградата на бившия Партиен дом. И ако журналистите искали достъп до депутатите, то те го имали и сега. Но първо трябвало да питат пиарите на парламентарните групи. Ето това е реалният образ на меката цензура.

През последните години политическите пиари в парламента се превърнаха в новите „кучета пазачи“ на входа и изхода на достъп до информация. Често пъти с ниска политическа култура, слаба професионална подготовка по публични комуникации, непознаващи работата на редакциите, минали през различни секретарски длъжности в партиите, те станаха инструменти за заглушаване. А то има различни форми на проява – от директни откази да се дават интервюта през директен контрол върху това кой и какво казва.

А парламентарната журналистика има своите особености, които излизат отвъд разходките из кулоарите, висенето пред стаите на парламентарните групи, скупчването около политици, които правят изявление, или редовното слушане на обиди и скандали от парламентарната трибуна. 

Добрите политически журналисти не ходят в парламента само за това. Те развиват свои източници сред депутатите, научават за вътрешнополитическия живот на партиите, за дрязгите, интригите и скритите конфликти. А те често пъти са важни ориентири за решения с обществено значение. 

Добрите професионални контакти между политиците и журналистите, които се създават само и единствено в нормална за комуникация среда – без изолации и физически препятствия, помагат да се попречи на приемането на лобистки закони или абсурдни законодателни поправки. 

Затова и инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии. През 2008 г. председателят на парламента Георги Пирински (БСП) разпореди в левия кулоар да се поставят ограждения и забрани достъпа на журналисти там с обяснението – „да се въведе някакъв ред“.

На практика физически ограничи контактите с управляващите от БСП, НДСВ и групите на „Атака“ и Българския народен съюз. Тогава и шефът на пресцентъра на Народното събрание (а то все още се намираше там, където му е мястото) – Христо Краевски, защитаваше идеята с думите: сградата е доста тясна и общуването на депутати и журналисти е хаотично и нерегламентирано. 

Днес решението на Цвета Караянчева и управляващите от ГЕРБ не е по-различно от това на социалистите тогава. Журналистите не могат да задават въпроси, не могат да общуват нормално с политици, ограничава се достъпът до информация с обществено значение. Тази изолация на парламентарните журналисти е още по-недопустима от отвинтването на  микрофоните от пресконференцията на премиера Бойко Борисов и председателката на еврокомисията Урсула фон дер Лайен през 2019 г. в сградата на Министерския съвет. Или обидните квалификации, които Борисов сипе по критичните журналисти. 

Инсталирането на журналистите в парламентарния изолатор е директен удар върху разбиранията за демокрация и правото на гражданите да получават информация от тези, които са изпратили в парламента. Затова и толкова уместно от АЕЖ обобщиха: парламент без медии е партиен дом. 

Честно е да се каже, че няма как да искаме да има силна, будна и честна журналистика, когато това, което имаме като държава и публичен живот, е със смутена нормалност. Журналистиката и публичният живот на едно общество са в огледална свързаност – когато боледува едното, страда и другото.

И всички тези думи не са някакво жалване. А са зов за помощ към оставащите будни сили на гражданското общество. Мнозина ще посочат, че медиите обслужват властта и силните на деня. През последните години видяхме ужасяващ рейд на изкупуване на медийни групи и привързването им към политически центрове. Но това се случи и защото гражданите сметнаха, че им е достатъчно да пишат във фейсбук, да четат жълто-кафяви сайтове и да приемат написаното като информация. Разберете, политическата журналистика загива. И има нужда от помощ. Защото честната и достоверна информация е кислородът на демокрацията.

Сподели в
 

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки