Начало
 
 

Хавиер Качо представя в София българското издание на книгата си за Фритьоф Нансен

07.10.2020 /20:37 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Хавиер Качо

От 18.30 ч. на 8 октомври в „Огледална зала“ на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“ изтъкнатият испански учен антарктик и утвърден писател Хавиер Качо ще разкаже за своята книга „Нансен. Полярният изследоветел, който искаше да промени света”, посветена на големия полярник, хуманист и дипломат със световен принос Фритоьоф Нансен.

Изтъкнатият испански учен Хавиер Качо, свързал изследователската си дейност с Антарктида, е и утвърден писател с ярка разказваческа дарба, особено нашумял със своя поредица книги, посветени на известни световни полярници.

В момента той е в София, за да представи тази вечер, на 8 октомври, от 18.30 ч. в „Огледална зала“ на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ своя поглед към Фритьоф Нансен и преведената си на български книга „Нансен. Полярният изследоветел, който искаше да промени света” (ИК „Вакон”).

Книгите на Качо се радват на голяма популярност в Испания, по света, а вече и у нас. Предлагат се и в книжарницата на музея „Фрам“ в Осло, която е най-голямата книжарница за полярна литература в света.

Вдъхновението да пише за Фритьоф Нансен (1861-1930) спохожда Качо, след като се среща в Норвегия с внучката на полярника – Марит Греве. Идеалист и мечтател, като изследовател Нансен прави революция в техниката на полярните плавания и с постиженията си става безспорният авторитет, към когото всички се обръщали за съвет. В областта на науката той се откроява със своите изследвания в зоологията и има значителен принос в сферата на неврологията. Бил е и голям специалист по океанография.

На 10 октомври т. г. се навършват 159 години от рождението на Фритьоф Нансен. През 2020-те се отбелязват и 90 години от смъртта му.

Представяйки книгата си за него, Хавиер Качо каза в интервю за програма „Хорзонт” на БНР: „Тази книга за мен е много специална, защото за всеки човек, свързан по някакъв начин с полярния свят, Нансен е великият, големият изследовател. Но той е и повече от изследовател. Той е голям човек, голяма личност, хуманист и не бива да го забравяме. Направил е много за Европа, неговият принос е огромен“,

Уважаван като дипломат, след Първата световна война Фритьоф Нансен става върховен комисар за бежанците към Общността на нациите. Помага на милиони руски и арменски бежанци. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война (1919-1922 г.) За заслугите си е отличен с Нобелова награда за мир през 1922 г.  Името му днес носи един от централните софийски булеварди.

Самият Хавиер Качо също е забележителна личност и уважаван учен. Той започва своята научна работа в Националната комисия за космически изследвания на Испания (CONIE) и през 80-те години на ХХ век се занимава с изследвания, свързани с изучаването на озоновия слой. Впоследствие става ръководител на Лабораторията за атмосферни изследвания в Националния институт за космически технологии към Министерството на отбраната на Испания (INTA)

Участва в шест испански антарктически експедиции, ръководил е испанската полярна база „Хуан Карлос I“. А през 2020 г. е част и от 28-та българска експедиция до Ледения континент. Дългогодишна е подкрепата му за българската антарктическа програма. Личен приятел е с главния антарктик на България проф. Христо Пимпирев.

През 2020 г. един от островите край Антарктида е наречен „Качо” като признание за големия принос на Хавиер Качо за популяризирането на тематиката за Южния континент, включително и за проблема с „дупката” в озоновия слой над него.

Още в началото на научната си кариера Хавиер Качо пише рецензии и популярни статии като научен сътрудник на енциклопедиите на издателство „Салват“ в различни области на науката. След появата на озоновата дупка не само участва в множество научни и медийни кампании за изследването ѝ, но също така пише и книгата си „Антарктида: озоновата дупка“, която става първата популярна книга в Испания и втората написана в света по тази тема.

В периода 1980 – 2000 г. е координатор и редактор на няколко книги от колекция FIAT за околната среда, сътрудник на сп. „Естратос“, член на редакционния съвет на сп. „Научни и социални тенденции“, ръководител на екологичната секция на сп. „Планетарно съзнание“, ръководител на новинарския отдел в интернет платформата „Геоскопио”, специализирана в теми за околната среда, и автор на собствена рубрика в боливийския вестник „Пренса“.

През 2011 г. излиза книгата на Хавиер Качо „Амундсен – Скот: дуел на Антарктида“. Тя става бестселър в Испания с шест издания. Преведена е на български и излиза и у нас с предговор от проф. Пимпирев. През 2013 г. в Испания е публикувана поредната книга на Хавиер Качо „Шакелтън, несломимия“, която вече е преиздавана три пъти. През 2017 г. излиза испаското издание на романа му за живота на Фритьоф Нансен. А през 2018 г. е публикувана книгата „Аз, Фрам“, в която главен герой е корабът „Фрам“, разказващ за своите пътешествия до Северния и до Южния полюс заедно с полярните изследователи Ото Свердруп, Руал Амундсен и Фритьоф Нансен. През 2019 г. „Аз, Фрам“ е публикувана и на български език.

Литературната дейност на Хавиер Качо е съсредоточена основно върху темата Антарктида. Автор е също на книгата „Дългият поход към Южния полюс“ за историята на антарктическите експедиции от деветнадесети век. Написал е и няколко книги за детската аудитория – „Мадрид на Дон Хосе“, „Николас – птичката, която не искаше да лети“, „Антарктически истории“, а романът му „Приключенията на Пити на Антарктида“ (2001) е преведен и на български език през 2008 г.

Сподели в
 

В Художествена галерия "Форум" в Хасково бе открита изложбата на Националния литературен музей "Илия Петров - непознати рисунки".

26.10.2020/12:29

С „Поезия без карантина“ на живо, с реновирани читателски зони за заемане на книги, с документални изложби с най новите уникални попълнения от средатана XIX в. във фонда на библиотеката и Клуб за научно популярна литература „Красива наука в библиотеката“ на 23 и 24 октомври се отбеляза 92-годишнината на Столична библиотека.

24.10.2020/18:09

Със заповед на ректора на Медицинския университет в Плевен проф. д-р Славчо Томов студентите минаха към обучение в електронна среда от днешния 19 октомври 2020 г. за срок от 2 седмици.

19.10.2020/17:13

СБЖ честити рождения ден на изтъкнатия киносценарист, писател и общественик и му пожелава още много сили и жизнена енергия, творческо вдъхновение и непобедим боен дух!

17.10.2020/16:54

Посланичката на Острова на свободата Каридад Ямира Куето Милиан събра приятели на страната си, прочете министерско приветствие за юбилея и прие като скъп дар сборника „С Куба в сърцата”, издаден от Асоциацията за приятелство „България-Куба” в чест на годишнината.

17.10.2020/14:34

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки