Начало
 
 

Проф. Лилия Райчева: Медиите са разпънати между пазара и политическия натиск

21.10.2020 /18:57 | Автор : Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


28.09.2020 г. Представяне на Биобиблиографията на проф.Райчева

Проф. Лилия Райчева е уважаван журналист и университетски преподавател. Разговорите с нея зареждат не само с информация, но и обогатяват, защото е ерудиран и интересен събеседник. Тя е преподавател във ФЖМК в СУ „Св. Климент Охридски” и в много наши и чужди авторитетни университети.

Съставител на 14 книги, автор на 5 книги и множество научни публикации в България и чужбина. Наред с научната си дейност проф. Райчева е и сценарист, режисьор и ТВ продуцент. Тя е създател на култовото тв състезание „Минута е много” (1980-2011 с излъчени 756 броя). То е може би единственото, което и до днес се помни, а и липсва на много зрители.

Лилия Райчева е носител на награди и отличия, член на СБЖ, European Communication Research Association, International Association of Mass Communication Research.

През септември по повод 70-годишнината й се състоя представянето на книгата на доц. Милена Миланова „Лилия Райчева. Биобиблиография“.

Проф. Райчева е гост на сайта на СБЖ.

Поводът за нашата среща, проф. Райчева, е едно радостно събитие – появата на книгата на доц. Милена Миланова „Лилия Райчева. Биобиблиография“, която разкрива богатото ви творческо наследство, свързано с развитието, проблемите, характера на съвременната българска журналистика. Като я прелиствате сега, какви мисли и чувства ви вълнуват? Доволна ли сте от изминатия творчески път, какво постигнахте и за какво съжалявате?

Тази книга е библиографски сборник, в който са събрани заглавията на по-важните ми научни публикации у нас и в чужбина, както и на медийната и проектната ми дейност и излиза две години преди висшето образование по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да навърши седемдесет години.

По-голямата част от живота ми е свързана с Алма Матер – първо, като студентка по журналистика, после – като преподавателка и така – до навършването на моите седемдесет години – хубав повод да направя своеобразна равносметка на отминалите дни. Двайсет години от моето професионално израстване преминаха в условията на една социално-икономическа действителност, а следващите трийсет – в друга. Дължа благодарност на много хора за развитието ми през тези два исторически етапа.      

И тъй като актуалността е едно от необходимите журналистически качества, не бихме могли да започнем нашия нов разговор без да ви попитам по наболелите днес проблеми в българските медии, към които не останаха безразлични и ЕК и ЕП и които намериха място в техния доклад и резолюция.  Според доклада на ЕК за върховенството на закона: свободата на медиите в повечето държави от ЕС, и по специално в нашата страна, се влошава. Как си обяснявате това и приемате ли тази констатация за меродавна?

Само ден преди гласуването на Резолюцията за България, Европейският парламент приема с 521 „за“, 152 „против“ и 21 „въздържали се“  Резолюция, в която е представено предложението му за създаване на механизъм на ЕС за защита и укрепване на демокрацията, върховенството на закона и основните права. В нея се отбелязва, че са необходими годишни препоръки за всяка държава, които биха могли да задействат механизма за защита на ценностите на ЕС, наказателните производства и бюджетните процедури.

Очевидно е, че проблеми от такъв характер съществуват в много съюзни държави и че трябва ефективно да се решават от всяка страна-членка. На тази Резолюция бе отделено малко медийно внимание у нас. В този смисъл не е съвсем логична шумотевицата около Резолюцията за България, в която към основното от Резолюцията, приета предния ден и отнасяща се до всички страни-членки на ЕС, са включени и въпроси, по които нашата държава се е произнесла ясно – като тези за Истанбулската конвенция, обособяване на македонско малцинство, търговски казуси като такива за правата и задълженията на граждани на Съюза, закупили имоти у нас, предполагам доста по-изгодно, отколкото в родните им страни, и др.

Българските евродепутати-активисти при подготовката на своето предложение би следвало да са наясно с подготвяния текст, отнасящ се до всички страни-членки. Резолюциите на Европейския парламент са писмени документи, които се приемат почти всекидневно. Те може и да не са задължителни за страните-членки, но представляват основа за разсъждения в дългосрочна перспектива, в случая за нашата страна – неприятни.

И какво направихме стратегически с публичните си разправии навън за страната ни, след като сами не сме кадърни да се справим с проблемите си? Идва ми на ум знаменитата реплика на полковия командир на добрия войник Швейк по повод комисията на депутатите от Виена, която всички роти трябвало да скандират, марширувайки по плаца. Впрочем, до този момент няма Декларация или друг писмен документ от нашето Народно събрание за тази Резолюция – само изказвания... Дали пък не е прав Ярослав Хашек, забелязал преди близо сто години, че в лудницата всеки може да говори всичко, което му дойде на ум, както и в Парламента.

В частта за медиите в доклада се казва:Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство. Правната рамка срещу политическата намеса в медиите не забранява изрично на политиците да притежават издания и са установени връзки между политически актьори и някои медии. Няколко асоциации, свързани с медийната свобода, съобщават за физически или онлайн атаки срещу журналисти.“ Смятате ли, че след тази констатация на ЕК нещата в медийната сфера у нас ще се променят, или това е само на книга?

С Директивата за аудиовизуални медийни услуги, чиято цел е да осигури правилното функциониране на единен пазар на Европейския съюз за тях, се въвежда понятието медийна услуга. Тази услуга, очевидно, е да следва закономерностите на пазара.

Налице е, обаче, дефицит на осъвременено определение  на същността на медиите в днешната цифрова среда. За тази цел малко след приемането на Директивата Съветът на Европа издава Препоръката си „Към ново понятие за медиите“, с която предлага на държавите–членки да приемат ново, широко понятие за медиите, което да обхваща всички участници, ангажирани с производството и разпространението на съдържание и приложения, предназначени да улеснят интерактивната масова комуникация, като се запази редакционният контрол върху съдържанието.

В Препоръката се посочва, че развитието на информационните и комуникационните технологии и прилагането им към масовата комуникация довежда до значителни промени в медийната екосистема, която в широк смисъл обхваща всички субекти и фактори, чието взаимодействие дава възможност на медиите да функционират и да изпълняват ролята си в обществото.

Критериите и стандартите за това функциониране, обаче, остават встрани от вниманието не само у нас. Действията на регулацията, саморегулацията и съвместната регулация са затлачени от пазарната логика. Налице е не само политическо спонсорство на медии. По-обезпокоително е медийното спонсорство на политиката. Но това, уви, е в унисон към тенденцията за медиатизация на политиката и политизацията на медиите. Впрочем, Народното събрание, според изискванията на промените в Директивата, трябваше да е приело вече нов Закон за радио и телевизия. Срокът от две години за обмисляне на текста отмина.

Преди месеци шефът на отдел „ЕС и Балкани“ в „Репортери без граници“ Полин Адес-Мевел заяви пред БНР, че българските медии все повече пропадат в класацията за свобода на словото и в корупция. Съгласна ли сте с това нейно мнение?

Преди близо две десетилетия авторитетният познавач на медийните развития в Централна и Източна Европа Карол Якубович бе отбелязал, че медиите след 1989 г. показаха как народите на Централна и Източна Европа извървяха пътя от „химеричния въображаем социализъм“ на официалната идеология към „въображаемия капитализъм“ на техните надежди и мечти. Те обаче изпитаха грубото събуждане при „реалния капитализъм“, когато започнаха да живеят в подобие на западния социален ред, но без неговото благосъстояние и стабилност. Медиите в България попаднаха в този въртоп на трансформация, търсейки своето място в новата, неустановена среда.      

И в този контекст, ще ви помоля за вашия коментар на класацията на „Репортери без граници”, където, за съжаление, България по свобода на словото се е бетонирала на 111 място и няма мръдване оттам.

Много любопитна е динамиката за свободата на медиите в България според международната неправителствена организация „Репортери без граници“. През 2006 г., годината преди присъединяването ни към Европейския съюз, страната ни е на 36-то място (от 168 държави)  След нея са Франция (37), Италия (40), Испания (37), Полша (60), Румъния (61), Кипър (63) от ЕС. Малта не фигурира в класацията, САЩ също са след нас (56).

През 2007 г. България е вече 51-ва в класацията и тенденцията на падането се увеличава – през 2009 г. – 68-мо място, а през 2014 г. – година на протести и на избори за Европейски парламент – вече сме на 100-но място. Сега сме още по-надолу, но сме по-добре отколкото преди две години. Тази динамика все още не е сериозно анализирана.

Същевременно, класацията на американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“, имаща за цел да подкрепя демокрацията по света, ни определя като полуконсолидирана демокрация и ни отрежда осмо място сред страните от Централна и Източна Европа: след Естония, Словения, Латвия, Чехия, Литва, Словакия и Полша. С по-лоши показатели от нас са Румъния, Хърватия, Унгария, Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония. Да, медийната среда у нас е проблематична и за това причините са комплексни – законови, регулаторни, технологични, икономически и професионални.     

Все по-често се чуват гласове, които свързват проблемите на журналистиката у нас и с пандемията на К-19.Може ли тя да е оправдание?

Струва ми се, че не бива да се слага знак на равенство между медии и журналистика. Гилдията някак си отбягва да дискутира собствените си недъзи и проявява странна толерантност към нарушаването на професионалните стандарти и към дефицита на собствената си отговорност към аудиторията. Предпочита да търси вината за некачествената медийна среда извън себе си, като се оплаква тук и навън от зависимости и натиск.

В зората на разкрепостяването на печатните медии у нас, през 1993 г. Николай Волев направи чудесната документална лента „Вестникарската война“. Когато запита една утвърдена журналистка дали би напуснала, ако разбере, че нейните работодатели - собственици на току-що появил се успешен вестник, вършат нередности или правят опити да повлияят на съдържанието, тя отговори чистосърдечно: „Не зная. Може би, но всички ядем все пак“.

Тогава пазарът на пресата едва прохождаше, частни радиа и телевизии все още нямаше, а сега това изобилие от медийни източници при стагниран рекламен пазар едва ли е най-благоприятно за придържане към високата мисия на журналистиката. Дори в обществените медии се забелязва стремеж към обсебване на ефира, към дисбаланс на информацията и прояви на неприкрита пристрастност. 

Положителното на пандемията К-19 е, че тя като че ли връща доверието към традиционните медии, но те, уви, от своя страна не съумяват в достатъчна степен да откликнат на така търсените от хората смислени и плуралистични послания.        

А каква е ролята на СЕМ за „свободата на словото“, „професионализма“, „независимостта“ в медиите? Може ли Съветът да играе ролята на коректив или само на „цербер“? Според вас необходим ли е такъв регулаторен орган за електронните медии и трябва ли неговата функция да се разшири и върху останалите?

Неведнъж съм подчертавала, че за страна като нашата – с неголям медиен пазар, по-ефективен би бил конвергентен регулаторен орган, който да курира многоаспектно и комплексно  аудиовизуалната среда – и по отношение на телекомуникациите, и на програмното съдържание, и на продуцентската дейност. Но най-ефективно би било сътрудничеството между регулацията (прилагането на правната рамка), саморегулацията (чрез Етичния кодекс) и съвместната регулация (при активното участие на обществото).

И друг един горещ картоф, който се подхвърля последно време между медии, власт, общество, са фалшивите новини. Според вас вижда ли се края на това явление или…

Струва ми се, че това явление няма да бъде скоро овладяно. Всъщност, знайно е, че жълтата, сензационната преса не е рожба на нашето столетие. Но хоризонталните интерактивни и анонимни връзки на днешната информационна и комуникационна среда са благоприятна почва за разпространение на всякакви измислици. За публиката са необходими ясни ориентири за съдържанието, което се разпространява чрез медиите. Отдавна, много отдавна се говори за програми за медийна грамотност, но и тук медиите са длъжници на обществото.           

Преди време в едно интервю за нашия сайт вие ми казахте, че вече този свят, в който живеем, не е свят на традиционната журналистика. Все още ли мислите така и в какво се изразява нетрадиционността на българската журналистика? 

„Журналистиката е чудесен занаят, стига овреме да решите да се захванете с нещо друго“, така се шегуваше с нас проф. Георги Боршуков, когато бяхме първокурсници. За да ни окуражи, друг наш преподавател, проф. Дафин Тодоров, създател на обучението по чуждестранни медии, ни повтаряше: „Хората се делят на журналисти и други“.

Журналистиката е обществено значима, но трудна и отговорна професия. У нас нейното функциониране се затруднява още повече от дефицита на ефективна професионална рефлексия срещу всякакви посегателства от политически и икономически характер. Пак ще цитирам фразата от филма „Вестникарската война“ на Николай Волев: „Всички ядем все пак“.

Позитивната енергия на протеста от лятото на тази година, например, се спихва не само от позьорството на своите самозвани координатори и хаотичността на посланията, но и от неумението на журналистическата гилдия в достатъчна степен и плуралистично да анализира недоволството на хората в полза на обществото. Така, вместо иницииране на смислен диалог за състоянието и бъдещето на страната ни, се сформира едно своеобразно риалити улично шоу, в което, уви, залогът е качеството на живот на всички нас.

Проф. Петя Кабакчиева преди време бе определила тази тенденция като създаване на политико-медийния жанр шоу популизъм. Тъкмо шоупопулизъм преобладаващо ни очаква до предстоящите парламентарни избори. Защото поне досега, по отношение на това, което се случва на жълтите павета с различна интензивност вече повече от три месеца, като че ли е прав конституционният съдия проф. Атанас Семов, констатирайки, че борбата не е против корупцията, а за това кой ще управлява корупцията.

Тези протести ще оставят следи от счупени яйца по институционални сгради, необоснована агресия към другомислещия,  вкл. и нападения срещу политици, социолози и журналисти.

Преди трийсетина  години хората също се струпваха със свои искания пред БНТ (тогава тя бе единствената телевизия в България), но сега не е ясно защо е нужна тази потребност от публичен линч, а и защо точно пред обществената телевизия сред наличието на толкова много медии. Логичното обяснение е нейната близост до Орлов мост.

Ако някой мислеше дългосрочно по отношение на обществената нетърпимост към политико-икономическата  система, изграждана три десетилетия от различни политически субекти, щеше да предложи вместо нескончаеми протести сега и в бъдеще, нещо по-рационално.

В „Макбет“ великият Шекспир е измислил Бирнамската гора, която тръгва срещу узурпатора на властта. И у нас може да бъде засадена, например, Гора на протеста, чиито вейки да служат за пряпорци на бунтуващите се срещу политическата поквара и занапред. Само че някой трябва да хване кирката и да посади този лес, вместо да хвърля яйца и бутилки, за да си овладее адреналина.

Ще парафразирам Иля Илф и Евгений Петров – да се обича или мрази властта е хубаво нещо, но трябва и да се работи. Нормалните работни хора се нуждаят от нещо много простичко – нормалност и ясна перспектива.           

А какво е мястото на социалните мрежи и връзката им с медиите?

Социалните мрежи са в своята пубертетна възраст. Те дават не само възможност за свобода на изказ, но и нещо още по-важно – усещането за свобода. Цифровите технологии пораждат феномени като ехокамери, филтърни балони и фалшиви новини. Поляризацията и фрагментацията на аудиторията се увеличават. Селективната експозиция се засилва и случайните срещи с други мнения намаляват. Хората се затварят в своите балони и отвикват да водят конструктивен и смислен диалог.

Възможността всеки да стане протребител (продуцент+потребител) на медийно съдържание е предвидена още в „Третата вълна“ на Алвин Тофлър преди четири десетилетия – далеч преди Интернет да навлезе в медийното ни всекидневие. Публичното говорене и споделяне, обаче, предполага отговорност. Не е случайно, че според Евробарометър доверието към социалните мрежи е най-ниско в сравнение с това към традиционните медии (радио, телевизия, печат). Важен професионален въпрос е овладяването на дифузията на съдържание между социалните мрежи и традиционните медии. 

Нароиха се много блогъри, влогъри, а така също и троловете заемат все по-осезателно място в мрежата. „В този смисъл това е един нов Франкенщайн и се посяга на свободата.“ Това са ваши думи, казани в цитираното по-горе интервю. Днес продължава ли господството на този нов Франкенщайн?

Медиите днес са разпънати между икономическия пазар и политическия натиск. Цифровизацията, технологичните иновации отварят границите на свободата на изказ. Съвременната медийна екосистема, обхващаща всички субекти и фактори, чието взаимодействие дава възможност на медиите да функционират и да изпълняват ролята си в обществото, е уязвима.

Възниква, обаче, въпросът, дали наистина може да се преодолеят предизвикателствата на зависимостите и да се служи на обществото, а не на пазара.

Преди два века Мери Шели създава своя герой Виктор Франкенщайн, който, опитвайки се небрежно да вдъхне живот на мъртва материя, създава силно, но грозно и страховито човешко същество. Трагедията настъпва, когато Франкенщайн отказва на Творението си да му създаде второ подобно същество, което да го дарява с любов и привързаност, т. е. той му отказва възможност за нормална комуникация със себеподобни.

Мери Шели сравнява героя си с титана от древногръцката митология Прометей, създал човек от глина, на когото богинята Деметра вдъхва живот. За да накаже жестоко Прометей за това, че е дал огъня на простосмъртните, Зевс нарежда на сина си Хефест не само да  прикове титана с неразкъсваеми вериги, но и да извае от влажна глина красивата Пандора и да й вдъхне живот. Знайно е как любопитната Пандора отваря съда със скритите злини, направили живота на хората студен и жесток.

Останала Надеждата. Творението на Франкенщайн умира, създателят му – също. Прометей е избавен от Херакъл. В този смисъл е важно как човечеството ще защитава  свободите си в глобалната информационна среда в условията на внедряването на изкуствения интелект. Каква е ролята на медиите, на журналистиката в тази ситуация?

Една от вашите любими рожби и до днес буди приятни спомени у зрителите. „Минута е много“ е сред обичаните тв състезания, и то несамо защото беше първото в българския ефир, но и заради това, че освен радостни мигове, то даде и много полезна информация за малки и големи. Смятате ли, че новопоявилият се наследник в БНТ "Последният печели" с водещ Орлин Горанов има с какво да обогати опита на „Минута е много“?

На 22. 02. 2020 г. – на рождения ден на „Минута е много“, бе отбелязана 40-годишнината на състезанието със седмата поред книга с въпроси и отговори, озаглавена „Магията „Минута е много“. Малко преди това получих официално писмо, че БНТ не разполага с технически и финансови възможности за неговото възстановяване. Трябвала им само марката, но не и оригиналният формат.

В програмата на обществената телевизия има ниша за познавателно състезание. Така се появи „Последният печели“. Макар да е компилация от съществуващи формати (дано да няма проблеми с авторските и сродни права) и да има неясноти по отношение на определяне трудността на въпросите и наградния фонд на състезателите, то съумява да предложи в динамичната си структура интелигентно водена надпревара между начетени хора. Пожелавам успех и дълголетие.

„Минута е много“ не е първото състезание в българския телевизионен ефир. Магията за неговото дълголетие и обич от поколения зрители се състои в това, че то е ансамблов продукт – плод на усилията не само на телевизионния екип и познанията на състезателите, но и на участието на телевизионните зрители, на неговата интерактивност. Моите учители  по телевизия – д-р Младен Младенов и проф. Александър Юровски ме учеха, че  зрителите са значима част от телевизионния процес.         

Любим преподавател сте във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“. Как протича един ваш ден сред студентите и за какво най-често те търсят вашите съвети?

Сега с пандемията К-19 комуникацията се промени и стана повече виртуална. Иначе, в други години, когато бях повече медийно активна, се стараех да ги привличам във всички продукции, в които участвах. Сега съм насочила усилията си към медийни изследвания в международни изследователски мрежи.

Работя с млади хора – постдокторанти. Те се справят отлично и допринасят с публикациите си с импакт фактор за наукометрията на Факултета. Но което е по-важно – доволна съм, че те вече създават свои научни контакти и имената им са разпознаваеми в изследователския свят на медиите и комуникациите. Съвсем  скоро ме поканиха от Студентския съвет на ФЖМК с предложение да участвам в тяхна великолепна инициатива  за студентски научни изследвания за бъдещето на комуникацията. Това е много зареждащо.    

Вие сте член и на УС на фондация „Васа Ганчева“. След като вече и Вера Ганчева не е сред нас, лека й пръст, как ще продължи работата си фондацията и да чакаме ли някакви промени?

Проф. Вера Ганчева, уви, си отиде внезапно, в разгара на дейността си по много научни и творчески проекти. Тя бе инициатор и главен двигател на Фондацията, която оцени и раздаде много награди на млади творци в областта на публицистиката на културна тематика и за преводи от скандинавски езици. Нейното желание бе дейността на Фондацията да продължи да се развива и да се разширява - предложението й е тя да се нарича „Слово и дух“ и да си сътрудничи с редица институции, сред които е и Съюзът на българските журналисти. Скоро ще бъде публикувана програмата за дейността на Фондацията през следващата година.   

В края на разговора ни в личен план искам да ви попитам за какво най-много съжалявате,че още не сте постигнали в живота си?

Животът тече много бързо. Едва ли съм подозирала преди четири десетилетия, че една от репликите на човечето – „Няма време“ от телевизионното състезание „Минута е много“, ще бъде натоварена с толкова смисъл. Наистина, могла съм да бъда по-организирана и по-активна, но имам голям късмет, че живях в интересни времена, занимавах се с много и различни дейности, а и ми предстоят нови перспективи. 

Щастлив човек ли сте?

„Въпреки“ – това като че ли е ключова дума за трудностите пред развитието ми в професионалния живот. Не се оплаквам, правя си изводи. Постигнала съм равновесие и ценя това усещане.  

Как вашите студенти се отнасят към последните събития, движени от младите българи за промяна? И това как ще се отрази на бъдещото им като журналисти? Можем ли да го наречем с една дума: Надежда?

Във всички протестни движения от 1989 г. насам участието на младите хора е много съществено. Нормално е те да искат бърза промяна за всичко, от което са недоволни. Ще се позова на думите на Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго – да можеш, трето и четвърто – да го направиш“. Най-лесно е първото – искането. Дано тези, които са отишли да учат в чужбина, предполагам, не само за собственото си добруване, да придобият уменията за второто и да проявят желанието за третото и четвъртото. 

„Дела трябват, а не думи“ е казвал Васил Левски, който е загинал ненавършил Христовата възраст и не се е уморявал да върши делото, в което е вярвал. Христо Ботев загива за свободата на отечеството си едва 28-годишен. Цветан Радославов е бил на 22 години и студент във Виена, когато, връщайки се в България, за да участва като доброволец в Сръбско-Българската война, написва песента „Горда Стара планина“, станала впоследствие химн на страната ни. Стефка Костадинова също на 22 години поставя ненадминатия си световен рекорд. Поручик Димитър Списаревски е бил 26-годишен, когато в първия си боен полет загива след таранен удар срещу тежък американски бомбардировач в небето над София. Завършилият Робърт колеж в Цариград и защитил докторат по право в Хайделбергския университет Константин Стоилов, 26-годишен става депутат в Учредителното народно събрание, а по-сетне – и премиер. И още, и още млади хора, работили за България…

Естествено е надеждата да е в младите и в тяхното можене по-бързо да се трансформира в правене.

Снимки Личен архив

 

Сподели в
 

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020/12:06

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020/19:35

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020/11:54

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020/20:10

Стойността на един писател се измерва с качествата на книгите, които е създал. Но и с думите, които споделя и отправя към всички в дни на големи изпитания, когато намира истинските опори в „миналото незабравимо и пресвещените старини“.

30.10.2020/08:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

Тази година сп. „Златорог“ отбелязва своя 100-годишен юбилей. По този повод на книжния пазар се появи специално издание на списанието, публикувано от издателството на НБУ.

29.11.2020 /14:57 | Автор: Елка Трайкова, Михаил Неделчев | Източник: Култура

Със Стойчо Банчев бяхме колеги във в.”Народна младеж”. Беше недъгав: като дете го прегазила каруца и гръдният му кош беше деформиран. Но струваше колкото 10 „нормални”.

24.11.2020 /12:00 | Автор: Константин Иванов | Източник: nabore.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 35 гости

Бързи връзки