Н. Пр. Алфредо Атанасоф, посланик на Аржентина в България. Снимка: Оля Ал-Ахмед

На 6 ноември от 11.00 ч. Клуб „Журналист” на СБЖ ще гостува посланикът на Аржентина у нас Н. Пр. Алфредо Атанасоф, който е от български произход, макар и засега да не говори езика ни.

По покана на СБЖ и на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България посланикът ще представи пред медиите актуалния облик на своята страна, в която, както е известно, има и голяма българска общност.

Догодина ще бъде отбелязана 90-годишната от установяването на дипломатически отношения между България и Аржентина. Родината на тангото е първата държава в Латинска Америка, с която страната ни установява такива отношения на 8 юли 1931 г.

А българският родоначалник на фамалията на посланик Атанасоф - неговият дядо Стефан Атанасов, кореняк софиянец - стъпва на аржентинска земя още 20 години по-рано - през 1911 г. Установява се в град Берисо - един от районите в Аржентина, предпочитани от българските преселници през годините.

Другите такива зони са северната провинция Чако, която е имала и губернатор с български корени, град Росарио в провинция Санта Фе и град Комодоро Ривадавия в провинция Чубут, Патагония.

Берисо, където се установява дядото на посланик Атанасоф, се намира в провинция Буенос Айрес, недалеч от аржентинската столица. В него са се заселвали много емигранти от различни европейски страни. Смята се, че днес семействата там с български произход са около 500.

Стефан Атанасов намира в Берисо своята аржентинска половинка, жени се, раждат му се трима сина и една дъщеря. Един от синовете на име Сантяго Райко Атанасоф е и бащата на посланик Алфредо Атанасоф.

Дядото се е замогнал в Аржентина, станал е собственик на текстилна фабрика. Н. Пр. Алфредо Атанасоф има детски спомени от него, чувал го е отвреме-навреме да говори на български, но езикът в семейството все пак е бил испанският. Затова, въпреки българското си фамилно име, аржентинският посланик не говори български. Но се надява да го научи по време на мандата си у нас и вече взима уроци.

Български учат също така и съпругата му Лукресия, и техният 17-годишен син. Посланикът има и още двама по-големи сина от предишен брак, които живеят в Аржентина. От тях има и четирима внуци.

Негово превъзходителство смята да използва престоя си в България и за да проучи корените на своя дядо, да издири свои тукашни роднини.

Посланик Алфредо Атанасоф пое поста си в София през януари т. г. Уви, периодът отттогава насам, съвпаднал с кризата около Covid-19, не е никак благоприятен за активна публична дейност. Но въпреки това посланик Атанасоф вече е установил контакти с всички водещи български институции и работи дейно по укрепване на двустранното ни сътрудничество в най-различни сфери, включително и в търговско-икономическите контакти.

То е много плодотворно и в културната област, а също и в науката - особено по линия на изследователските ни експедиции за Антарктида, които често пътуват с аржентински кораби до Леденя континент. Топло приятелство вече свързва посланик Атанасоф с гланния антарктик на България проф. Христо Пимпирев.

Активизирани са и контактите на посланика с Групата за Малвините - неформална група от изявени в различни сфери известни български личности, които се стремят да запознават нашата общественост с историята на суверенитета над Малвинските (Фолклендските) острови и подкрепят провеждането на преговори по тази тема под егидата на ООН. В Групата за Малвините влизат например споменятият проф. Пимпирев, проф. Искра Баева, проф. Иво Петров и др.

Преди да стане посланик в България, посланик Алфредо Атанасов има дълга политическа кариера в Аржентина. Първоначално се изявява в синдикалната дейност, след това многократно е избиран за депутат, оглавявал е важни комисии в законодателния орган, бил е министър на труда, както и ръководител на кабинета на министрите в президентството на Аржентина - пост, отговарящ на премиерския. Представлявал е страната си на многобройни международни форуми.

Посланик Атанасоф ще е готов да отговори на всички въпроси на медиите на срещата в Клуб „Журналист” на СБЖ на 6 ноември от 11.00 ч.

Заради ограниченията, налагани от противоепидемиологичните мерки, на срещата ще бъдат допуснати да присъстват максимум 30 души.

Сподели в