„Еuractiv”: Журналистите са третирани като враг в новата сграда на НС в България

17.09.2020 /22:01 | Източник: euractiv.com Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Репортерите са натъпкани в малък коридор и могат да виждат депутатите и министрите само на специално свикани пресконференции или на телевизионен екран, чието излъчване често е прекъсвано.

Това пише изданието „Еuractiv“ за условията в които са принудени на работят журналистите в новата сграда на Народното събрание. Публикацията е преведена и разпространена и от български медии. Ето съдържанието ѝ.

Протестите в България с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев навлязоха в третия си месец. На този фон българският парламент се превърна в крепост, в която журналистите се третират като враг. Това твърди в своя публикация Евроактив, озаглавена „Нови правила в българския парламент: Несправедливост срещу журналистите“.

На 2 септември българският парламент се премести в по-голяма сграда: бившият Централен комитет на централата на БКП беше преустроен, за да приеме 240-те народни представители. Същата нощ протестите взеха бурен обрат, който привлече международно внимание.

Но това, което остана незабелязано, е, че „новата“ сграда е използвана като алиби за въвеждане на нови ограничителни правила за достъп на журналисти, граждани, неправителствени организации и малки политически сили, които не присъстват в парламента.

В старата сграда журналистите можеха да контактуват с депутати във всички общи пространства. Тази традиция от 30 години беше едно от осезаемите постижения в посока на свободата на медиите след падането на комунизма. Но изглежда, че това постижение вече се превръща в древна история.

„Унизителни условия“

Според журналистката Симона Костадинова от сайта Mediapool, управляващата коалиция е наложила унизителни условия на труд на журналистите, заради които те не могат да изпълняват задълженията си в интерес на обществото.

Репортерите са натъпкани в малък коридор и могат да виждат депутатите и министрите само на специално свикани пресконференции или на телевизионен екран, чието излъчване често е прекъсвано.

Усилията на правителството да стои далеч от медиите личи от факта, че в сградата са монтирани ограничителни парапети и турникети, пише Костадинова в документ, предназначен специално за Евроактив.

Според нея неслучайно България се нарежда на 111-о място в Индекса за свобода на словото на „Репортери без граници“ – най-лошото класиране не само в ЕС, но и по-лошо от това на страните-кандидати за членство в ЕС от Западните Балкани.

Повече от 60 журналисти не се отказват от правото си да задават въпроси и отказват да докладват, използвайки предлаганата контролирана „изтекла” информация. В сряда те подадоха петиция до председателя на парламента Цвета Караянчева, член на управляващата партия ГЕРБ (свързана с ЕНП).

„Физическата изолация на медиите и липсата на възможност да говорят свободно с народни представители и гости в сградата на Народното събрание – министри и представители на институции, част от парламентарния контрол – силно ограничава достъпа до информация, което е основно демократично право на гражданите“, пишат журналистите.

Сред подписалите се са представители на всички обществени медии – БНТ (националната телевизия), БНР (националното радио) и БТА (националната информационна агенция).

Има и подписи от двете най-големи частни телевизии – bTV и Нова телевизия, както и от репортери, оператори и фоторепортери от БГНЕС, Дневник, OFFNews, Mediapool, ClubZ, Сега, 24 часа, Капитал, Фокус, News .bg, Dir.bg и други медии.

„Съобщението, което правителството ни изпраща, е, че те се чувстват комфортно в дъното на индекса за свобода на пресата. Управляващата партия, както и ДПС (Движението за права и свободи, представляващо етническите турци, свързани с АЛДЕ), винаги са омаловажавали класацията на „Репортери без граници” и срамното място на България в нея, още повече – те го иронизират, намеквайки, че това е атака на Сорос. Това е поредният опит да се каже „всичко е наред, някои лоши хора спекулират“, каза журналистката Пламена Игнатова, една от организаторките на петицията.

Какво казват властите

По думите на властите, причината за изолацията на репортерите в Народното събрание е, че „така се прави в европейските парламенти“. Това обаче не е вярно – в Европейският парламент журналистите и пресата могат да се намират на територията на всички обществени пространства.

Също така властите казват, че представителите на медиите могат да се свържат с депутатите чрез ПР услугите на отделните партии. В България през последните 20 години е установена практика, при която министри, политически партии и институции използват частни ПР фирми като посредник за контактите си с медиите. Това означава, че ПР фирмите действат като филтри и предоставят достъп само на „приятелски настроени“ медии и журналисти.

Тук се крие големият проблем. „Дългогодишният опит с едни и същи ПР субекти води до основателно предположение, че те няма да „предоставят „заместници на журналисти“, каза Игнатова. На същото мнение са и останалите журналисти, подписали писмото до Караянчева.

НПО също са нежелани

Междувременно за неправителствените организации, партиите и гражданите става все по-трудно да бъдат допуснати до съответните парламентарни комисии, които преглеждат законодателните промени в страната преди окончателното им приемане.

През годините беше установено, че те могат да присъстват и да изразят мнението си при предварителна заявка.

Сега обаче ситуацията се промени – в парламента се допускат само представители на държавни институции и се правят редки изключения за НПО, но с много резерви. Обяснението на Караянчева е, че това са мерки срещу разпространението на коронавируса.

Във вторник на бившия омбудсман на страната и настоящ лидер на гражданската платформа „Stand Up.BG” Мая Манолова и представители на извънпарламентарната асоциация „Демократична България” беше забранено да присъстват на заседание на правната комисия, която прегледа прибързаните промени в изборния закон на страната.

Извън институциите, в залата за срещи имаше само представител на „Transparency International“. По този повод само депутатът от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП) Крум Зарков повдигна въпроса и попита каква е причината.

Междувременно протестиращи майки на деца с увреждания се барикадираха за втори път в сградата на парламента, този път в приемната, защото не бяха допуснати в самата сграда. Те казаха, че няма да си тръгнат, докато Борисов и Гешев не подадат оставки. Майките обаче бяха изведени със сила, предизвикала обществено възмущение.

Евроактив България уведомява официално, че организира онлайн конференция за свободата на медиите в България, с участието на подпредседателя на Европейската комисия Вера Йоурова, на 12 октомври от 14:00 ч.

Евроактив България на 16 септември също публикува свой текст относно проблема с парламентарните репортери у нас под заглавието "Българските журналисти вече дори не могат да говорят с политиците".

 

Сподели в
 

Тази седмица на сайта на Министерството на културата беше качен за публично обсъждане проектозакон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. След това генералният директор на БНР Андон Балтаков реагира на предложените от Министерството на културата поправки.

24.10.2020/18:38

Бившият генерален директор на БНР Валери Тодоров изказва в публикация на сайта "Обаче" своята гледна точка по повод споровете около новия ЗРТ и реакцията на Андон Балтаков.

24.10.2020/17:29

На 23 октомври президентът Румен Радев връчи ордени "Св. Св. Кирил и Методий" на редица изтъкнати културни дейци, сред които е и известният журналист, пътешественик и телевизионен водещ Симеон Идакиев. Същия ден държавният глава връчи същия орден и на трима отличени в областта на медицината.

24.10.2020/15:30

Лапсус, допуснат в ефир от съдебната репортерка на телевизията, която спомена името на почетни предсдател на ДПС Ахмед Доган вместо името на главния прокурор Иван Гешев, накара партията да пише до зам.-председателката на ЕК Вера Йоурова, до еврокомисаря Дидие Рейндерс и до други висши дейци в евроинституциите.

24.10.2020/09:01

В разгара на публичния дебат за финансирането на обществените БНТ и БНР и хвърлената оставка на генералния директор на Радиото Андон Балтаков, стана ясно, че бюджетите на двете медии се увеличават чувствително през следващата година.

23.10.2020/21:33

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 20 гости

Бързи връзки