Начало
 
 

Медийният закон: За едни хранилка, за други - бесилка

25.10.2020 /09:07 | Автор : Павлета Давидова | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


В проекта за промени в ЗРТ има малко конкретика по задълженията на обществените медии като архив на записите, цифровизиране и др.

В медийния закон на България има твърде много неясноти, вратички и проблеми, свързани с новите реалности и навлизането на модерните технологии.

Че финансирането на БНТ и БНР е тотален хаос и какофония, знаем и без да чуваме годишните им отчети. Регулация на онлайн съдържанието също трябва да бъде въведена.

Функционирането и правомощията на СЕМ трябва да бъдат преразгледани. Тези общи констатации обаче цяла вечност не водят до нищо, освен до краткотрайни скандали, размяна на остри позиции и... всичко продължава постарому, констатира авторката в "Дума":

През последната година БСП се опита да въведе квоти за българска продукция в тв и радио ефира. Социалистите имаха идея и как да започне работа прословутият Фонд "Радио и телевизия", който съществува в закона, но повече от 2 десетилетия не е направена и крачка към задвижването му.

Предложенията на СБЖ "отлежават"  

По стар изпитан навик управляващото мнозинство поряза идеята, за която дори се чуваха добри отзиви от "засегнатите" от законовата поправка. А мотивите на властващите бяха от сорта "по-добре да не работи, защото 20 години не работи". Толкова за тежестта на аргументите и необходимостта от смислен дебат.

Законовите предложения на Съюза на българските журналисти, насочени по-скоро към защитата на труда на работещите в сектора, "отлежават" в чекмеджето на парламентарната комисия по култура вече 2 години.

Поредните скандали около избора на ръководства на БНТ и БНР очаквано раздухаха отново финансовите им проблеми. ГЕРБ се сетиха, че трябва нещо да се направи. И като започна формирането на работни и експертни групи и комисии - тотален хаос и неяснота кой подготвя закона и върху какво се е концентрирал. Единственото ясно бе, че се мисли как да се реорганизират държавните харчове за обществените медии. А гилдията заподозря, че властта пак се готви да опитоми всичко, що може.

На 18 октомври културното министерство най-сетне качи на сайта си прословутия проект за изменение на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Лицензиите на обществените медии стават безсрочни. Още преди гилдията да го прочете, шефът на БНР Андон Балтаков хвърли оставка. По думите му, министър Боил Банов е подменил текста, за който е постигнато съгласие.

"Осигуряване на плурализъм" - добре звучи  

Що ги ручахме жабетата толкова време, като "Ало, Банов" пак прави каквото му скимне? Частният проблем на Балтаков е, че не може да прави с Управителния съвет на медията каквото си иска. Отделно, законът променя и финансирането на БНТ и БНР, което се знаеше предварително.

Новата формулировка обаче е доста интересна - отпускането на държавната субсидия няма да е на досегашния принцип норматив за час програма, а според "обществената им мисия". А сега де, кой определя мисията? Дали не е тоя, дето отпуска парите? Гербаджийски депутат великодушно заяви, че БНР било опозиционна медия и те не били направили "нищо срещу това". Може би вече правят, но по не толкова очеваден начин?

Предложението на Банов е Фонд "Радио и телевизия" изцяло да отпадне. Така де, защо да се морят да мислят как най-сетне да започне да функционира? Малко като с машинния вот, дето го има по закон, ама не и в изборните секции. Сигурно и с него 20 години ще се борим, докато го... махнем.

СЕМ повече създава драми  

В текста има малко конкретика по задълженията на обществените медии като архив на записите, цифровизиране и др. "Осигуряване на плурализъм" - добре звучи, но предвид събитията от последните години формулировката може да доведе и до тотално изкривяване. Вече го видяхме в "Конструкция" и "Деконструкция" по БНР. 

СЕМ ще продължи да избира генералните директори на двете медии. Има опит за врътка само с ротацията и мандатите им. Като качество и изисквания към експертния им опит добавки няма. Предвид скандалите около иначе беззъбия медиен регулатор, няма как да не се запитаме дали членството в СЕМ не е просто пост-награда със съответните изисквания за послушание.

Съветът налага впечатлението, че повече създава драми, отколкото да ги решава. Е, сега ще гледа и финансовите отчети на обществените медии. Да не се сдобие още някой член с нов "бракуван" автомобил от БНР. 

Министерството на културата вече пробва да си измие ръцете - то само организирало дискусия по закона. За какво ни е тогава министър, дискусии и сами може да правим. Виж, с реферството ще има проблем, ама... Има още цял месец за "обществено обсъждане", преди ГЕРБ и компания да пробутат поредната доза хаос и узаконяване на калинките. ЗРТ не засяга само БНТ и БНР, затова и цялата гилдия не бива да проспива поредното намерение на управляващите да осигурят за едни хранилка, за други - бесилка. 


 

Сподели в
 

Обикновено се смята, че карикатурата върви след събитията – нещо се случва и художникът го рисува. В някои случаи става и така – карикатуристът рисува, а после на него му се случва случка.

23.11.2020/09:01

Ha 21 нoeмвpи тeлeвизиoннитe ĸoмпaнии пo цeлия cвят oтбeлязаха Cвeтoвния дeн нa тeлeвизиятa (Wоrld ТV Dау). B тoзи дeн вcичĸи зaeти c мaгиятa нa мaлĸия eĸpaн иcĸaт дa ни нaпoмнят, чe тeлeвизиятa e нeизмeннa чacт oт живoтa нa xopaтa.

22.11.2020/09:07

Европейският парламент (ЕП) стартира процедури за приемане на резолюции за т.нар. “златни визи” и медийната свобода, където България ще е в центъра на събитията.

21.11.2020/10:06

От Google са сключили "индивидуални споразумения" за авторските права с френски вестници и списания. От месеци двете страни спореха за дела на приходите от показването на новини в резултатите на търсачката, информира АФП.

20.11.2020/09:05

Юбилейният 20-и рожден ден на bTV Новините излъчи и още носители на традиционните вътрешни награди в нюзрума: Добромир Иванов - най-добър оператор, Красимир Георгиев - най-добър монтажист, Елица Димитрова - най-добър продуцент, Десислава Минчева и Ирина Жерева - най-добри кореспондентки.

19.11.2020/09:04

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

В памет на големия български публицист и символ на непримиримата гражданска съвест, станал жертва на "белия терор" през 1925-та именно заради честното си и остро журналистическо перо, публикуваме откъс от книгата на Велислава Дърева „Атентатът`25. Денят, в който се отвориха портите Адови”

20.11.2020 /12:06 | Автор: Велислава Дърева | Източник: СБЖ

Навършиха се 100 години от смъртта на автора на „10 дни, които разтърсиха света” - легендарната хроника на обрата от 1917-та. А преди това журналистът от САЩ издава „Войната в Източна Европа” - резултат от обиколката му из балканските и източноевропейските страни през 1915-та. В София се среща с Йосиф Хербст, който му синтезира македонския стимулант на политическите решения у нас. Рид открива и откъде иде „подкупничеството” из нашите земи.

19.11.2020 /19:35 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Георги Атанасов няма нужда от никакво специално представяне – най-добре го представя дългогодишната му и изключително ползотворна журналистическа дейност, непрекъснатите му срещи чрез радио, телевизии, вестници с многохилядните почитатели на журналистическия му талант, които търсят мнението му по актуалните проблеми, които ги вълнуват. Верния и задълбочен анализ, силното българско слово…

16.11.2020 /11:54 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

През десетилетията, в които бе хроникьор на ужасите на войната, големият британски журналист никога не се свенеше да търси отговорност от властимащите. Той си отиде на 30 октомври т.г. на 74-годишна възраст.

11.11.2020 /20:10 | Автор: Белен Фернандес | Източник: baricada.org/middleeasteye.net

 Спомени и архиви

"168 часа" припомня емоционалното отразяване от пратеничката на БНТ на първенството по художествена гимнастика в Страсбург през 1983 г.

24.11.2020 /09:02 | Автор: Хортензия Маркова | Източник: 168 часа

Изложбата по повод 150 години от издаването на „Периодическо списание“ е разположена в Западното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и може да бъде видяна до 30.11.2020 г.

03.11.2020 /14:02 | Източник: nationallibrary.bg

 Акценти и позиции

Талантът и моралът на големия български публицист, „безследно изчезнал” заради острото си перо и гражданската си съвест при „белия терор” през 1925-та, вдъхновяват и мотивират и днес Съюза на българските журналисти. Девизът „Никому в угода, на никого напук” е девиз и на СБЖ.

20.11.2020 /11:29

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова гостува в предаването „Делници” на телевизия „Евроком” и отговори на въпроси на водещия Николай Колев по актуални теми от дейността и позициите на СБЖ.

18.11.2020 /21:35

По повод лансирания от правителството Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява следното становище:

17.11.2020 /17:27

 Мнения

Предложените промени в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) приличат и са адекватни на политиката и практиката на управляващата коалиция у нас. Все едно здравният министър да проверява качеството на пътищата от джипката на премиера, а министърът на културата да дава указания за здравеопазването и промени в правилата за предпазване от коронавируса...

15.11.2020 /07:05 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

С предложените поправки ЗРТ заприличва отново на многократно кърпен и с петна асфалт от медийната мрежа.

14.11.2020 /11:08 | Автор: Проф. д-р Петко Тодоров | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки