Начало
 
 

ЕФЖ публикува обзора си „Картографиране на медийната свобода” за периода с COVID-19

08.10.2020 /17:03 | Автор : Ивета Балевска | Източник: ЕФЖ/СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

Шест месеца след началото на пандемията от COVID-19 през март 2020 г., Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) публикува свой обзор с данни за финансовата помощ, получена от медии и журналисти в Европа във връзка с извънредната ситуация, както и за общото състояние на медийната свобода.

Заглавието на обзора, подготвен по информация, подадена от организации, членуващи в ЕФЖ от различни европейски страни, е „Картографиране на медийната свобода” (Mapping Media Freedom).

Здравната криза отново показа, че съществува жизненоважна нужда от надеждна и правдива информация, а медиите и журналистите са изправени пред двойно предизвикателство, се посочва в анонса към обзора, публикуван на сайта на ЕФЖ.  

От една страна, всички медии отбелязаха рязко увеличение на търсене от страна на аудиторията. Репортери и медийни работници бяха на предната линия - те бяха общите уши и очи, когато повечето граждани трябваше да останат в самоизолация у дома.

От друга страна, европейските медии са изправени пред огромен спад в приходите, което влоши и без това исходящата тенденция, особено при  вестниците, периодичните издания и радиото. Това се изрази в намаляване на заплащането на журналистите, най-вече на онези, които са на свободна практика. На много места бяха регистрирани затруднения в достъпа до информация, физически нападения и дори задържане за много журналисти.

Обзорът на ЕФЖ „Картографиране на медийната свобода” регистрира 37 сигнала, свързани с пандемията, от 13 европейски държави. От България са отразени 6 сигнала.
От март до юни 2020 г. ЕФЖ нееднократно призова националните правителства и институциите на ЕС да подкрепят журналистите с извънредни облекчения и планове за възстановяване, тъй като в условията на пандемията залогът бе самата демокрация.

Бюджетът на ЕС и Многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. все още се обсъждат, но много правителства предприеха спешни мерки за ограничаване на социалната и икономическа криза в медийния сектор. Какви бяха тези мерки? Всички журналисти ли получиха такава подкрепа, независимо от техния трудов статус? Ще продължи ли медийният сектор в дългосрочен план към по-здрава, по-плуралистична и жизнеспособна среда?
С помощта на своите филиали в 44 европейски държави, ЕФЖ очерта извънредните помощни пакети за спешни случаи, директната финансова подкрепа и дългосрочните мерки, доколкото ги има. Всичко това е включено в обзора „Картографиране на медийната свобода”. Той е изготвен в партньорство с организацията „Бърз отговор за медийна свобода” (Media Freedom Rapid Response - MFRP), занимаваще са се мониторинг на този показател в страните членки и кандидатки за ЕС.
ЕФЖ апелира разполагащите с най-нова информация за подкрепа за медиите в различните страни да я съобщават на електронната поща camille@europeanjournalists.org. Таблицата в обзора ще се актуализира редовно.

Предлагаме текста на частта за България в обзора.

„Между март и юни 2020 г. партньорите от MFRR наблюдават няколко случая, свързани с физически нападения и правни заплахи срещу журналисти в България, където ситуацията със сигурността на журналистите остава проблематична при правителството на премиера Бойко Борисов и управляващата му партия ГЕРБ.

През този период продължават и съдебните заплахи и нападения срещу представители на независими медии. В страна, в която корупцията и тайното договаряне между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени, разследващите журналисти, разследващи предполагаема корупция, са потопени в особено трудни условия.

В контекста на постановлението си за извънредно положение заради COVID-19 от март 2020 г., правителството се опита да измени Наказателния кодекс и да въведе присъди, включително и затвор, заради разпространение на информации, които смята за „фалшиви новини“. Предложените санкции бяха до три години затвор или глоба до 5000 евро.

Тази част от законопроекта за извънредни ситуации получи бързо вето от президента Румен Радев. Въпреки това ВМРО, българска националистическа партия, внесе в парламента още един законопроект на 19 март, който, ако бъде приет, ще предостави на властите по-големи правомощия за спиране на уебсайтовете за разпространение на „дезинформация в мрежата”.
През последните месеци има няколко случая на сплашване или нападения срещу български журналисти. На 17 март главният редактор на български вестник („168 часа” - б.пр.) Слави Ангелов бе намерен в безсъзнание на улицата, след като е бил нападнат от маскирани мъже, въоръжени с метални тръби, пред дома му в столицата София. Министерството на вътрешните работи на страната потвърди, че побоят е „свързан с работата му“. И Международният институт на пресата (IPI - International Press Institute), и ЕФЖ излязоха с декларации, призоваващи властите в София да осигурят бързо и прозрачно разследване за установяване на отговорните лица. На 23 април трима души бяха арестувани и обвинени за нападението.

На 18 юни разследващият журналист Николай Стайков започва да получава заплашителни телефонни обаждания като част от така наречената от него „координирана“ кампания на тормоз, която според него е свързана с подготвян от него разследващ документален филм за предполагаема държавна корупция.

На 20 май друг разследващ журналист - Димитър Пецов, беше арестуван по обвинение за незаконно притежание на наркотици. Пецов постави под въпрос легитимността на ареста си и обвини местните власти, че са го следили.

Междувременно Иво Прокопиев, един от най-големите медийни издатели в България и собственик на групата „Икономедиа“, беше изправен пред наказателно обвинение по дело за измама, за което организациите за свобода на пресата и медиите предупредиха, че може да е политически мотивиран опит да се заглушат критичните публикации  срещу правителството в неговите издания. На 28 юни Прокопиев в крайна сметка бе оправдан.”

 

Сподели в
 

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021/13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021/09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021/16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020/07:32

Изявен преподавател бе освободен заради политическа некоректност. Споделяме опасенията, че с отстраняването на уважавания учен, социолога и политолога проф. Михаил Мирчев, могат да се отворят вратите за цензура и автоцензура не само в академичните среди. Това пишат в отвореното си писмо Снежана Тодорова, председател на УС съвет на СБЖ, и Мария Нецова, председател на Етичната комисия на СБЖ

20.12.2020/21:05

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки