Лозан Такев, член на УС на СБЖ

„Здравейте, как сте, приятели!” – може би ни питат и сега от „звездната” телевизия, където се преселиха преди  години... А годините безмилостно летят и връщат паметни събития, чувства, умиление и красиви и трогателни спомени...

Бях случайно почти на няколко ръце разстояние от мястото на катастрофата на варненския път, на който си отиде трагично Живка при пътния инцидент. В Антоново обитавам една лятна къща от години... Този спомен  буди и непоправими съдбовни мигове в краткия човешки живот, съчувствие и непрежалима скръб ...

Живка беше част от главната редакция „Детски и младежки предавания” в нациалналната телевизия, в която имах щастливото съвпадение да работя в миналия век .

Енергична, инициативна, талантлива, находчива, пъргава редакторка и репортерка, Гичева остави следа на малкия екран. А „Вариант 1 , 2 ,3”, които лично бях предложил на колегите за младежки предавания, бяха интересни, находчиви и гледани. Имаше и „спортменско”, сценарист и водещ беше Живка Гичева...

Спомням си, че в личен разговор ѝ предложих да се довери повече на Иван Кулеков и Христо Бойчев, които тогава бяха млади писатели, известни предимно от пресата и радиото. Този екип  след това остави значими екранни преживявания в младежкото предаване. И когато напуснах поради политически съображения националната  медия, гледах с удоволствие часовете, определени за „Вариант М”, особено изявите на Кулеков, сполучливата камера на Милан Кузов, светла памет и на този неуморен телевизионен труженик  и творец  от „Сан Стефан о” 29 и Националния телевизионен център /НРТЦ/.

Смятам, че ехото от вариантите в младежката  редакция са отличен урок за по-младите телевизионери. И само повторенията няма да са достатъчни да се продължи добрата традиция  на младежкото присъствие на малкия екран. Е, сега структурата на редакциите вече е по-различна. По времето, когато и аз се занимавах с телевизия, главната редакция „Детски и младежки предавания” наброяваше 55 души и беше голяма част от общото телевизионно време. И имаше теми и работа за всички, отдадени на децата и младежите. Доста телевизионери от екипа по-късно минаха и през отговорни постове в телевизията - отговорни  редактори, главни  редактори, директори... Оставиха следа с творчеството си и управленските  си умения. Ранната кончина на Живка Гичева остави само ехото от  вариантите, които бяха нейната сила и призвание.

Споделям тези редове и във връзка с идеята на новия Управителен съвет на СБЖ да възстанови работата на Клуба на младия журналист към Комисията „Професионално-творчески въпроси”.

Пак в  миналия век - през 1970 година, имаше Кабинет на младия журналист, чийто първи председател беше Иван Славков. Като организационен секретар на Кабинета си спомням, че някои от споменатите по-горе телевизионни имена бяха негови членове и участници в проявите на Кабинета, а сетне и на Клуба. А в ръководството на младежкото творческо обединение с тях  работеха освен Иван Славков, Марко Семов, Генчо Арабаджиев, Иван Стъпов, Елена Бърдарова, също и много други изявени телевизионни и радиожурналисти, представители от печатните медии. Събираше ги идеята за творчески дискусии, конкурси, обмяна на опит, желанието за по-добра изява в професията и истинска журналистическа реализация .

Виждате как една песен в предаванията на Драгомир Драганов „60 години БНТ” извика светли спомени от минали години и паметни преживявания с красивите и талантливи лица на малкия екран... А ехото от „вариантите” на редакцията от „Вариант М” на Живка Гичева от онова време, защо да не бъде повод и за нови теми в телевизионното творчество? Още повече, че телевизионната памет е нужна на всички - и творци, и  зрители!

Сподели в