Начало
 
 

Иван Бакалов: Свободата, Санчо, не се дава от властта. Сам си я извоюваш

29.09.2020 /12:13 | Автор : Иван Бакалов | Източник: e-vestnik.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? - пита в коментара си Иван Бакалов

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

Много хора се вълнуват – защо сме на 111-о място по свобода на словото? По въпроса разсъждават и колеги в медиите, и читатели и писатели из социалните мрежи, на които им е ясна журналистиката и я обясняват с лекота, пише авторът Иван Бакалов в e-vestnik.bg.

Една регулаторка на медийната свобода, Бетина Жотева, каза преди време, че не разбирала как България е до Гана и Того по свобода на словото. Защо там ни била подредила организацията "Репортери без граници"? Какви били критериите?
Гана, обаче, е на 32-о място, а Того на 71-о по медийна свобода в класацията за 2020 г. Далеч пред България.

Жалката шефка на СЕМ. Самият ѝ въпрос показва невежество и опит да защити цензурата. А критериите за класацията са съвсем ясни и конкретни, има ги на сайта на организацията (виж тук). Няма ала-бала. Класацията дори не включва такива тежки посегателства върху свободата на словото у нас, като например купуването на телевизия BiT, само за да я закрият.

Свободата на словото, обаче, не е нещо, което зависи само от правителството и управляващите. Зависи и от свободния дух на хората в медиите.

Ако някой иска да си отговори защо е така у нас, може лесно да го направи точно сега – по филмовия канал на най-обслужващата властта телевизия у нас („Кино Нова”) дават филма „Вестник на властта“ (The Post) – на Стивън Спилбърг, с Том Ханкс и Мерил Стрийп. По действителни исторически събития. Достатъчно е да изгледа този филм и ще си отговори сам на въпроса защо сме толкова зле.

Филмът мина и по екраните по-рано, без особен интерес. Може би е разбираемо при тази степен на медийна свобода у нас.

Ето няколко реплики във филма, които може би звучат неестествено за българските нрави. Главният редактор на „Вашингтон поуст“ Бен Брадли казва на издателката си Катрин Греъм: „Не ми се бъркай“. Тя от своя страна се оправдава, че не би искала да му се меси.

И какво става? Двамата рисковано тръгват срещу властта с публикация, за която рискуват да влязат в затвора. Изправят се срещу приятели политици, срещу юристи, срещу банки и срещу акциите си на борсата. И срещу върховната власт в Белия дом, която е по-силна от тази на банкянския популист и на Каскета му.

Още един дребен епизод – когато главният редактор носи на издателката и подрежда на масата още 6-7 вестника, преразказали на първа страница тяхната публикация за секретен доклад на Пентагона и застанали в тяхна защита. Нарича се медийна солидарност. Да подкрепиш конкуренцията, когато става дума за свобода.

И така два вестника се изправят пред Върховния съд на САЩ, който решава в тяхна полза с 6 на 3. Заключението на един от съдиите е: „Пресата трябва да служи на управляваните, не на управляващите“.

Двамата – редактор и издател – разсъждават за приятелството си с политици и президенти, и как трябва да изберат дали да са приятели с тях или да служат на професията си и на обществото.

Пита се – колко журналисти у нас биха разсъждавали дали да запазят приятелството си с политици и хора във властта или да пускат нелицеприятни неща срещу тях? Според скромния ми професионален опит, у нас даже не си задават такива въпроси. Изборът е предрешен. Обслужване на властта и гавра с критиците й и опозицията.

Колко главни редактори у нас казват на издателите си – „Не ми се бъркай”? Колко издатели ще тръгнат срещу банка, която ги кредитира или зависят с нещо от нея? Срещу влиятелни хора от бизнеса? И срещу върха на властта – министър-председателя?

Нека се огледаме – колко медии наистина са критични към властта? Кои имитират плурализъм, правят се на независими, а всъщност са казионни и бранят статуквото.

А може ли някой да си представи главен редактор на вестник на Пеевски да му се опълчи и да му каже „Не ми се бъркай”? Та той си е заврял главата дълбоко в задника на издателя си и се чувства прекрасно там. Той даже изпреварва мислите му и се олива да очерня посочените му врагове, тоест враговете на премиера Борисов.

Защото у нас го има и този абсурд – издателят Пеевски е депутат от опозицията, който с вестниците и телевизиите си върти мощна пропаганда в подкрепа на властта и лично на управляващия премиер.

Бизнесмени милиардери вместо да демонстрират независимост, се поставят в услуга на премиера. Купуват телевизии, за да го обслужват.

Колко са редакторите и журналистите, които са критични към управляващите? Да, малко сме. На мен ми омръзна да слушам, как сме останали само неколцина, които пишат и говорят против Борисов. Защо трябва да е така?

Сега е Борисов, по-рано бяха други. Имаше период, в който медиите активно интригантстваха в полза на едни политически играчи срещу други, или за един или други бизнесинтереси. Не че са били много свободни, пак бяха обслужващи. Но имаше някакъв абсурден плурализъм. Сега няма. Има имитация на обективност и всички гледни точки.

Сега почти всички обслужват Борисов, а половината вестници и телевизии са на Пеевски. Само че в последните години мощно се намесиха социалните мрежи и слугинската роля на медиите личи повече.

И социалните мрежи не са медия на истината. Те са нож с две остриета. Те ретранслират както скрити от големите медии новини и мнения, така и всички лъжи и измислици срещу критиците на властта.

Свободата, както казва в едно свое стихотворение Радой Ралин, е като хляба – всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда. Всеки трябва да си отстоява свободата. За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля.

„Всички се отклониха от пътя и вкупом станаха негодни(ци). Няма кой да прави добро, няма ни един… с езиците си лъстят, …устата им пълна с клетва и горчилка…“ – това казва апостол Павел към римляните в Новия завет (3:12-3:18).

Това стана с българската журналистика и 111-ото място е заслужено от самите журналисти.

Сподели в
 

На фона на отработения в Орбанова Унгария механизъм по превземане и преобръщане на независими медии в обслужващи властта, внимание привлича предизвикателството на новия информационен сайт Telex.hu, финансиран от читателите.

21.10.2020/16:15

Чакаме повече Тим Себастиан и Мария Цънцарова, а получаваме шербет, обобщава медийната панорама у нас Енчо Господинов в своя статия в e-vestnik.bg.

04.10.2020/18:01

Може ли политиката да се обяснява в гръб и един "народ", който иска оставки, да бъде заменен с друг "народ", който не иска оставки? Може. А може ли всичко това да се показва в централните емисии на националните медии? И това е възможно. За целта са необходими няколко условия.

01.10.2020/09:54

За да има свободни медии, трябва да има несъгласни журналисти, които не приемат обслужваща роля. За съжаление обслужващите са повече и се чувстват прекрасно в тази си роля, пише авторът в коментара си в e-vestnik.bg.

29.09.2020/12:13

Започналото тази седмица изслушване за екстрадиране е последното действие от англо-американската кампания за загробване на основателя на WikiLeaks. Това не е справедлив процес, а чисто отмъщение, заяви Джон Пилджър пред сградата на съда, където в понеделник започнаха заседанията. Препечатваме публикацията от сайта "Барикада", превел статията на Пилджър в Consortium News.

09.09.2020/18:29

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки