Списание „Читалище“ е онова единствено по рода си периодично издание, не само с най-дълга история в българския печат, но и най-родолюбивия защитник на българщината през десетилетията на превратности исторически и духовни.

А да си пазител и радетел на духовната народна свяст, каква по-висока длъжност би могло да има!

Но списанието има и друга много голяма роля в културния, литературен и творчески живот на обществото ни в по-ново време. То приобщи под родолюбивата си стряха поколения млади и зрели творци на сцената и перото. На страниците му се изявяваха начеващи поети, получили самочувствие автори, готови да полетят на крилете на вдъхновението и любовта към Отечеството.

На неговите страници са отбелязани не малко успешни прощапулници. Там срещнах за пръв път имената на Дамян П. Дамянов, Усин Керим, Пеньо Пенев, Слав Хр. Караславов, Андрей Германов, Салис Таджер… Едно бъдещо, ново литературно поколение, белязало раждането си тъкмо в списание „Читалище“, с които се сприятелихме завинаги.

Появявала се е и моята фамилия, за читалищни събития и успехи в околийския тогава град Луковит, създал самодейна оперета, гастролирала в Плевенска област, симфоничен оркестър, детска музикална школа, (между първите в страната), представителен градски хор, наред с 3 ученически хора, вокални групи, драматичен театър, самодейност, достойна за града на Златна Панега и читалище „Съзнание“, родено със свободата на България и наченки преди нея още. И бе чувалоизвестната по цял свят обработка на Петко Стайнов на народната песен „Луковитски моми“, която почти винаги влизаше в репертоара на читалищни и ученически хорове в цялата страна и извън нея.

Не бих могъл да изредя наградите и отличията на читалищните състави в национални прегледи и надпявания.

Да представяш читалищен хоров състав на сцената на концертната зала „България“, или в „Народния театър“, огрян от светлината на най-високата, представителна рампа, е събитие по-високо от отличието, защото остава в сърцето на самодееца за цял живот. Споменът, който никога не се забравя, снимката, която се гледа с радост от наследниците на нашето родолюбиво читалищно дело, свидетелства, че и ний сме дали нещо на съвременниците си, и пример за бъдещите поколения.

И понеже Ти, списание „Читалище“, радетел на най-родолюбивото културно-просветно дело, свидетелстваш за стореното от будните читалищни дейци – благодарност и поклон до земи!

С уважение и признателност за всичко сторено от теб – родолюбиво списание „Читалище“, твой съмишленик, приел от теб частица от светлия ти духовен, човеколюбив идеал, оставам завинаги твой радетел.

Сподели в