Начало
 
 

Стефан Продев завеща: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”

15.09.2020 /18:08 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Стефан Продев

Навършват се 93 години от рождението на големия публицист, вдигнал високо летвата на морала и гражданската позиция в родната журналистика. Роден на 15 септември 1927 г. и напуснал ни на 3 септември 2001 г., той е оглавявал и СБЖ

Всяка година заедно с първия учебен ден ни огрява и отблясък от светлата диря, която остави в българската духовност, етика и журналистика незабравимият Стефан Продев. Той е роден тъкмо на 15 септември преди 93 години - и съвпадението с тази символна дата никак не е случайно. Както учението и просветата водят напред народа ни възродени, така и Стефан Продев дори и от вечността вдъхва кураж и сила на журналистиката ни и на гражданското ни съзнание, за да не се губят никога в лабиринта на обществените битки.

По-актуален отвсякога е днес и заветът му: „Подчинявай се само на заповедите на съвестта си”. Това е универсалният код, който може да роди и онази истинска промяна, от която всички се нуждаем.

Нека си припомним житейския и професионален път на Стефан Продев. Той е роден на 15 септември 1927 г. в семейството на железничаря и локомотивен машинист Иван Продев и Надежда Продева – касиерка в софийско кино и сестра на революционера Борис Милев. Прадядото на Стефан Продев по бащина линия - поп Шино, е криел Васил Левски в село Енчовци, а после е бил ятак на четата на капитан Дядо Никола.

Младият Стефан израства в софийския квартал Банишора. Първите си публикации прави още 15-годишен във в. „Железничарски подем”.

А когато е 16-годишен - през 1943 г., става член на РМС. Участва в Деветосептемврийското въстание през 1944 г. и е от типичните ремсисти идеалисти, замечтани за един по-справедлив и хуманен свят. Години по-късно ще изрече станалите си легендарни думи, че не е нито комунист, нито социалист, а завинаги си е останал ремсист...

Завършва гимназия в София през 1946 г. В периода 1945-1947  г. е един от създателите на първия ученически вестник „Средношколско единство”. Горе-долу по същото време е и репортер във в. „Труд” - между  1946 и 1948 г.

Завършва Висшето артилерийско училище. Офицер е в БНА (1950-1954) и работи във в. „Народна армия” (1951-1954). След това - във в. „Народна младеж” (1954-1956), в отдел „Култура” на в. „Отечествен фронт” (1957-1959) и в сп. „Септември” (1960-1961).

От 1962 до 1964 г. е отговорен секретар и завеждащ отдел „Публицистика” на в. „Литературни новини”. През 1965 г. е в сп. “Българска музика”.

Следващите 15 г. от живота си работи в БТА. Главен редактор е на изданията на БТА „Лик” и „Паралели” (1965 - 1979). През 1973 г. е специален кореспондент на БТА във Виетнам по време на войната със САЩ.

Става главен редактор на сп. „София” (1979-1984) и на вестник „Народна култура”/„Култура” - от 1984 до 1988 и от 1989 до 1990).

Именно като ръководител на превърналата се в онзи период в трибуна на много полемични и критични статии „Народна култура” Стефан Продев е поканен и на прочутата „дисидентска закуска” в посолството на Франция по време на посещението у нас на френския президент Франсоа Митеран през януари 1989 г.

След промените през ноември 1989 г. оглавява вестник „Работническо дело”, превръщйки го във в. „Дума” и оставяйки негов главен редактор до 1999 г. На страниците на вестника под негово ръководство се раждат много емблематични инициативи и публикации, включително и ярката коментарна колонка „Ние пак сме тук”.

Пак от онзи период е и станалата нарицателна метафора на Продев за „червените бабички” и „червените мобифони” - като олицетворение на основното разяждащо БСП отвътре нейно противоречие. „Червените мобифони” не му простиха. През 1999 г. именно силите зад тях намериха начин да го махнат от любимата му „Дума”, та дори за известно време да присвоят и преименуват вестника - гавра, която Продев не можа да понесе и само две години по-късно, на 3 септември 2001 г., жестока болест ге отнесе към звездите...

Съюзът на българските журналисти също е имал честта да бъде оглавяван от Стефан Продев - от 1990 до 1992 г.

Той бе и народен представител от БСП в Седмото Велико народно събрание, а също и в 36-ото и 37-ото НС (1990-1997).

Автор е на книгите: „Работнически вестник” - разобличител на милитаризма и царската военщина. 1900-1912 г.” (1953), „Паралели” (1962), „Фред или Пролетта” (1963, 1965, 1970, 1977, 1984, 1996), „Отблясъци” (1968), „Редове” (1971), „Пътеписи” (1973), „Червеното чудо. Есета за революцията” (1974; 1975), „С обич и гняв” (1977), „Живи теми” (1978), „Мозайка” (1980), „Пътуване към пижамата” (1982), „Раждането на шедьоврите” (1983), „Имало едно момче” (1986), „Разказът на палача” (1987), „Фо и ербика” (1987), „В края на 80-те” (1990), „Носене на кръста” (1993), „Забравени новели” (1994), „Под знака на Дева” (1997), „Картини от камък” (2000), „Да се чете след сто години” (2001), „Неприятни разкази” (2001).

С авторство на Стефан Продев са и излезлите след смъртта му книги „Избрано за журналистиката, вестниците и хората” (2002), „Есента на думите. Фред или пролетта. Картини от камък” (2004), „Носене на кръста: Хроника на три години” (2004), „Под знака на дева. Неприятни разкази” (2004), „Сваляне от кръста” (кн.1, 2005), „Сваляне от кръста” (кн.2, 2005), „Картини от камък” (2007), „Векът ни, видян отблизо” (2011).

Негови книги са преведени на руски, украински, арменски, киргизки, виетнамски език.

Стефан Продев е и сценарист на игралния филм „Поетът и дяволът” (1984), в който се разказва за живота на поета Христо Смирненски. Режисьор е Иван Росенов. Сценарист е и на документалния филм „Дни „(1964), с режисьор Юлий Стоянов.

Заслужил деятел на културата (1979). Лауреат на наградата на Съюза на издателите „Черноризец Храбър” (2005, посмъртно) и на наградата „Георги Кирков” (2007, посмъртно).

Стефан Продев бе съпруг на оперната певица Божана Продева (1930-1999) и баща на скулптора Иван Продев (1951-2016), който на свой ред също остави забележима следа в българските творчески среди. Иван създаде талантливи малки пластики, сатуетки и плакети за награди, правеше дизайн за екстериорни и интериорни решения, реставрации, паметни плочи и барелефи.

Иван Продев е автор на статуетката на Голямата награда на СБЖ „Йосиф Хербст” и на почетните плакети на Съюза.

Освен това той изработи и паметна плоча с посланието на СБЖ към идните поколения, която сега посреща всеки гост, влизащ в сградата на Съюза.

Спомняйки си днес за големия Стефан Продев, нека отдадем почит и на неговия син, който остана верен на заветите, на съвестта и на морала на баща си...

 

Сподели в
 

Наградата на НС на БСП за политическа журналистика и публицистика „Георги Кирков - Майстора“ е учредена през 2006 г. и се връчва ежегодно в чест на празника на БСП 2 август.

18.07.2021/10:08

С усмихната и заредена с много позитивизъм премиера в Унгарския културен институт известната журналистка, поетеса и писателка Гергина Дворецка пусна в „открито море” към читателите новата си книга - сборника с разкази „Островът Уикенд”.

16.07.2021/18:02

Известната журналистка апелира във Фейсбук към всички потенциални дарители да подкрепят усилията ѝ за превръщане на къщата на голямата поетеса в с. Езерово музей, къща за гости и средище за литературни четения и поетично-музикални вечери.

02.07.2021/14:38

С шеги, закачки, сиренца, глътки ледена бира и китайски поздрав от... Лондон премина представянето в „Перото” на новата книга на известната журналистка

02.07.2021/14:05

Премиерният филм на София Бугор, който представя вълнуващ портрет на известния поет, бард и журналист Ивайло Диманов, ще бъде показан на 2 юли от 18.30 ч. в Клуб „Журналист” на СБЖ

01.07.2021/17:14

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 21 юли се навършиха 122 г. от рождението на големия американски писател, шлифовал словото си като дългогодишен военен репортер, Ърнест Хемингуей. По този повод webcafe.bg припомня пъстра броеница от негови сентенции.

22.07.2021 /11:25 | Източник: webcafe.bg

Отдавна в списъка на добрите ми намерения беше включено интервю с известния и обичан от много българи писател и поет Лозан Такев. Е, вече намерението е факт и вие четете какво е отговорил членът на УС на СБЖ на моите питанки за сайта на Съюза.

19.07.2021 /11:41 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Луиза Тахмисян разказва за големия журналист, оглавявал варненския в. „Народно дело”

19.07.2021 /09:16 | Автор: Луиза Тахмисян | Източник: СБЖ

Да си призная рядко гледам прогнозата за времето по телевизиите, но пък се е случвало някои от момичетата или момчетата на времето да ми спрат погледа и вниманието. Такъв беше ЕмилЧолаков, Симеон Матеев от България он Ер,Станислава Цалова… Но една вечер преди няколко години на 3 март в новините по БНТ съобщиха,че колежката им Ева Кикерезова, която казва времето, се снимала с президента Радев. Е, това ме впечатли и реших да видя кое е това момиче.

16.07.2021 /10:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Журналистът Иван Бакалов припомня във Фейсбук групата "Мемоари, майтапи и тъга по журналистиката :)" събития отпреди близо четвърт век - купуването на "24 часа" от ВАЦ, първата журналистическа стачка там, връщането на Валери Найденов начело на вестника, конфликтите му с журналистите и прочутата му фраза за "паметника" и "песъчинките на световния журналистически плаж".

15.07.2021 /09:31 | Автор: Иван Бакалов | Източник: Фейсбук

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Наградите в новоучредения от Европейския парламент конкурс за изключително журналистическо постижение на името на убитата известна разследваща журналистка от Малта Дафне Каруана Галиция ще се определят от международно жури, съставено от представители на медиите и гражданското общество в 27-те страни от ЕС.

07.07.2021 /12:03

В Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България нека сверим и посоките на българката журналистика по непреходните ориентири на историческите, духовните и моралните ни върхове.

02.06.2021 /10:08

В своя декларация УС на СБЖ остро осъжда действията на властите в Минск, като настоява и за международно разследване на шокиращия инцидент с насилствено приземения в столицата на Беларус пътнически самолет и за изясняване на всички обстоятелства около него от страна на Международната организация за гражданска авиация (ICAO). Необходимо е изграждането на изрична международноправна рамка, която да предотвратява допускането на подобни инциденти занапред.

26.05.2021 /10:47

 Мнения

Това стана по Коледа – преди няколко месеца. И появата на изданието – като факт, бе отбелязано в сайта на СБЖ . Съпроводено от разговор с автора. Струва си обаче да се сподели мнение за книгата, след като бъде прочетена внимателно...

21.06.2021 /14:18 | Автор: Иван Тодоров | Източник: СБЖ

Денят на Европа е от новите ни празници, а всяка следваща година като че ли намалява ентусиазма, с който го приехме.

08.05.2021 /10:05 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки