Начало
 
 

Иван Бакалов: Свободата, Санчо, не се дава от властта. Сам си я извоюваш

29.09.2020 /12:13 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? - пита в коментара си Иван Бакалов

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

Много хора се вълнуват – защо сме на 111-о място по свобода на словото? По въпроса разсъждават и колеги в медиите, и читатели и писатели из социалните мрежи, на които им е ясна журналистиката и я обясняват с лекота, пише авторът Иван Бакалов в e-vestnik.bg.

Една регулаторка на медийната свобода, Бетина Жотева, каза преди време, че не разбирала как България е до Гана и Того по свобода на словото. Защо там ни била подредила организацията "Репортери без граници"? Какви били критериите?
Гана, обаче, е на 32-о място, а Того на 71-о по медийна свобода в класацията за 2020 г. Далеч пред България.

Жалката шефка на СЕМ. Самият ѝ въпрос показва невежество и опит да защити цензурата. А критериите за класацията са съвсем ясни и конкретни, има ги на сайта на организацията (виж тук). Няма ала-бала. Класацията дори не включва такива тежки посегателства върху свободата на словото у нас, като например купуването на телевизия BiT, само за да я закрият.

Свободата на словото, обаче, не е нещо, което зависи само от правителството и управляващите. Зависи и от свободния дух на хората в медиите.

Ако някой иска да си отговори защо е така у нас, може лесно да го направи точно сега – по филмовия канал на най-обслужващата властта телевизия у нас („Кино Нова”) дават филма „Вестник на властта“ (The Post) – на Стивън Спилбърг, с Том Ханкс и Мерил Стрийп. По действителни исторически събития. Достатъчно е да изгледа този филм и ще си отговори сам на въпроса защо сме толкова зле.

Филмът мина и по екраните по-рано, без особен интерес. Може би е разбираемо при тази степен на медийна свобода у нас.

Ето няколко реплики във филма, които може би звучат неестествено за българските нрави. Главният редактор на „Вашингтон поуст“ Бен Брадли казва на издателката си Катрин Греъм: „Не ми се бъркай“. Тя от своя страна се оправдава, че не би искала да му се меси.

И какво става? Двамата рисковано тръгват срещу властта с публикация, за която рискуват да влязат в затвора. Изправят се срещу приятели политици, срещу юристи, срещу банки и срещу акциите си на борсата. И срещу върховната власт в Белия дом, която е по-силна от тази на банкянския популист и на Каскета му.

Още един дребен епизод – когато главният редактор носи на издателката и подрежда на масата още 6-7 вестника, преразказали на първа страница тяхната публикация за секретен доклад на Пентагона и застанали в тяхна защита. Нарича се медийна солидарност. Да подкрепиш конкуренцията, когато става дума за свобода.

И така два вестника се изправят пред Върховния съд на САЩ, който решава в тяхна полза с 6 на 3. Заключението на един от съдиите е: „Пресата трябва да служи на управляваните, не на управляващите“.

Двамата – редактор и издател – разсъждават за приятелството си с политици и президенти, и как трябва да изберат дали да са приятели с тях или да служат на професията си и на обществото.

Пита се – колко журналисти у нас биха разсъждавали дали да запазят приятелството си с политици и хора във властта или да пускат нелицеприятни неща срещу тях? Според скромния ми професионален опит, у нас даже не си задават такива въпроси. Изборът е предрешен. Обслужване на властта и гавра с критиците й и опозицията.

Колко главни редактори у нас казват на издателите си – „Не ми се бъркай”? Колко издатели ще тръгнат срещу банка, която ги кредитира или зависят с нещо от нея? Срещу влиятелни хора от бизнеса? И срещу върха на властта – министър-председателя?

Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? Кои имитират плурализъм, правят се на независими, а всъщност са казионни и бранят статуквото.

А може ли някой да си представи главен редактор на вестник на Пеевски да му се опълчи и да му каже „Не ми се бъркай”? Та той си е заврял главата дълбоко в задника на издателя си и се чувства прекрасно там. Той даже изпреварва мислите му и се олива да очерня посочените му врагове, тоест враговете на премиера Борисов.

Защото у нас го има и този абсурд – издателят Пеевски е депутат от опозицията, който с вестниците и телевизиите си върти мощна пропаганда в подкрепа на властта и лично на управляващия премиер.

Бизнесмени милиардери вместо да демонстрират независимост, се поставят в услуга на премиера. Купуват телевизии, за да го обслужват.

Колко са редакторите и журналистите, които са критични към управляващите? Да, малко сме. На мен ми омръзна да слушам, как сме останали само неколцина, които пишат и говорят против Борисов. Защо трябва да е така?

Сега е Борисов, по-рано бяха други. Имаше период, в който медиите активно интригантстваха в полза на едни политически играчи срещу други, или за един или други бизнесинтереси. Не че са били много свободни, пак бяха обслужващи. Но имаше някакъв абсурден плурализъм. Сега няма. Има имитация на обективност и всички гледни точки.

Сега почти всички обслужват Борисов, а половината вестници и телевизии са на Пеевски. Само че в последните години мощно се намесиха социалните мрежи и слугинската роля на медиите личи повече.

И социалните мрежи не са медия на истината. Те са нож с две остриета. Те ретранслират както скрити от големите медии новини и мнения, така и всички лъжи и измислици срещу критиците на властта.

Свободата, както казва в едно свое стихотворение Радой Ралин, е като хляба – всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда. Всеки трябва да си отстоява свободата. За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля.

„Всички се отклониха от пътя и вкупом станаха негодни(ци). Няма кой да прави добро, няма ни един… с езиците си лъстят, …устата им пълна с клетва и горчилка…“ – това казва апостол Павел към римляните в Новия завет (3:12-3:18).

Това стана с българската журналистика и 111-ото място е заслужено от самите журналисти.

Сподели в
 

По повод Деня на народните будители и Деня на българската журналистика публикуваме статията на Христо Ботев "Наместо програма", излязла в брой 1 на в. "Дума на българските емигранти" на 10 юни 1871 г. Вече 150 години огнените му думи звучат все актуално...

01.11.2021/08:58

Известният журналист Иван Бакалов разказа във Фейсбук за изумила го реакция на наши студенти отпреди години към предложение да изпробват методите на работилия "под прикритие" германски журналист разобличител Гюнтер Валраф.

03.10.2021/20:33

В публикувана в e-vestnik.bg поредица от три кореспонденции, преброждащи времена и пространства, известният журналист и дипломат Енчо Господинов разказва за свои репоретрски истории във Виетнам, Афганистан и САЩ, за да измери през тях и днешната температура на "горещите точки".

14.09.2021/20:35

WikiLeaks ни предоставя истински новини за тези, които ни управляват и ни пращат на война, а не предварително подготвените и повтарящи се изявления, които пълнят вестниците и телевизионните екрани. Това е истинска журналистика. И за престъплението на истинската журналистика Асанж прекара по-голямата част от последното десетилетие в една или друга форма на затвор, пише в своя статия известният австралийски журналист Джон Пилджър.

25.08.2021/18:36

ГЕРБ поискаха от президента вчера да спре репресията срещу свободното слово, олицетворявано от колегата Петьо Блъсков. Министърът на културата искал да изгони вестника му „Труд“ от държавната сграда, защото не си плащал наема.

14.08.2021/19:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

На 61-годишна възраст в Мадрид след трудна битка с рака си отиде една от най-знаковите авторки в съвременната испанска литература и постоянна коментаторка на най-големия испански вестник „Ел Паис” и на радиоверигата SER Алмудена Грандес, която винаги открито отстояваше и левите си убеждения. Нейните романи върнаха на испанците много от „белите петна” в историята им, свързани с антифранкистката съпротива.

28.11.2021 /21:09 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

„Да, 115-годишнина от рождението на акад. Дмитрий Сергеевич Лихачов е дата, която трябва да бъде отбелязана не само в родината му, но и от всеки народ, чиято култура е обогатена от неговите текстове, мисли и идеи. А що се отнася до България – връзката между личността на този велик хуманист и нашата духовност е особено силна. Ние продължаваме да повтаряме и преповтаряме неговото определение, че в исторически план България е „Държава на Духа“, но дали сме достойни за тези думи?

27.11.2021 /23:34 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Героинята на най-прочутата снимка на известния американски фотограф, направена през 1985 г. и прославила се от корицата на сп. „Нешънъл Джиографик”, е имала труден живот. Но ѝ е провървяло сега да трогне италианския премиер Марио Драги, който решил да даде убежище на афганистанката, след като в родината ѝ пак командват талибаните.

27.11.2021 /12:23 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Той се казва „Танбих“, идва от Катар и обещава да ни спаси по елегантен начин от фалшивите новини и дезинформацията. Срещаме се с неговия създател – д-р Преслав Наков, специалист от световно ниво в областта на обработката на естествен език с помощта на изкуствен интелект. Как алгоритъмът може да познае, че една новина е фалшива… още преди да е написана?!

18.11.2021 /20:03 | Автор: Георги Караманев | Източник: karamanev.me

 Спомени и архиви

Медийната мрежа в област Силистра в миналото е представлявала богата палитра. Понастоящем - скромна, но от сърце

01.10.2021 /19:06 | Автор: Йордан Георгиев, Марин Минев | Източник: СБЖ

Предлагаме и последната част от трилогията на известния журналист международник Константин Иванов за професионалния му път, излязла във в. "Дума".

30.08.2021 /18:49 | Автор: Константин Иванов | Източник: duma.bg

 Акценти и позиции

По повод отбелязвания на 25 ноември Международен ден срещу насилието над жени, Международната федерация на журналистите (МФЖ) и нейните филиали отправят глобален призив към правителствата да помогнат за изкореняване на насилието на работното място, като ратифицират Конвенция 190 на Международната организация на труда (МОТ) относно насилието и тормоза в сферата на труда.

25.11.2021 /16:53

Ковид-19 покоси и голямата фотографка, носителката на „Златно перо” на СБЖ Мари Къналян, която свърза последните около 20 години от живота и професионалния си път и с нашия Съюз. Поклон! Сбогуването ще е на 11 ноември от 12.30 ч., Централни гробища, парцел 94 (Арменски гробища).

04.11.2021 /15:19

Снежана Тодорова: „Трудно се отстоява днес будителската мисия на журналистиката, но и на Ботев не му е било лесно. Имаме остра нужда да събудим и в професията ни, и в обществото ни всички онези Думи, Будилници и Знамена, способни да отворят пътя към Новата България, така необходима на всички ни.”

01.11.2021 /08:00

 Мнения

Тези дни реших да се поразходя из личните си автобиографични страници. Човек прави своя самоотчет и равносметка за изминатия път. Годините на демокрация и Преход силно промениха ценности, реформираха и преобразиха цели сектори в обществената практика, а покрай подмяната на табелките по улиците, площадите, наименованията на училища и предприятия се смениха или изчегъртаха, ако щете, страници от биографиите ни...

29.09.2021 /15:01 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Тук е една авторитетна евроделегация, която се надявахме да извади на показ посегателствата срещу честната българска журналистика. Обаче...

23.09.2021 /16:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 16 гости

Бързи връзки