Валентин Колев

Репортерът от мястото на събитията ме успокоява, че още се броят гласувалите по пощата, и докато показва картина от мястото на събитието, започва да бълва трудно произносима игра на думи, включващи мамата, предстоящите заплахи  за сексуалното ѝ състояние и всичко отново отзад-напред.

Оглеждам се за малки деца и дами около мен и за щастие в този момент такива няма. Защото обикновено се интересуват от новини. Този път са в друга стая, изборите в САЩ не ги вълнуват, интересува ги дистанционното обучение на началните класове, въведено и за тях от няколко дни. 

Бахмаамудее... и така нататък ръси репортерът зад кадър, а аз се сещам за тъпата кърджалийска п...оетеса от премиерския говорен фолклор. Същата стилистика на липсващите 7 години от възпитанието на всяка персона, бъдеща нон грата!

То не беше с 200 километра ще я ..., то не беше „акъл се набива на умен човек, Томиславе, на прост човек ..р се набива. Той не може да поеме акъл, мое да поеме един к..!“ И ако премиерът се „извинява“ за непремерените си ругатни с целувка по прясно ондулираната прическа на ПКП в пряк ефир, то репортерът Марков писа следното:

„Колкото и да се стараеш, да отделяш време и да се подготвяш, колкото и да си наясно с правилата за поведение в ефир, в определени моменти, когато си 24 часа на крак, не си спал от денонощия и очилата ти се изпотяват от собствения ти дъх, казваш неща, които не бива. Поднасям извинение на зрителите на БНТ за недопустимия език в ефир. Благодаря на колегите за подкрепата и разбирането. БНТ е институция и ние всички ежедневно работим с високи стандарти за професионализъм и етика. Автор: Александър Марков“. 

Е, драги, такава ни е професията   

Но когато липсват основите на доброто възпитание, такива са резултатите! Поне ще знаем да не те избираме за премиер, защото ще повториш настоящия. И той все е на крак (в джипката), стои сам като куче, псува по телефона подчинени и понеже не носи очила, които да изпотява с дъха си, изпотява примрелите от гнева му чиновници от хранилката.

В дългогодишната си практика съм чувал редакционни истории, оставали между стените, но не и в обществото. Помня, когато късно вечер „връзвахме“ броевете на вестника и на готовата страница отивах с важна поправка, как реагираха метранпажите – подобна еротична скоропоговорка по отношение на дежурния екип, на международното положение или на кооператорите от АПК, на младежите от металургичния комбинат и на творци от Клуба на МХТИ, подкрепили по-късно решенията на партията за изпълнение на петилетката за 3 години... Нямаше нищо общо с добилите популярност по това време „по дяволите“, „гръм и мълнии“ или джедайската попържня „Нека майка ти бъде с мен!“. 

Чудя се как да гледам пак тази медия, която работи всекидневно с високи стандарти за професионализъм и етика, когато пак в новините преди дни предложи репортаж от линейка пред столична болница. Хем се поставям в лицето на болния в кабината, хем в лицето на младия медик, хем в лицето на дежурната лекарка.

Ужасът на епидемиологичното ни всекидневие! Министърът иска оставка на шефа на болницата. Кметицата не му я приема, не достигат лекари. И всичко това щеше да остане само като епизод от деня, ако продуцентът бе поискал от репортерите и другата гледна точка. Там медиците от болницата също са 24 часа на крак, не спали от денонощия, с изпотени и набръчкани от маски и очила лица. Само дето не ругаят в ефир, а спасяват животи. 

Отношение по неприятния случай ще вземе, надявам се, генералният директор на БНТ. Колко и доколко е възпитан, ще разберем по реакцията му. Дали ще му покаже среден пръст, както го направи в ефир преди година и нещо в публицистично предаване? Безнаказано! Или ще предложи на подчинения си да запази тази предпазна маска в рамка на стената на нюзрума като предупреждение и обеца на ухото към всички, които се явяват да кажат нещо важно или маловажно в ефир?

Нека не забравяме никога – обикновено в такива случаи мама е виновната!


 

Сподели в