Начало
 
 

Журналистите от запаса убиват ли ги?...

09.11.2020 /20:32 | Автор : Любомир Давидков | Източник: Фейсбук Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Любомир Давидков

Известният публицист Любомир Давидков в навечерието на 10 ноември публикува свой коментар във Фейсбук и зададе остри въпроси: Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта? Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници? Препечатваме коментара му.

 

Да завърша това антрефиле ме предизвика утрешния ден. А го започнах още на 1-ви ноември: празникът на народните будители. И на българската журналистика.

Започнах го и от суета. Не един и двама познати и приятели ми казаха: „Хайде, напиши нещо за този ваш журналистически празник! Все пак, до 1989 г., когато в медиите излизаше материал, подписан от теб, хората коментираха…“

Все пак!?

И за пореден път гъделичкат самочувствието ми, като ме подсещат за „онова време", когато след публикуването на мои материали, документални филми, телевизионни и радиопредавания настъпваше леко смущение сред определени приятелски кръгове на партийни и административни величия.

А аз се сещам се сещам за онези от вас, които ми дадоха куража и ме дариха с късмета да обезпечават административно и финансово публицистичните ми хрумки. Които ми позволяваха през годините сам да избирам темите, по които да пиша. Като се започне с Илия Пехливанов и Георги Марковски, с Борис Балев и Ана Горанова, с Иван Ангелов и Никола Терзиев, с Панко Анчев и Асен Владимиров.

Някои отидоха без време в по-добрия свят.

Другите?! Не очаквате награда за цялостно творчество, нали?

Но ме подкрепяхте и защитавахте, защото вярвахте, че казвам само онази истина, която не е плод да емоции. И ми съдействахте за безжалостното издирване, показване и съпоставяне на основните за даден проблем факти.
Професията журналист ми даде възможност да работя и като строител, миньор, дървосекач и риболовец. И какво ли не още.

Да летя на реактивен самолет и да се спусна в най-дълбоката шахта в страната - Голям Палас Север.

Да пътувам из страната седем дни с Фидел Кастро

Да усетя какво е напрежението, когато гърмим бомбите на забоя.

Да интервюирам прокурори и съдии, талантливи артисти, музиканти, писатели и адвокати.

Да издам три книги с документални разкази след като:

Съжителствах няколко месеца с наркомани и алкохолици.

Бях възпитател в поправителни заведения за деца, нарушили закона.

Бях под прикритие в група за контрабанда на цигари и в разпределение на дефицитни стоки.

Защо днес някой не ми подскаже, кои позволиха професията на журналиста да бъде заробена от медийните преторианци на властта?

Как критерий за професионализъм станаха съчинителите на измислени истории, удобни за търговци и безродници?

Защо някой не ми обясни, каква е мярата за достойнство на онези, които приемат друг да избира темите, за които да пишат или говорят?

Защо някой не ми отговори, как се осмеляват да се наричат журналисти онези съчинители, които заменят фактите с вопли или възторзи от това, което се случва днес?

Без да търсят значението и мярата му за бъдещето на страната. Без да се тревожат, че днес се прави всичко, за да няма утре. Да няма нов ден за нашите деца. И внуци. А не за избраници!

Спокойно! Не съм объркан. Нито изпълнявам ария за величието на журналистиката от миналото. Защото и сега я забелязвам. Онази, истинската журналистика. Която е непослушна, палава, изследваща, търсеща истини и справедливост. Но само понякога се чува пресипналият и глас. Все по-рядко някой се интересува от нашето мнение.

Медийни мъдреци ни поучават: „Вие, които сте натрупали зад гърба си доста години в тази професия вече преминахте в запаса. Замълчете!“

Извинете, къде казахте, че сме? В запаса ли?

Е, аз още не се приемам като резерва в отбора. Професията ме научи да не се отказвам. И да не се връщам.

Многообразието на живият живот, който близо 30 години бях изследвал като журналист, ми даде мъдростта да не пропадна в ямата на самосъжалението или в хаоса на омраза в търсенето на възмездие, когато преди 20 години шайка варвари заграбиха изградената от семейството ми сграда. Разпродадоха я за стотици хиляди евро и се скриха.

Наученото от професията ми помогна вече 20 г. / ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ / да защитавам правата си. Чрез съдебната власт. А не с лично правосъдие.

Двадесет години и участие в повече от 40 дела / ЧЕТИРИДЕСЕТ ДЕЛА /. От които три лично срещу мен. Завършили с безапелационно оправдаване.

Тя ми даде куража, че и на 63 години мога да започна да уча като амбициозен студент и да добия необходимите ми правни познания. Защото бях разбрал, че без тях съм безпомощен.

А след това и да се опълча срещу метастазите на покварата и некомпетентността, които през тези години се разрастваха в съдебната система. И да спечеля три дела срещу тази система. Когато тя абдикира от задължението си да защитава обществената хармония.

След като съм стигнал до тук, май ми е рано да излизам в запас?

А вие, приятели?

Не търся отговор. Искаше ми се да напиша нещо като поздравление за онези журналисти, които все още са журналисти. Получи се друго.

Но утре е поредният 10-ти ноември.

Дали пък няма най-сетне да започне новият ден? С НАС! Нали?
 

Сподели в
 

Според доклада на „Репортери без граници“ България вече заема 91-во място в сравнение със 112-то миналата година. Ето как коментира тази новина Иван Бакалов пред Българското национално радио(БНР).

03.05.2022/13:01

"Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме", казва в интервю за dir.bg членът на СЕМ Соня Момчилова, която е твърде вероятно днес да го оглави.

21.04.2022/09:08

Журналистът Петър Волгин гостува в студиото на Dir.bg, за да представи своята книга "Живот в радиото". Как и защо избира да работи в програма "Хоризонт" на БНР и защо Радиото се е превърнално в негова съдба? Интервюто е взето от Юлия Владимирова.

20.04.2022/15:19

Миналата седмица спряха да излизат два вестника – „Монитор” и „Политика”, а една информационна агенция – „Фокус” и нейните радиостанции из страната са в процес на разделяне и закриване. И трите издания са дългогодишни, а причините за закриването им са различни.

30.03.2022/12:06

Главният редактор на независимото украинско онлайн издание „Таймер” Юрий Ткачов, задържан на 19 март от Службата за сигурност на Украйна, остава в предварителния арест.

20.03.2022/15:39

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Протести избухнаха в Сантяго, след като на 12 май почина Франсиска Сандовал, работила за известна алтернативна телевизия. Тя бе простреляна в лицето, докато отразяваше избухнали безредици след Първомайската демонстрация в чилийската столица. Ранени бяха още двама журналисти от същата медия. Подозренията са, че стрелялият е дребен мафиот, свързан с карабинерите – репресивна структура, която новият президент Габриел Борич така и не реформира.

15.05.2022 /12:00 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Известният британски журналист и познавач на Близкия изток Джонатан Кук анализира в Middle East Eye убийството на палестинската журналистка Ширин Абу Акле и привежда още случаи на разправа на Израел с журналисти.

15.05.2022 /10:57 | Източник: middleeasteye.net/baricada.org

„Защо лаят краставите магарета“ е новата книга на журналиста и публицист Калин Тодоров. След като поредицата му „Зад завесата на соца“, „Зад завесата на прехода“, „Зад завесата на демокрацията“, „Зад завесата. Големия брат“ и накрая „Завесата падна“ вдигнаха голям шум и предизвикаха читателския интерес, те дълго време оглавяваха и класациите за най-продавани и най-известни книги.

28.04.2022 /07:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Времето лети, и това го доказва и четвъртвековния юбилей на едно от най-гледаните предавания на телевизията майка „Животът е вкусен“, чийто водещ е вечно усмихнатият и пълен с енергия Ути Бъчваров. Да не повярва човек, че като едно щракване с пръсти се навъртяха тези 25 лета, които доказват, че и днес зрителите обичат и гледат това първо кулинарно предаване в телевизионния български ефир.

25.04.2022 /23:19 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Изданието тръгва като "ежедневен работнически вестник" на 5 май 1912 г.

05.05.2022 /16:17 | Източник: СБЖ

В новия том VII на „Известия на бургаския музей“ е публикувано изследването на журналистката Диана Славчева „Бургаската преса в годините от Освобождението до 1944 г.“

18.01.2022 /13:10 | Източник: СБЖ

 Акценти и позиции

СБЖ изразява възмущение и осъжда бруталните убийства на четири журналистки в рмките на четири дни в три различни страни. Съболезнования и солидарност за близките и колегите на убитите Йесения Мойинедо, Шейла Хоана Гарсия, Ширин Абу Акле, Франсиска Сандовал, както и на всички журналисти, станали жертви на жестоки разправи където и да е по света. Посегателството срещу всеки един колега е посегателство срещу всеки от нас.

15.05.2022 /12:40

Какви размисли буди новият доклад на „Репортери без граници” с внезапното скачане на България с 21 позиции нагоре по медийна свобода и докъде стигнахме след миналогодишната декларация „Виндхук+30”?

03.05.2022 /16:03

Нека и на този 1 май отново да надигнем глас в защита на труда и на правата на журналистите, на всички трудови хора. Нашата обща солидарност е двигател на демокрацията и напредъка, които обаче са невъзможни без мир. Да обединим усилията си, за да върнем диалога и отстояването на мира като висша ценност и в нашето общество, и в света.

01.05.2022 /09:30

 Мнения

Размисли по повод два телевизионни концерта в празничните дни.

26.04.2022 /15:08 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

Министерството на културата отказа да подпомогне с 2000 лв. издаването на сборник с лирика на поета, написал „Една българска роза”, по повод неговата 95-годишнина, защото там не са чували за него.

19.04.2022 /20:09 | Автор: Лозан Такев | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 24 гости

Бързи връзки