Начало
 
 

Да убиеш присмехулника

04.09.2020 /20:05 | Автор : Илия Вълков | Източник: clubz.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Ремонтът, чийто резултат е новата пленарна зала на НС, е струвал над 23 милиона лева

С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната, пише в коментара си в "Клуб Z" авторът Илия Вълков. Инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии.

Няма нищо по-тъжно в една професия с призвание от това да я наврат в приземието на институцията, която би трябвало да бъде център на политическия живот в България, пише авторът Илия Вълков в коментара си в clubz.bg. С демонтирането на парламента започна и бавната смърт на политическата журналистка в страната. От системния отказ на управляващите политици и представители на различните власти да признаят авторитета на Народното събрание, да го принизят до придатък, ненужен орган, без който те се чувстват отлично.

И някак съвсем естествено дойде моментът, в който репортерите, които отразяват работата на най-важната институция в парламентарната Република България, да бъдат физически изолирани от управляващия „елит на нацията“.

В новата сграда на парламента – ремонтирания бивш Партиен дом, парламентарните репортери са без достъп до пленарната зала, кулоарите, където са помещенията на парламентарните групи, коридорите, през които биха минали премиерът, министрите, „тримата големи“ в съдебната система – главният прокурор, председателите на върховните съдилища, ръководителите на важни агенции и регулаторни органи, които подлежат на парламентарен контрол. Журналистите са вкарани в изолатор – стая с монитори, от които могат само да гледат и стенографират. Хем са в сградата на парламента, хем нямат никакъв достъп до представителите на властите.

Председателката на парламента Цвета Караянчева обяви, че нищо не можело да се направи, защото така била изградена сградата на бившия Партиен дом. И ако журналистите искали достъп до депутатите, то те го имали и сега. Но първо трябвало да питат пиарите на парламентарните групи. Ето това е реалният образ на меката цензура.

През последните години политическите пиари в парламента се превърнаха в новите „кучета пазачи“ на входа и изхода на достъп до информация. Често пъти с ниска политическа култура, слаба професионална подготовка по публични комуникации, непознаващи работата на редакциите, минали през различни секретарски длъжности в партиите, те станаха инструменти за заглушаване. А то има различни форми на проява – от директни откази да се дават интервюта през директен контрол върху това кой и какво казва.

А парламентарната журналистика има своите особености, които излизат отвъд разходките из кулоарите, висенето пред стаите на парламентарните групи, скупчването около политици, които правят изявление, или редовното слушане на обиди и скандали от парламентарната трибуна. 

Добрите политически журналисти не ходят в парламента само за това. Те развиват свои източници сред депутатите, научават за вътрешнополитическия живот на партиите, за дрязгите, интригите и скритите конфликти. А те често пъти са важни ориентири за решения с обществено значение. 

Добрите професионални контакти между политиците и журналистите, които се създават само и единствено в нормална за комуникация среда – без изолации и физически препятствия, помагат да се попречи на приемането на лобистки закони или абсурдни законодателни поправки. 

Затова и инсталирането на журналистите в приземието на бившия Партиен дом е метафора на това, което политиците от години искат да сторят с критичните медии. През 2008 г. председателят на парламента Георги Пирински (БСП) разпореди в левия кулоар да се поставят ограждения и забрани достъпа на журналисти там с обяснението – „да се въведе някакъв ред“.

На практика физически ограничи контактите с управляващите от БСП, НДСВ и групите на „Атака“ и Българския народен съюз. Тогава и шефът на пресцентъра на Народното събрание (а то все още се намираше там, където му е мястото) – Христо Краевски, защитаваше идеята с думите: сградата е доста тясна и общуването на депутати и журналисти е хаотично и нерегламентирано. 

Днес решението на Цвета Караянчева и управляващите от ГЕРБ не е по-различно от това на социалистите тогава. Журналистите не могат да задават въпроси, не могат да общуват нормално с политици, ограничава се достъпът до информация с обществено значение. Тази изолация на парламентарните журналисти е още по-недопустима от отвинтването на  микрофоните от пресконференцията на премиера Бойко Борисов и председателката на еврокомисията Урсула фон дер Лайен през 2019 г. в сградата на Министерския съвет. Или обидните квалификации, които Борисов сипе по критичните журналисти. 

Инсталирането на журналистите в парламентарния изолатор е директен удар върху разбиранията за демокрация и правото на гражданите да получават информация от тези, които са изпратили в парламента. Затова и толкова уместно от АЕЖ обобщиха: парламент без медии е партиен дом. 

Честно е да се каже, че няма как да искаме да има силна, будна и честна журналистика, когато това, което имаме като държава и публичен живот, е със смутена нормалност. Журналистиката и публичният живот на едно общество са в огледална свързаност – когато боледува едното, страда и другото.

И всички тези думи не са някакво жалване. А са зов за помощ към оставащите будни сили на гражданското общество. Мнозина ще посочат, че медиите обслужват властта и силните на деня. През последните години видяхме ужасяващ рейд на изкупуване на медийни групи и привързването им към политически центрове. Но това се случи и защото гражданите сметнаха, че им е достатъчно да пишат във фейсбук, да четат жълто-кафяви сайтове и да приемат написаното като информация. Разберете, политическата журналистика загива. И има нужда от помощ. Защото честната и достоверна информация е кислородът на демокрацията.

Сподели в
 

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

На фона на отработения в Орбанова Унгария механизъм по превземане и преобръщане на независими медии в обслужващи властта, внимание привлича предизвикателството на новия информационен сайт Telex.hu, финансиран от читателите.

21.10.2020/16:15

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет, обобщава медийната панорама у нас Енчо Господинов в своя статия в e-vestnik.bg.

04.10.2020/18:01

Може ли политиката да се обяснява в гръб и един "народ", който иска оставки, да бъде заменен с друг "народ", който не иска оставки? Може. А може ли всичко това да се показва в централните емисии на националните медии? И това е възможно. За целта са необходими няколко условия.

01.10.2020/09:54

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 41 гости

Бързи връзки