Начало
 
 

Н. Пр. Армен Едигарян разказа за Армения пред журналисти в СБЖ

10.12.2020 /20:21 | Автор : Вартануш Топакбашян | Източник: СБЖ Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Н. Пр. Армен Едигарян. Снимка: Мари Къналян

Във фокуса на вниманието по време на срещата с посленика на Ереван у нас беше и актуалното развитие около Нагорни Карабах (Арцах), и нивото на двустранните отношения между Армения и България

Извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н. Пр. Армен Едигарян бе гост на клуб „Журналист“ по покана на Съюза на българските журналисти.

Макар че срещата се проведе в камерен състав поради ограниченията, наложени заради епидемиологичната обстановка у нас, тя премина в открита и топла атмосфера в присъствието на журналисти, дипломати, хора на науката и членове на СБЖ.

Посланикът бе приветстван от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, която го представи, подчертавайки, че „той е един изключителен дипломат с богата дипломатическа кариера в Канада, САЩ, в постоянната мисия на Армения в НАТО“.

Интересът към гостуването на посланик Едигарян бе разбираем, особено като се вземат предвид последните събития, станали в региона на Южен Кавказ и разразилите се в продължение на 44 дни военни действия между Азербайджан и Планински Карабах, завършили с подписването на тристранно споразумение на 9 ноември т.г. между президентите на Русия - Владимир Путин, и Азербайджан - Илхам Алиев, и премиера на Армения - Никол Пашинян.

Тази тема стана и първият акцент в експозето на посланик Едигарян, а вторият бе насочен към арменско-българските приятелски отношения и тяхното бъдещо развитие.

Спирайки се на започналата в края на септември т.г. азербайджанска агресия спрямо Планински Карабах, посланикът припомни, че на въоръжените сили на непризнатата република им се е наложило да водят бойни действия не само срещу силите на Баку, но и срещу Турция, която открито застана в защита на своите мюсюлмански събратя, подпомагайки ги с военни специалисти и техника, безпилотни самолети и не на последно място – с прехвърлянето на близо 4000 терористи от различни групировки в Северна Сирия и Ливан.

„В продължение на 44 дни Армията за отбрана на Карабах с подкрепата на Армения воюва с превъзхождащия я числено алианс между Азербайджан, Турция и наемници… Арменските сили понесоха огромни загуби, въпреки опитите да бъде прекратен огънят за това време“, посочи арменският посланик.

Той припомни направените три неуспешни опита да бъдат спрени военните действия – на 10 ноември т.г. с личната намеса на руския външен министър Сергей Лавров, на 18 ноември т.г. с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и на 26 ноември т.г. с усилията на САЩ в лицето на държавния секретар Майк Помпео.

Н. Пр. Армен Едигарян се спря и върху конкретните стъпки, които днес арменската страна предприема след спирането на военните действия и след като тристранното споразумение стана реалност. Той посочи, че са документирани извършените от страна на Азербайджанпрез през тези кошмарни 44 дни, а и след това, военни престъпления. И фактите са предадени на съответните международни органи.

Посланикът уточни, че става дума за варварски постъпки, за издевателствата и униженията, на които са подлагани арменските военнопленници и заложници, за публични разстрели, за нечовешкото отношение към тези беззащитни хора.

„Сега въпросът от първостепенна важност за нас е бързото връщане на тези пленени войници и заложници у дома на принципа „всеки срещу всеки“, спасяването им, както и връщането на телата на загиналите. Вече се работи по този въпрос като се отчита сложността и спецификата му, прави се необходимото без излишен шум или пропаганда“, подчерта арменският посланик.

Той говори и за процеса на връщане на намерилите спасение по време на войната карабахски жители – предимно жени, деца и възрастни хора, по родните им домове, в техните изконни земи. Посочи, че вече има завърнали се над 30 000 души, че се мисли за тяхната безопасност и обезпеченост, за да продължи животът им след като се нормализира цялостната ситуация в Арцах – в частта, която остана в арменски ръце.  

В тази връзка посланик Едигарян отбеляза, че ако за Баку „въпросът е закрит“, то за арменската страна това не е така, тъй като проблемът за статута на Арцах далеч не е решен и той стои открит. „За нас е важно да се обезпечи сигурността на карабахското население и развитието му на неговата историческа територия, както и на базата на международното право, на правото им на самоопределение. Стои отворен въпросът и с деокупацията на територията на Карабах в рамките на някогашната автономна област“, посочи Н. Пр. Армен Едигарян.

Посланик Едигарян се спря и върху някои аспекти на понесените от арменците тежки загуби и на причините за фаталното поражение, като каза, че предстои да се извърши детайлен анализ на ситуацията. Посланикът посочи, че водената сега война е била от пето поколение и за нея Арцах не е разполагал нито с нужната техника, нито със съответните ресурси да отреагира адекватно, нито с възможността да закрие въздушното си пространство, за да не бъдат допуснати безпилотните самолети на противника.

На последно място дипломатът упомена усилията, които се полагат за спасяване на арменското културно, религиозно и историческо наследство, за да не последва то съдбата на уникалните арменски каменни кръстове (хачкари) в Джуха (Нахичеван), буквално смлени от азерска тежка техника през 2005 г. и безвъзвратно загубени за цивилизацията. Става дума за паметниците, които днес вече се намират под контрола на Баку.

„Тези църкви, манастири, гробища в най-добрия случай ще бъдат присвоени от т. нар. албанско-удинска християнска общност, ще бъдат преименувани, преиначени. А в най-лошия случай ще бъдат просто разрушени“, заключи Н. Пр. Армен Едигарян.

Спирайки погледа си върху арменско-българските отношения, посланик Едигарян каза, че след като дълги години се е занимавал с многостранни дипломатически отношения, сега се връща в руслото на двустранните и е останал приятно изненадан „от съдържанието и общия комплекс, от многослойността“ на контактите между Армения и България.

Представителят на Ереван подчерта, че те ни връщат далеч назад в историята, базират се и на общи ценности, които двете страни споделят днес, както и на близката им историческа съдба, на моменти печална.

Армен Едигарян посочи, че са набелязани визити на официално равнище, но те зависят от развоя на ситуацията с коронавируса. Спирайки се върху двустранния стокообмен, отбеляза, че той не е лош и възлиза на над 40 милиона долара.

Спомена, че са налице към 60 документа, удостоверяващи двустранните взаимоотношения в различни сфери, както и голям брой меморандуми, показващи взаимодействието не само на институционално равнище, но и на ниво побратимяване между градове. „Надявам се да развия постигнатото от моите предшественици и да продължа задълбочаването и подобряването на арменско-българските връзки. Има планове в областта на търговията, туризма, виждам интерес у някои арменски фирми за това“, ообобщи Н. Пр. Армен Едигарян във финала на изказването си.

Изразявайки благодарност към госта за интересно поднесената информация, председателят на СБЖ Снежана Тодорова не пропусна да подчертае, че има подписано споразумение за сътрудничеството и между журналистическите съюзи на двете държави, което е още едно доказателство за разнопосочността и обема на двустранните контакти. 

Последва поредица от въпроси, които част от присъстващите на срещата отправиха към арменския посланик и на които той отговори в границите на своята компетентност.

Бившият дипломат Огнян Гърков реши да зададе журналистически въпрос, както каза той самият, свързан с това, защо за толкова години Армения не призна Карабах и не установи официални отношения с него.

Посланикът отговори следното: „През всички тези години, започвайки от 1994-а, този въпрос действително стоеше на дневен ред. На моменти по-остро, на моменти – не толкова. Но като цяло разбирането не само на арменската страна, а и на международната общност, в частност ОССЕ, бе, че едностранното признаване на независимостта на Арцах от Ереван, ще постави преговорния процес в задънена улица. Въпросът бе на дневен ред и по време на 44-дневната война, но пак не се предприеха стъпки, тъй като се прецени, че ситуацията може да се задълбочи и действията да се разширят. Но според мен той остава актуален, тъй като ние имаме възможности за определени маневри на дипломатическото поле за признаването на Арцах. Ако сега Ереван го признае, положението с нищо няма да се промени, тъй като Баку ще каже, че не приема решението и ще се получи ситуация, подобна на тази в Северен Кипър, например, признат само от Турция. Но тя е силна държава и може да си позволи подобно поведение, докато с Армения нещата са различни. Признаването може само да ограничи дипломатическите ни маневри“.

Въпроси бяха отправени и от главния редактор на в. „Ереван“ ВартанушТопакбашян във връзка с приетите от френския Сенат и долната палата на Франция резолюции относно Арцах, както и за настоящата ситуация вътре в Армения след подписването на тристранното споразумение.

Ето и отговорът на посланик Едигарян:

„Ние смятаме, че международното признаване на Карабах е много по-важно от това да го направи първа Армения. Разбира се в някакъв момент Ереван ще трябва да го направи също, но същественото е това да се случи в други държави. Решението на френските законодателни органи е сигнал към международната общност, че са налице подобни процеси и те имат своето основание. Виждаме, че призиви и признания идват от различни градове в Италия, в САЩ и други места, защо това да не стане и в България, макар че тук има определени други нюанси. Всичко това, ще повторя, изпраща силен сигнал, че не всичко е приключило…

Що се отнася до втория въпрос, това, което става сега в Армения, е обяснимо. Друго не можеше да се очаква. Но арменският премиер изнесе своята шестмесечна краткосрочна програма за преодоляване и стабилизиране на ситуацията в 15 точки. Случилото се бе огромен шок за арменската общественост, звучат призиви за оставка на премиера Пашинян и на правителството. Ще видим… Но като човек, представляващ държавата тук, в България, аз смятам, че тази премиерска програма трябва да се внедри в живота, да се направи възможното за стабилизиране на вътрешния живот. Налице е сериозен въпрос, свързан с държавната граница между Азербайджан и Армения, която сега стана над 750 км. Необходими са ресурси, за да се защити тази граница, защото вече не става дума за фронтова линия, а за граница между две съседни страни. Така че има неотложни важни въпроси, които да се решават, за да се стабилизира Армения“.

Главният секретар на СБЖ журналистката Анна Заркова зададе малко по-страничен въпрос от темите, които се коментираха и той бе свързан със състоялата се среща на български депутати с европейския комисар по правосъдните въпроси относно спазването на върховенството на закона в България и свободата на словото и собствеността на медиите.

Като представител на чужда страна у нас А. Едигарян посочи, че няма право да коментира вътрешни за страната ни проблеми и че това би било некоректно от негова страна. Що се отнася до медийното пространство, посланикът на Армения посочи, че видимо то е „много интензивно, доста живо“, че от назначаването си досега е дал десетки интервюта във връзка с възникналото напрежение в региона на Арцах, никъде не е срещнал недобронамереност и, както той, така и азерският посланик, са имали възможност да споделят своите мнения.

Към военните действия отново върна разговора един от присъстващите на срещата с въпроса защо арменската отбрана откъм север е била по-силна, докато от юг – по-слаба, и това е позволило на противника да постигне успехи на бойното поле, както и за ролята на Грузия и Иран по време на 44-дневната война.

На тези питания Армен Едигарян се постара да даде разяснения в рамките на своята компетентност, посочвайки, че няма нужния военен опит и познания, за да бъде напълно прецизен. Що се отнася до съседните на Армения две държави той също отговори изключително дипломатично, без да прозвучат нападки или обвинения.

Имаше още няколко въпроса, отнасящи се до езерото Севан и спада на водите му, до други аспекти в живота на Армения, включително и как в страната се справят с Covid-19.

На финала прозвуча и едно предложение – след успокояване на ситуацията с коронавируса в клуб „Журналист“ да се проведе една среща с арменската поезия, на български и в оригинал, и с арменската музика.

Срещата с Н. Пр Армен Едигарян затвърди полезната традиция и дългогодишна практика на СБЖ да кани чуждестранни дипломати и поланици, за да може журналистическата колегия да отправя своите въпроси директно и да се осъществя по-пряк контакт с представителите на съответните държави, включително и с вижданията им за развитие на двустранните отношения.

Сподели в
 

Когато получих книгата на нашия колега Живодар Душков от най-красивия български град на Дунав – Русе, да си призная останах изненадана. Без да проявявам стремеж да го хваля, ще кажа само, че наистина „Нашият град днес“ се оказа нестандартна, но същевременно и вълнуваща книга.

16.01.2021/12:56

Дружеството на практикуващите „Връзки с обществеността“ при СБЖ в партньорство с Комисията за защита на личните данни организира уебинар „Предизвикателства пред защитата на личните данни” на 22 януари 2021 г., от 10.00 до 12.30 часа

16.01.2021/09:24

Интересна дописка публикува на 4 февруари 1859 г „Цариградски вестник“, основан и редактиран от Иван Богоров. Новината е, че в Свиленград сгодените българи не бързали да се женят . За да понапълни кесията си обаче, Одринският епископ Хрисант ги принуждавал да побързат да застанат пред олтара.

12.01.2021/09:03

Премиерата бе в Клуб „Журналист” на СБЖ при спазване на всички предпазни санитарни мерки

29.12.2020/08:29

Н. Пр. Фам Куок Бао, който представляваше страната си в София до 2009 г., написа в чест на 70-годишнината от установяването на българо-виетнамски дипломатически отношения книгата „Земята на розите България”

27.12.2020/11:16

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

Дали съумяхме да извлечем от ударите, загубите и сътресенията достатъчно мъдрост и просветление, за да излезем на верен път към промяната?

31.12.2020 /07:32

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 27 гости

Бързи връзки