Начало
 
 

Иво Инджов: Читателят и… държавата ще спасят качествената журналистика

19.12.2020 /14:35 | Източник: obache.bg Големина на шрифт: a a    Отпечатай:


Доц д-р Иво Инджов е експерт по политически комуникации

Световната финансова криза в периода 2007–2009 г. и двата (засега) локдауна са акутни проблеми, които в допълнение към хегемонията на интернет са на път да взривят утвърдените модели на медийно финансиране.

Появата на нови модели може да се окаже животоспасяваща за журналистиката, прогнозира авторът в публикация в obache.bg

Тя се оказа незаменима и при пандемията като достоверен източник на информация и контрапункт на фалшивите новини, но медиите са заплашени от измиране повече отвсякога. Защото със свиването на рекламния пазар финансите им изтъняват все повече. 

Вярно, рекламата не е умряла   

Но е на път да се превърне във второстепенен източник за финансиране за медиите в дигиталната епоха. От известно време лъвският пай от нея отива във „Фейсбук“ и „Гугъл“, дори за големите медийни корпорации остават малки късове, а за морето от дребни риби – само трохи.

Същевременно нараства зависимостта на журналистическите медии от съмнителни източници на финансиране. Справка – бумът на native advertising – модерният, онлайн вариант на добре познатата ни скрита реклама, както и захранването на „удобни“ медии в България чрез различни форми на държавно рекламиране „медийно обслужване“ на общините и т.н.

На този фон би било пресилено да се каже, че „спасение дебне отвсякъде“ за журналистическите медии, макар че светлина в тунела все пак се вижда. Големият въпрос е ще оцелеят ли те по време на дългия преход.

Върху новите предизвикателства пред финансирането им и каква да бъде ролята на читателя, гражданското общество и държавата в него разсъждавах в статията 13 актуални медийни бизнес модела в дигиталната епоха – поуките за България“. Тя е публикувана в бр. 4 на сп. „Медии и комуникации на 21. век“ – издание на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В настоящата публикация предлагам някои от нейните акценти. 

Читателят, разглеждан като индивидуален участник на пазара, е в основата на няколко сравнително нови модела на медийно финансиране. Те са: paywall (платежна бариера, т.е. платено съдържание в интернет), микродарения, crowdfunding, но също така и участие на читателя като съсобственик в дадена медия и др. 

Paywall или дигиталният абонамент имат различни разновидности. Твърдият вариант на paywall (цялото съдържание е платено) е най-успешен при знакови специфични брандове – например „Уолстрийт джърнъл“.

Има и по-гъвкави варианти на paywall – при тях част от информацията е за свободно ползване, а по-ценната е платена. Сравнително отскоро най-четеният новинарско-аналитичен сайт в Германия – „Шпигел“, „заключва“ голяма част от дигиталното си съдържание.

По-приветливо спрямо потребителите реагира световноизвестният британски гранд „Гардиън“, който предоставя онлайн съдържанието си напълно безплатно. Същевременно изданието е въвело и 2 онлайн опции за финансова подкрепа от читателите: за дарения и за абонамент, вкл. дигитален, с някои екстри. 

Дейвид Бордман, декан на американски колеж по медии и комуникации, е на мнение, че дигиталните абонаменти могат да бъдат един от двата основни източника на финансиране за големи медии (наред с подкрепата от фондации), въпреки че „рекламите още имат своята роля“.

„Виждаме хора, които по свое желание плащат дигитални абонаменти, нещо, което не бяха склонни да правят преди“. Според Бордман, интервюиран от „Дневник“, променените нагласи към новинарското съдържание са резултат от активния интерес към политиката на „най-младото поколение пълнолетни“.

Скептици като германския професор по критична политикономия на медиите Манфред Кнохе обаче са на мнение, че „платеното съдържание“ в онлайн медиите е нов опит за оцеляване на комерсиалния пазарен модел. С него се прогонва интелигентната и критична аудитория, която не е платежоспособна. 

Микродарения   

Дигиталният абонамент е пазарен метод, който елиминира или най-малкото маргинализира значението на големите рекламодатели и рекламните агенции в процеса на финансиране на медиите.

Връзката им с читателите обаче е много по-силна, макар финансовото изражение да е по-слабо, когато сработи моделът на индивидуалните дарения. За да е успешен той, е необходимо да има критична маса загрижени хора, които искат и могат да подкрепят финансово качествената журналистика.

В Германия в това русло се развиват някои по-малки специализирани медии, но и онлайн изданието на taz – политематичен вестник с ясно изразен ляво алтернативен и екологичен профил.

Към 11 декември 2020 г. в добавка към успешния му модел на традиционен и дигитален абонамент, сайтът се радва на 25 436 индивидуални дарители. Всеки желаещ подкрепя любимото си издание с минимална вноска от 5 евро, която може да бъде прекратена по всяко време. 

Кооперативната собственост   

„Моделът taz” на независима журналистика е възможен най-вече заради кооперативната собственост, която осигурява на медията солиден капиталов гръб още от началото на 90-те години. В кооперацията членуват 20 685 души – всички те имат право по на един глас независим от броя на притежаваните дялове.

Taz не принадлежи нито на издател, нито на концерн, а на съкооператорите. Тази форма на медийна собственост е позната и в други eвропейски страни, в Италия например. 

Crowdfunding e модел на финансиране, близък до микродаренията за журналистика и медии. Той става възможна благодарение на интернет. Практикува се най-вече за конкретни журналистически проекти, разследвания и някои други специфични журналистически дейности. В някои случаи има възможност за възвращаемост на скромните вложения. 

Грантовото и проектно финансиране осигуряват на онлайн медиите независимост от пазара, но и от държавата. Те са две страни на една и съща монета. С тези форми на финансиране, най-вече на качествени медии, се ангажират обикновено фондации, тръстове, НПО и други структури на гражданското общество. При втората разновидност ветрилото може са се разтвори много по-широко чрез подкрепа от международни организации или глобални инициативи. 

Преосмисляне на държавното финансиране    

Инвазията на интернет и перманентните финансови кризи правят все по-актуални дискусиите за ролята на държавата за оцеляването на качествената журналистика.

В Швеция, Австрия, Швейцария, Германия и други европейски страни се водят дебати на политическо, експертно и научно ниво за възможността, респ. необходимостта държавата да стане гарант за финансирането не само на общественото радио и телевизия, но и на качествената журналистика въобще, независимо от платформата, на която се прави тя.

За да се гарантира независимостта на медиите, държавната подкрепа трябва да е прозрачна и да се разпределя от независими обществени структури. 

Макар че държавната интервенция в медиите е табу за неолибералите и медийните могули, дори в САЩ, страната на ултралибералния пазарен модел, вече се лансират революционни концепции за преустройство на медийната система.

В своята книга Democracy Without Journalism: confronting the misinformation society“ (2020) Виктор Пикард развива идеята, че в страната трябва да се наложи моделът на европейските обществени медии, като за целта е необходимо държавата да увеличи драстично субсидиите за мрежите на публичното радио и телевизия.

Медийният изследовател призовава за налагане на данъци на интернет гигантите, приходите от които да бъдат използвани за подкрепа на новинарските медии. За вестниците е предвидено да бъдат част от национална мрежа от публични медии или да останат извън нея като организации с нестопанска цел или с ниска печалба. 

Независимо какви нови модели на финансиране на онлайн медиите се лансират или практикуват в дигиталната епоха, те са резултат от задълбочаващата се криза на глобалния неолиберален модел с неговите пазарни императиви.

Медийният пазар е изправен пред фундаментални промени. Шанс да оцелеят на него трябва да имат онези журналистически медии, които работят не за политиците, корпорациите и олигарсите, а за гражданите. По-възможност – с активната подкрепа на самите граждани. 

-----
*Д-р Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на 3 монографии, съавтор е на учебник по журналистика. Работил е повече от 10 години като журналист в национални и регионални печатни медии.

Свързани:   Иво Инджов коментира гибелта на пресата

Тази година Дядо Коледа ще донесе въглени на хиляди верни читатели на вестници в България, макар читателите ни да не го заслужават.
Дата: 13.12.2019


 

Сподели в
 

Говорителката на президента Джо Байдън даде първата си пресконференция, в която обеща да има професионален и цивилизован обмен с медиите, предаде Ройтерс.

21.01.2021/15:25

Финансовият министър Брюно льо Мер се възмути от решението на Туитър да блокира акаунта на президента на САЩ Доналд Тръмп, предаде ТАСС.

12.01.2021/16:25

Пред кого и как отговарят за действията си Великите сили? Превърнаха ли се волно или неволно Джулиан Асандж и Уикилийкс в геополитическо оръжие? Донесе ли свръхинформациннотата епоха повече свобода на словото или историята на Асанж свидетелства за обратното? Репортаж на БНР търси отговорите.

10.01.2021/16:55

В новогодишното си слово директорът на Китайската медийна група (КМГ) Шън Хайсюн за пореден път призова западните медии да се откажат от предразсъдъците и изопачаването на истината при отразяването на Китай, да поемат медийна отговорност и повишат професионалния морал.

03.01.2021/16:37

Американското сп. „Тайм“, което ежегодно избира „Личност на годината“, през тази година създаде нова категория „Дете на годината“.

29.12.2020/09:00

 Събития в СБЖ

 Представяме ви

Доминиращата медия днес са социалните мрежи, а онази класическа медия, която не се приспособи към тази нова екосистема, изчезва. Но приспособяването не означава оприличаване, защото мрежите са и територия на манипулацията. Класическите медии трябва да отговорят, засилвайки своите качества и наблягайки върху проверената истина, сочи известният френско-испански журналист

13.01.2021 /20:10 | Автор: Маурисио Висент | Източник: baricada.org

В края на миналата година още едно заглавие допълни списъка на изданията, посветени на годините на прехода. Известната преводачка и журналистка Ина Филипова е автор на книгата „Нажежените площади“, чийто издател е „Слънце“ на Надежда Кабакчиева.

12.01.2021 /18:16 | Автор: Розалина Евдокимова | Източник: СБЖ

Известният ерудит и колумнист на в. "Сега" Димитри Иванов е роден на 31 декември 1931 г., но свидетелството му за раждане е от 1 януари 1932 г., тъй като в новогодишната нощ не е имало кой да го впише в регистъра.

01.01.2021 /18:44 | Източник: dimitriivanov.com

Навършват се 125 години от рождението на легендарната вдъхновителка на републиканците в Испанската гражданска война Долорес Ибарури, която бе и изявена журналистка, оглавявала вестник "Мундо обреро". Какъв бе пламенният ѝ и драматичен живот?

10.12.2020 /19:06 | Автор: Къдринка Къдринова | Източник: baricada.org

 Спомени и архиви

Тази седмица излезе неговият 1 389-и брой. Редакцията на изданието благодари на своите верни читатели

10.01.2021 /12:17 | Източник: Старият мост

На 1 януари 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор“, съобщават от Военноморския музей във Варна.

02.01.2021 /16:16 | Източник: moreto.net

 Акценти и позиции

Един от двамата кандидати за генерален директор на БТА Кирил Вълчев посети по своя инициатива Съюза на българските журналисти и разговоря с председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова, подчертавайки уважението си към Съюза и стремежа към взаимно сътрудничество

19.01.2021 /13:53

В писмо до генералния директор Андон Балтаков и до членовете на УС на БНР е изразено очакване за прецизиране и синхронизиране с Колективния трудов договор на предлаганите проектоправила за оценка на трудовото представяне на служителите в Българското национално радио.

13.01.2021 /09:02

Да внимаваме за подмяната. Тя вече изкарва и Делян Пеевски борец за медийна прозрачност

12.01.2021 /16:02

 Мнения

Защо бе борбата Законът за БТА до бъде променен преди да бъде избран новият ѝ генерален директор

14.01.2021 /20:15 | Автор: Начо Халачев | Източник: СБЖ

Добре, че е националната телевизия да ни върне и в онова „непоносимо” и „престъпно време”. Как навреме ни дойдоха около Новата 2021 година старите ленти... Една песен възкреси спомени. Щастливи пред камерите, пееха Митко Цонев, Величко Скорчев, Живка Гичева с колегите си новинари...

06.01.2021 /14:13 | Автор: Лозан Такев, член на УС на СБЖ | Източник: СБЖ

 
 

В момента онлайн: 31 гости

Бързи връзки