Николай Томов и Петър Борсуков

Радвам се, че ги познавах.

В началото на 70-е на отминалия век редакцията на единствения по онова време вестник в града – „Борба”, бе в къща  точно срещу театъра „Константин Кисимов”. На главната улица. Там отидох за първия си едномесечен стаж като студент по журналистика в Софийския университет. 

Николай Томов бе постъпил на работа година-две преди лятото на 1973-та. Но вече бе шеф на отдел „Селско стопанство”.

Засмян, млад – душата на една редакционна троица,  

от която неспирно бликаха шеги, ведрост и закачливост. Заедно с Веселин Долчинков (Весю) и Иван Русков (Руския) те мигом разсейваха и най-малкото облаче на монотоние и тягост, което дръзваше да се появи  над всекидневната работа. 

Петър Борсуков пък оглавяваше отдела за хумор и сатира. И всяка седмица – десетилетия! – правеше съботната хумористична страница на изданието. Сигурен съм, че и той никога не е знаел колко са карикатурите, шаржовете, рисуваните заглавия, илюстрациите, които е нарисувал...

Подписани с името му, а и с немалкото му псевдоними, най-често използваните от които бяха П. Етър и БОР. Не са чак безчет, но наистина много са и сценариите му за естрадно-сатирични спектакли, за филми, правени още от младежките му години.

Бе книголюбец, не само заклет запалянко на „Етър”, но и спортист, добър приятел с Антон Дончев, с бай Косю Кисимов... Тъкмо за нарицателната му работливост и монашеска отдаденост на занаята, а също и за ренесансовата енциклопедичност на проявленията си е сред първите, удостоени с наградата „Велико Търново”. Още при учредяването й. 

...Сетне редакцията се озова в нов дом – на територията на някогашните казарми. Там Николай вече бе главен редактор, а Петър Борсуков – освен с всичко друго – заедно с Христо Медникаров правеше чудесното приложение на „Борба” за литература, изкуство и култура „Светлик”. 

Подир синорната 1989-а и двамата продължиха дружния си труд на новия, пореден адрес на вестника – до Съдебната палата, до търновския пазар. 

Николай Томов, който открай време обичаше да лети и до София със самолет от някогашното летище Горна Оряховица, се отдаде и на чуждоземни пътешествия. А домошарят, 

най-големият карикатурист на Велико Търново 

до края си рисуваше за най-обичния си вестник...  Една от мечтите му бе да отвори собствена художествена галерия  на улица „Гурко”, ала не успя да я сбъдне. 

Заобаждаха се и при двамата болежки, неволи... 

Трогателна снимка отпреди няколко дни във Фейсбук ги показва прегърнати в последния дом на вестника: по-младият Николай - понапълнял, по-възрастният – Петър, поотслабнал, леко приведен от тежестта на времето връз плещите на изпънатата инак като дръжка на знаме снага. 

Пак тъй прегърнати и си отидоха от тоз свят, наричан „белия”. Оставяйки почернен не само вестника, но и цялото старопрестолно вестникарство. 

Половинвековният труд на всеки от двамината оставя след тях диря, която е добър и все по-рядко срещан урок за искащите да се учат в занаята ни. 

Помнете и тачете ги! 

Свързани:   Търново и в. „Борба“ останаха и без карикатуриста Петър Борсуков

На 4 декември на 85-годишна възраст е починал Петър Борсуков – невероятен карикатурист, талантлив художник и за тези, които го познаваха – незаменим житейски мъдрец. Той си е отишъл броени часове след главния редактор на в. „Борба“ Николай Томов. В памет на Петър Борсуков припомняме посветен нему текст на Иван Тодоров.
Дата: 05.12.2020

Сподели в