Начало
 
 

Доц. Орлин Спасов: Почти няма независими медии у нас

09.10.2020 /15:05 | Автор : Илияна Маринова | Източник: fakti.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Според доц. Орлин Спасов журналистите лесно приемат автоцензурата

Доц. д-р Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски", автор на книги за медии и журналистика и изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация" от 2010 г. насам.

Фондация "Медийна демокрация" е една от българските организации, с които Европейската комисия си сътрудничи при съставянето на своя доклад за върховенството на закона.

От fakti.bg се свързахме с доц. Спасов по повод доклада - за заключенията на Европейската комисия, за наличието или отсъствието на медийна демокрация у нас, за медийната среда в България и нейните пороци: 

Доцент Спасов, какво е състоянието на медийната среда в България според Вас?  

За съжаление, на този въпрос може да се отговори почти само с негативни примери. Източниците на критика през последните години са многобройни – отправяни са както от български, така и от чуждестранни експерти и организации. Когато толкова много различни гласове едновременно казват едно и също за медийната среда в България, оценката не може да не е точна.

Например от години американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ определя България като „полуконсолидирана демокрация“. В подобен контекст партиите са предимно с клиентелистка ориентация, а корупцията прониква дълбоко в управлението.

Очевидна е връзката между слабостите на политическата система и състоянието на медийната среда. Липсата на достатъчно автономност е най-изразената негативна черта на медийната система в България. Почти няма независими медии.

Повечето средства за информация, подобно на партиите, са клиентелистки ориентирани, а икономическите принципи на функционирането им са изкривени от множество зависимости – от управляващи, рекламодатели, разпространение и т.н. Може би най-близкият паралел е с Унгария, но не е трудно да се открие близост и с развитията в Румъния.

Какво включва понятието медийна демокрация?  

Понятието описва връзката между работата на медиите и състоянието на демокрацията. Всичко това е в пряка връзка с медийния плурализъм в дадена страна.

Ако медиите работят в демократична среда и осигуряват прозрачност и разнообразие на собствеността, ако има пъстрота на гледните точки и независимост при упражняването на журналистическата професия, ако са налице стабилни обществени медии, които предлагат не подкрепа на правителството, а са критични и представят добре и малцинствените интереси, тогава медийната демокрация е налице.

Всички тези ценности се отнасят и до интернет средата, където гражданите трябва да могат свободно да се изразяват. И, обратно, ако имаме корумпиран и изкривен модел на медиен капитализъм, какъвто е случаят в България, тогава плурализмът и медийната демокрация са в криза.

Според Вас описаното в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона по повод състоянието на медиите в България отговаря ли на реалността?  

Дори правителството призна, че докладът е обективен. Факти трудно се оспорват. Разбира се, едва ли трябва да сме наивни и да смятаме, че това признание е направено чистосърдечно. По-скоро то излъчва съобщение с PR привкус – че управляващите осъзнават проблемите и имат готовност да подобрят нещата, заради които страната ни е критикувана.

Така се печели време, дават се обещания за бъдещи действия. Какви обаче са гаранциите, че подобни действия ще бъдат предприети? По отношение на състоянието на медийната среда обещания от този вид вече не могат да се приемат на доверие.

Твърде дълго правителството печели от медийния комфорт, осигурен от повечето основни средства за информация в страната. Твърде дълго нищо не беше направено, за да излезе България от дъното на многобройни класации и оценки за състоянието на медийната среда.

Докладът на ЕК за върховенството на закона сам по себе си е изключително прецизен. Той има неоспорима фактична основа – това е едно от най-ценните му качества. Но без продължаващ външен натиск и мониторинг едва ли нещо ще се промени в сферата на медиите.

Как може да се подобри медийната демокрация у нас?  

Трябва да се появи политическа воля за промени. Без нея медиите сами няма да предприемат по-решителна инициатива, защото за голяма част от тях статуквото е удобно. Може би най-силният начин за въздействие е по линия на регулацията, която ще става все по-синхронизирана на европейско ниво.

Добър пример в това отношение е Директивата на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги. Тя урежда координирането в целия ЕС на националното законодателство в областта на всички аудиовизуални медии. Предстои да видим как ще се случи това координиране у нас и дали процесът няма да бъде „българизиран“. 

В по-дълга перспектива, необходимо е да възникнат и центрове на съпротива срещу ниското качество на медийното съдържание. Това полека-лека вече се случва. Появяват се все повече малки медии, основно в интернет, които предлагат алтернатива. Тя се изразява в качествено съдържание и редакционна независимост.

Това са главно сайтове за литература, кино, архитектура и други изкуства. Макар засега камерна, тяхната публика несъмнено ще нараства и в нея ще се развива и глад за качествена политическа журналистика. Когато това търсене достигне достатъчно ниво, ще се появят и сериозни медии, които да запълнят дефицита. 

Какво е значението на медийната демокрация за политическата демокрация, за гражданското общество? 

Медийната система, макар и по-скоро непряко, е в състояние да влияе върху мащаба и интензивността на участието на гражданите в политическия процес. Информацията, новините, коментарите, публицистичните предавания и т.н. формират обществено мнение и чрез този процес имат потенциала да мобилизират определени групи за политически действия.

От друга страна обаче, самите медии често страдат от дефицит на доверие и затова капацитетът им да оформят общественото мнение е ограничен. В определени моменти този дефицит на доверие прераства в противопоставяне на самите медии, включително и на водещи телевизионни канали. 

Видяхме това, например, още по време на екологичните протести през 2012 г., наблюдаваме го и при сегашните антиправителствени протести. На този фон, медийната система е критикувана като функционираща по-скоро като част от политическото статукво, отколкото като част от медиацията между държавата и гражданите.

Това ограничава възможностите на медиите да насърчават граждански мобилизации по различни поводи или около определени каузи. Тази роля днес до голяма степен е иззета от социалните мрежи. 

Как бихте коментирали, че едно от исканията на протестите в България в момента е оставката на генералният директор на обществената медия БНТ? Какво говори това за медийната демокрация?  

Обществените медии са практически омаломощени чрез постоянно недофинансиране и опити за упражняване на влияние в тях. Те са третирани по-скоро като държавни – по логиката на финансирането им, според очакваното от тях програмно съдържание и т.н.

В резултат на това те не успяват да се превърнат в ролеви модел за балансирана и независима журналистика, или успяват да постигнат това само в определени кратки периоди от работата си или в някои отделни предавания. Критичността им силно е редуцирана. 

Протестиращите включиха БНТ в списъка си с мишени, защото смятат, че самите протести не се представят балансирано от екрана. Втората причина е свързана с факта, че националната телевизия твърде рядко дава възможност на хора от протестите да участват във важни предавания. С тези дисбаланси БНТ на практика се оказва с принос за минимизиране на ефектите от протестите, което е от полза за тези, срещу които те са насочени.

Кои са най-големите предизвикателства пред свободата на медиите у нас?  

За да се отговори коректно на този въпрос, трябва да се анализират ефектите на медийния капитализъм, които в България постепенно ограничиха възможностите за разгръщане на медийната демокрация.

Българският вариант на медиен капитализъм включва действието на многобройни извън-пазарни фактори и грубата доминация на частни интереси над обществените. Именно това ерозира медийната практика и прави възможен почти тоталния контрол върху нея. Важните решения за политиките на медиите в голяма част от случаите се вземат извън самите тях.

Това влияе и върху характера на журналистиката. В много медии тя се практикува повече като вид „услуга“ и така лесно губи идеалните си мотиви. Като цяло професионализацията в българската журналистика е изправена пред много трудности.

В рамките на самата медийна култура, дефицитът на качествено съдържание е централен проблем. Заедно с това, журналистите лесно приемат автоцензурата и примирено обслужват интересите на медийните собственици.

Принципът на гилдийната солидарност почти отсъства. Професионалната общност е силно фрагментирана, като едни групи са противопоставени на други. В тази ситуация и отстояването на свободата на медиите у нас е практически блокирано.

Свързани:   Доц. Орлин Спасов пред БНР: СЕМ силно омаловажава натиска върху журналисти

Според преподавателя в СУ „Свети Климент Охридски“ и председател на фондация „Медийна демокрация“ доцент Орлин Спасов решението на регулатора идва късно
Дата: 18.10.2019


 

Сподели в
 

Конституционният съдия коментира в предаването "Мрежата" по БНР споровете около проекта за промени в ЗРТ и посочва: "Законите, които уреждат медийната реалност, не могат и не трябва да се пишат от политици. Това е закон, който може и трябва да бъде писан само от хората, които работят в медиите и познават проблемите, и разбират значението на медиите".

25.10.2020/15:15

Световната здравна организация и американската организация „Wikimedia Foundation” - собственик на Wikipedia, обединяват сили в борбата срещу дезинформацията по въпроса за коронавируса. Мотивите им са свързани многобройните информации и слухове, свързани с COVID-19.

24.10.2020/12:06

Хендрик Зитих, ръководител на бюрото на регионалната Медийна програма за Югоизточна Европа на германската фондация "Конрад Аденауер", описва пред "Дневник" от какво лоби се нуждае добрата и независима журналистика.

23.10.2020/12:00

Книгата на журналиста Стефан Велев "Зазоряване преди полунощ" ще бъде представена довечера в родния му град Радомир, съобщиха от Народно читалище "Напредък 1895" в града.

22.10.2020/14:25

Партия АБВ ще сезира Европейската комисия и Европейския парламент за случай с телевизия „Евроком", съобщи пред медиите лидерът на АБВ-Младежи д-р Пламена Заячка.

18.10.2020/14:45

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Той написва най-популярната си книга - „Приключенията на Лукчо”, когато е едва на 31 години и работи в детското приложение „Пионер” на вестника на ИКП „Унита”. Успехът ѝ е феноменален най-вече в тогавашния СССР и в соцстраните, включително и в България. Така тръгва и световната му слава. Навръх 100-годишнината от рождението на Родари на 23 октомври дори „Гугъл” излезе със специален дизайн на „главата” си в негова чест.

23.10.2020 /19:08 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Книгата „Главните прокурори. От Татарчев до Гешев” е майсторски журналистически разказ на един дългогодишен съдебен репортер за институцията Главен прокурор в България, написан въз основа на многобройни факти и събития, с много емоции и изповедност, пише в рецензията си проф. Маргарита Пешева

22.10.2020 /15:36 | Автор: Проф. Маргарита Пешева | Източник: newmedia21.eu

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

21.10.2020 /18:57 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

16.10.2020 /17:39 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Във Военния клуб на Плевен бе представена нова книга по повод 143 години от боевете за освобождението на село Горни Дъбник, които са били важа част от битката за Плевен по време на Руско-турската освободителна война.

24.10.2020 /12:05 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

В България още през 70-години на XX век се прилагат за първи път дистанционни техники за образование, съобщават специалисти от Държавния архив в Плевен. Още през 70-те години на миналия век градът е един от първите у нас, в които се използвали дистанционни техники в обучението, което днес обсъжда постоянно.

08.10.2020 /20:41 | Автор: Иван Каневчев | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

Това се разбра на онлайн дискусията „Свобода на медиите в България”, проведена едновременно в Брюксел и София по инициатива на Елена Йончева и с участието на еврокомисар Вера Йоурова, „Репортери без граници”, Съвета на Европа и български журналисти. Бе очертана тревожна картина за състоянието на журналистиката у нас. Председателката на СБЖ Снежана Тодорова оповести организирането на протест на 1 ноември под надслов „Не убивайте журналистиката в България”.

12.10.2020 /20:48

ЕП прие резолюцията за принципите на правовата държава и основните права в България, в която наред с другото се изтъква, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото. Решително са осъдени случаите, в които критични към правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании. Българските власти са призовани да възпрепятстват тези недемократични практики, да защитават журналистите и тяхната независимост

08.10.2020 /19:34

Данните в документа са събрани по информация от 44 страни, подадена от организации, членуващи в Европейската федерация на журналистите. Отчетена е както финансовата помощ за медиите и журналистите в Европа по време на пандемията, така и сигналите за посегателства и нарушения на медийната свобода. От България са отразени 6 сигнала.

08.10.2020 /17:03

 Мнения

За да получим нормално общество и управление, са ни необходими и нормални - критични! - медии, както и законови гаранции за труда на журналистите, за да не бъдат те смазвани от олигарси и правителства. Това бе един от акцентите в дискусията на конференцията „Свобода на медиите в България”, включила онлайн участници от Брюксел и София.

16.10.2020 /19:39 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Процедурните хватки за удължаването на сладострастно-мазохистичното оставане на върха на властта нямат край. Дежа вю-то, което премиерът изпитва за трети път в живота си, явно му е докарало психично отклонение да не обръща внимание на ставащото наоколо.

17.08.2020 /16:20 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 14 гости

Бързи връзки