Начало
 
 

Н. Пр. Алехандро Поланко: Свободните и независими медии са демократична необходимост

23.10.2020 /06:30 | Автор : Къдринка Къдринова | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Алехандро Поланко. Снимка: Мари Къналян

На 13 ноември по покана на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в СБЖ ще гостува посланикът на Испания, който ще отговори на журналистически въпроси по актуални теми с акцент върху 110-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете ни страни. Ще бъдат засегнати също проблеми като пандемията на Covid-19 и свободата на медиите. Ето какво сподели Н. Пр. Алехандо Поланко в специално интервю за сайта на СБЖ.

 

Господин посланик, Испания отпразнува наскоро своя национален празник 12 октомври в необичайните обстоятелства на паднемията от Covid-19. Мадрид е затворен, за да се ограничи разпространението на коронавируса. Какво е настроението на хората? Как се справя общественото здравеопазване? А икономиката?

Преди всичко, благодаря, че ми предоставихте възможността за това интервю.

Кризата с Covid-19 стана световна пандемия, тя не познава граници и поразява всички страни по света. Кризата се изразява не само в извънредна санитарна ситуация с най-големи размери, но и в извънредна икономическа ситуация, при която особено силно се нуждаем от общата солидарност и сътрудничество на всички.

В това отношение солидарността на испанския народ и усилията, решителността на нашите здравни дейци е от фундаментално значение, за да можем да се противопоставим на вируса.

Имаме най-добрите условия, за да посрещнем тази санитарна криза. Нашата здравна система бе определена през 2019 г. като най-добрата в света. По продължителност на живота Испания е на второ място. Ние сме сред страните, които извършват най-много PCR тестове. Според Университета „Джон Хопкинс” сме една от петте страни с най-много оздравели пациенти и с най-ниски показатели за смъртност. Също така испанските учени работят по един от най-напредналите към момента проекти за ваксини.

Както отбелязах, предизвикателството, с което се сблъкваме, е изключително, безпрецедентно и изисква единен, общ, максимален и амбициозен отговор, за да съхраним нашата икономическа и социална система и за да предпазим нашите граждани.

Новият Фонд за възстановяване („Next Generation EU”), договорен в ЕС през юли т. г., е много важен. Испания току-що представи своя План за възстановяване, трансформация и устоичивост, който се състои от четири големи блока - екологичен преход, дигитална трансформация, полово равноправие и социална и териториална кохезия. Предвижда се този план да мобилизира 72 милиарда евро - половината от средствата, с които Испания ще разполага, благодарение на споменатия общностен фонд.

Какви заплахи може да донесе тази пандемия за демократичните общества, за универсалните права, за правото на изразяване и за свободата на печата - една особено чувствителна тема в България?

Говорим за санитарна криза от първа величина, непозната, засягаща всички ни и изискваща много усилия и жертви. Всички необходими мерки трябва да се прилагат съобразно закона и със зачитане на правата и свободите на всички граждани. Това трябва да е най-добрата гаранция и сигурност за нашите общества. 

Несъмнено свободата на изразяване се е превърнала в един от основните критерии за развитие на демократичните общества. Трансформацията на медиите е огромна с оглед развитието на дигиталния свят. Пресата преживява процес на адаптация към тази промяна, което включва и етични, и икономически аспекти. 

Защитата и съхраняването на свободните и независими медии се превръща в демократична необходимост. В неотдавнашния ни проект за възстановяване на базиликата в Пловдив избрахме един цитат на латински мислител с иберийски произход - Сенека. Мисълта е много актуална и е свързана с проблематиката, която обсъждаме: „Истината принадлежи на всички”.

Ако социалното дистанциране е новата нормалност, как ще оцелеем в културно отношение ние, южните хора, чиито навици и традиции не отговорят на тези изисквания? И в този смисъл - смятате ли, че испанците се покзват сега като по-дисциплинирани от българите?

Както казах, кризата с Covid-19 e световен проблем, който изисква глобален отговор. Възможно е страните от Южна Европа да сме по-общителни в културно отношение и да осъществяваме повече дейности на открито, благодарение на по-благосклонния ни климат. Въпреки това испанският народ, също както и българският народ, сме солидарни и отговорни народи, запознати с тежестта на проблема.

В последните седмици, както и в повечето европейски страни, предприемаме мерки за ограничаване на контактите и за възпиране на разрастването на пандемията.

Всиички тези мерки целят да гарантират нашата сигурност и да съхранят функционирането на нашите икономики.

Пандемията беляза също така и честването на 110-годишнната от установяването на дипломатически отношения между Испания и България. Как се реализират дейностите, посветени на този юбилей? С какво още можем да допренисем едни за други българите и испанците?

Нашето посолство беше предвидило една обширна програма с дейности, за да се отбележи това събитие, но то с оказа зависимо от кризата с Covid-19, което ни накара да отложим или да преобразуваме някои от дейностите. Добра илюстрация за това беше традиционното четене на „Дон Кихот” в Деня на книгата. Тази година то бе организирано виртуално, благодарение на участието на известни български личности от различни сфери, които четоха на испански откъси от творбата на Мигел де Сервантес. Също виртуални бяха специалните съвместни изявления на двете министърки навъншните работи Захариева и Гонсалес Лая навръх 8 май, деня на установяването на нашите дипломатически отношения.

Други дейности бяха осъществени присъствено, макар че трявбаше да бъдат отложени, като например представянето на изкуството на твореца от Кастейон - Карлес Сантос.

За последното тримесечие на годината е предвидено да се проведе възпоменание за посланик Хулио Паленсиа по повод 10-годишнината от откриването на фасадата на сградата на министерството на външните работи на негова паметна плоча и 80-годишнината от представянето на неговите акредитивни писма пред властите.

Освен това нашето представителство в сътрудничество с няколко български институции и ведомства като столичното кметство, издателство „Колибри” или организацията „Шалом” изготви туристически пътеводител на град София на български и на испански, включващ паметници и места, свързани с тези 110 години история на нашите диломатически отношения, включително и свързаните с личността на Хулио Паленсия.

В представянето на работата по опазване на испанския език и на неговата старинна версия, използвана от сефарадската общност, имах възможността да връча Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги на Софи Данон, отдала много сили за съхраняване на този език в Бългаия. Скоро с такова отличие ще бъде удостоен и кинематографистът и писател Анжел Вагенщайн.

В рамките на Втория Международен фестивал на музиката „Камералия” на 29 октомври ще се състои концерт на дуото  за „пиано на четири ръце” Бланко-Кортес и на тенора Хосе Мануел Санчес, който ще включва в програмата си творби от известни испански композитори.

Подготвяме и фотоизложба за 2 ноември, която ще е посветена на нашето сътрудничество в Антарктида, както и друга, съвместо с ългарската Държавна агенция по архивите, която ще продължи от 16 ноември до 8 декември - т обхваща историята на дипломатическите, консулските, търговските и културни отношения между Испания и България в течение на 110 години.

На 3 ноември в рамките на фестивала „Синелибри” ще бъде прожектиран филмът на режисьора Алехандро Аменабар „Докато продължава войната”. Ще го предшества кръгла маса за философското наследство и фигурата на Унамуно с участето на българския философ Лазар Копринаров.

Няколко дни по-късно, на 7 ноември, че участваме във Фестивала на дизайна, организиран от Студио „Комплект” като част от концепцията MELBA, създадена в края на 2017 г. Тазгодишното ѝ издание ще се фокусира върху новите модели от всекидневния живот с участието на испанката Вероника Фуерте, основателка и творческа директорка на студиото за графично творчество HEY. То ще проведе онлайн симпозиум по дизайн.

На 13 ноември ще проведа среща, подобна на миналогодишната, със Съюза на българските журналисти и със Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ). Само преди няколко месеца имах възможността да връча на досегашната председателка на СИЖБ Къдринка Къдринова отличието Офицерски кръст на Ордена за граждански заслуги. В една толкова важна за нашите отношения година - какъв по-добър повод да изтъкнем колко много неща обединват нашите две страни.

Работим също и с Българска телеграфна агенция, както и със Столична община, за да осъществим между 14 и 28 ноември фотоизложба от архивите на агенцията в градинката „Кристал”, включваща различни политически, културни, спортни и социалани събития от двете страни.

Също така посолството ни в сътрудничество с българското министерство на образованието разпрати една игра с 11 инфографики до 16 паралелки с изучаване на испански език в различни градове из цяла България - така, че изучаващите испански да могат да осъществяват обучителни дейности, свързани със 110-годишнината.

Ние сме страни, които олицетворяваме бъдещето с оптимизъм, независимо от сегашните обстоятелства, свързани с кризата около коронавиуса. Споделяме много общи интереси в различни сфери - икономика, култура, политическо сътрудничество, европейски въпроси. През тази година, в която отбелязваме 110-годишнината от установяването на нашите дипломатически отношения, ние им придаваме нов импулс и разпространяваме както сред испанската, така и сред българската публика образа на две страни, които стъпват върху солидно, богато и разнообразно наследство.

Сподели в
 

В навечерието на най-българския красив и пълен,носещ много надежди за здраве и късмет празник Баба Марта в клуб „Журналист“ се състоя една много сърдечна и пълна с настроение и усмивки среща под надслов "Традиция, вплетена в българския трицвет". Да подчертая, че тя премина при пълно съблюдаване на необходимите мерки във връзка с вихрещата се пандемия у нас.

24.02.2021/17:42

Каква по-красива вест в навечерието на идващата с бяло-червените мартеници пролет и най-романтичния ден на жената – 8 март, е новината, че се е появило новото специално издание на „Любослов“ „Дъщерите на България по света“. Антология на съвременната българска поезия. В нея със свои шест стихотворения участва и журналистката Маргарита Мартинова.

24.02.2021/14:41

Европейска програма за журналисти, които се занимават с трансгранична разследваща журналистика, обявява конкурс за отпускането на грантове за журналисти от 47-те страни членки на Съвета на Европа. Срокът за кандидатстване е до 11 март 2021 г.

23.02.2021/09:03

На 89 години си отиде ветеранът на врачанската журналистика и легендарен летописец на Северозапада Илия Борисов. Той бе дългогодишен кореспондент на "Работническо дело" и "Дума" във Враца , автор на "Икономически живот", "Строител", "Рудничар", "Учителско дело", "Поглед" и на всички врачански издания. Избиран е и за член на УС на СБЖ. 25 години оглавяваше журналистическото дружество във Враца. Носител на "Златно перо" на СБЖ. Поклон!

19.02.2021/17:19

Преминалите през центъра на София колони скандираха още "Никога вече фашизъм!" и "Фашизмът не е мнение, а престъпление".

13.02.2021/20:46

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 18 гости

Бързи връзки