Начало
 
 

Силвия Великова: „Дори опасност не може да ни обедини”

15.12.2020 /09:02 | Автор : Александър Детев | Източник: Дойче веле Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Силвия Великова

"Изпращаме годината така, както и влязохме в нея - разделени. Доказахме, че дори опасност не може да ни обедини. Тази поляризация ще ни убие", казва журналистката Силвия Великова в интервю за "Дойче веле".

Интервюто на Силвия Великова за "Дойче веле" е взето от Александър Детев. Ето съдържанието на интервйто.

Изпращаме една трудна и необичайна година. Кое беше най-голямото предизвикателство за журналистиката през 2020 и кое беше най-голямото ѝ преимущество?    

Най-голямото предизвикателство беше да правиш журналистика при почти липсващи събития в голяма част от годината. А най-голямото предимство на журналистите беше в една сравнително равна ситуация да надграждаш, да можеш да говориш всеки ден за коронавирус, но да успяваш да намериш нещо повече или да дадеш думата на различен експерт.

За мен беше много приятна изненада да видя колко хора от медицинските среди в България наистина разбират от тази тема и се пречупиха да говорят.

От една страна пандемията подсили разпространението на фалшиви новини и дезинформация, от друга сякаш отново обърна прожекторите към традиционните медии. Ще се запазят ли тези тенденции, според Вас?   

Нямам еднозначен отговор, защото фалшивите новини се разпространяваха и от хора, които би трябвало да знаят, че не е редно да се говори така. Под съмнение се поставяше съществуването на вируса, под съмнение се поставяха и мерките - от събеседници и в традиционните, и в печатните, и в онлайн изданията. Когато не знаехме нищо за този вирус, ни обясняваха, че е просто грипче. Включително хора от щаба. Далеч не само Мангъров е виновен. 

За момент медиите спряха да бъдат медии. Те бяха микрофоните, през които информацията, с всичките безумни въпроси, които понякога се задаваха, стигаше до аудиторията. Задаването на тези въпроси, между другото, беше доста разобличаващо за нас като журналисти.

Ежедневно предавахме пресконференции - на щаба, на Министерския съвет, на отделни министри. Това не беше много журналистика в един момент, поне докато не започнаха да разреждат пресконференциите, за да може човек да смели това, което е чул.

Не мога да кажа, че е имало специален ренесанс на обществените медии. Да, хората ни вярваха, слушаха ни, но трябва да признаем, че и ние не ги опазихме от това да пускаме коментари, които поставят под съмнение мерките и болестта, но пък звучат атрактивно и разнообразяват пейзажа. 

По-обединени или по-разединени изпращаме тази година?

Според мен, изпращаме я по същия начин, както и влязохме в нея - разделени. Доказахме, че дори опасност не може да ни обедини. Продължаваме да се делим на либерали и консерватори, на хора, които вярват, че има коронавирус, и такива, които не вярват. На хора, които ще се ваксинират, и такива, които няма.

Всички социологически проучвания показват, че колкото хора вярват, че има коронавирус, толкова и не вярват. Протестът също допринесе за това разделение, тъй като отдели протестиращите от останалите. 

Макар да беше извънредна и необичайна, тази година не успя да ни консолидира като общество. Не просто защото ние сме си такива, а защото институциите, които трябва да взимат решения, един ден бяха на една позиция, на другия - на различна. Това тотално разколеба хората и всеки си избираше да вярва на това, което му отърва.

Този, който искаше да ходи на кръчма и на море, прие да вярва, че няма вирус и ограниченията са излишни. Тези, които виждаха покрай себе си болни хора или пък загубиха близки, казваха, че това разхлабване, този флирт с болестта на фона на предстоящите избори е недопустимо.

Тази година с Петър Волгин стартирахте ново предаване по програма “Хоризонт” на БНР. Защо на аудиторията ѝ е нужно едно "политически НЕкоректно" предаване?  

Не мога да кажа какво е необходимо на аудиторията, защото изводите, които формирам за разделението, до голяма степен минават и през това, което виждам да се случва на страницата на предаването.

Това, че то се казва "Политически НЕкоректно", не означава, че ние самоцелно ще се държим некоректно или че събеседниците, които каним, непременно трябва да са явни опозиционери. Правя това уточнение, защото виждам какво очаква аудиторията, която следи предаването.

Това е един формат, който позволява малко по-свободен и задълбочен разговор. Дава възможност за разговор и с аудиторията, която, слава богу, когато стигне до ефир, се държи по по-различен начин, отколкото на страницата на предаването, където положението е отчайващо.

Последният случай, който се завъртя покрай мен с участието на Александър Йорданов, беше много показателен, защото преди и по време на самото интервю основният упрек на слушателите беше, че съм поканила този човек. Включително имаше подозрения, че съм някакъв скрит "гербер", който кани само определени хора.

При развитието на ситуацията, за която заслуга има самият Александър Йорданов, хората тотално се обърнаха и започна един хейт, насочен към него, а към мен - поздравления, включително от тези, които преди това ми бяха обяснили “каква съм”, понеже го каня. 

Много са притеснителни отношението и очакванията към нас. От една страна ние се борим срещу опита на политиците да ни казват какво да питаме, какво да правим и кого да каним. Сега се оказва, че и аудиторията има претенция кого да каним. Моята теза е, че всеки един човек, който заема публична позиция и е някакъв фактор в тази държава, трябва да говори, да дава обяснения и да бъде питан.

Аз не приемам диктата на аудиторията, че някой няма нужда да бъде канен, защото ти не го харесваш. Това е същото като поведението на политиците към нас, които ни смятат за частна собственост. 

В тази ситуация на поляризация и парадоксални очаквания, която очертавате, откъде черпите мотивация за работата си?  

Сигурно ще прозвучи наивно, но на мен ми е интересно това, което правя. Всяко предаване или събитие, на което отида, ме учи на нещо. Не се налага да се убеждавам, че това ми се работи. Опитвам се да си направя изводи от всяко интервю, репортаж или новина. Но наистина тази поляризация ще ни убие.

Сещам се за разговора ви с Мария Цънцарова. Аз не можех да повярвам, че едни и същи хора могат да я поздравяват, че кани някого, но да не ѝ дават право да кани друг. Да я въздигат на пиедестал и да я свалят на земята, само защото събеседникът, когото е поканила и с когото се е държала по същия начин, както и с всички останали, защото това е нейният стил на настъпателен и много добре подготвен млад човек, е да кажем от тяхната партия или не. 

От коя история или интервю си извлякохте най-много поуки тази година?   

Със сигурност поука си извлякох от тази абсолютно безпрецедентна случка в моята кариера - интервюто с Александър Йорданов. Знаете ли каква ми е поуката? Аз имах аргументи да го поканя. Това е най-високопоставеният политик, представител в Европейския парламент, на някогашната десница.

Бих искала да знам защо и как се случва така, че той е там като представител на партия със спорна дясна идентификация. Само че когато свърши това интервю, преди да започне цялата последваща сага, си казах: ти защо не се замисли защо този човек не е канен в предавания?

И си пуснах със задна дата едно-две негови интервюта. Те не включваха чак такива обидни квалификации, но си бяха монолози. Научила съм се да чета много за събеседниците, за да се ориентирам кой е срещу мен.

Този път неясно защо не го направих. Такава ми е поуката. Няма да го правя повече - пускам интервюта, слушам събеседника и решавам дали ефирът би имал полза от този човек.  

И накрая: какво пожелавате през Новата година на себе си, на България и на света?    

Няма да съм много оригинална - пожелавам здраве на всички и се надявам онова клише, че това ще е най-големият ни урок, да се сбъдне. Наистина да сме разбрали какво сме имали, през какво сме минали и да ценим всичко, което ни се случва. 

Свързани:    Един крайно невъзпитан литератор

Да наречеш един журналист „махленска клюкарка с тъпи въпроси“, е не просто израз на слабост. А връх на политическата арогантност и убеждение, че вече всичко ти е позволено.
Дата: 07.12.2020


 

Сподели в
 

Американската администрация възнамерява да публикува разузнавателен доклад, разкриващ ролята на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман в убийството на журналиста Джамал Хашоги в консулството на страната му в Истанбул през 2018 г., съобщи в. „Вашингтон пост“.

21.02.2021/17:15

Комисията по културата и медиите към Народното събрание прие на първо четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за БТА, внесен от Вежди Рашидов и Тома Биков.

19.02.2021/16:55

От връщането си на власт през март миналата година лидерът на една от най-малките държави в Европейския съюз - Словения - води голяма кампания срещу журналисти, които не харесва.

18.02.2021/16:50

Най-голямата българска медия в чужбина - BG VOICE, отбеляза 10-ата си годишнина. Тя ще бъде отпразнувана и с виртуален концерт на 20 февруари, съобщиха от медията.

17.02.2021/15:25

БТА навършва на днешния ден 123 години от създаването си. На 16 февруари 1898 г. (стар стил), излиза първият бюлетин на БТА, написан лично от директора на агенцията Оскар Искандер.

16.02.2021/15:35

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Днес се навършват три години, откакто ни напусна завинаги голямата журналистка, латиноамериканистка и преподавателка проф. Пенка Караиванова (1931-2018 г.). По този повод припомняме нейно уникално интервю с големия бразилски писател Жоржи Амаду (1912-2001 г.), взето в Сао Пауло през 1968 г.

24.02.2021 /17:16 | Автор: Пенка Караиванова | Източник: СБЖ

Преди известно време случайно попаднах на един репортаж в телевизията майка за журналиста от Велико Търново Ангел Ганцаров. Оказа се, че той е интересна птица в най-добрия смисъл на тази дума. Защото години наред колекционира вестници и в сбирката си е натрупал над 7 хиляди броя, сред които има и уникални издания на българската и световната журналистика. И не само това прави Ганцаров притегателен образ за нас, неговите колеги. Той е автор и на излязлата през миналата година книга и „Великотърновската журналистика 1878 – 2020 г.”, в която разказва за славните години на вестникарството в царствената българска столица.

20.02.2021 /12:48 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

След 15 години усилия репортерката Лидия Качо постигна ареста и изправянето пред съда на бившия губернатор на щата Пуебла Марио Марин, заповядал да я арестуват и изтезават през 2005-та заради нейно разследване на мрежа за детска порнография и проституция.

12.02.2021 /19:48 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

Миналата година ни донесе не само тревоги и драматични събития, а и нещо красиво, необходимо и истинско. Своя път към читателите пое книгата „Стефан Продев (1927-2001). Биобиблиография“. Без да прозвучи високопарно, но издателство „Захарий Стоянов“ ни поднася един уникален труд, правен несамо супер професионално, но и с много любов и респект към личността на един от най-значимите публицисти на ХХ век.

10.02.2021 /18:11 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

 Спомени и архиви

Хумористичното издание, което празнува 75 години, припомня епизоди от своята история.

23.02.2021 /13:02 | Източник: Стършел

На 28 януари се навършват 125 години от смъртта на Иван Добровски – един от изявените наши дейци, който със своята богата култура, с просветителската и журналистическата си дейност оставя трайна диря във възрожденската ни история, както и в първите години от развитието на младата българска държава.

28.01.2021 /11:05 | Автор: Атанас Коев | Източник: desant.net

 Акценти и позиции

В деня на възпоменанието за Апостола на свободата Васил Левски нека и хората на словото, призвани да са обществената съвест, сверят отново пътя си със заветите му. И да не забравяме думите и на другия ни герой от същата възвисяваща епоха Христо Ботев: „Свободата е мила, истината е свята”

19.02.2021 /15:30

Журналистите могат да бъдат ваксинирани във фаза III на Националния план за ваксиниране. Желаещите трябва да изпратят на регионалните здравни инспекции данните си в срок до 17 ч. на 16.02.2021 г., известява министърът на здравеопазването в уведомително писмо до председателя на СБЖ.

10.02.2021 /20:09

Управителният съвет (УС) на Съюза на българските журналисти (СБЖ) е сериозно обезпокоен и възмутен от грубите и систематични репресии срещу наши колеги журналисти и независими медии, упражнявани от властите в Беларус, особено след миналогодишните президентски избори в страната и масовите протести в Минск и други градове. Това се казва в декларация на УС на СБЖ по повод започващия на 9 февруари т. г. съдебен процес срещу две беларуски журналистки.

08.02.2021 /21:05

 Мнения

Преди тридесет години, в края на февруари 1991 година, някой дръзко реши, че нужда от български младежки печат няма! Всекидневникът „Младеж“ и вестник „Пулс“ бяха хладнокръвно убити!

21.02.2021 /09:45 | Автор: Валентин Колев | Източник: СБЖ

По повод предаването на БНТ от 15 февруари в рубриката „История БГ“, посветено на пресата в началото на демократичния преход

18.02.2021 /15:21 | Автор: Офелия Хаджиколева | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 26 гости

Бързи връзки