Начало
 
 

Сп. „Читалище” излъчва и днес неугасващи пориви

30.11.2020 /16:51 | Автор : Боян Бойчев | Източник: Дума Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Броеве 1-3. на "Читалище" от 2015 г.

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

Но ето, че в днешния компютърен свят, в който всичко е превзето от интернет, едно печатно издание се оказва мостът между 3 столетия, съхранявайки и отстоявайки позабравени идеали, пише авторът в "Дума":  

Неотдавна сп. "Читалище" навърши 150 години. Това е най-старото печатно издание у нас, започнало да излиза още през Възраждането и съхранило се до днес. На тазгодишния Ден на народните будители - 1 ноември, сп. "Читалище" бе наградено със специално отличие на Съюза на българските журналисти.

Трудно е да си представим дългия път, който е изминат през тези години. Трудно е да си представим всички възрожденци и будители, всички големи поети и писатели, всички гиганти на мисълта, оставили своята диря по страниците му.

Появата на сп. "Читалище" е важна част от един процес, започнал с просветлението на Паисий да напише своята "История славянобългарска" и да тръгне да я разпространява из поробените български земи.

Пламъкът на Възраждането е запален   

Народът започва да се събужда, издига се националното самосъзнание, все по-ясно се усеща поривът към свобода. Появяват се училища, революционни организации, литературни творби, вестници, списания.

В Шумен, Свищов и Лом са открити и първите читалища - уникални по своя характер обществени културно-просветни сдружения, които имат водещ принос не само за духовното пробуждане на България, но и за нейното политическо освобождение.

Веднага след тях в градове и села никнат нови и нови. До 1878 г. се създават близо 200 български читалища. Освен за просветителска дейност, те изпълняват и ролята на легални прояви на тайните революционни комитети, създадени от Георги С. Раковски и Васил Левски. Появява се българско читалище дори в сърцето на Османската империя - Цариград, което бързо се превръща в духовен център за българите.

Именно от Цариградското читалище, осъзнали необходимостта от сериозно печатно издание, възлагат на интелектуалеца Марко Балабанов да създаде сп. "Читалище". Човек начетен, учил "Право" в Атина и "Медицина" в Париж, после "Философия" в Хайделберг, завършил "Право" в парижката Сорбона, той с възрожденски плам се хвърля в новото начинание.

Първият брой тръгва на 1 октомври 1870 г.   

Списанието отстоява високите идеали на Българското възраждане. Създателите му са високо образовани и талантливи личности: журналисти, публицисти, критици, изкуствоведи, преводачи, писатели - някои от най-видните ни духовни водачи тогава. Неслучайно те се нареждат сред първостроителите на нова България след Освобождението.

Главен редактор е Марко Балабанов, следват Лазар Йовчев, Тодор Икономов, Петко Р. Славейков и Стефан Бобчев. На списанието сътрудничат още Иван Вазов, Гаврил Кръстевич, Кръстьо Пишурка, Тодор Шишков, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Райко Жинзифов, Атанас Илиев, Добри Войников, Марин Дринов, Димо Хранов, Стоян Михайловски и др.

Основните задачи, които си поставя списанието, са да допринася за всестранното духовно развитие на българите, за повишаване на националното им самосъзнание, за увеличаване и укрепване на народните читалища като самобитна и резултатна културно-просветна организация. Новото издание отразява дейността на тези огнища на българщина, пламнали из Българско.

То става инициатор на тяхната взаимопомощ и обединяване "в един многополезен съюз" за "еднаква дейност по събуждането и просвещението на целия български народ и на цялото Отечество". Идея, която ще се осъществи след Освобождението със създаването на Съюз на народните читалища.

Но да се върнем към онзи кърваво-романтичен период от българската история, когато, по думите на Вазов, народът "леко и полека порасте с няколко века". Интересът към сп. "Читалище" става все по-голям. Тиражът му стига невероятните за това време 3000 екземпляра, като само абонатите му са 1700, а периодичността - 2 пъти месечно...

100 книжки излизат през 1870-1875 г.   

Радостта си от появяването на списанието изразяват в благодарствени писма даскали, свещеници, читалищни дейци. Всеки нов брой е очакван с трескаво нетърпение. Причината за този феномен трябва да търсим в богатата и разнообразна тематика.

Тя е очертана още в програмната статия на "Читалище", публикувана в първия му брой. В нея Марко Балабанов заявява, че списанието ще разнася "като пчела цветопитаема" знания по всички въпроси, които засягат живота и стремежите на народа, включително и "умствения напредък на Европа".

Поезия, проза, критика. Преводни и оригинални български текстове. В списанието през ония години се появяват творби на Омир, Пушкин, Шевченко, Плутарх, Дюма и т.н. Световноизвестни автори, непознати до този момент на българския читател. Тук публикува някои от първите си стихотворения Вазов, тук излиза "Изворът на Белоногата" на П. Р. Славейков... 

Списание "Читалище" е спряно от поробителите около Априлското въстание. Възстановено е след Освобождението, като продължава да отстоява демократичните и възрожденските си идеи. В него редовно се публикуват информации, статии, коментари и други материали по културно-просветни въпроси.

Особено място сред тях заемат публикациите за живота и проблемите на народните читалища. Водеща тема е развитието на българската художествена литература. Списанието отново има много сътрудници - Иван Д. Шишманов, Стилиян Чилингиров, Ячо Хлебаров, Никола Ракитин, Павел Делирадев, Никола Кондарев, Тодор Влайков, Людмил Стоянов, Цветан Минков, Дора Габе, Мария Грубешлиева, Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев, Георги Караславов, Младен Исаев, Михаил Арнаудов, Александър Милев, Никола Кондарев, Боян Балабанов, Владимир Полянов...

Създава се едноименният литературен кръг   

На страниците му в по-нови времена виждаме имената на научни работници, общественици, дейци на изкуството и културата като акад. Константин Косев, проф. Атанас Божков, проф. Дойно Дойнов, проф. Михаил Бъчваров, проф. Слави Славов, проф. Вера Динова-Русева, Асен Босев, Евтим Евтимов, Благовеста Касабова, Матей Шопкин, Георги Константинов, Драгомир Шопов, Ана Александрова, Воймир Асенов, Димитър Златев, Боян Ангелов, Димитър Милов, Иван Есенски и много други...

Особено трудни са годините на прехода, когато сп. "Читалище" е пред спиране по финансови причини. Въпреки това издателите и редакторите му не се поддават на политически натиск, не стават заложници на чужди интереси и рупор на амбициите на новобогаташи.

В мътното и брутално време, когато повечето стойностни писатели няма къде да печатат новите си творби, списанието предоставя страниците си на тях. Така се създава литературният кръг "Читалище". 

Сега главен редактор на сп. "Читалище" е поетът и журналист Петър Динчев. Той си знае какво му струва да продължава една 150-годишна традиция. Безценна помощ в това начинание е изградената през 1999 г. фондация "Читалище - 1870 г.", ръководена от Боян Ангелов, чиято цел е именно да издава списанието, както и тематично свързани книги.

Такава е антологията "Възрожденски пориви", появила се на бял свят преди месец във връзка с кръглия юбилей. В нея редакторите Петър Динчев и Нико Стоянов на 240 страници са подбрали стихотворения на 65 ярки съвременни поети. А в момента се подготвя и юбилейният брой на сп. "Читалище".

В уводното си послание към антологията Петър Динчев споделя: "И най-дълголетното българско издание едва оцелява от сполетелия го недоимък. Но литературният кръг "Читалище", създаден от него, продължава да крепи талантите. Доказателство за това е и този поетичен сборник, посветен на 150-годишнината на списанието".

Няма как да бъде иначе. Именно защото "Читалище" е най-старото българско печатно издание с най-дълбоки корени в българската духовност, превърнало още от самото си начало културата в своя основна тематика.

В днешното грубо, прагматично и лишено от идеали съвремие то продължава да поддържа пламъчето на възрожденския порив, от който въпиющо имаме нужда.

Свързани:   Величко Хинов - за 150-годишното списание „Читалище”

По повод юбилея на най-дългогодишното ни периодично издание, което току-що получи и специалната награда на СБЖ, ето какво пише за него писателят, публицистът, критикът и секретар на Клуба „Писатели-журналисти“ Величко Хинов:
Дата: 02.11.2020


 

Сподели в
 

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021/12:17

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021/16:16

През 1866 г. Петко Рачов Славейков основава в. "Македония" в Цариград. "Македония" е български вестник, който излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 г.

04.12.2020/14:05

На 24 септември 1885 г. с първия брой на в. „Време“ в Силистра стартира издаването на вестници. Така на практика преди 135 години се „роди“ журналистическата преса в Крайдунавска Добруджа, както наричат областта.

03.12.2020/15:47

Има такова печатно издание у нас. Излиза вече век и половина. Едва ли неговите създатели са си представяли, че ще оцелее толкова дълго, през толкова различни епохи и събития. Още повече, че тогава, когато се появява, животът на българските вестници и списания в повечето случаи е бил твърде кратък.

30.11.2020/16:51

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 34 гости

Бързи връзки