Начало
 
 

„Софийски летописи“ – снимки от една изложба на легендата Тодор Славчев

16.10.2020 /17:39 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Откриването на изложбата в Квадрат 500

Като изгоним клишетата от типа уникална, голяма, фантастична, което си заслужава, бих казала, че откритата на 15 октомври в Национална галерия Квадрат 500 фотоизложба на корифея във фоторепортерството у нас Тодор Славчев „Софийски летописи“, е миг от историята на страната ни, сътворен от него с помощта на вълшебството на фотокамерата. А според внучката му Яна Узунова изложбата е „истински празник за 120-годишнината от рождението на един голям фоторепортер! Истински пробив е, че фотографията влиза в Националната галерия, за всички майстори на камерата!“

Изложбата „Софийски летописи“ е едно от централните събития в програмата на ХІ издание на Европейския месец на фотографията, организиран под егидата на Фотографската академия „Янка Кюркчиева“. Проектът включва и издаването на монография за творчеството на Тодор Славчев, в която са намерили място 170 негови фотографии.

Съставители на изданието са фотограф художникът Явор Попов и внучката на Тодор Славчев Яна Узунова, която с ръка на сърце наричам „пазителка не само на родовата памет, но и на безценния фотоархив на един от най-изявените майстори на репортажната фотография у нас“.

В изложбата са показани 160 фотографии на Тодор Славчев, които припомнят не само известни български политици и държавници, но и важни епизоди от историята на България.

Доц. Георги Лозанов сподели, че за него е голяма радост и привилегия да каже думи за един от българските фотографи какъвто е Тодор Славчев. „Но тук по-особено е присъствието и ролята на внучката на фотографа, защото е много важно, че паметта започва от фамилията, от семейството на даден човек- каза при откриването на изложбата той. – събитието е особено и поради това, че държим в ръцете си монография за творчеството на Тодор Славчев, в която същественото са фотографиите. Впрочем картинните издания са най-добрият сейф за фотографията, защото чрез нея всяко поколение я е предавало от ръка на ръка на следващото. И тази вечер с изданието „Софийски летописи“ започва от ръцете на поколенията да се движи още един много важен архив за българската фотография.“

Според Лозанов фоторепортажът пресича две времена – човешкото и историческото. Той е такава пресечна точка, когато човек се озовава в едно събитие, в един исторически момент и в тази точка се случват силните и големи кадри. Именно в тази точка са направени и големите фотографии на Тодор Славчев, а това изисква усет за събитийност и участие да документираш и съхраниш случилото се.

За доц. Лозанов  Тодор Славчев „сам е цяла фабрика за образи, която не спира производството си в продължение на шест десетилетия“. И днес се връщаме към репортажите му с респект и любопитство,вероятно породени от „неговия хуманизъм, от съчувствието му към сменящите местата си жертви на историята, което обаче не го кара да търси вини и да издава присъди с камерата си“. „Само от такава безпристрастна позиция можеш да създадеш фотографии, които да се превърнат в исторически документ“ – е убеден Лозанов.

А Яна Узунова освен че благодари на уважилите изпълненото с много спомени и вълнения събитие, което тя нарече истински празник, и то не само за нея и семейството й. Такъв го усетиха и всички, които с нескрито вълнение бяха дошли да се докоснат до фоторазказа за България, пресъздаден от Тодор Славчев.

При разглеждането на подредените фотографии не липсваха и оживени дискусии, любопитство към известни български държавници, Н. В.Цар Борис ІІІ, хора на изкуството и онези неизвестни българи, които са дали своя скромен, но ценен принос за действителността у нас.

Яна припомни също мига, в който след смъртта на дядо си е влязла в таванската стая – неговата светая светих, скътала хиляди фотоленти и много камери, а и записките на Тодор Славчев, които той не е преставал да си води през целия живот. Там тя намира една черно-бяла лента. И каква е изненадата й, когато сред заснетите от Тодор Славчев кадри през 60-те години на миналия век, вижда своя детска снимка на 6 години.

„В цялото вълнение, което изпитах от тази снимка – каза Яна Узунова,- си дадох сметка, че дядо ми никога не я е откопирвал на хартия. И я виждам след 50 години. Казах си, че той като че ли е знаел,че ще открия този кадър и ще се развълнувам и ще събуди умен много емоции. И докато гледах на монитора тази моя детска снимка, си дадох сметка че всъщност това, което важи за моята детска снимка, важи за целия фотоархив, който бях обхванала почти целия. Оказа се, че това негово тайно намерение да видя себе си след 50 години и да преживея всичко това, значи се отнася и за останалите кадри. Защото неговата фотография е репортажна и той е обречен на днешния ден. Да отрази настоящето. Но пък си дадох и сметка, че на всички кадри усещам и нещо друго – сякаш мислено е градил някакъв мост към бъдещето и си е представял как неговите снимки, една по една, ще бъдат пратени в бъдещето, където ще бъдат осмислени по друг начин и преживени пълноценно, а и може би ще бъдат натоварени с повече знания и емоции. Така че моята малка детска снимка беше прозорец към това откритие, че той е търсил мислено мястото на своята фотография в бъдещето.“

Според Яна фотографията на дядо й предимно отразява човека, и препращайки тези кадри в бъдещето, като че ли иска да предаде капка безсмъртие на тези хора и да им удължи живота, да им даде капка вечност,защото всеки един документ има една стойност, когато се създава, и друга в бъдещето, когато се осмисля по много по-дълбок начин.

Яна Узунова припомни, че в последните години от живота си Тодор Славчев обичал да си води записки и след смъртта му тя открива тези негови спомени и размисли,но най-интересното, което е прочела в тези спомени е: „Каквото и да се е случило, най-важно е какво казват заобикалящите, защото те са журито. Те журират нашите постижения, те ги оценяват. В края на краищата най-важното е какво казват другите за нас.“

„И това се свързва с днешния ни ден, с днешното откриване – е убедена Яна Узунова. – Сега той се представя пред нас и ние сме журито. Тези, които трябва да го оценим от това разстояние на времето. Може би той е искал такава дистанция на времето. И тя се случи. А ние ще видим тези фотографии. Ще ги осмислим с нашия жизнен опит. Ние, днешните хора, сме журито.“

В този свой разказ за срещата ни с Тодор Славчев посредством  неговите „Софийски летописи“ ми се ще да спомена и това,което е написал Георги Папакочев, който като че ли най-точно определя архива на славния фоторепортер, наричайки го „Аладиновата пещера на фотографските свидетелства“.

В свой материал Папакочев припомня думи на Стефан Продев: „Впрочем през 1990 г., в поздравление по повод 90-годишнина на родения през 1900 година Тодор Славчев, тогавашният председател на СБЖ и главен редактор на в. „Култура“ Стефан Продев прави чудесен комплимент-метафора, като пише: „Навярно филмовата лента, която ти си заснел, опасва земното кълбо няколко пъти“, както и че „сътворените от Тодор Славчев фотографии са давали облика на периодичния и ежедневния печат дълги години“.

Когато човек се докосне до едно такова неоценимо богатство, каквото е архивът на Тодор Славчев, за което ни разказва и изложбата в Квадрат 500, мислено му отправяме благодарност, защото той без да е някое помпозно име в българската историография, без да е окичен с научни титли и степени,чрез своите фоторазкази е може би яркият историописец, допринесъл за съхраняване на историческата памет.

Излизайки от Националната галерия аз мислено благодарих на този непознат за мен човек, за оставеното богатство и разбира се, на неговата внучка Яна – пазителката на тази съкровищница.

А ето какво отговори тя пред сайта на СБЖ.

ЯНА УЗУНОВА: ИМАСВЕТЛИНА В ТАЗИ ФОТОГРАФИЯ, И КОЙТО Я Е ВИДЯЛ, НЕОСТАВА БЕЗРАЗЛИЧЕН

Яна, какво е усещането когато си сред фотографиите на дядо ти, подредени в изложба?

Усещането е голямо удовлетворение. Това е втората фотоизложба на Тодор Славчев,след миналогодишната в Червената къща, Сега обаче с организаторите в лицето на Фотографска академия "Янка Кюркчиева" успяхме да реализираме голяма и представителна изложба в Националната галерия. Мащабът е доста по-голям.Фотографиите на дядо ми намериха, според мен, достойно място, Както казах при откриването, макар и фоторепортер, призван да запечатва настоящия момент, във фотографията му се улавя постоянното вътрешно намерение да прескочи времето, да "изпрати" мислено всеки кадър в бъдещето, където този кадър да бъде осмислен, оценен. Ето сега това се случи и от дистанцията на десетилетията зрителят би могъл да осмисли миналото. Може би точно това би искал и Тодор Славчев, снимките му да разговарят с днешния човек,

Ти, която си пазителка не само на родовата памет, но и на това безценно богатство, представляващо къс от нашата история, като гледаш снимките в галерията откри ли нещо, което досега не си усетила или забелязала в тях?

В целия фотоархив преобладава човекът, в различните му състояния. Това е интересувало автора. В сбирката почти няма сгради или пейзажи, има главно хора, увлечени в труда, във вихъра на обществено-политическите събития или в своите празнични моменти. Снощи, на подредената изложба, си помислих, че както фотографът цял живот е търсил и намирал смисъл в работата си, същото е търсил да извади на показ у своите персонажи - тоест човекът постоянно се стреми към смисъл, към закрепване за доброто, истинското и ценното. Понякога и често бърка, поправя се, но всички хора сме еднакви. Това е едно от посланията на Славчевия фотоархив.Има светлина в тази фотография и който я е видял, не може да остане безразличен.

 

Снимки Мари Къналян и личен архив

 

Сподели в
 

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021/15:15

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021/19:16

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021/11:16

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021/17:16

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021/12:48

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Журналистката Петя Пейчева повежда читателите през неумиращи емоции, запечатани на старите репортерски ленти

10.03.2021 /15:15 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

За това каква е Руско-турската война1877-1878 г. през погледа на военните кореспонденти е писано и разказвано неведнъж. Но въпреки много написаното винаги се намира и нещо ново, малко известно или любопитно, свързано с професията военен кореспондент. В написаното по случай днешния наш празник на свободата ще ви разкажа за две известни персони, които са отразявали Руско-турската война от първия до последния й ден. Единият е известен несамо като майстор на баталното изобразително изкуство, а и като талантлив писател. Василий Верешчагин е отразявал войната несамо на платно, а и като кореспондент. Другият е американският журналист Едеуард Кинг.

02.03.2021 /19:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Дали от мъдрост или пък от нужда нашият народ е измислил куп поговорки, които и до днес ни служат. Сред тях са: „Крушата не пада по-далеч от дървото“ или пък „Кръвта вода не става“. И двете се отнасят най-добре и за Елена Хайтова, която освен фамилията, е наследила от именития си баща и дарбата да реди думите така,че написаното от нея да се помни и търси.

28.02.2021 /11:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Припомняме разказ от 2018 г. на ветерана журналист Кирил Панайотов пред nabore.bg, как е бил създаден младежкият вестник и как го е ръководил Иван Башев, неговият първи "уредник", както тогава са наричали фактическия главен редактор.

18.04.2021 /11:30 | Автор: Кирил Панайотов | Източник: nabore.bg

В две групи във Фейсбук журналистът Тихомир Шолев, работил във в. „24 часа” в началните му години, разказва за модерния начин на работа там по онова време.

17.04.2021 /17:40 | Автор: Тихомир Шолев | Източник: Фейсбук

 Акценти и позиции

СБЖ ще продължи да отстоява свободата на словото и правата на журналистите, като призовава международните организации да дават по-широка и обективна панорама на тежкото положение, в което са поставени у нас медии и журналисти.

21.04.2021 /11:16

УС на СБЖ изразява тревога и възмущение от вербалната агресия на Тошко Йорданов - новоизбран народен представител и зам.-председател на партията „Има такъв народ“, по адрес на журналиста от Нова телевизия Благой Цицелков.

14.04.2021 /20:23

В своя декларация УС на СБЖ заклеймява престъплението като покушение срещу свободата на словото

13.04.2021 /13:32

 Мнения

Накъде са се запътили унищожителите на журналистиката, свободата и изборите - от Бойко Борисов до Големите му братя по света

20.03.2021 /17:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ

Ако човекът не бе открил думите, как ли щеше да изглежда сега? „Божият дар” го изведе от джунглата и тъмнината, научи го да вижда в себе си. И човекът се възгордя. Заключи тайнствените знаци в скъпи ковчежета със седем печата, превърна ги в магия за невежеството. Превърна ги във власт.

02.03.2021 /12:56 | Автор: Петя Пейчева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 23 гости

Бързи връзки