Начало
 
 

Журналистите от запаса убиват ли ги?...

09.11.2020 /20:32 | Автор : Любомир Давидков | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Давидков

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

 

Да завърша това антрефиле ме предизвика утрешния ден. А го започнах още на 1-ви ноември: празникът на народните будители. И на българската журналистика.

Започнах го и от суета. Не един и двама познати и приятели ми казаха: „Хайде, напиши нещо за този ваш журналистически празник! Все пак, до 1989 г., когато в медиите излизаше материал, подписан от теб, хората коментираха…“

Все пак!?

И за пореден път гъделичкат самочувствието ми, като ме подсещат за „онова време", когато след публикуването на мои материали, документални филми, телевизионни и радиопредавания настъпваше леко смущение сред определени приятелски кръгове на партийни и административни величия.

А аз се сещам се сещам за онези от вас, които ми дадоха куража и ме дариха с късмета да обезпечават административно и финансово публицистичните ми хрумки. Които ми позволяваха през годините сам да избирам темите, по които да пиша. Като се започне с Илия Пехливанов и Георги Марковски, с Борис Балев и Ана Горанова, с Иван Ангелов и Никола Терзиев, с Панко Анчев и Асен Владимиров.

Някои отидоха без време в по-добрия свят.

Другите?! Не очаквате награда за цялостно творчество, нали?

Но ме подкрепяхте и защитавахте, защото вярвахте, че казвам само онази истина, която не е плод да емоции. И ми съдействахте за безжалостното издирване, показване и съпоставяне на основните за даден проблем факти.
Професията журналист ми даде възможност да работя и като строител, миньор, дървосекач и риболовец. И какво ли не още.

Да летя на реактивен самолет и да се спусна в най-дълбоката шахта в страната - Голям Палас Север.

Да пътувам из страната седем дни с Фидел Кастро

Да усетя какво е напрежението, когато гърмим бомбите на забоя.

Да интервюирам прокурори и съдии, талантливи артисти, музиканти, писатели и адвокати.

Да издам три книги с документални разкази след като:

Съжителствах няколко месеца с наркомани и алкохолици.

Бях възпитател в поправителни заведения за деца, нарушили закона.

Бях под прикритие в група за контрабанда на цигари и в разпределение на дефицитни стоки.

Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта?

Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници?

Защо някой не ми обясни, каква е мярата за достойнство на онези, които приемат друг да избира темите, за които да пишат или говорят?

Защо някой не ми отговори, как се осмеляват да се наричат журналисти онези съчинители, които заменят фактите с вопли или възторзи от това, което се случва днес?

Без да търсят значението и мярата му за бъдещето на страната. Без да се тревожат, че днес се прави всичко, за да няма утре. Да няма нов ден за нашите деца. И внуци. А не за избраници!

Спокойно! Не съм объркан. Нито изпълнявам ария за величието на журналистиката от миналото. Защото и сега я забелязвам. Онази, истинската журналистика. Която е непослушна, палава, изследваща, търсеща истини и справедливост. Но само понякога се чува пресипналият и глас. Все по-рядко някой се интересува от нашето мнение.

Медийни мъдреци ни поучават: „Вие, които сте натрупали зад гърба си доста години в тази професия вече преминахте в запаса. Замълчете!“

Извинете, къде казахте, че сме? В запаса ли?

Е, аз още не се приемам като резерва в отбора. Професията ме научи да не се отказвам. И да не се връщам.

Многообразието на живият живот, който близо 30 години бях изследвал като журналист, ми даде мъдростта да не пропадна в ямата на самосъжалението или в хаоса на омраза в търсенето на възмездие, когато преди 20 години шайка варвари заграбиха изградената от семейството ми сграда. Разпродадоха я за стотици хиляди евро и се скриха.

Наученото от професията ми помогна вече 20 г. / ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ / да защитавам правата си. Чрез съдебната власт. А не с лично правосъдие.

Двадесет години и участие в повече от 40 дела / ЧЕТИРИДЕСЕТ ДЕЛА /. От които три лично срещу мен. Завършили с безапелационно оправдаване.

Тя ми даде куража, че и на 63 години мога да започна да уча като амбициозен студент и да добия необходимите ми правни познания. Защото бях разбрал, че без тях съм безпомощен.

А след това и да се опълча срещу метастазите на покварата и некомпетентността, които през тези години се разрастваха в съдебната система. И да спечеля три дела срещу тази система. Когато тя абдикира от задължението си да защитава обществената хармония.

След като съм стигнал до тук, май ми е рано да излизам в запас?

А вие, приятели?

Не търся отговор. Искаше ми се да напиша нещо като поздравление за онези журналисти, които все още са журналисти. Получи се друго.

Но утре е поредният 10-ти ноември.

Дали пък няма най-сетне да започне новият ден? С НАС! Нали?
 

Сподели в
 

Отказът той да бъде екстрадиран в САЩ е повод за радост - но същото съдебно решение отхвърля свободата на словото и представя дисидентството като психично заболяване

05.01.2021/20:53

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.

07.12.2020/20:17

Макар в делото срещу основателя на WikiLeaks да е заложено собственото им бъдеще, повечето водещи медии съзнателно прикриват беззаконните действия на Вашингтон и Лондон, пише авторът Джошуа Чо в изданието FAIR. Статията е преведена на български и публикувана в "Барикада".

23.11.2020/19:53

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

09.11.2020/20:32

На фона на отработения в Орбанова Унгария механизъм по превземане и преобръщане на независими медии в обслужващи властта, внимание привлича предизвикателството на новия информационен сайт Telex.hu, финансиран от читателите.

21.10.2020/16:15

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки